РЕШЕНИЕ
№ 1312
гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100910 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Т. А., в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит * от 01.09.2023г. като на ищеца
е предоставена сумата от 400 лв., която следвало да върне заедно с начислените договорна
лихва и неустойка в срок до 01.01.2024г. Навеждат се доводи, че в договора е уговорено
задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника чрез поръчител или банкова
гаранция, а в случай на неизпълнение – плащане на неустойка. Изтъква се, че е налице
неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ и невключването в него
на разходите за неустойка, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се
накърняват добрите нрави. С оглед изложеното, ищецът счита договорът за недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността му, а при условията на евентуалност да прогласи за нищожна
клаузата, с които е уговорено заплащане на неустойка. Налице и претенция за присъждане на
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на договора за
кредит като изтъква, че оспорените клаузи са действителни, поради което е налице валидно
основание за плащане на претендираните суми. С оглед изложеното се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски. Заема становище, че след
извършени частични плащания на 232,19 лв. са останали непогасени задължения на
кредитополучателя от 328,11 лв. за главница и 15,75 лв. за обезщетение за забава за периода
1
от 01.09.2023г. до 01.01.2024г., поради което се отправя искане за осъждането му да ги плати.
Ответникът по насрещните искове, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който
оспорва дължимостта на претендираните вземания за главница и лихви. Изтъква, че е платил
на кредитора сумата от 250 лв. и предвид недействителността на договора за кредит е
останало непогасено задължение за главница от 150 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ и по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, както и насрещни искове по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните сключили Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние *от
01.09.2023г., съгласно който ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 400
лв., а последният да върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 24,76 лв. в срок до
01.01.2024г. на 4 месечни погасителни вноски. Страните постигнали съгласие ГПР по
правоотношението да е 30,60 %, а годишният лихвен процент - 27 %. Съгласно чл. 17 от
договора кредитополучателят се задължил в тридневен срок от сключването му да
предостави обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, които да се одобрят от
кредитора, а при неизпълнение - да плати неустойка по чл. 27 от договора в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден на неизпълнение. Неустойката за
целия срок на договора е определена в погасителния план на 222,81 лв. и е включена към
размера на погасителните вноски, които са увеличени на 161,89 лв. На 01.09.2023г.
средствата по кредита са преведени по сметка на ищеца като ответникът признава
извършени плащания за главница, лихви, такси и неустойка в общ размер на 232,19 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗПК. Клаузата на чл. 27, в която е уговорена неустойка при
непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, съдът намира за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по
договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да
се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез
неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора
преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
2
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като
печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на чл. 27 от договора е нищожна и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на годишния процент на разходите
/ГПР/ от 50 % в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви. Поради
изложеното исковата претенция на Е. Т. А. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона
за потребителския кредит е основателна и следва да бъде уважена. Недействителността на
договора за кредит води до отпадане на възможността за кредитора да иска реално
изпълнение на задълженията на длъжника, поради което насрещните искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумите от 328,11 лв. за главница и 15,75 лв. за
обезщетение за забава за периода от 01.09.2023г. до 01.01.2024г. са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 65 лв. представляващи направените по делото разноски за държавна
такса.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата от 960 лв. за адвокатско
възнаграждение, изчислена съобразно предявените първоначален и насрещни искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от Е. Т. А. с ЕГН: ********** *, срещу *, че
Договор за потребителски кредит *от 01.09.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу Е. Т. А. с ЕГН: ********** *, искове
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно заплащане на сумите от 328,11 лв. за
главница и 15,75 лв. за обезщетение за забава за периода от 01.09.2023г. до 01.01.2024г.,
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит * от 01.09.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 30.04.2024г. до окончателното изплащане
3
на задължението.
Осъжда *, да заплати на Е. Т. А. с ЕГН: ********** *, сумата от 65 лв. /шестдесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. З.
Д. от *, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4