№ 144
гр. Свиленград, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура”
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
който на „ КРИЖ ИНС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Свиленград, ,ул.Алеко Констатинов, №7,
представлявано от управителя си Гена Тодорова Янева, с който за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.1 вр с чл. 179, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 лв., както и съответна
ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на
притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 10лева.
Дружеството –жалбоподател чрез пълномощника си адв. О., моли за
отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –
издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Считач, фишът не е издаден в предвидените в ЗАНН
срокове,както и че издадетелят му бил некомпетентен . Нарушението описано
в него било несъставомерноа квалификацията на нарушението била
непълна,невярна и неточна ,като счита ,че техническото средство не
отговаряло на законовите изисквания. Намира че наказанието било погасено
по давност.
1
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не
изпраща представител. За дружеството се явява пълномощника му ,който
поддържа изцяло доводите изложени в жалбата .Отделно от това се цитира
практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното
наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в
Директива 1999/62/ЕО и съобразно приетото Решение по делото на СЕС по
преюдициално запитване на АС Хасково , поради което моли съда да отмени
обжалваното НП.
Претендира присъждане на адв.възнаграждение и оспорва
претендираното юр.възнаграждение,като счита същото за прекомерно.
В съдебната фаза не се ангажират писмени или гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не
изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено
становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея
съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното
от другата страна възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 07.01.2022 година в 19.56 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - в община Свиленград по път 88 км 1+372, с посока намаляващ
километър, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10732(част
(елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за
заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в
посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), лек автомобил
Рено Клио с рег.№ Х2015КН с техническа допустима маса 1588, като МПС е
собственост на дружеството - жалбоподател (видно от справката приложена
по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по заплатена
пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден
процесния ЕФ на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик
2
на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021
година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 10
лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на
12.05.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на
получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не
се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен
срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед
анулирането на ЕФ.
В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.
ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От
същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от
влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен №
Х2015КН. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.
От Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на
Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
3
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на
23.05.2025г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП е предвидено, че всички МПС, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници заплащат такса за ползване на платената
пътна мрежа – винетна такса, като заплащането й дава право на едно ППС да
ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, "собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. ".
С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото,
ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС, така и по нейното заплащане.
Съответно в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения с глоба в размер на
300лева.
Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за
4
използване на пътни инфраструктури „Държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на
тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.“
С Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени
дела C-497/15 и C-498/15 е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
Съгласно Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по
дело С-61/23, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В случая, наказанието за извършеното от въззивника административно
нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП е определено във фиксиран размер. В закона
не е предвидена възможност за преценка с оглед възможните фактически
хипотези като например частично или пълно неплащане на дължимата по чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗП такса, дали това се дължи на умишлени действия и от кого са
извършени те, дали са в резултат на грешка и причините за проявата , нито
се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата
пътна такса.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че наложената санкция с
обжалвания ЕФ във фиксиран размер се явява в противоречие с принципа,
заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното
право, е с приоритет.
Невъзможността за определяне на наказание, съобразно специфичните
обстоятелства във всеки отделен случай е коментирана и в т. 49 на същото
решение, където е посочено, че единственото предвидено в системата (от
5
наказания в националното законодателство) адаптиране на размера глобите се
отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която
се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение. В тази насока тълкуването
продължава в т. 50 от решението, където СЕС е приел, че при налагането на
наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато
от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй
като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.
Заложеният в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година принцип на съразмерност не е
транспониран в нормата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, доколкото законодателят не е
предоставил възможност на съдилищата да намалят размера на наказанието,
като наложат такова под определения в закона размер, а и най-вече с оглед
принципа на законоустановеност на наказанието, уреден както в първичното
право на ЕС – чл. 49, § 1 от ХОПЕС, така и в националното ни право – чл. 2,
ал. 1 ЗАНН.
При това положение и в изпълнение задължението си да съобрази правото
на Съюза в неговата цялост, съдът приема, че санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3 ЗДвП следва да се остави без приложение в конкретната хипотеза,
като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на
Съюза краен резултат.
Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваният ЕФ по
отношение на другите наведени от въззивника доводи за противоречието му с
процесуалния и материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори
евентуалното им приемане за основателни, не би се стигнало до по-различен
резултат с оглед задължителния характер на цитираните вече решения на СЕС.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
6
претендирания от него размер,а именно 400 лв. за адвокатски хонорар, но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа /старо наименование- Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 при
интерес до 1000 лв. - 400 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира в
минималния такъв.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
7
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен Фиш №********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „ КРИЖ ИНС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,
,ул.Алеко Констатинов, №7, представлявано от управителя си Гена
Тодорова Янева, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.1 вр с чл. 179,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
300 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно
превозно средство в размер на 10лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ КРИЖ ИНС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,
,ул.Алеко Констатинов, №7, представлявано от управителя си Гена
Тодорова Янева, сумата от 400 лв., представляваща направените разноски
по АНД № 451/2025 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8