Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 07.06.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5062 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.Р.У.
срещу Г.Ф.искове с правна квалификация чл.288, ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ за сума в размер на 26000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод
възникнало ПТП на 05,10,2015год. в с.Плетена, обл.Благоевград, около 16,00часа,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава, за периода от 28,02,2017год. до датата на исковата
молба-24,04,2017год. в размер на 398,00лв.
Релевират се доводи, че е реализираното ПТП на
05,10,2015год. около 16,00часа между
ищеца и л.а. БМВ, с рег. №******, управляван от С.С.К., който бил спрян за проверка от ищеца, в качеството му
на служител на РУ Полиция-Гоце Делчев за служебна проверка. Е.У. отворил
шофьорската врата като лекия автомобил потеглил на заден ход, при което вратата
притиснала левия крак на ищеца, от което последния претърпял вреди описани в
ИМ. Депозирана е молба пред ГФ, по която
е образувана щета № 210387/2016 и отказано плащане на обезщетение,
обстоятелство обуславящо интерес от исковата претенция. Отговорността на
ответника обосновава с липсата на сключена застраховка гражданска отговорност
за виновния водач. С оглед наличието на задължение за парично вземане ответникът
дължи и обезщетение за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да
не е налице противоправно деяние. Оспорва механизма и размера на претендираното обезщетение, както и
дължимостта на обезщетение за забава от датата на увреждането.
С оглед горното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Третото лице помагач-С.С.К. не излага становище по
основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Представено е постановление за прекратяване на
наказателно производство №2081/2015год. по описа на РП Гоце Делчев за
престъпление по чл.131, ал.2 от НК
образувано срещу неизвестен извършител.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ищеца са констатирани следните
травматични увреждания:
-травма в областта на
лява подбедрица, между коляното и глезена, довела до дисторзио на лява глезенна
става с предилекция върху външния глезен, като механизъм същата би могло да бъде получена при
преразтегляне на глезенния свързочен апарат, както и на самата капсула на
глезенната става, при усукване на стъпалото спрямо оста на крака навътре или
навън. По характер същата е лека степен на увреждане с оздравителен период от
10 дни, без данни за ексцес, след който период пострадалия следва да е напълно
възстановен.
По
делото е изслушано заключение на САТЕ, в което се сочи на следния механизъм на пътнотранспортно
произшествие в с.Плетена, обл.Благоевград в зона на кръстовище в светлата част
от денонощието с добра метрологична видимост. Лек автомобил БМВ, управляван от
неправоспособен водач е предприел изпълнение на десен завой в кръстовището и се
е ударил в дясно в стената на крайпътна
сграда. След него се е движил полицейски автомобил, с двама полицаи, от които
единия е ищеца. След като лек автомобил БМВ е спрял, пострадалия полицай се е
доближил до лявата врата на автомобила и я е отворил. В този
момент водачът на автомобила е потеглил
на заден ход, отворената лява врата е ударила
от лявата страна пострадалия полицай от лявата му страна. В следващия
момент водачът на лек автомобил БМВ е потеглил
напред и е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие.
На 29,11,2016г. при Г.Ф.е постъпило искане от
името на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв.-неимуществени вреди. Видно от писмо изх. № 24-01-692 от 28.02.2017г. ответникът е отказал да изплати на ищеца обезщетение за претърпените телесни
увреждания с мотив, че липсват
доказателства сочените вреди да са пряка причинна връзка с пътнотранспортно
произшествие, с участието на лек автомобил, за който е налице пасивна
материалноправна легитимация за ответника.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане
в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.288, ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на
вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и обстоятелството, че противоправното деяние осъществено на
територията на Република България е причинено от водач, който няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Необходимо е да се
установи и наличието на предпоставките на чл.288, ал.11 от КЗ/отм./ сочещ на
допустимост на претенцията –т.е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението.
За установено по делото съдът намира настъпило на 05,10,2015год.
пътнотранспортно произшествие с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства –протокол за прекратяване на наказателно производство и
гласни доказателства.
Установяват се по делото получени от ищеца
травматични увреди съобразно заключение на съдебномедицинската експретиза.
За недоказан по делото настоящия състав намира механизма
на произшествието и вината за настъпването му. В тази връзка съдът не кредитира
заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза, тъй като няма данни
на база какви констатации вещото лице е изготвило заключение. По делото са
налични единствено протоколи за разпит на свидетели, който не могат да бъдат
ценени в настоящото производство, с оглед принципа за непосредственост.
Съществуващата съдебна практика, съгласно която изявления на ищеца в
досъдебното производство в протокол за разпит, съставляват частен свидетелстващ
документ, касае извършване на изявления за неблагоприятни факти, които имат
доказателствена стойност срещу лицето. Безспорно ищецът, в качеството на
длъжностно лице, разполагащо с компетентността по чл.189 от ЗДВП, би могъл да
удостовери обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, но
в инициираното съдебно производство лицето действа в лично качество, а не в
качеството му на длъжностно лице. Ето защо
при липса на ангажирани гласни доказателства за механизма на
пътнотранспортното произшествие, липса на съставен протокол за ПТП, протокол за
оглед на произшествието, скица или други документи, настоящия състав намира за
недоказан механизма на произшествието. Предвид изложеното и при изрично указана
доказателствена тежест за ищеца при заявеното оспорване от ответника, на
осн.чл.154 от ГПК, съдът намира исковата претенция за неоснователна и същата подлежи
на отхвърляне.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.288, ал.(7) от
КЗ/отм./ Ф.ът изплаща
обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на Ф.а
и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
Предвид неоснователността на главната искова
претенция неоснователно е и акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 100,00лв. -юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Р. У., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
срещу Г. Ф., с адрес *** искове с правна
с пр.кв.чл.288,
ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 26000,00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 05,10,2015год., ведно
със законната лихва до изплащане на вземането, както и лихва за периода от 28,02,2017год. до 24,04,2017год. в размер на 398,00лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Р. У., с
ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на "Г. Ф." с Булстат
********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
100,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП-С.С.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: