РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300500948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 от
ГПК и във вр. с чл.60 и чл.18 от Закона за кооперациите /ЗК/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Потребителна
кооперация Съединение“ - в ликвидация, ЕИК *********, чрез адв.Х.К.,
против Решение № 260391/10.02.2021г. по гр.д.№ 4502/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което на осн. чл.124 ал.1 от ГПК е
признато за установено по отношение на нея, че И. Н. Г., ЕГН - *****, е член
на кооперацията; както и е осъдена кооперацията да му заплати сумата от 380
лв. за направени разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло този предявен иск,
ведно със законните последици за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна И. Н. Г., ЕГН - *****, чрез адв. С.А.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
1
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И. Н. Г. против „Потребителна
кооперация Съединение“ - в ликвидация, е заведена искова молба, с която
посочва, че е бил един от учредителите на кооперацията, като е бил избран и
в Контролния й съвет. Членственото му правоотношение възникнало през
1993г. Поддържа, че никога не е прекратявал членството си и иска да бъде
установено.
Към исковата молба прилага заверени копия от Устав на
кооперацията от 1993г., ведно със списък на учредителите и Учредителен
протокол на кооперацията от 20.03.1993г. Изискана е за прилагане Книга на
член-кооператорите на „Потребителна кооперация Съединение“ - в
ликвидация, от регистрацията й до настоящия момент.
Ответникът „Потребителна кооперация Съединение“ - в
ликвидация, депозира Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва иска. Признава се, че ищецът е бил член на кооперацията, но до
1998г., когато правоотношението било прекратено поради невнасяне на дялов
капитал.
В хода на производството по делото са приложени заверени копия
от два протокола на ОС на кооперацията, съответно Протокол №
41/27.04.2001г. и Протокол № 42/22.04.2002г., в които документи са
обективирани решения за изключването на ответника. В съдебно заседание на
05.11.2020г. /протокол на л.69/ от представляващ на ответника е представена
в оригинал Протоколна книга, започната през 1993г. и завършена на
15.08.2003г. На листове 302 и 304 Районният съд е констатирал оригинал от
Протокол № 42, приложен на листове от 38 до 40 по делото. Отделно от това,
ищецът е приложил и Извлечение-списък на член - кооператорите при
„Потребителна кооперация Съединение“, с.Граф Игнатиево, /на л.55 и сл./, в
който фигурира и името на И. Н. Г. / на л.57 – на гърба/.
Районният съд с решението, за да уважи предявения иск, излага
основни съображения, че липсата на членствени права към момента на
завеждане на исковата молба се извежда от ответника поради настъпило след
това прекратяване на правоотношението поради изключване. Прекратяването
2
на членство в кооперацията съставлява положителен факт, който настъпва
при сбъдване на хипотезите на чл. 12 и чл. 13 ЗК, респ. чл. 14 и чл. 15 ЗК
(отм.). Съгласно общия принцип начл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка от страните
следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения,
като подлежат на доказване положителни факти. За ответника- доказване
факта на неговото прекратяване. Районният съд посочва, че не съществува
задължение за ищцовата страна да доказва отрицателния факт, а именно, че
членственото му правоотношение не е прекратено. За установяването на това
обстоятелство са представени два протокола на ОС на кооперацията от
27.04.2001г. и от 22.04.2002г., в които са обективирани решения за
изключването на ответника. Районният съд налага извод, че предметът на
делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг
процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществува
членствено правоотношение. Ето защо, съдът в това производство не
разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решения на ОС
на кооперацията, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за
отмяна- чл. 58 от ЗК. Подлежи на преценка единствено доказателствената
стойност на посочените документи.
Районният съд се позовава също така на чл. 18, ал. 5 от ЗК,
съгласно която правна норма - за всяко заседание на общото събрание се води
протокол. Обстоятелствата по провеждането на ОС /в случая от 27.04.2001г. и
от 22.04.2002г./ и взетите от него решения биват материализирани чрез
съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в
различните си части може да има правната характеристика на частен
свидетелстващ или на частен диспозитивен такъв. Според същата норма
протоколът се подписва от председателя на събранието и протоколчика. Само
с това съдържание протоколът от ОС може да служи като доказателство,
удостоверяващи възпроизведените в него твърдения и взетите решения.
Районният съд изтъква, че и двата представени от ответника документа нямат
изискуемите от закона реквизити. В края на протокола от 27.04.2001г. се
съдържа един подпис, без да е записано качеството на лицето, което го е
положило, а в протокола от 22.04.2002г. липсват подписи. Наред с това и в
двата протокола не е посочено, кои са лицата изпълнявали функциите на
председател на събранието и протоколчик, нито е ясно кое лице е записало
3
това съдържание в протоколната книга. Подписите на председател на
събранието и протоколчик са съществени реквизити, удостоверяващи
верността на извършените действия и правилното записване на взетите
решения. Без тях не може да се приеме, че представените документи
удостоверяват взети от общото събрание решения за изключването на ищеца.
С въззивната жалба на „Потребителна кооперация Съединение“ - в
ликвидация, се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното
решение и намира същото за неправилно и необосновано.
Окръжен съд - Пловдив – V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основното възражение на жалбоподателя се изразява в това, че
двете протоколни решения на ОС от 27.04.2001г. и от 22.04.2002г. са били
много добре известни още отпреди на ищеца И. Н. Г., както и че той не ги е
оспорил в срок. Този довод бил въведен и пред Районният съд, но същият е
приел неправилно, че тези частни документи имат само доказателствена
стойност за твърдяното обстоятелство относно членственото правоотношение
и че нямал правомощия да проверява законосъобразността им. На следващо
място, „ПК Съединение“ посочва, че с разпоредбата на чл.12 ал.1 от ЗК са
регламентирани няколко основания за прекратяване на членствено
правоотношение – напускане, изключване, смърт. Прекратяването на
членствено правоотношение чрез изключване се извършва по решение на
общото събрание, когато членът на кооперацията нарушава закона, устава или
решения на органите й. Защитата срещу незаконно прекратяване на
членствено правоотношение на член – кооператора чрез изключване е
регламентирана в чл.58 и чл.59 от ЗК. Жалбоподателят посочва, че в края на
Протокола от 27.04.2001г. се съдържа подпис и той е на тогава действащия
4
председател.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
В конкретния случай, спорът по делото е дали ищецът е член на
кооперацията, което съставлява един положителен факт. Ответната
кооперация е възразила, че ищецът е изключен, но документите, на които се
позовава - решенията, взети с Протокол № 41/27.04.2001г. и Протокол №
42/22.04.2002г. за изключването му нямат доказателствена стойност, защото
не са оформени съобразно разпоредбата на чл.18 ал.5 /респ. ал.4 –действаща
редакция към 2001г. и 2002г./ от Закона за кооперациите. Съгласно тази
норма, за всяко заседание на общото събрание се води протокол, който се
подписва от председателя на събранието и протоколчика. Видно е от
съдържанието на тези два документа, че те не са подписани от протоколчик, а
в края на Протокола от 27.04.2001г. се съдържа един подпис, без да е
упоменато на кого е. В Протокол № 42/22.04.2002г. липсват изобщо подписи
на лицата, които са го съставили, включително и на протоколчик, както се
каза вече. Възражението на жалбоподателя за възможността на ищеца за
защита срещу евентуално незаконно прекратяване на членствено
правоотношение на член – кооператора чрез изключване по друг законов ред,
а именно по чл.58 и чл.59 от ЗК, би било основателно, само при положение,
че двата протокола бяха редовно оформени, съгласно изискванията на чл.18
от ЗК, и по делото бяха налице доказателства за деня на узнаването им от И.
Н. Г. или уведомяването му, ако е имало такава проведена процедура и са
налице писмени данни в тази насока по делото, което в случая не е така.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, изплатени в брой съгласно
ДПЗС на пълномощника.
Обжалваемост.
5
Решението подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280
ал.3 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260391/10.02.2021г. по гр.д.№
4502/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.
Осъжда „Потребителна кооперация Съединение“ - в ликвидация,
ЕИК *********, да заплати на И. Н. Г., ЕГН - *****, сумата 300 лв. за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 948/2021г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6