Мотиви по НОХД № 1840/2011г. по описа на П.ския окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимите С.Ш.Ш., Ю.Р.Й. и Д.Г.Д. *** е
повдигнала обвинение за следните престъпления:
подсъдимия Ш.
1. по
чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. "а" от НК за
това, че на 01.02.2011г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и Д.Г.Д., последният макар
и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководите постъпките си, при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон „***” /21
лева/ и телевизор „***” с дистанционно управление
/226 лева/, всичко на обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.; мобилен
телефон „***” на стойност 17 лева от владението на Н.С.С.,
всички вещи на обща стойност 264 лева, с намерение противозаконно да ги присвои
като употребил за това заплашване;
2. по
чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК
за това, че на 01.02.2011г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и Д.Г.Д., последният макар
и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е влязъл в чуждо жилище - частен дом, находящ
се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К.,
като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено нощем, от
две или повече лица, а именно три лица;
подсъдимия
Й.
1. по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това,
че на 01.02.2011г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като съизвършител със С.Ш.Ш. и Д.Г.Д., последният макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „***” /21 лева/ и телевизор „***” с дистанционно управление /226
лева/, всичко на обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.; мобилен
телефон „***” на стойност 17 лева от
владението на Н.С.С., всички вещи на обща стойност 264 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване;
2. по чл.170,
ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това,
че на 01.02.2011г. в
гр.П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършител със С.Ш.Ш. и Д.Г.Д., последният макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е влязъл в чуждо жилище -
частен дом, находящ се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К., като употребил за това
сила и заплашване, като деянието е извършено нощем, от две или повече лица, а
именно три лица;
3. по чл.216,
ал.1 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр. П. е повредил противозаконно чужди движими вещи -
конверторна печка „**” 3,2 KW /189 лева/, телевизионен тунер „***” /30 лева/, шкаф с две врати с
размери 120/110/37 см. с ламиниран фурнир /55 лева/, всичко на обща стойност 274 лева, собственост
на К.И.К.;
подсъдимия Д.
1. по чл.198,
ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за
това, че на
01.02.2011г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и С.Ш.Ш.,
е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „***” /21 лева/ и телевизор „***” с дистанционно управление /226 лева/, всичко на
обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.; мобилен телефон „***” на стойност 17 лева от
владението на Н.С.С., всички вещи на стойност 264 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;
2. по чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и С.Ш.Ш., е влязъл в
чуждо жилище - частен дом, находящ се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К., като употребил за това сила и заплашване, като
деянието е извършено нощем, от две или повече лица, а именно три лица.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.П. поддържа изцяло така
повдигнатите обвинения срещу подсъдимите. Счита, че на същите следва да се наложат наказания
лишаване от свобода, определени по размер при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
като за подсъдимия Д. се има предвид и разпоредбата на чл.63, ал.1 от НК. Предлага
за деянието грабеж на подсъдимите Ш. и Й. да се определи наказание в минимален
размер, съответно пет и три години, а на подсъдимия Д. - една година. По чл.170 от НК на подсъдимите Ш.
и Й. наказанието лишаване от свобода да е в минималния размер от една година, а
за подсъдимия Д. – шест месеца. Намира, че на подсъдимия Й. за престъплението
по чл.216 от НК трябва да се наложи една
година лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК наказанията на подсъдимите
следва да се групират, като се наложи най-тежкото от тях, лишаване от свобода
както следва: на подсъдимия Ш. – пет години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим; на подсъдимия
Й. – три години, изпълнението на което да се отложи съгласно чл.66 от НК с
изпитателен срок от пет години, на подсъдимия Д. – една година, условно с
изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия Ш. не
оспорва правната квалификация на деянията и тяхното авторство. Моли за налагане на наказание при условията на чл.55
от НК, изтъквайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и липсата на отегчаващи такива.
Защитникът на подсъдимия Й. пледира
за преценка съставомерността на
повдигнатите обвинения. Изразява становище, че се касае за деяние по чл.216,
ал.4 от НК с прилагане разпоредбата на чл.218в от НК. Предлага наказанията да
се определят съобразно чл.55 от НК и да се отложи изпълнението им.
Защитникът на подсъдимия Д. също моли за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК поради наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи. Счита,
че с едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, условно, с
изпитателен срок от една година, ще се постигнат целите на закона.
Подсъдимите се възползваха от
процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Признават вината
си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Присъединяват
се към исканията на защитниците си. Изразяват съжаление за стореното.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство не са приети предявени граждански искове от пострадалите.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият
С.Ш.Ш. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С начално образование
е. Не е семеен. Не работи. Осъждан е четири пъти. Първите две осъждания и
последното за престъпления по чл.195 от НК, извършени като непълнолетен, не се
отразяват върху правната квалификация на престъпната му деятелност, за разлика
от третото.
С присъда № 288/11.09.2006г.,
постановена по НОХД № 2097/2006г. по описа на ПОС, влязла в сила на
27.09.2006г., е признат за виновен за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 21.04.2006г.,
и е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 26.06.2008г. по реда на чл.70 от НК с остатък 10 месеца
и 16 дни /л.35 от съд.дело/.
Подсъдимият
Ю.Р.Й. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С начално образование
е. Не е женен. Не работи. Не е осъждан.
Подсъдимият
Д.Г.Д. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С начално образование
е. Не е семеен. Не учи и не работи. Не е осъждан.
Пострадалият К.К. бил собственик
на фирма с наименование ЕТ „***.” с основен предмет на дейност покупко-продажба на огнеупорни материали.
За извършване на товаро-разтоварни дейности при необходимост наемал по 4-5
човека. Подсъдимите Ш. и Й. обикновено били сред наеманите лица. Според свидетеля
К., с оглед инцидентния характер на работата, заплащането на труда на горните
лица ставало в деня, в който била извършена.
На 01.02.2011г. подсъдимите Ш. и Й.,
след като употребили алкохол, решили да отидат до дома на свидетеля К.,***, за
да искат пари за свършена работа, които считали, че пострадалият им дължал.
Тръгвайки, взели със себе си и техния познат подсъдимия Д.. Вечерта на
01.02.2011г., около 21,00 часа, тримата подсъдими отишли до жилището на
свидетеля К.. Започнали да крещят пред входната врата на къщата: „К, искаме си
парите, излез или ще влезем вътре, ще поломим всичко, отваряй вратата, че ще Ви
пребием и ще вземем всичко каквото има”.
По това време свидетелят К. бил в
дома си заедно със свидетеля Н. С., с когото гледали телевизия в една от
стаите. Двамата били болни от грип с висока температура и много отпаднали. Чувайки виковете на подсъдимите,
свидетелят К. се изплашил от заканите и отключил входната врата. Веднага след
отключването й, в къщата нахлул подсъдимият Й., който, изтласквайки свидетеля К.
от вратата, си проправил път към вътрешността на жилището. След него в чуждия
дом нахлули и другите двама подсъдими. Свидетелят С., който бил останал в
стаята, чул подсъдимите да крещят в коридора „ще ви утрепем”, след което в помещението
влязъл свидетелят К., а след него нахлули подсъдимите Ш. и Й.. За да успокои
подсъдимите, които сипели закани, че ще ги „утрепят или пребият”, ако свидетелят К. не им даде пари, последният им
казал, че в момента няма пари, но на следващия ден ще им даде. Тримата подсъдими
били в явно нетрезво състояние и отказът на свидетеля К. да даде пари
допълнително ги обострил и агресията, и заплахите към пострадалите ескалирали. Подсъдимият
Й. започнал да рита намиращата се в стаята конверторна печка „***”, при което
повредил същата. След това се насочил да троши шкаф с две вратички с ламиниран
фурнир, а после разбил и устройството за цифрова телевизия „**. През цялото
време в това си поведение бил насърчаван от подсъдимия Ш..
На маса в стаята подсъдимият Й.
видял два мобилни телефона, „***”, собственост на свидетеля С. и „***” на
свидетеля К., които взел. Пострадалият С. направил опит да се противопостави, казвайки
му, че това което прави не е хубаво. Свидетелят К. също се опитал и започнал да
моли подсъдимите да не му взимат телефона, тъй като работи с него. Подсъдимите Й.
и Ш. отново започнали да заплашват пострадалите със саморазправа. Подсъдимият Д.
отишъл до входната врата на стаята и наблюдавал ситуацията. Виждайки, че няма
да може да убеди подсъдимите да върнат телефоните, за да ги мотивира да
напуснат дома му, свидетелят К. им казал да ги вземат, като на следващия ден ще
се разберат. Тримата подсъдими с отнетите вещи напуснали къщата на свидетеля К..
Последният ги изчакал да излязат от двора. Затворил входната врата на жилището си
без да я заключва, мислейки че всичко е приключило и се върнал се в стаята, в
която бил свидетелят С..
Няколко минути по-късно обаче
подсъдимите отново нахлули с викове в стаята на пострадалите, крещейки, че мобилните
телефоните не струват нищо и ги захвърлили до шкафа. Подсъдимият Й. отново
започнал да удря цифровото устройство „***”. През това време подсъдимите Ш. и Д.
се оглеждали из помещението за ценни вещи, при което се насочили към телевизор „***”.
Свидетелят К. се опитал да избута подсъдимия
Ш. от телевизора. Подсъдимият Й. казал на подсъдимия Д. да го изключи и да го
прибира в кашона му, който бил в стаята. Свидетелят К. изразил несъгласие с
действията на подсъдимите, като ги попитал защо правят всичко това. Подсъдимият
Ш. му казал да не се меси в нещо, което
не му е работа, защото ще го убие. Междувременно подсъдимият Д. прибрал
телевизора в кашона, като взел и дистанционното му управление. Подсъдимите решили
да си тръгнат. На излизане подсъдимият Ш. заплашил пострадалите да не се
обаждат на телефон 112, защото щели да ги намерят и да ги убият. Добавил, че
вече е бил в затвора и нищо не го бърка. Силно уплашени от отправената им
закана и от действията на подсъдимите, свидетелите К. и С. не уведомили незабавно
органите на полицията.
На следващия ден подсъдимите Ш. и
Й. продали телевизора с дистанционното управление за сумата от 50 лева на свидетеля
Д.П.. Последният изрично ги попитал дали вещта не е крадена, но те обяснили, че
майката на единия я е донесла от Турция.
На 02.02.2011г. свидетелите К. и С.
отишли в Арман махала в гр.П., където живеел подсъдимият Ш., за да си поискат
телевизора. При срещата, последният им казал да го изчакат на автобусната
спирка, на която впоследствие отишъл с подсъдимия Й.. Двамата подсъдими обяснили, че са продали
телевизора с дистанционното управление за 50 лева на свидетеля П. и че пострадалите
трябва да им дадат тази сума, за да ги откупят. При проведения разговор със свидетеля
П., последният казал на свидетелите К. и С., че е продал телевизора за 80 лева
на друг човек, който не може да намери. След като не могли да си върнат телевизора,
пострадалите сезирали органите на ІІІ РУП
гр.П. за случилото се.
С протокол за доброволно
предаване /л.12 от досъдебното производство/ свидетелят П. предал телевизора „***”
и дистанционното управление. Срещу разписка /л.98 от досъдебното производство/ тези
вещи били върнати на пострадалия К..
От приложената справка /л.94 от
досъдебното производство/ от Националния институт по метеорология и хидрология,
филиал П., е видно, че по данни от астрономичен календар за 2011г. в гр.П., изгревът на слънцето на 01.02.2011г. е
настъпил в 07 часа и 43 минути, а залезът - в 17 часа и 43 минути местно време,
след прибавяне на корекция за географска ширина.
От заключенията на стоковооценъчните експертизи /л.59, 61 от
досъдебното производство/ се установява че стойността на отнетите вещи е както
следва: мобилни телефони „***” - 21 лева, „***” – 17 лева, телевизор „***” с
дистанционно управление - 226 лева, или са на обща стойност 264 лева.
Съгласно заключението на допълнителната стоковооценъчна експертиза /л.63 от досъдебното производство/
стойността на повредените вещи на свидетеля К. е както следва: конверторна
печка „***” - 189 лева, телевизионен
тунер „***” - 30 лева, шкаф с две врати с размери 120/110/37 см. с ламиниран
фурнир - 55 лева, всички на обща стойност
274 лева.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия Ш. /л.77-79 от досъдебното
производство/ той не страда от психично заболяване. Не се води на учет към ЦПЗ
гр.П.. Страда от левкемия. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в състояние на обикновено /просто/
алкохолно опиване. Няма данни за патологично или усложнено опиване, нито данни
за алкохолна или друга психоза. Може да участва пълноценно в наказателното
производство като обвиняем.
Според заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза на
подсъдимия Й. /л.72-74 от досъдебното производство/ той не страда от психично
заболяване Не се води на учет към ЦПЗ
гр.П.. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в състояние на
обикновено /просто/ алкохолно опиване. Няма данни за патологично или усложнено
опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Може да участва пълноценно
в наказателното производство като обвиняем.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия Д. /л.65-66 от досъдебното
производство/ се установява, че същият не страда от психично заболяване. Не се
води на учет към ЦПЗ гр.П.. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар
и непълнолетен. Може да участва пълноценно в наказателното производство като
обвиняем.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимите Ш., Й. и Д., от показанията на
свидетелите К., С., П., К.У., от заключенията на стоковооценъчните и съдебнопсихиатричните експертизи, от протокола за доброволно предаване, от
приложените по делото писмени доказателства – епикриза /л.47 от дп, л.64 от
съд.дело/, справки за съдимост ведно с
бюлетини /л.82-87 от дп, л.22,24,26-32 от съд.дело/, характеристични справки
/л.88-90, 150 от дп/, справка от НИМХ, филиал
П. /л.94 от дп/, разписка /л.98
от дп/, справка от МП, ГДИН /л.35 от съд.дело/.
Съдът кредитира показанията на
горните свидетели, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са
противоречиви по между си и с останалите доказателства по делото.
От гласните доказателства следва
да се изключат тези на Г.Д., майка на подсъдимия Д., тъй като същата като
такава се възползва от привилегията по чл.119 от НПК и бе заличена от списъка
на свидетелите.
Съдът приема заключенията на вещите
лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията
на подсъдимите, тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимите са осъществили от
обективна страна съставите на следните престъпления:
подсъдимия Ш. - чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. "а" от НК за това,
че на 01.02.2011г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й.
и Д.Г.Д., последният макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководите постъпките си, при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „**” /21 лева/ и телевизор „***” с дистанционно
управление /226 лева/, всичко на обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.;
мобилен телефон „***” на стойност 17 лева от владението на Н.С.С., всички вещи
на обща стойност 264 лева, с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това заплашване;
подсъдимия Й. - чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със С.Ш.Ш. и Д.Г.Д.,
последният макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон „***” /21 лева/ и телевизор „***” с дистанционно управление
/226 лева/, всичко на обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.; мобилен
телефон „***” на стойност 17 лева от владението на Н.С.С., всички вещи на обща
стойност 264 лева, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за
това заплашване;
подсъдимия Д. - чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и С.Ш.Ш., е отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „***” /21 лева/ и телевизор „**” с дистанционно
управление /226 лева/, всичко на обща стойност 247 лева от владението на К.И.К.;
мобилен телефон „***” на стойност 17 лева от владението на Н.С.С., всички вещи
на стойност 264 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това заплашване.
Подсъдимите са отнели вещите на пострадалите
като са използвали принуда под формата на заплашване.
Предмет на деянието са чужди
движими вещи с определена стойност. Подсъдимите са прекъснали фактическата власт
върху тях на свидетелите К. и С. и са установили тяхна фактическа власт върху им.
За парализиране и неутрализиране съпротивата на последните и създаване на
условия за отнемане на вещите подсъдимите са използвали заплашване. Чрез тази
форма на принуда те са мотивирали пострадалите да не пречат да установят фактическа
власт върху предмета. Липсата на съгласие у последните за отнемане на вещите е наложило
използването на психическа принуда. Застрашаването е било с непосредствено
деяние, което ще последва веднага и в най-близко време, ако пострадалите не се
подчинят на волята на подсъдимите. То е било насочено срещу свидетелите К. и С..
Вследствие на заплашването у тях е възникнал основателен страх, че подсъдимите
могат да изпълнят заканите си да ги увредят, поради което им се подчинили.
Деянието е извършено от
подсъдимите в съучастие под формата на съизвършителство.
Налице е усложнена форма на
престъпна дейност, продължавано престъпление, включващо няколко деяния.
Подсъдимият Ш. е извършил престъплението
грабеж при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед субекта - опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъждането
му по НОХД № 2097/2006г. по описа на ПОС. То е за тежко умишлено престъпление
от общ характер. Наложеното за него наказание е три години лишаване от свобода,
реално. Не се изтекли пет години от изтърпяването му. Останалите три осъждания
не влияят върху правната квалификация на деянието по аргумент от разпоредбата
на чл.29, ал.2 от НК, тъй като са за престъпления, осъществени от подсъдимия Ш. като
непълнолетен.
От
субективна страна подсъдимите са извършили престъплението грабеж при пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавали са общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им. Целели са да установят
тяхна фактическа власт върху вещите с намерение противозаконно да ги присвоят. Всеки от тях е съзнавал, че и друг действа за
настъпване на общественоопасния резултат.
С оглед на горната фактическа
установеност съдът намира, че подсъдимите са осъществили от обективна страна и съставите
на следните престъпления:
подсъдимия Ш. - чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й.
и Д.Г.Д., последният макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е влязъл в чуждо
жилище - частен дом, находящ се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К.,
като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено нощем, от
две или повече лица, а именно три лица;
подсъдимия Й. - чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със С.Ш.Ш.
и Д.Г.Д., последният макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е влязъл в чуждо жилище - частен дом, находящ
се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К., като употребил за това сила
и заплашване, като деянието е извършено нощем, от две или повече лица, а именно
три лица;
подсъдимия Д. - чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 01.02.2011г. в гр.П., при условията
на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с Ю.Р.Й. и С.Ш.Ш., е влязъл в чуждо жилище - частен
дом, находящ се в гр.П., ул. „***” № 32, собственост на К.И.К., като употребил за това сила и заплашване, като
деянието е извършено нощем, от две или повече лица, а именно три лица.
С това им деяние подсъдимите са
засегнали обществените отношения, свързани с неприкосновеността на жилището на
свидетеля К.. Въпреки несъгласието му да влизат в дома му, те не са се
съобразили с неговата воля. Това е станало по едни от начините, изрично
посочени в чл.170, ал.1 от НК - чрез
употреба на сила и заплашване, т.е. физическа и психична принуда.
Касае се за квалифициран случай
на нарушаване неприкосновеността на жилище. На първо място с оглед обективната
страна – извършено е нощем – в тъмната част от денонощието.
Налице е квалифициращо
обстоятелство и от гледна точка на субекта – от две или повече лица, в случая
три. Съобразно разпоредбата на чл.93, т.12 от НК в самото изпълнение на
деянието са участвали тримата подсъдими като съучастници под формата на съизвършители.
Касае се за усложнена форма на
престъпна дейност, включваща продължено и продължавано престъпление.
От
субективна страна подсъдимите са извършили престъплението нарушаване
неприкосновеността на жилище при пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях е съзнавал,
че нарушава неприкосновеността на чуждото жилище чрез принуда. Целял е проникването
в него. Съзнавал е, че останалите подсъдими също участват, като те имат за цел
същия резултат.
Подсъдимият
Д. е извършил престъпленията по чл.198 и чл.170 от НК като непълнолетен.
Въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
При горната безспорна фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Й. е осъществил от обективна страна и състава
на престъпление по чл.216, ал.1 от НК за
това, че на 01.02.2011г. в гр. П. е повредил противозаконно чужди
движими вещи - конверторна печка „**” /189
лева/, телевизионен тунер „***” /30 лева/, шкаф с две врати с размери
120/110/37 см. с ламиниран фурнир /55 лева/,
всичко на обща стойност 274 лева, собственост на К.И.К..
Предмет на деянието са реални чужди
движими вещи на определена стойност. Според законодателя за основния състав не
е необходимо тя да е значителна.
Подсъдимият
Й. е въздействал физически върху вещите, вследствие на което са настъпили изменения
в тях. Поведението му е било в разрез с установените обществени и правни норми
и е довело до причиняване на вреди на стойност 274 лева. По този начин е лишил
собственика им, свидетеля К. от възможността временно да ползва вещите си по
предназначение.
От
субективна страна подсъдимият Й. е осъществил горното престъпление при пряк
умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
При
определяне на наказанията на подсъдимите задължително следва да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като те се ползваха от процедурата на
съкратено съдебно следствие. Признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласиха
да не се събират доказателства за тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дейците, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, за всяко
едно от престъпленията на подсъдимите трябва да се наложат санкции, определени
при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като
такива съдът взема предвид изразеното съжаление за стореното, тежкото социално
положение, младата възраст, за подсъдимите Й. и Д. чистото съдебно минало, за
подсъдимия Ш. здравословното състояние. Отегчаващо отговорността обстоятелство
за последния са предишните осъждания, който не обуславят квалификацията по
чл.29 от НК. За подсъдимите Й. и Д. не са налице такива обстоятелства.
От една
страна с оглед стойността на предмета на деянията по чл.198 и чл.216 от НК,
въпреки че е над установената за страната минимална работна заплата, не се касае за
престъпна деятелност с голям интензитет. Като се има предвид обаче, че е
налице реална съвкупност от престъпления и усложнена форма на престъпна дейност,
по-тежко квалифициращите обстоятелства, причинените вреди, не следва да се
приеме, че се касае за маловажен случай за всяко едно от престъпните деяния. Поради
това е неоснователен доводът на защитника на подсъдимия Й., че той е осъществил
състава на чл.216, ал.4 от НК.
При
така отчетените многобройни смекчаващи и само за подсъдимия Ш. едно отегчаващо отговорността
обстоятелства, съдът намира, че в случая и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко и е налице хипотезата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК за подсъдимия Ш., на чл.55,
ал.1, т.1 и т.2, б.”Б” от НК за подсъдимия Й., на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК за подсъдимия
Д.. Деянията им се характеризират със значително
по-ниска степен на обществена опасност от характерните за този вид престъпления.
Тъй
като едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1 от НК и чл.55 от НК,
съгласно чл.58а, ал.4 от НК следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като е
по-благоприятна за дееца.
При
така отчетените многобройни смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът
намира, че най-справедливо е на подсъдимия
Ш. да се наложат следните
наказания:
- за
престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. "а" от НК - една година и три
месеца лишаване от свобода;
- за
престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК - единадесет месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
Ш. е извършил двете деяния, за които е признат за виновен, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Те се намират в условията на
реална съвкупност. На основание чл.23,
ал.1 от НК му се налага от определените за всяко едно от престъпленията
наказания едно общо, най-тежко наказание в размер на една година и три месеца
лишаване от свобода.
На
основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС то трябва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
При
така отчетените многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо е на подсъдимия Й. да се
наложат следните наказания:
- за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК -
една година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – девет месеца лишаване от свобода;
- за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК - пробация, със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. П., ул. „**” № 3” с
продължителност от две години и с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност две
години.
Горните
деяния се намират в условията на реална съвкупност. На основание чл.23, ал.1 от НК се налага на подсъдимия Й. от определените му за всяко едно от
престъпленията наказания едно общо, най-тежко наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Тъй
като подсъдимият Й. е с чисто съдебно минало и за постигане целите на
наказанието, и за поправянето му не е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи реално, следва да се приложи института на условното
осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК се отлага изпълнението на наложеното му
наказание от една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
При
така отчетените многобройни смекчаващи обстоятелства и като се има предвид
нормата на чл.63, ал.1 от НК, тъй като е непълнолетен, съдът намира, че
най-справедливо е на подсъдимия Д. да се наложат следните наказания:
- за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК – пробация, със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. П., ул. „***” № 11” с
продължителност от една година и с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност една
година;
- за
престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК – пробация, със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.П., ул. „***” № 11” с
продължителност от десет месеца и с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност
десет месеца.
Съдът счита,
че санкцията, която следва да се определи на подсъдимия Д. е пробация, тъй като с другото предвидено
наказание за непълнолетни лица обществено порицание не биха се постигнали
целите на чл.36 от НК.
Поради наличието на реална
съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК се налага на подсъдимия Д. от
определените му за всяко едно от престъпленията наказания едно общо, най-тежко
наказание пробация, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес: гр.П., ул. „***” № 11” с продължителност от една година и с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност една година.
Съдът
намира, че така индивидуализирани наложените наказания на подсъдимите са
справедливи. С тях ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенции.
Подсъдимите
Ш., Й. и Д. трябва да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС, сумата от 68,34 лв., всеки един от тях, разноски по делото.
Причини за извършване на
престъпленията от подсъдимите са ниската им правна култура, незачитането на частната
собственост, стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: