РЕШЕНИЕ
гр.София, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
11015 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът
И.С.К., със съдебен адрес ***, твърди, че ответницата е инициирала срещу него
брачно производство, което се отлагало поради шиканиране на процеса от нейна
страна – ответницата била подала молба за повторно издаване на изпълнителен лист и възпрепятствала работата
на петорната СМЕ. Заради молбата на ответницата за издаване на изпълнителен
лист, делото било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне и не било
налично за вещите лица да изготвят заключението. Посочва, че делото било
заведено преди 5 години, като през това време, поради действия и бездействия на
ответницата, той не могъл да се грижи безусловно за сина си, да осъществява
търговска дейност, да развива контакти с партньори. Едновременно с това бил в
постоянни притеснения от проверки относно личния му живот, от необходимостта да
се явява в съда, да разказва за семейния си живот. По множеството изготвени за
съда социални доклади ищецът трябвало да се среща многократно със социалните
работници, външни за него хора, да бъде обект на унизителни проверки, вкл. и за
съдържанието на хладилника в дома му , и да изживява многократно случилото му
се. Това го поставило в неудобство и притеснение, причинило му ограничения в
начина на живот, поставен в зависимост от промените в намеренията на ответната
страна. Посочва, че името и репутацията му са били увредени. Ответната страна
препятствала работата на правосъдните органи и с това забавяла приключването на
процеса. Посочва, че ответницата подала жалба до 3 РУП на СДВР срещу ищеца, с
което се опитала да увреди името му, но по жалбата й бил постановен отказ да се
образува наказателно производство. Сочи, че ответницата на няколко пъти
подавала молби по ЗЗДН срещу ищеца, които после оттегляла. Това според ищеца
представлявало злоупотреба с права и опит да увреди името му.
На следващо
място ищецът посочва, че роденото от брака му с ответницата дете И. К. живее и
се отглежда от ищеца, който плаща всички разходи във връзка с неговото
образование и обучение, здраве, извънкласни занимания, спорт и ежедневни
разходи. Посочва, че ответницата работи и има доходи, но не заплаща разходите
за издръжка на детето, противно на задължението си по чл.17 от СК. Обяснява, че
сторените от него разходи за отглеждане, образование и издръжка на сина му до
момента на подаване на исковата молба са 25 870,13лв.
Ищецът
предявява срещу ответницата иск за заплащане на сумата 20 000лв.,
представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди, причинени от
действията и бездействията на ответницата в хода на гр.д.№ 8363/2016г. на СГС,
ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът
предявява срещу ответницата иск за заплащане на сумата 25 870,13лв. , с
която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като не му е
заплащала дължими парични средства за отглеждане, образование и издръжка на детето
И. К. , ведно със законната лихва от датата на първия разход до окончателното й
изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответницата М.Г.Б.
оспорва предявените искове. Посочва, че от социалните доклади, изготвени по
гр.д.№ 16840/13г. на СРС, 84 с-в, е видно, че детето се отглежда и възпитава от нея. Посочва, че от
1.09.2014г. по това дело има постановени привременни мерки, съгласно които упражняването
на родителските права върху непълнолетното дете е предоставени на нея, майката,
постановено е детето да живее при нея, а бащата И.К. – да напусне семейното
жилище и да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 120лв. месечно.
Посочва, че бащата не изпълнява тези привременни мерки – живее в семейното
жилище и не плаща издръжка на детето. Посочва, че от м.юни 2018г. няма
информация къде се намира детето, като бащата отказва връзка с нея и
целенасочено отчуждава детето от нея. Счита, че дори ищецът да е направил
разходи за детето в посочения в исковата молба размер от 25 870,13лв. , то
това са разходи по отглеждането и възпитанието на собствения му син и не се
дължат от ответницата. Посочва, че от нейна страна от м.август 2013г. са
направени много повече разходи за издръжка на детето, но счита че заплащайки ги
тя е изпълнила свой нравствен дълг. Посочва, че от датата на привременните
мерки 1.09.2014г. до 8.11.2019г. сборът на неплатените от ищеца издръжки е в
размер на 7440лв. /62 месеца по 120лв./. Оспорва представените от ищеца писмени
документи за извършени от него разходи. Прави възражение за изтекла давност по
отношение на разходи, за които се твърди,
че са направени през 2010г., 2013 и 2014г. досежно останалите документи оспорва
извършено реално от ищеца плащане. Оспорва претенцията за лихва за забава.
Прави евентуално възражение за прихващане със сумата 7440лв. дължима, но
неплатена от ищеца издръжка за малолетното им дете И. за периода 1.09.2014г. –
8.11.2019г. По отношение иска по чл.45
от ЗЗД ответницата го намира за недопустим, а по същество - неоснователен
/отговорът на исковата молба е приложен по гр.д.№ 140/20г. на СГС, 21 с-в/. Посочва,
че е извършила всички процесуални действия по гр.д.№ 8363/16г. на СГС, І бр. въз.
с-в добросъвестно и под контрола на съда. Посочва, че наличието на висящност на
спора засяга и нейната правна сфера, създава неудобство и несигурност в гражданското
й състояние във връзка с ползването на фамилното име, проблеми поради
невъзможността да пътува с детето си извън страната, невъзможност да получава
социални помощи за дете и т.н. Посочва, че именно по искането на ищеца
въззивният съд е допуснал три експертизи, проведено е изслушване на детето,
ищецът е представил болничен лист, като всички тези многобройни допуснати от
съда доказателствени искания са довели до забавяне на производството. Оспорва
твърдението, че подаване на молба за изпълнителен лист представлява шиканиране
на процеса. Оспорва твърдението на ищеца, че той е бил обект на проверки от
страна на социалните служби. Посочва, че всъщност тя е била обект на такива проверки и то във
връзка с поискани от ищеца съдебно медицински експертизи. Ответницата оспорва
твърдяното виновно поведение по иска по чл.45 от ЗЗД като посочва, че Конституцията на страната предоставя право на своите граждани на жалби,
предложения и петиции до държавните органи, а съдилищата са длъжни да разгледат
всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права. Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права на
страните. Моли съда да отхвърли исковете срещу нея, и да й присъди разноските
по делото.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
Страните са
бивши съпрузи. От брака си имат родено едно непълнолетно дете, И., родено през
2008г.
На
16.10.2013г. ответницата Б. е предявила иск за прекратяване на брака й с ищеца К.,
съединен с иск за присъждане на родителските права и определяне местоживеенето
на детето, за ползването на семейното жилище, издръжката на детето, фамилното
име на жената след развода и вината за
прекратяване на брака. По исковата молба е било образувано гр.д.№ 16840/13г. на
СРС, 84 с-в. Съдът се е опитал неуспешно няколко пъти да връчи исковата молба
на И.К., като едва след връчването й по реда на чл.47 ал.1 от ГПК /чрез
залепване на уведомление/, отговор на
исковата молба е депозиран в съда на 16.04.2014г. На първото съдебно заседание
на 15.07.2014г. по делото съпругът е бил нередовно призован /не се бил върнал
отрязъкът от изпратената му призовка/ , явил се е негов процесуален
представител, който е поискал делото да бъде отложено поради нередовното
призоваване на съпруга. На 2-то съдебно заседание на 4.08.3014г. съпругът е бил
редовно уведомен чрез своя процесуален представител, но е депозирал молба с
искане да се отложи делото, като е приложил болничен лист. Съдът е уважил
искането му. На третото съдебно заседание на 1.09.2014г. съпругът се е явил
лично, поискал е отлагане на делото и е представил болничен лист. Съдът е дал
ход на делото и е постановил определение, с което е определил привременни
мерки. Съгласно същите, упражняването на родителските права върху детето И. е
предоставено на майката, при която е постановено да живее детето, определен е
режим на лични отношения на детето с бащата, семейното жилище в гр.София,
ж.к.Зона Б-5 е предоставено на съпругата, а съпругът е задължен да го освободи
след влизане на определението в сила /в същия ден/ , бащата е осъден да заплаща
на малолетното дете И. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 120лв., считано от влизане в сила на определението.
На
21.11.2014г. двете страни са депозирали молба за спиране на делото по взаимно
съгласие. Съдът е уважил молбата и с определение от 25.11.2014г. е спрял
производството по делото.
На
20.05.2015г. М.Б. е поискала възобновяване на производството по делото. Това е
сторено от съда.
На
четвъртото съдебно заседание на 21.07.2015г. И.К. е бил нередовно призован / не
е бил намерен на адреса/ и съдът не е дал ход на делото.
На петото
съдебно заседание на 3.11.2015г. отново не е даден ход на делото. Съпругът е
бил редовно призован чрез своя процесуален представител, но ден преди съдебното
заседание, на 2.11.2015г. И.К. е депозирал в съда молба, с която е поискал
делото да бъде отложено поради негово заболяване, за което приложил болничен
лист, и уведоми съда, че е оттеглил пълномощията на процесуалния му
представител.
На шестото
съдебно заседание на 26.01.2016г. съдът е приел съпруга за редовно призован,
дал е ход на делото, събрал е
доказателства и е приключил производството по делото.
В допълнение
следва да се посочи, че съпругата се е явявала лично на всички съдебни
заседания, съпругът се е явил в едно заседание - в заседанието, в което са
определени привременните мерки, като той не е ангажирал доказателства по делото
пред първа инстанция.
Брачният съд
е постановил решение на 16.03.2016г. , с което е прекратил брака между страните
по вина на съпруга, постановил е съпругата да носи предбрачното си фамилно име,
а по останалите искове се е произнесъл по идентичен начин като с привременните
мерки.
Недоволен,
съпругът К. е обжалвал решението пред СГС в частта относно вината,
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, ползването на
семейното жилище и издръжката. По въззивната му жалба е образувано в.гр.д.№
8363/16г. на СГС, І възз .бр. с-в. В жалбата е посочено като нововъзникнало
обстоятелство – трайна промяна в здравословното състояние на майката на детето
и бивша съпруга, която й пречи да се грижи за детето.
Производството
пред въззивния съд е продължило повече от 3 години, като са проведени 11
съдебни заседания.
В с.з. на
14.11.2016г. по искане на И.К. съдът е назначил комплексна съдебно медицинска
експертиза във връзка със здравословното състояние на М.Б.. В следващите две
съдебни заседания, на 13.08 и на 25.09.2017г. делото е отложено, тъй като
експертизата не е била изготвена. На четвъртото съдебно заседание на
12.02.2018г., И.К. е представил молба за отлагане на делото придружена с
болничен лист и е възразил против изслушването на депозираната пред съда
експертиза, тъй като не е била представена в срок. Съдът е дал ход на делото,
уважил е възражението против изслушване на експертизата и го е отложил. На
петото съдебно заседание на 14.05.2018г. е изслушана тричленната съдебно
медицинска експертиза. И.К. е оспорил заключението и по негово искане съдът е
допуснал петорна съдебно медицинска експертиза досежно здравословното състояние
на М.Б.. Следващите две съдебни заседания , на 25.06. и 15.10. 2018г. са
отложени, тъй като експертизата не е била изготвена. В съдебното заседание на
18.02.2019г. заключението на вещите лица
е било изслушано и прието. И.К. е поискал от съда да изслуша детето. Съдът е
уважил това искане и е разпоредил изслушване на детето и на двамата родители в
следващото съдебно заседание. В съдебното заседание на 17.06.2019г. детето и
родителите са изслушани. Съдът е отложил делото за постигане на споразумение
между страните. На 24.06.2019г. страните са се явили пред съда без постигнато
споразумение. Съдът е допуснал съдебна психологическа експертиза на детето И.
за установяване на родителско отчуждение. В единадесетото съдебно заседание
съдът е изслушал психологическата експертиза, ведно с предоариите на страните и
се е произнесъл с решение от 9.12.2019г. Със същото първоинстанционното решение е било потвърдено, като е изменен режима на лични
отношения между детето и бащата като е разширен.
Недоволен от
решението на въззивния съд, И.К. го е обжалвал пред ВКС. С определение от
6.11.2020г. по гр.д. № 1353/20г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на
решението.
В хода на
съдебното производство са изготвени множество социални доклади, които предимно
са извършвали проверка на М.Б. и нейното жилище, вкл. и нейния хладилник във
връзка с оплакванията на К., че тя страда от анорексия и не полага добри грижи
за детето във връзка с осигуряване на здравословна храна.
Установява
се от брачното производство, че на 13.09.2018г. М.Б. е подала молба за издаване
на изпълнителен лист. Въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд
да се произнесе по молбата. Съдът се е произнесъл по молбата в кратък срок,
след което делото е било върнато на СГС.
Друга молба
за издаване на изпълнителен лист по това дело М.Б. е подала на 11.12.2019г.,
след постановяване на решението на СГС. Молбата й е била уважена от Софийски
апелативен съд, като производството по тази молба се е развило по време, когато
делото е било във ВКС.
Във връзка
със сторени от ищеца разходи, представените от него доказателства могат да се
групират в три групи – разписки за телеграфни записи до ответницата от 2010г. –
3бр. /л.46/ , доставка на колет от подаръци-играчки от 2013г. /л.56/, договори
във връзка с извънучилищни дейности за детето И. от 2016 – 2019г. за курсове,
занимални, такса за детска градина за м.2.2014г., лагери, разписки за закупени
дрехи, играчки и други вещи в периода 2015 - 2019г. и фактура за заплатена екскурзия.
От доказателствата
става ясно, че страните ведно с детето им И. са пътували до Сицилия в Италия на
5-12.08.2017г. , като стойността на пътуването и престоя е 4640лв./л.235-239/.
Разпитаните
по делото свидетели на ищеца, св. Д.П.и П.Т., първата – управител на училищен
център, който посещава детето И., а втората - класен ръководител на И.,
установяват, че бащата на И. заплаща курсовете му, той предимно се интересува
от детето и звъни по телефона на учителите, и по-често го взема от училище.
Майката е идвала по-рядко. През 2020г. не са виждали майката да взема детето от
курсове.
Свидетелите
на ответницата, св.Ц.С., нейна сестра, и О.З., нейна приятелка, установяват, че
след фактическата раздяла на страните ответницата живеела с детето на квартира
и тя се грижела за него до м.май 2018г., когато бившият й съпруг го взел. Той
не позволявал на детето да ходи при майка си, като дори за последния рожден ден
на детето бащата не позволил на майката контакт с детето. Когато детето живеело
при нея, М. се грижела много добре за него, създавала му удобство и уют,
осигурявала му всичко, от което то имало нужда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от воденето на дело за прекратяване на брака. Този иск намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД – „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.
За да бъде основателен предявения иск по
чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от ответницата,
настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите.
Ищецът твърди, че ответницата
неправомерно и противоправно е забавяла производството по делото, шиканирала
процеса, който продължил твърде дълго и бил свързан с множество проверки от
социалните работници, вкл. и на личния живот на ищеца. Името и достойнството му
били накърнени, не могъл да отглежда сина си и да развива търговската си
дейност.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът не установи ответницата да е имала противоправно поведение
спрямо ищеца във връзка със съдебното производство. Обръщането й към надлежен
орган с искане бракът й с И.К. да бъде прекратен и да бъдат решени въпросите
досежно роденото от брака им дете, не представлява злоупотреба с право, нито е
противоправно поведение. В решение №1347/18.12.2008г. по гр.д.№ 5006/17г., ІІ
г.о., ВКС е посочил: „Във всяка правова държава са предвидени законови
разпоредби, даващи възможност за защита пред съд на накърнени граждански права.
В Конституцията на Република България това са текстовете на чл.56, чл.117, ал.1
и чл.120, както и съответни разпоредби в гражданския, административния и
наказателнопроцесуалния закон. Когато едно лице прецени, че са накърнени негови
права, то може свободно да се обърне към съда с искане за защитата им, без да
носи други последствия при неоснователност на претенцията, освен тази за
разноските по делото, направени от другата страна в съдебния процес. Когато
едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна
тъжба, то не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените на другата страна
неудобства, притеснения и душевни страдания. Това е така, тъй като искането за
защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е
конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл.45 от ЗЗД
се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата.“
В същото решение е пояснено кога е
налице виновно противоправно поведение – ако органът е сезиран с тъжба/жалба
при ясното съзнание на тъжителя/жалбоподателя че липсва основание за
наказателна отговорност, като това по същността си съставлява злоупотреба с
право. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени /така решение №
758/11.02.2011г. по гр.д.№ 1243/2009г. на ВКС, ІVг.о./. В това решение е
посочено също, че злоупотребата с право, или т.н. противоправно поведение е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени
и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес.
По делото липсват доказателства
ответницата да е сезирала съда, за да навреди на ищеца. Не се установи тя да се
шиканирала процеса, вкл. да е подавала искания за отлагане на делото, нито да е
изисквала изготвянето на социални доклади за ищеца. Напротив, установи се от
прегледа на бракоразводното дело такова поведение от страна на ищеца.
Ответницата е имала законоустановено
право да се обърне към съда с искане бракът й с ищеца да бъде прекратен, така и
за издаване на изпълнителен лист, или за извършване на други процесуални
действия. Имала е законоустановено право да сезира полиция и прокуратура за
упражнено върху нея домашно насилие. Оттеглянето на жалбите й не е укоримо
поведение, а нейно право. Искането за защита от държавните органи на накърнени
права е правомерна дейност и дори и в резултат на същата да са причинени вреди,
то отговорност не се носи, дори и при неоснователност на твърденията, стига да
не е налице злоупотреба с право. Съдът не установи злоупотреба с право от
страна на ответницата, а от постановените съдебни актове е видно, че
твърденията й са били основателни. Брачното дело е продължило дълго, но това не
е по вина на ответницата. В обстоятелствената част съдът проследи всяко съдебно
заседание и причините за отлагане на делото. Ответницата нито веднъж не е
поискала делото да се отложи, за разлика от ищеца, явявала се е винаги на всяко
съдебно заседание пред двете съдебни инстанции и е демонстрирала добросъвестно
упражняване на процесуални права. Действително, при разглеждане на делото пред
въззивния брачен съд едно от вещите лица е заявило, че М.Б. не се е свързала с него,
затова и експертизата не била изготвена. Страните по делата нямат процесуално
задължение да издирват вещите лица, поради което бездействието на М.Б. в тази
ситуация не е било противоправно, каквото оплакване прави ищеца. Искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е изцяло
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Досежно
иска за заплащане на разходите по отглеждането, образованието и издръжката на
детето И. К., както и на суми от пощенски преводи и разходи за екскурзия, общо
в размер на 25 870,13лв. , които ответницата не е платила на ищеца и се е
обогатила за негова сметка.
Бракът между
страните е прекратен с решението на СРС по бр.д.№ 16840/13г. на 28.04.2016г. Не
е установено от кога страните са във фактическа раздяла, но съобразно
представения от ответницата договор за наем на л.299 от делото следва да се
приеме, че страните не живеят заедно от 6.08.2013г. Претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване обхваща период по време
на брака на страните /пощенски преводи на суми от 2010г./, по време на
фактическата раздяла, и след развода. Претенцията обхваща както средства за
отглеждането и издръжката на детето, родено от брака, така и средства, лично
ползвани от ответницата – пощенските преводи от 2010г. и разходите за екскурзия
през 2017г.
Ответницата
оспорва допустимостта на този иск, като обосновава възражението си с Решение №
3319 от 6.I.1977 г. по гр. д. № 2380/76 г., II г. о. и Решение № 571 от 1989 г.
по гр. д. № 507/89 г., I г. о., съгласно които съпрузите нямат иск един спрямо
друг за личните средства, изразходвани в течение на брака за непосредствените
нужди на семейството. В по-новата съдебна практика обаче съдът разглежда такива
искове – така напр. Решение № 1198 от 23.10.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 1268/2019 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
631 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 971/2020 г., III г. о., ГК. Настоящият състав
подкрепя разбирането за допустимост на предявения иск. С оглед на
съществуващите усложнени съвременни обществени отношения следва да се даде
възможност на съпрузите да могат да предявяват искове по чл.59 от ЗЗД във
връзка с имуществената общност. Така ще се гарантира и равнопоставеност с
двойките, които живеят на фактически начала и за тях не съществува пречка успешно
да предявяват искове с такъв характер.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим. Той намира правното си
основание в чл.59 от ЗЗД – Всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Бракът между
страните е сключен през 2007г. при действието на СК от 1985г. и законов режим
на общност на имуществените отношения. Страните не са избрали законов режим на
разделност след влизане в сила на СК от 2009г. Това означава, че изискуемото от
закона и морала поведение на съпрузите е чрез взаимно разбирателство и общи
усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да се грижат за оглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата
/ чл.17 от СК/.
Досежно платените
от ищеца на ответницата суми по пощенски записи общо в размер на 550лв. през 2010г.
по представени 3бр. разписки на л.46 от делото – ищецът не е уточнил за какво
са платени тези суми. Това са суми, платени преди фактическата раздяла на
страните и при липса на доказателства за друго, следва да се приеме , че са
платени във връзка с непосредствените нужди на семейството. Дори и да има друго
основание за плащане на тези суми, то вземането на ищеца е погасено с
изтичането на 5г. давност, каквото възражение е направила ответницата /исковата
молба е предявена на 21.08.2019г., т.е. минали са 9 години от плащането на тези
средства/.
Досежно
претендираната сума от 4640лв. за екскурзия през 2017г. – сумата е платена от
ищеца след прекратяване на брака между страните и касае пътуване и престой в
чужбина на трима души. Съдът не намира основание да приеме, че ответницата се е
обогатила без основание с тази сума. Ищецът явно е имал дарствено намерение
спрямо ответницата да подари на нея или
на детето им съвместно пътуване. В съдебно заседание ответницата обясни, че са
пътували заедно с намерението да оправят отношенията си с ищеца, но не се е
получило. Налице е основание за този разход, поради което искането на ищеца
ответницата да му го върне не намира опора в закона. Още повече, че се иска от
ответницата да заплати разходите на самия ищец в тази екскурзия. Не е налице
някоя от хипотезите на чл.26 и сл. от ЗЗД, а и не се твърди недействителност на
дарението. Неоснователно обогатяване на ответницата във връзка с пътуване и
престой в чужбина съдът не установи.
Останалите
претендирани разходи касаят разходи по издръжката и възпитанието на детето на
страните И.. Всички разходи за детето до постановяване на привременните мерки
се дължат и от двамата съпрузи според техните възможности и нуждите на детето.
Платеното от ищеца за детето за такса за детска градина, играчки, дрехи е изпълнение
на задължение на ищеца като родител, то намира своето основание и закона и
моралните норми и не може да се иска връщането му от другия родител. Установи
се, от представените от ответницата писмени доказателства, че тя също е плащала
такси за детска градина и извънкласни дейности на детето през този период /л.319
– 326/.
След
постановяване на привременните мерки от 1.09.2014г. местоживеенето на детето е
определено при майката, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето. Бащата е осъден да напусне семейното жилище на 01.09.2014г. , в което
следва да живее майката с детето, както и да заплаща на детето чрез неговата
майка ежемесечна издръжка в размер на 120лв. Бащата не е изпълнил привременните
мерки – не е напуснал семейното жилище, детето живее при него, не плаща
издръжка на детето. В същото време претендира ответницата да заплаща разходите за
детето. Искането е неоснователно. Неизпълнението на съдебно решение, вкл. и по
привременни мерки е противоправно поведение /престъпление по чл.296 от НК/. Това
противоправно поведение продължава от 1.09.2014г. до настоящия момент, при вече
влязло в сила решение досежно родителските права над детето, местоживеенето му,
дължимата издръжка. Законът не допуска да се претендират права от противоправно
поведение. Ищецът задържа детето противоправно при себе си повече от 6 години и не може да
претендира от майката на детето заплащане на издръжка за това време. Неговият
интерес не е правно защитим. Детето може
да живее при бащата само след промяна на привременните мерки, с каквото искане
бащата не е сезирал брачния съд, а след влизане в сила на съдебното решение - с
нов иск пред съда да иска промяна на родителските права и местоживеенето над
детето. Такъв иск също не е предявен, нито има постановено такова решение. Издръжка
на детето си майката дължи, в случай че детето живее при бащата и той упражнява
родителските права. Това не е така. Налице е съдебно решение, което трябва да
се изпълни. Предявяването на този иск цели да заобиколи това съдебно решение.
Грубото нарушаване на закона не поражда права. Детето не живее на законово
основание при баща си и няма право на издръжка от майката. СК и решенията на
брачния съд ясно уреждат какви са отношенията между родителите след развода и кой
какво дължи на детето И.. Претенцията не само не намира основание в закона, но
противоречи и на нравствените правила и норми в обществото ни. Съдът не може да
се въздържи да не отбележи, че това е пореден случай на неизпълнение на съдебно
решение за местоживеене и грижа за дете, при който детето е постановено в риск
за правилното му психологическо развитие. Представената от ищеца пред ВКС
психологическа експертиза на детето от м.май 2020г., сравнена с изготвените по
делото други психологически експертизи, оценки и социални доклади в по-ранни
години, само потвърждава този извод.
Възражението
на ответницата за прихващане не следва да се разглежда при отхвърлен иск.
При
неоснователност на главните искове, са неоснователни и акцесорните искове за
присъждане на законна лихва върху търсените главници.
Исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските:
И двете
страни претендират разноски по списък.
При този
изход на спора, ищецът няма право на разноски.
Ответницата
претендира разноски в размер на 2000лв. по списък. Ищецът оспорва този размер в
писмената си защита, като посочва, че заплатеният адвокатски хонорар е 1000лв.
, а не 2000лв. Действително, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, ответницата е заплатила на своя процесуален представител
по делото сумата от 1000лв. Вписано е, че още 1000лв. ще бъдат заплатени в
последното съдебно заседание , но доказателства за това плащане не са
представени. Присъждат се само действително направените разноски. Ето защо, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответницата 1000лв. разноски по делото.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на И.С.К.,
ЕГН **********,***, р-н Възраждане, ул. “********срещу М.Г.Б., ЕГН **********,
адрес *** за заплащане на сумата 20 000лв., ведно със законната лихва от
21.08.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия по гр.д.№
8363/16г. на СГС, І възз.бр. с-в, и за заплащане на основание чл.59 от ЗЗД на
сумата 25 870,13лв., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до
окончателното изплащане, представляваща дължими парични средства за отглеждане,
образование и издръжка на детето И. К., ЕГН ********** за периода 2010-2019г.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН ********** да заплати на
М.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 1000лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: