№1499/16.7.2021г.
Гр. Пловдив, 16.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1359
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.С. А. ,ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена
от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „д“ на А. е наложена принудителна административна
мярка/ПАМ/-„временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба“.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Поддържа
се,че така наложена ПАМ е противоконституционна,като в тази връзка е налице
решение на КС на РБългария.
Ответният
административен орган – Началник група към ОДМВР,сектор
„Пътна полиция“Пловдив, не взима становище по жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021
год., издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №Д
176421/29.01.2021г
От фактическа страна се основава на
това,че на 29.01.2021г. около 15:15 часа в община „Марица“,на път
Автомагистрала №А-1-АМ Тракия ,119 км посока гр.София, А.С.
А. като водач на МПС „БМВ 330 ХД,с рег.№
***,управлява лекия автомобил с наложено наказание „глоба“ с НП
№19-0294-001462,влязло в сила на 20.11.2019г.и неплатено до момента на
проверката.
Горното е
квалифицирано като нарушение на чл.190,ал.3 от ЗдвП.
Последвало е издаването на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.
171, т. 1, б. „д“ на А. е наложена принудителна административна
мярка/ПАМ/-„временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата
глоба“.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е
незаконосъобразна поради обявяването на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП за противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021 г.
на Конституционния съд по к. д. № 11/2020 г. – обн. ДВ бр. 26/30.03.2021 г.
С
влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице пречка за
продължаване действието на последиците от обявената за противоконституционна
разпоредба. Това е така, тъй като материалният закон, който е действал към
момента на издаване на оспорваната заповед при положение,че е обявен за
противоконституционен, не може да се прилага по отношение на заварено и
неприключило правоотношение – висящ спор за незаконосъобразност на оспорвания
акт пред съда. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост
обвързват и задължават съда да не прилага в случая чл. 142, ал. 1 от АПК. В
този смисъл е решение № 3 от 2020 г. по
конст. дело № 5 от 2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за
конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела
на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос
не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има
ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран
Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на
процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението
на конституционното правосъдие да осигури върховенството на
Конституцията". "За разлика от приключените правоотношения, при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила
обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения),
въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява,
защото според чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е вече
забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен
закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният
за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече
не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за
които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са
възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо
които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението
на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната
способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху
правния резултат." Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 въвежда основно
правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред",
спрямо висящите производства, но в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ е
заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта е да не се допусне
правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за
противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни
последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на
такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността.
Ето
защо, след като материалният закон, който е действал към момента на издаването
на оспорваната заповед е обявен от Конституционния съд за
противоконституционен, той няма да се приложи, а оспорваната заповед на това
основание следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Поради
това и съдът не обсъжда останалите събрани в хода на производството
доказателства.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.С. А. ,ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-000260/29.01.2021 год., издадена
от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: