№ 42
гр. В., 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20241320101887 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от
„АКПЗ” АД, ЕИК *********, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Н.Т., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, п.к. 1527, против К. Б. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № 47, п.к. 3700, установителен иск по реда
на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 25.08.2021 г. е сключен договор за стоков
кредит между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД като заемодател и ответника като заемател,
съгласно който Кредиторът се е задължил да предостави на Потребителят
парична сума в размер на 2099,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Потребителят се е присъединил към застрахователна
програма „Защита на кредита“ предназначена за кредитополучатели на
потребителски кредити, предоставяни от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и на осн. чл.19 от
процесния договор е сключил застраховка „Банк Пакет 1 Кредит“ и
застраховка „Банк Пакет 1 Уред“. Уговореният между страните лихвен
процент е в размер на 17,47% и страните са договорили ГПР в размер на
18,93% Общото задължение по договора възлиза на 2955,36 лева, а сумата е
разсрочена на 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер на
123,14 лева., включително и главница и договорна лихва. В случай на
просрочие при една или повече дължими месечни вноски Потребителя е
длъжен да заплати и начислени лихви за периода на просрочие, и съдебни
1
разноски при условията на чл.15.1 от Договора, както и законна лихва за
забава върху цялата сума за периода от дата на падежа до изплащането,
формираща се съгласно чл.9 от Договора. Начислената лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 26.08.2023г. до
26.03.2024г. е на основание ЗПК и сключения процесен Договор, общо 1071,06
лева. Посочено е, че основанието, на което настоящата искова молба се подава
е сключен Договор за прехвърляне на парични задължения/цесия от
22.08.2023г. на осн. чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 22.08.2023г.
по силата на който вземането по Договора за стоков кредит №
**********/25.08.2021г. е прехвърлено на „АКПЗ“ АД. Сочи се, че
обстоятелството въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за стоков кредит № **********/25.08.2021г. между
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД и ответника В., при условията на ЗПК. Съгласно подписания
между страните договор за кредит и с чл.26, ал.1 от ЗПК Кредитора има право
да прехвърли вземането си на трето лице.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
784/2024 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „АКПЗ" АД сумата в
размер на 2352.23 лева – представляваща главница ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2024г.
до окончателното изплащане, сумата 75,84 лева представляваща договорна
лихва начислена за периода от 25.09.2021г. до 25.08.2023г., сумата 1071,06
лева представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2023г. денят
след датата на последната погасителна вноска до 26.03.2024г.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
2
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В молба с вх. № 49/03.01.2025 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК. Това също така е поискано и с исковата молба.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответника дължи претендираната парична
сума.
3
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 2352.23 лева-представляваща главница ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
26.03.2024г. до окончателното изплащане, сумата 75,84 лева-представляваща
договорна лихва начислена за периода от 25.09.2021г. до 25.08.2023г., сумата
1071,06 лева-представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2023г.
денят след датата на последната погасителна вноска до 26.03.2024г.
Както и направените разноски в заповедното и в исковото производство,
за д.т. и за юрк. възнаграждение.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 419.98 лв. /69.98 лв.
внесена държавна такса и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и
тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 119.98 лв. /69.98
лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № 47, п.к. 3700, че дължи на „АКПЗ” АД,
ЕИК *********, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Н.Т., със съдебен адрес:
гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, п.к. 1527, сумата в размер на 2352.23 лева-
представляваща главница ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2024г. до окончателното
изплащане, сумата 75,84 лева-представляваща договорна лихва начислена за
периода от 25.09.2021г. до 25.08.2023г., сумата 1071,06 лева-представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.08.2023г. денят след датата на
4
последната погасителна вноска до 26.03.2024г., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
784/2024 г. по описа на РС – В..
ОСЪЖДА К. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № 47, п.к.
3700, да заплати на „АКПЗ” АД, ЕИК *********, представлявано от Я.Б.Я.,
чрез юрк. Н.Т., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, п.к. 1527,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 784/2024 г. по
описа на РС - В. в общ размер на 119,98 лв. /69.98 лв. - заплатена държавна
такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА К. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № 47, п.к.
3700, да заплати на „АКПЗ” АД, ЕИК *********, представлявано от Я.Б.Я.,
чрез юрк. Н.Т., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, п.к. 1527,
направени разноски в исковото производство в общ размер на 419.98 лв.
/69.98 лв. - заплатена държавна такса и 350.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 784/2024 г. по описа
на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5