РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Враца 17.05.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 91 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Б.С.Г.И.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.Б. против Решение № 260004/19.12.2022
г., постановено по АНД № 64/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра. С
оспореното решение е потвърдено НП №
06-001368/05.01.2021 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с
което за нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда КТ/ на касатора е наложена,
на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от същия кодекс
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения
съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, с което правото на защита на
жалбоподателя е сериозно ограничено, доколкото призовката за проведеното по
делото с. з. е получена от лице, което не е служител, нито пълномощник на
дружеството.
В проведеното по
делото с. з. жалбата се поддържа от процесуалният представител на касатора –
адв. Р.. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, съобразно
списък.
Ответникът, Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца, редовно призован, чрез процесуалния си
представител ю.к. Кирилова, в съдебно заседание и в представената по делото
писмена защита ангажира подробни аргументи за неоснователност на жалбата.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, като споделя изложените в оспореното
решение мотиви за потвърждаване на НП и моли решението, като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните
съображения:
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 260004/19.12.2022 г., постановено по
АНД № 64/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001368/05.01.2021 г на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Враца. С последното, за нарушение на чл. 264 от КТ на касатора
е наложена, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от същия
кодекс имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че при извършена
проверка от длъжностни лица, служители в Д „ИТ“ - Враца е констатирано, че като работодател не е изплатил на работника Г.Г.
не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение за положения от
него труд на официалния празник 22.09.2020 г. Съставен е АУАН, а в
последствие издадено НП, в което е прието извършено нарушение на чл. 264 от КТ – съхраняване на храни в
нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от производителя.
При осъществения
контрол за законосъобразност на санкционния акт районният съд е приел, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, като при съставянето на АУАН,
така и при издаването на НП, като и двата документа съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, точно е описано
нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено.
Обсъждайки доводите
на страните и представените по делото доказателства, съдът е достигнал до
извода, че дружеството е осъществило соченото от АНО нарушение, позовавайки се
на представеният график за работа за месец септември,
според който работникът Г. е бил почивка на 22.09.2020 г. – официален празник
на Република България; книга за ежедневен инструктаж, установяваща, че на 22.09.2020
г. е проведен инструктаж на работници, сред които и Г. и разчетно-платежна
ведомост за месец септември 2020 г., според която изплатеното на същия работник
трудово възнаграждение не включва удвоения размер на трудовото му
възнаграждение според уговореното в трудовия договор за извършената работа в
деня на официалния празник 22.09.2020 г. и
Като е приел, че
нарушението е доказано, с правилно посочени нарушена и санкционна норма, съдът
е потвърдил санкционния акт.
Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в
рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.
Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на
спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право, което е предпоставило неправилен извод за
законосъобразност на НП.
Извършилите проверката
лица, а в последствие и съда, са направили констатациите и изводите си въз
основа на отбелязванията в книгата за инструктаж, от която се установява
единствено, че на посочения ден работникът Г. е положил подписа си. Това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно за доказване на нарушението. За
положения от лицето труд на тази дата не са проверени и приобщени към
административнонаказателната преписка отчетите за извършената от него работа, при
наличието на законосъобразно
изготвен график, за който не може да се приеме, че същият не е бил
спазен.
Касационният състав
счита, че след като не е установено работил ли е, колко време и каква работа е
извършил конкретния работник, не може да
се направи извод, че същия е полагал
труд в празничен ден, а работодателят от своя страна не е изплатил удвоения
размер на трудовото му възнаграждение.
Предвид изложеното и
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно
съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност
и доказателствената съвкупност, налична по преписката, неправилно въззивният
съд е приел, че издаденото НП е законосъобразно.
Отделно от изложеното
следва да бъде посочено, че изобщо не става ясно по какъв начин АНО е установил
липсата на компонента „Труд в празнични и почивни дни“ в заплатата на
конкретния работник, липсват доказателства за реалното престиране на труд от
последния на сочената дата и изобщо присъствието му на обекта, както и
причината за това.
Съдът не споделя
наведените в касационната жалба доводи за наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение, с което правото на защита на жалбоподателя е сериозно
ограничено, доколкото призовката за проведеното по делото с. з. е получена от
лице, което не е служител, нито пълномощник на дружеството.
Видно от становището
депозирано от управителя на дружеството на 23.03.2021 г., л. 68 от
първоинстанционното дело, същият е известен за датата на провеждане на с. з.,
като е ангажирал своевременно становище по хода на делото и същество на спора.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за
потвърждаване на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с
което се отмени наказателното постановление.
При този изход на спора в полза на касатора следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер
на 500,00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства
за договорено и заплатено такова от страната. Разноските пред районния съд не са
претендирани и липсват доказателства да са сторени.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260004/19.12.2022 г., постановено
по АНД № 64/2021 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001368/05.01.2021 г на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №
06-001368/05.01.2021 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца,
с което на „Б.С.Г.И.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.Б. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 264 от КТ на, на основание
чл. 399 и чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от същия кодекс.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.Г.И.“
ЕООД ***, представлявано от управителя П.Б.,
сумата от 500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.