№ 774
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Магдак” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” №34, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.М.М., чрез пълномощника му по делото адв.
М.М., против Решение №260292 от 09.08.2021г., постановено по гр.д. №1605/2020г., по
описа на Районен съд- Асеновград, с което е бил отхвърлен предявения от дружеството
против „Лазарова транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Преслав“ №5, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.Л.,
иск за заплащане на сумата от 333,18 лв., представляваща глоба за претоварване по
протокол №*********/15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба- 21.09.2020 г. до окончателното й заплащане, и „Магдак“
ЕООД е осъдено да заплати на „Лазарова транс груп“ ЕООД сумата от 300 лв.-
разноски по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението,
като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният
иск да бъде уважен и в полза на дружеството се присъдят направените по делото
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Лазарова
транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Преслав“
№5, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.Л., чрез пълномощника му по
1
делото адв. Г.Г.- Н., с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъдат разгледани
изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението, както и да
се извърши служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Магдак“ ЕООД против
„Лазарова транс груп“ ЕООД искове за заплащане на дължими превозни възнаграждения
и обезщетения за забава върху същите по фактури №01000011650/11.05.2020г. и
№01000011733/15.05.2020г., както и за заплащане на сумата от 333,18 лв.,
представляваща глоба за претоварване по протокол №*********/15.07.2020г. След
образуване на делото ответното дружество е заплатило на ищеца претендираните
превозни възнаграждения и лихви за забава върху същите, като с определение
производството по посочените претенции е прекратено поради извършено от ищцовото
дружество оттегляне на исковете и делото е останало висящо само по претенцията за
заплащане на глобата за претоварване.
От фактическа страна по делото не се спори, че между страните е бил сключен
договор за международен автомобилен превоз на стоки от Гърция до Германия по
заявка №0058/06/2020 от 30.06.2020г., както и че ищцовото дружество е извършило
възложения му превоз. Ищецът твърди, че при осъществяване на превоза контролните
органи в Унгария са констатирали тегло на товарната композиция повече от
допустимото и са наложили на дружеството глоба в размер на 333,18 лв., която е
била заплатена на място от шофьора. Твърди, че отговорността за така причинените на
дружеството вреди съгласно чл.7, §1,б.А от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз /СМR/ е за ответното дружество, действащо от името и за сметка
на изпращача, тъй като е посочило неверни данни относно теглото на товара в заявката за
превоз. От фактическа страна от представената по делото заявка- договор за превоз се
установява, че в нея ответното дружество е посочило тегло на товара- 24000 кг. По
делото всяка от страните е представила заверено копие от притежавания от нея
екземпляр от съставената по повод на процесния превоз товарителница, като в тази,
представена от ищцовото дружество в графа 11 е вписано тегло на товара- 24000 кг., а
в графа 18 е отбелязано- 24500 кг., а в тази, представена от ответника, такова
2
отбелязване в графа 18 липсва. По делото не са ангажирани други доказателства за
действителното тегло на товара при натоварването му в Гърция, като с определение на
първоинстанционния съд е прието за безспорно, че на бордовия компютър на
превозното средство през цялото време на движението му се отчита тонажа на
композицията. Доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място
за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни договарящи
държави, то възникналото между страните облигационно отношение се урежда от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /СМR/, която в чл.7,
§1,б.А във връзка с чл.6, §1, т.З предвижда, че изпращачът отговаря за всички разноски
и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на
данните за теглото на товара. При така събраните по делото доказателства настоящият
състав на съда намира, че твърденията на ищеца, че ответникът е посочил в заявката
неверни данни за теглото на товара, с което е станал причина за налагане на глоба за
претоварване на превозното средство, са недоказани. В подкрепа на същите е само
представения от самия ищец екземпляр от товарителницата, в която е допълнително
дописано тегло на товара- 24500 кг., различаващо се от заявеното. Доколкото такова
дописване липсва в притежавания от ответника екземпляр от товарителницата, то не би
могло да се приеме, че същото е извършено при натоварването на стоката, тъй като в
този случай е следвало да се впише в съставените съгласно чл.5, §1 от конвенцията три
екземпляра от товарителницата. С оглед приетото за безспорно, че на бордовия
компютър на превозното средство се отчитат данните за тонажа му, то логично би
било възраженията на превозвача за действителното тегло на товара да бъдат направени
още в този момент. При това положение и след като няма данни в кой момент е
извършено дописването в графа 18 на представената от ищеца товарителница, както и
предвид липсата на такова във всички екземпляри на същата, се налага изводът, че при
приемане на товара не е било налице несъответствие на теглото му с посоченото
такова в заявката- договор, поради което и твърденията на ищеца, че ответникът е
посочил неверни данни в заявката- договор, не се установяват. Ето защо липсва
основание за ангажиране на отговорността на ответника за впоследствие
констатираното претоварване на товарната композиция и наложената на ищцовото
дружество глоба за това, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. До същите фактически и правни изводи е стигнал и първоинстанционният
съд, поради което в частта му за отхвърляне на иска за заплащане на сумата от 333,18
лв., представляваща глоба за претоварване по протокол №*********/15.07.2020г.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба са изложени и оплаквания срещу произнасянето на
първоинстанционния съд за направените по делото разноски. Тези оплаквания са
основателни. Тъй като ответното дружество е заплатило претендираните от ищеца
превозни възнаграждения и лихви за забава след образуване на делото, то същото е
дало повод за завеждането му, поради което и независимо от оттеглянето на исковете
3
следва да понесе направените от ищцовата страна разноски за обезпечителното и
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от претенциите.
Разноските на ищеца в производството по обезпечаване на исковете са в размер на
571,50 лв., а тези в първоинстанционното производство- 1091,10 лв. съгласно
представения списък, или общо същите са в размер на 1662,60 лв., от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят 1569,28 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената
част от иска, в размер на 16,83 лв., поради което в частта му, с която са били присъдени
такива за разликата над 16,83 лв. до 300 лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба срещу решението по иска
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на
350 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260292 от 09.08.2021г., постановено по гр.д. №1605/2020г., по
описа на Районен съд- Асеновград, с което е бил отхвърлен предявения от „Магдак”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Сергей
Румянцев” №34, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.М.М., против
„Лазарова транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Преслав“ №5, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.Л., иск за заплащане
на сумата от 333,18 лв., представляваща глоба за претоварване по протокол
№*********/15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- 21.09.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ Решение №260292 от 09.08.2021г., постановено по гр.д. №1605/2020г., по
описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която „Магдак” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев” №34,
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.М.М., е осъдено да заплати на
„Лазарова транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Преслав“ №5, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.Л., разликата над
16,83 лв. до 300 лв.- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Лазарова транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Преслав“ №5, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.Л., да
заплати на „Магдак” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Сергей Румянцев” №34, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.М.М.,
сумата от 1569,28 лв.- разноски за обезпечителното и първоинстанционното
4
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Магдак” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Сергей Румянцев” №34, ЕИК *********, представлявано от управителя
Р.М.М., да заплати на „Лазарова транс груп“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Преслав“ №5, ЕИК *********, представлявано от
управителя М.В.Л., сумата от 350 лв.- разноски по въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5