РЕШЕНИЕ
№ 523
гр.Плевен, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Снежина И.
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия И. административно
дело № 653 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Производството по делото е образувано по
жалба на К.Р.М.,*** срещу решение на
комисия по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ от 29.03.2019 година , обективирано в писмо
изх. № СБР-00-311/10.05.2019 г. на кмета на Община Пордим, в частта , в която
се определя обезщетение за сервитутно право на прокарване в ПИ 130.10 и 130.15, в землище на с.
Вълчитрън.
В жалбата си К.Р.М. оспорва размера на така
определените от Комисията обезщетения за възникването на сервитута за енергиен
обект в горепосочените имоти, тъй като счита, че размерът на обезщетенията са
занижени, а решението на Комисията е незаконосъобразно като издадено в
противоречие с материалния закон, поради което настоява за изменение на
определените обезщетения за учредения сервитут и по-конкретно — тяхното
увеличаване. Счита, че комисията, назначена от кмета на Община - Пордим не е
приложила правилно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. Смята, че справедлива
пазарна оценка е тази, която като собственик на имотите би получила при предлагането им на свободния
пазар. Счита, че следва да се направи преценка дали оценката, изготвена в хода
на административното производство, е въз основа на реално постигнати цени. Твърди,
че за изготвянето на оценка са необходими специални знания, каквито тя няма
данни дали членовете на комисията по чл. 210 от ЗУТ са имали. Моли съдът да
постанови решение, с което да уважи жалбата срещу решение на комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
назначена от кмета на Община – Пордим, с което се твърди, че е определена
пазарна цена на обезщетение за сервитутно право на прокарване през имоти, като
увеличи определените обезщетения за учредения сервитут.
В съдебно заседание оспорващата – К.Р.М., не се явява,
не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Община – Пордим,не се представлява.
В съдебно заседание заинтересованата
страна - „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София , бул. „Панчо Владигеров“ № 66 се
представлява от юрк П., който намира, че няма драстично разминаване между
определеното от комисията обезщетение за двата имота и заключението на
допълнителната експертиза и намира жалбата за неоснователна и моли за
отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена от кмета
на Община – Пордим (лист 52 по делото) е определена пазарна цена на обезщетение
за сервитутно право на прокарване през следните мои собствени имоти: Ливада с
площ от 2,900 дка, трета категория, находяща се в местност „Валога“,
съставляваща имот № 130.10 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот № 130009 - на наел. на Георги Станчев Брязов, имот № 000845 - полски път
на Община Подрим; имот № 130011 — на Марин Пешев Лалев; имот № 130031 - на
наел. на Георги Върбанов И., за която е определен сервитут 1,263 дка и е
определено парично обезщетение в размер на 378 лв.; ливада с площ от 2,800 дка,
в местността „Валога“, трета категория, съставляваща имот № 130.15 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 130014 - на Цветанка Маринова
Спасова; имот № 000845 - полски път на Община Подрим; имот № 130016 - наел. на
Ангел Блажев Минов; имот № 130027 — на Петър И. Петров; имот № 130028 - на
Марин Нешев Лалев, за която е определен сервитут 1,166 дка и е определено
парично обезщетение в размер на 349 лв.
За Решението на Комисията оспорващата е уведомена с писмо
с изх. № СБР-00-311/10.05.2019 г. на Община - Пордим (лист 10 по делото).
Със заповед № СБР-00-89/21.02.2019 г. на кмета на
Община – Пордим (лист 21 по делото) е определена комисия със задача да определи
размера на изплащането на „Оценка на сервитутни права, във връзка с частично
прилагане на ПУП-ПП за газопровод „Южен поток“ за територията на Община –
Пордим, земл. на с. Борислав, с. Вълчитрън и с. Катерица, съгласно
правомощията, дадени по ЗУТ.
На лист 22 по делото е приложен приемо-предавателен
протокол от 20.03.2019 г. относно подадена заявка от страна на Община – Пордим
за изготвяне на оценки за определяне пазарната стойност на равностойно парично
обезщетение за учредяване на сервитутни права в поземлени имоти в землищата на
Община – Пордим.
По делото е приложен доклад (лист 23-47 по делото) за
определяне на пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за
учредяване на сервитутни права за обект: Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния(магистрален)
газопровод до българо-сръбската граница в поземлени имоти в землището на с.
Вълчитрън, общ. Пордим.
Със заповед № СБР-01-16/11.04.2019 г. на кмета на
Община – Пордим (лист 64 по делото) е наредено „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, да преведе
по банкова сметка ***. ***, BIC: ***, ИНВЕСТБАНК АД - клон ПЛЕВЕН сумата в
размер на 247 603 (двеста четиридесет и седем хиляди и шестстотин и три) лева
за обезщетение в полза на собствениците на поземлени имоти, върху които
възниква сервитут (сервитутно право на преминаване, прокарване и ограничаване в
ползването на поземлени имоти), прилежащи към енергийния обект: „Разширение на
газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния
(магистрален) газопоровод до българо- сръбската граница“, преминаващ през землищата
на е. Борислав, с. Вълчитрън, с. Катерица, общ. Пордим, в съответствие с
извършената рекапитулация за общата площ и размер на обезщетение за
горепосочените землища на населени места, съгласно Протокол от 29.03.2019 г. на
комисия, назначена със Заповед №СБР-00-89/21.02.2019 г. на Кмета на Община
Пордим.
С писмо вх. № 3021/13.06.2019 г. (лист 77 по делото)
от Община – Пордим е представено заверено копие на ПУП – ПП за землището на с.
Вълчитрън, част от което е имотът на оспорващата.
Съдът е допуснала съдебно-оценителна експертиза, като
вещото лице С.П. е изготвила и оценителната експертиза в административното
производство и съдът освободи същото вещо лице и определи ново, което разполага
с оценителна правоспособност.
Съдът изслуша съдебно –оценителна експертиза от вещо
лице И.И., който за имот № 130.10 -
ливада, определя обезщетение в размер на 1089 лева по метод на пазарни
сравнения и метод на директна капитализация на дохода, като са използвани
реални сделки за непарчината вноска на земеделска земя, реални договори и
оферти за наем и размерът на пазарната стойност на равностойното парично
обезщетение за учредяване на сервитутни права за имота по формула ПСерв.= ПСзем
х Ксрок х Ксерв, , където ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право, ПСземя
е пазарна стойност на земята на сервитута - ПСземя =1,263 дка х 1064лв/дка=
1344 лева, Ксрок е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото
вещно право и К серв – коефициент, отчитащ вид на сервитута, като при
отрицателен сервитут, този коефициент е 0,9, а при положителен сервитут се
определя в зависимост от огранчиенията , които сервитутът налага на собственика
на земята и е в границите от 0,5 до 1,0. Обезщетението е определено по
формулата ПСсерв = ПСземя х Ксрокх Ксерв или при Псерв=1344 х0,9х0,9 = 1089 лева , като са
Ксрок е 0,9 и Ксерв 0,9..
За имот с № 130.15 в землище на с. Вълчитрън, ливада,
паричното обезщетение е определено в размер на 1005 лева по формулата ПСерв.=
ПСзем х Ксрок х Ксерв, , където ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право,
ПСземя е пазарна стойност на земята на сервитута - ПСземя =1,166 дка х
1064лв/дка= 1241 лева, Ксрок е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено
ограниченото вещно право и К серв – коефициент, отчитащ вид на сервитута, като
при отрицателен сервитут, този коефициент е 0,9 или ПСземя- 1241 лева за дка е
изведен отново като са използвани метод на пазарните сравнения и метод на
директна капитализация на дохода в съотношение 80% към 20% или ПСерв= 1241х0,9х0,9= 1005 лева. Тази
оценка е изготвена към дата 03.01.2020 година.
По искане на заинтересованата страна съдът изслуша
допълнителна експертиза от вещото лице С.С. -лист 163 по делото. Оценката за
двата имота е изготвена към 2019 година, като за определяне на пазарната
стойност на земята са ползвани три метода – метод на пазарните аналози, метод на капитализация и нормативен метод в
съотношение 44,43%, 31,35% и 24,22 %,
като е определена пазарна стойност на дка е в размер на 593 лева. За имот 12601.130.10,
с НТП ливада, ІІІ категория, целият с площ 2.900 дка, находящ се в м. Валога,
землището на с. Вълчитрън, общ. Пордим, обл. Плевен – собственост на К.Р.М. за сервитут от 1,263 дка по формулата ПСсерв
= ПСземя х Ксрок х Ксерв или при
Псерв=748,96 лв х0,9х 0,7 = 472 лева , като Ксрок е 0,9 и Ксерв 0,7, тъй
като имотът е ливада, насажденията са без дълбока коренова система, а
минималната дълбочина поставяне на тръбите е 1 м и не са налага според вещото
лице прилагане на по –висок коефициент.
Вещото лице е определило за имот № 12601.130.15 –
ливада от трета категория в землище на с. Вълчитрън с площ от 2,800 дка , за сервитут върху 1,166 дка, при прилагане на цена на земя от 593 лева на
дка, определена при ползване на горепосочените три метода в същото съотношение,
обезщетението е определено по формула ПСсерв = ПСземя х Ксрок х Ксерв или
при Псерв=691,44 лв х0,9х 0,7 = 436 лева
, като са Ксрок е 0,9 и Ксерв 0,7, тъй като имотът е ливада, насажденията са
без дълбока кореново система.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С оглед цитираните посочените разпоредби, съдът
приема, че несъмнено по делото се оспорва акт на комисия, назначена от кмета на
общината на основание чл. 210, ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично
предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради горното, съдът приема, че жалбата е подадена
срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е
издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда
на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.
В случая оспорващата не е уведомена за започване на
производството по чл. 26 от АПК и това е нарушение, но не съществено, и не е
ограничено правото й на защита и в съдебното производство може да изложи
възраженията и да приложи и изиска събиране на доказателства.
Съдът по отношение съответствието на оспорения акт с
материално-правните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.
В ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва,
че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на
заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното по своя характер учредяване на
сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия
имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на
сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като
изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на
обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска
логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
Комисията, назначена от ответника, е приела оценка,
изготвена въз основа метод на пазарните
сравнения и определена пазарна стойност на дка 512 лева като ПСземя за имот № 130.10 е 647 лева
(1,263 дка х 512 лв/дка = 647 лв.), а за имот № 130.15 – 597 лева ( 1,166дка х
512 лв. = 597 лв.) и при използване на формулата ПСерв= ПСземя х срок х
Ксерв то обезщетението е съответно за
имот № 130.10, както следва ПСерв = 647 х 0,9 х0,65 = 378 лева като Ксрок е 0,9
, а Ксерв – 0,65, а за имот № 130.15 по горепосочената формула - ПСерв= ПСземя
х срок х Ксерв обезщетението е съответно ПСерв 6 597
х0,9 х0,65=349 лева. При определяне размера на паричното обезщетение при
възникване на сервитут са взети предвид площта на поземления имот, в който е
учреден сервитутът; видовете ограничения на ползването на имота и срокът на
ограничението. Размерът на обезщетението е определен в зависимост от пазарната
стойност на земята, коригирана с коефициенти, компенсиращи неудобствата при
ползване на имота в бъдеще, както следва: коефициент, отчитащ срока, за който е
учреден сервитута-0,9, поради неограничения срок, за който се учредява
сервитута и експертно определен коефициент от 0,5 до 1,0, отчитащ вида на
ограниченията на сервитута, в случая земята е ливада и е приет коефициент 0,65.
Вещото лице И.И. в съдебно-оценителната експертиза в
съдебното производство определи оценка при използване на метод на пазарните
сравнения и метод на директна капитализация на дохода, като са използвани
реални сделки за покупко-продажба на земеделска земя, реални оферти за аренда и
е определено обезщетение за имот 130.10 – в размер на 1089 лева, а за имот
№130.15 – 1005 лева, като се приема с
оглед вида на сервитута - положителен и е приложен коефициент за вид от 0,9
- максималния при този вид. Вещото лице е взело предвид Ксерв от 0.9 , а
не 0,65, определен от органа и това е в резултат на приетото, че ограниченията
при ползването на имота, определени в чл. 64, ал.
3, т. 2 от ЗЕ за сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и
включват следните забрани: не се допуска застрояване, засаждане на трайни
дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив
на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и
материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и
опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция и съдът намира, че
именно този коефициент в стойност 0,9 следва да бъде възприет във формулата при
определяне на размер на обезщетението. Съдът кредитира заключението като
обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото.
Съдът възприема заключението на вещото лице И. и относно определяне на пазарна стойност
на земята на дка в размер на 1064 лева,
тъй като се ползват реални сделки за имоти със същите характеристики – реална
сделка за пасище, мера ливада към 2019 година – цена на дка – 925 лева , л. 133
по делото . В случая цената е определена
към дата 03.01.2020 година т.е. не към датата на постановяване на оспореното
решение от комисията, но съгласно чл. 142 , ал. 2 от АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, а в случая са ползвани реални сделки, при
които цената е над определената от органа – 512 лева. Съдът намира, че именно
тази стойност следва да бъде приета и да
послужи във формулата за определяне на ПСземя, която стойност участва във
формулата за определяне на ПСсерв.
Съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се
определи именно по формулата, използвана от вещото лице И. за определяне
пазарната стойност на сервитута – ПСсерв = ПСзем х Ксрок х Ксерв, където ПСсерв
е пазарната стойност на сервитута; ПСзем – пазарната стойност на земята,
попадаща в границите на сервитута; Ксрок - коефициент, отчитащ срока, за който
се учредява сервитута и Ксерв– коефициент, отчитащ вид на сервитута според
ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с
нейното ползване или за имот 130.10- ПСсерв=1344х0,9х0,9
= 1089 лева ,а за имот № 130.15 ПСсерв=
1241х0.9х0,9= 1005 лева.
Съдът намира, че при определяне на пазарната стойност
на земята следва да не взема предвид нормативният метод по Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118/1998 год. и не
кредитира заключението на вещото лице С.С..
Съгласно чл. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи
с наредбата се уреждат условията и редът за установяване на цени на
земеделските земи при определяне на: 1. паричния размер на обезщетенията за
земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), 2. цената на земята по § 4а, 4б
и 4з от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ; 4. цената на земята от Държавния поземлен фонд (ДПФ) при
оземляване чрез прехвърляне правото на собственост; равностойното парично
обезщетение в случаите по чл. 32, ал.
3, т. 2 от Закона за държавната собственост, в които четири хипотези
на Наредбата не попада настоящия случай. Единствено в т.3 на чл.1 е предвидено,
че Наредбата се прилага и в случаите на определяне на паричната равностойност
на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени
вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или
юридически лица. В този случай и съгласно чл.24, ал.13 от ЗСПЗЗ , оценка по реда на Наредбата се извършва единствено
на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд ,
не и върху земи на частни лица, каквито са настоящите, върху които се учредяват
сервитутни права и затова Наредбата е неприложима и в хипотезата на чл.1, т.3
по отношение на земеделски земи, собственост на други лица извън ДПФ.
Съдът намира, че следва да приложи именно
коефициент за вид сервитут 0,9 , а не
0,65, както е приел органа, тъй като
сервитутът, който възниква в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийните обекти по силата на ЗЕ, по своята правна същност представлява
законово въведено ограничение на правото на собственост, в съдържанието на
което право се включва и възможността собственикът да ползва имота. С
възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика
на служещия имот, като нормативно са въведени и забрани, ограничаващи това
ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗЕ,
при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови
представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, вкл. право на
преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на
въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не
се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната
ивица. В чл. 13 от
Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
/издадена въз основа на законова делегация по чл. 64, ал. 9
от ЗЕ/, е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия, титулярят на
сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности за изграждане
на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и
разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни работи,
свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на
експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности,
свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения. Нормата на чл. 20, ал. 1
и ал.2 от посочената Наредба
регламентира допълнителни ограничения не се допуска всякакъв вид
строителство; складиране на
отпадъци; изграждане на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба , движението на хора и добитък по
откритите тръбопроводни участъци (преходи), влизането в площадките на съоръженията
и действия на трети лица върху съоръжения на газопреносната или
газоразпределителните мрежи;
предизвикване на вибрации и удари непосредствено над газопровода и в
непосредствена близост до площадките на спирателната арматура, филтриращите
съоръжения и въздушните преходи;
обработване (разораване) на почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в
сервитутната зона на газопровода и над съоръженията и кабелите на
технологичната електронна съобщителна мрежа към него; палене на огън и
опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция на
разстояние до 20 m от газопровода и неговите съоръжения и на разстояние 30 m от
спирателната арматура и вентилационните и продухвателните свещи; засаждане на дървета, храсти и други трайни
насаждения; засаждане на растителни видове с развита коренова система на
по-малко от 15 m от двете страни по оста на преносни и разпределителни
газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на далекосъобщителните кабели
или други линейни съоръжения към газопроводите; стрелба с ловно и бойно оръжие
в близост и по направление на въздушните преходи на газопровода, спирателната
арматура и другите надземни съоръжения. В ал. 2 е прието, че земеделската земя
и предоставените поземлени имоти в горски територии (просеки) в сервитутната
зона на газоенергийните обекти могат да се използват само за засяване с
едногодишни култури с къса коренова система.
С оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и
възникващите ограничения във връзка с ползването на сервитутната зона от
служещия имот, на практика собственикът е лишен от възможността да ползва
пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на
сервитута. Ето защо при отчитане площта на имота – 1,263 дка и 1,166 дка,
попадаща в границите на сервитута, безсрочността на налагания ограничителен
режим и нормативно въведените ограничения за ползването на служещия имот от
неговия собственик, определените от вещото лице стойности на коефициентите за
изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право /Ксрок - отчитащ срока,
за който се учредява сервитута - 0.9 и Ксерв – отчитащ ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване –
0,9/, са обосновани от гл. точка на критериите по чл. 65, т. 1
– т. 3 от ЗЕ
независимо от ограниченията, собственикът на имота може да го ползва, а следва
да се отчита, че това е земеделска земя от трета категория – ливада.
Предвид горепосоченото съдът намира, че следва да се
измени решението на комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението да бъде
определено за имот № 130.10 в размер на 1089 лева, а за имот № 130.15 в размер
на 1005 лева.
С оглед изход на делото на делото искането на
оспорващата, заявено в жалбата искане за присъждане на разноски и на основание
чл. 143, ал.1 от АПК съдът намира, че Община Пордим , гр. Пордим, ул. Иван
Божинов“ следва да заплати на К.Р.М., ЕГН :********** *** разноски в размер на 312,40 лева, както
следва – 10 лева държавна такса за образуване на съдебното производство и
302,40 лева депозит за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза.
Съдът с оглед изхода на делото и заявената позиция от
пълномощник на заинтересованата страна, че жалбата е неоснователна, намира че
не следва да му бъдат присъдени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Изменя решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед №СБР-00-89/21.02.2019 г. на кмета на
Община Пордим, обективирано в решение от
29.03.2019 г. в част II, ,т. 1, за имоти под № 79 и №84 в частта относно определяне на размер на
обезщетение за сервитутно право на прокарване за обект „Разширение на
газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД парелелно на северния
(магистрален) газапровод до българо-сръбска граница, като увеличава определения размер на
обезщетение за ПИ 130.10 –с площ от 2,9 дка, собственост на К.Р.М.,*** , землище на с. Вълчитрън за сервитут върху 1,263 дка в размер на 1089 лева
и за ПИ № 130.15 с площ от 2,80 дка и сервитут върху 1,166 дка, собственост
на К.Р.М.,*** , землище на с. Вълчитрън
в размер на 1005 лева.
Осъжда Община Пордим , гр. Пордим, ул. Иван Божинов“
да заплати на К.Р.М., ЕГН :********** ***
разноски в размер на 312,40 лева.
Оставя без уважение искането на
заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София , бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/