Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10529 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.06.2020г., постановено по гр. дело № 61382/2019
год. по описа на СРС, ГО, 128 състав, е уважен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД ***
с правно основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45
лева, представляваща заплатено от ищеца по застраховка „каско“ застрахователно
обезщетение за вреди върху пътно-превозно средство с рег. № ****, произтекли от
ПТП, настъпило на 19.03.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.10.2019г. до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлен иска за разликата над сумата от 45 лева до пълния предявен
размер от 262, 88 лева.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.”
АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се оспорват изводите на съда, че настъпилото събитие не представлява
покрит риск, тъй като не бил отбелязан риск “Гуми” в застрахователната полица.
Сочи, че процесната полица била слючена с клауза “Пълно каско”, като покритите
рискове били посочени в глава втора от Общите условия. Според същите, клауза
“Пълно каско” покрива щети причинени от застрахователни събития, включени в
клауза “Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, която пък от
своя страна включва клауза “Пожар, природни бедствия и ПТП”. В §1, т. 2 от
сочената клауза била дадена дефиниця на ПТП и това е: “събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети“. Твърди се, че процесното застрахователно събитие
представлява именно ПТП съгласно събраните по делото доказателства. По
отношение на клаузата “Допълнение гуми” са изложени съображения, че същата може
единствено да добави допълнително покритие, но не и да ограничава договорените
вече такива. По тези съображения е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи изцяло.
Насрещната страна Столична община оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от
Столична община срещу решението на СРС в частта, в която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 410 от КЗ до размер на сумата от 45 лева. В жалбата са
изложени подробни съображения, че не е установено наличието на покрит
застрахователен риск и плащането на застрахователното обезщетение е без
основание.
Застрахователното дружество оспорва насрещната
въззивна като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на
следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество
/ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или
бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай реализирането на отговорността на
ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие,
свързано с поддържането на общинския път и отстраняване на препятствия по него.
На етапа на въззивното производство
между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че между З. „Б.В.И.Г.” АД като застраховател и „АЛД А.” ООД,
като застрахован, е сключен на 26.07.2018г. в изискуемата писмена форма валиден
договор за имуществено застраховане по застраховка Каско, с обект лек автомобил
„Ауди”, модел А 4, с рег. № ****, и със срок на застрахователно покритие от
00.00ч. на 27.07.2018г. до 00.00ч. на 27.07.2019г. Застрахователната полица с №
5С0824541184 е сключена при застрахователно покритие “Пълно каско” и Злополука
на лицата в МПС, при допълнително покритие – официален сервиз.
Установява се,
че по време на действието на сключения договор за застраховка “Каско” е
настъпило застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 262, 88 лева. Причина за настъпването на процесното ПТП е удар в необезопасено и
несигнализирано препятствие /дупка на пътното платно/, реализирано на
19.03.2019г. в гр. София, при движение в кръстовището на „Обелски път“ и „Ломско
шосе“. По делото не е спорно обстоятелството, че участъкът от пътя, на който е
настъпило произшествието, е общински. Този механизъм на ПТП се
установява от събраните по
делото доказателства. На първо място, то се доказва от показанията на разпитания по
делото свидетел пред СРС, а именно - водачът на
процесното МПС Т.П.. Показанията на свид. П.,
дори и при отчетената евентуална нейна заинтересованост в полза на ищеца /доколкото тя е управлявала
увреденото МПС/, следва да
бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК
се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от заключението на автотехническата експертиза, което установява, че щетите по процесния
автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, така както е
описан в представената
по делото декларация от водача.
Изготвеното
заключение на автотехническата експертиза
доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. С оглед
изложеното следва да се приеме, че по делото е установен механизма на пътнотранспортното
произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
твърдените имуществени вреди – срязана дясна задна гума и увредена джанта на
дясна задна гума, техния размер и причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите.
Основното спорно по
делото обстоятелство е възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит риск по сключената застраховка.
По така наведеното възражение настоящият съдебен състав приема следното:
Видно от
представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано
при условията на "Пълно Каско". Като допълнително покритие е посочено
"Официален сервиз".
По делото са
представени Общите условия на застрахователя по застраховка "Булстрад
Каско Стандарт". В Глава втора "Покрити рискове и изключения" на
Раздел "Каско" е предвидено, че отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования,
сред които - т. 4 клауза "Пълно каско". Като допълнителни покрития
към клауза "Пълно каско" са уредени 6.1."Помощ на пътя"
(Асистанс), 7.1."Механична повреда" и 7.2. “Гуми” - за застраховани МПС без
подзастраховане с общо тегло до 3, 5 тона. Съгласно т. 8 допълнителните
покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия случаи при
заплащане на допълнителна премия. Според процесната застрахователна полица допълнително покритие “Гуми” не е
било уговорено.
Видно от
уредбата на клауза "Пълно каско", по нея застрахователят покрива
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар,
природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия". По силата на т. 2 от глава
втора, т. I „Допълнително покрити рискове“ при клауза
„Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия на МПС“, от Общите
условия, "Пътно-транспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Според същите Общи условия, в допълнение “Гуми”, т. I "Oбект на
покритие" - обект на допълнителното покритие ”Гуми” са гумите на МПС, застраховано по
клаузи, сред които и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в
застрахователната полица/спецификация, като съгласно т. IV "Покритие" -
срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява
застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1.1.внезапна повреда,
деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя, както и при
злоумишлени действия на трети лица – срязване, пробождане, заливане с киселина
на гумата или други разяждащи химически вещества /1.2/. Същевременно, като изключение в т. VI
"Изключения" е посочено, че при това допълнително покритие „Гуми“ не
се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато
повредата е причинена от ПТП /т. 8/.
Тълкувайки
систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била
срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено
покритие по определени изрично посочени рискове. В уредбата на клауза
"Пълно каско", която е обща спрямо специалната такава относно
допълнителните
покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена
дефиниция, от която съдът намира, че не може да се изключи попадането в дупка
на пътното платно. Такова изключение не е изрично предвидено в т. X "Общи
изключения", в специалната уредба на клаузата "Пълно каско",
каквито специални изключения са предвидени при допълнително покритите рискове,
нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е била
рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени
в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то щеше да
е налице изричното им изключване.
Допълнителен
аргумент за този извод, е и т. 8 от раздел „Изключения“ от обхвата на покритие на
допълнителното покритие „Гуми“, според която не се покриват разходи за
ремонт или подмяна на гуми на застрахованото ППС, когато повредата е причинена
от ПТП, пожар или кражба. По аргумент на противното, когато повредата на гумите
е причинена от ПТП, се дължи обезщетение по покритието “Пълно Каско”,
независимо дали страните са уговорили допълнително покритие “Гуми”.
По изложените
съображения съдът намира, че волята на страните е при уговорено "Пълно
каско" да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на
пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно
произшествие. От така приетото от съда следва, че възражението на
жалбоподателя, че не е налице покрит риск, е неоснователно.
Между страните по
делото не е спорно обстоятелството, че улицата, на която е настъпило процесното
ПТП се намира в гр. София и е собственост на Столична община. Съгласно чл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по
тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване
на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че лицата, които
стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според §
6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че установеното в случая –
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно за движение, представлява препятствие на пътя. Произходът на установеното по
делото препятствие е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй
като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските
пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната
им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
От обстоятелството, че на пътното платно /според
нормата на §6, т. 7 от ДР на ЗДвП „пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите,
платното за движение и островите на платното за движение/ на общински път към момента на настъпване на
застрахователното събитие е имало препятствие, се налага извода, че общината не
е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна
мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа /чл. 49 от ЗЗД/. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди
в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което следва
да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя за обезщетяване на вредите.
В контекста на изложеното въззивният съд счита, че
увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има срещу ответника вземане по чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения
по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за
него е възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че
законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност
към момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото от
съда заключение по съдебната автотехническа експертиза. Обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни
цени, по които това възстановяване може да се извърши, включително цените на
нуждаещите се от подмяна части. От заключението по съдебната автотехническа
експертиза се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по
средни пазарни цени съответства на претендирания от ищеца размер на
обезщетението.
С оглед изложеното
първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, е неправилно и следва да се отмени.
По отношение на
предявената претенция за обезщетяване на вреди върху джанти, която е била
приета за основателна от първоинстанционния съд:
С оглед изложените
от въззивния съд мотиви относно застрахователното покритие при клауза „Пълно
каско“ се налага извод, че претенцията в тази част е основателна. Самостоятелно
основание за отхвърляне на насрещната въззивна жалба на Столична община срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска за сумата от 45
лева е и следното обстоятелство:
Безспорно между
елементите “гума” и “джанта” е налице разлика, която се установява и от глава III, раздел I, т. 6.3 от Общите условия на
застрахователния договор. Според посочената уговорка за щети по гумите,
джантите и декоративните тасове на автомобили в случаите когато уврежданията са
в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно,
застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти, т.е. при частична
повреда на застрахованото моторно превозно средство на обезщетяване подлежат
както вредите върху гумите, така и щетите по джантите. В случая са представени доказателства
за увреждането на джанта, както и за заплащане на застрахователно обезщетение
за отстраняване на щети по джантата. Ето защо първоинстанционното решение в
посочената част е правилно.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен и вместо него да се постанови друго, с което претенцията да се уважи
в пълен размер. Първоинстанционното решение, в частта, в която иска е уважен до
размер на сумата от 45 лева, следва да бъде потвърдено като правилно.
По
отношение на разноските:
При този изход на
спора право на разноски има въззивникът-
ищец, в полза на който следва да се присъдят следните суми: 25 лева за държавна
такса по подадената въззивна жалба, 360 лева възнаграждение за адвокатска
защита и съдействие по подадената от дружеството въззивна жалба и 360 лева възнаграждение
за адвокатска защита и съдействие по подадената от ответника насрещна въззивна
жалба, или дължимите разноски възлизат на сумата от общо 745 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
Столична община съдебни разноски в размер на 124, 32 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от
още 588, 46 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 120840 от
15.06.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 24.07.2020г., постановено по
гр.дело № 61382/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в следните части: в частта, в която е отхвърлен
предявеният от З. „Б.В.И.Г.”
АД *** с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за разликата над сумата от 45
лева до пълния предявен размер от 262, 88 лева /т.е за сумата от 217, 88 лева/ както и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на Столична община разноски за първоинстанционното производство в размер
на 124, 32 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. о., гр. София, ул. „****да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, пл. „****, по
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 217, 88 /двеста и седемнадесет лева и 88 ст./ лева
/разлика между приетия от СГС за основателен размер на причинените имуществени
вреди от 262, 88 лева и присъдения с решението на СРС размер от 45 лева/, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 470418191914599 за имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.03.2019г. на общински път в гр.София, а именно – попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120840 от 15.06.2020г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение от 24.07.2020г., постановено по гр.дело № 61382/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА С. о., гр. София, ул. „****да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, пл. „****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата
от още 588, 46 /петстотин осемдесет и осем лева
и 46 ст./ лева – съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 745 /седемстотин четиридесет и пет/ лева – съдебни разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.