МОТИВИ към ПРИСЪДА № 155 постановена на 09.09.2011 г.
ПО НОХД
№ 32 / 2011г. по описа на
Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия З.Д.З. с ЕГН **********, за това, че на
24.05.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово, след предварителен сговор с Г.Д.Д., В.Т.Д.
и З.М.З., като съизвършител, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 2 500 лева, златна гривна с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна брачна халка с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна зъбна коронка с тегло 1 грам /медицинско злато/ на стойност
52,00 лева, златна монета с тегло 3,5
грама – 22 карата на стойност
209,00 лева и сребърно колие с тегло 12
грама на стойност 12,00 лева, пари и вещи на обща
стойност 3 077,00лв. /три хиляди седемдесет и седем лева/, собственост на А.М.У.
и М.И.У. от тяхно владение без съгласието им с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия З.М.З. с ЕГН **********, за това, че на
24.05.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово, след предварителен сговор с Г.Д.Д., В.Т.Д.
и З. Д.З., като съизвършител, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 2 500 лева, златна гривна с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна брачна халка с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна зъбна коронка с тегло 1 грам /медицинско злато/ на стойност
52,00 лева, златна монета с тегло 3,5
грама – 22 карата на стойност
209,00 лева и сребърно колие с тегло 12
грама на стойност 12,00 лева, пари и вещи на обща
стойност 3 077,00лв. /три хиляди седемдесет и седем лева/, собственост на А.М.У.
и М.И.У. от тяхно владение без съгласието им с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на повторност – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия Г.Д.Д. с ЕГН **********, за това, че на
24.05.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово, след предварителен сговор със З.Д.З., В.Т.Д.
и З.М.З., като съизвършител, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 2 500 лева, златна гривна с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна брачна халка с тегло 4 грама – 14 карата
на стойност 152,00 лева, златна зъбна коронка с тегло 1 грам /медицинско злато/ на стойност
52,00 лева, златна монета с тегло 3,5
грама – 22 карата на стойност
209,00 лева и сребърно колие с тегло 12
грама на стойност 12,00 лева, пари и вещи на обща
стойност 3 077,00лв. /три хиляди седемдесет и седем лева/, собственост на А.М.У.
и М.И.У. от тяхно владение без съгласието им, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия В.Т.Д. с ЕГН **********, за това, че на
24.05.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово, след предварителен сговор със З.Д.З., З.М.З. и Г.Д.Д., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот отнел чужди движими вещи – пари на стойност 2 500 лева,
златна гривна с тегло 4 грама
– 14 карата на стойност 152,00 лева, златна брачна
халка с тегло 4 грама
– 14 карата на стойност 152,00 лева, златна зъбна
коронка с тегло 1 грам
/медицинско злато/ на стойност 52,00 лева, златна монета с тегло 3,5 грама – 22 карата
на стойност 209,00 лева и сребърно колие с тегло 12 грама на стойност 12,00 лева,
пари и вещи на обща стойност 3 077,00лв. /три хиляди седемдесет и седем
лева/, собственост на А.М.У. и М.И.У. от тяхно владение без съгласието им с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не представлява маловажен
случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр.
чл.194, ал.1 от НК.
След направено
искане и от четиримата подсъдими и защитниците им за разглеждане на делото по
реда на глава двадесет и седма и по специално - чл.371, т.2 от НПК, съдът с
определение допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази
глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с
оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият З.Д.З.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия З.Д.З. ***, пледира съда да наложи наказание в минимален размер.
Подсъдимият З.М.З.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия З.М.З. – адв.Д.С. ***, пледира съда да
наложи наказание в минимален размер.
Подсъдимият Г.Д.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално
наказание.
Защитникът на
подсъдимия Г.Д.Д. ***, пледира съда да наложи наказание в минимален размер.
Подсъдимият В.Т.Д.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално
наказание.
Защитникът на
подсъдимия В.Т.Д. ***, пледира съда да наложи наказание в минимален размер.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при
условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на
страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимите
З.З., В.Д. и З.З. са братовчеди. Подсъдимият Г.Д. се запознал с подсъдимите З.З.
и В.Д. чрез подс. З.З..
Свидетелите
А. Ахмедов У. и М.И.У. са съпрузи. От 2008 година свид.У. и У. ***. Свид.У. работи като управител на търговско предприятие с
основен предмет на дейност “Производство и продажба на закуски”. Произведените
закуски свид.У. и съпругата му произвеждали и
продавали в баничарница в близост до портала на “Брикел”
ЕАД гр.Гълъбово.
Подс.Г.Д. знаел с каква дейност се занимават свидетелите Устови, като предполагал, че същите държат в жилището си
ценни предмети и голяма сума пари. Подс.Г.Д.
предложил на подс.З.Д.З. да проникнат в жилището на сем.Устови в тяхно отсъствие и от там да вземат ценни вещи
и пари. Подс.З.З. се съгласил, но от своя страна
предложил в домът на свидетелите Устови да влязат
братовчедите му – подсъдимите В.Д. и З.З..
Подс. З.З.
се обадил по телефона на подс.В.Д. и З.З.,***.
Четиримата подсъдими се срещнали в дома на подс.Г.Д..
Предварително
подсъдимите Г.Д. и З.З. в продължение на няколко дни наблюдавали жилището на
св.Устови, като се убедили, че последните напускат дома
си рано сутрин в около 05:30-06:00 часа. Четиримата подсъдими се уговорили подс.В.Д. и З.З. да проникнат в къщата на свид.Устови рано сутринта, непосредствено след излизането
им на работа, а подс.З.З. и Г.Д. да останат в близост
до къщата, за да наблюдават и при необхоД.ст да
предупредят останалите двама подсъдими за евентуално завръщане на свидетелите Устови. За да поддържат връзка помежду си четиримата
подсъдими решили да ползват два радио телефона, марка “UNIDEN”, собственост на подс.Г.Д..
Според
замисленото, на 24.05.2010г. четиримата подсъдими - в около 05:00 часа се
скрили в близост до къщата на свидетелите Устови, за
да изчакат заминаването им за работа. В около 05:30 часа свидетелката М.У.
излязла от къщата си, за да отиде на работа. В около 06:00 часа същия ден свид.А.У. също излязъл от жилището, като заключил входната
врата на къщата. СвидУстов потеглил с паркирания пред
домът му лекотоварен автомобил към цеха за банички в
гр.Гълъбово.
Непосредствено
след тръгването на сви.У. с автомобила, подсъдимите З.З. и В.Д. влезли в
дворното място към къщата, в която живеели на квартира свидетелите Устови. Двамата подсъдими носели със себе единия радио
телефон. Двамата подсъдими, чрез натиск разбили входната врата на къщата, в
която живеели свидетелите Устови, като проникнали
вътре. От стая на първия етаж, от жилището, подс.З.З.
и В.Д., след като претърсили всички шкафове взели сумата от 2 500 лева, златна
гривна с тегло 4 грама
– 14 карата на стойност 152,00 лева, златна брачна
халка с тегло 4 грама
– 14 карата на стойност 152,00 лева, златна зъбна
коронка с тегло 1 грам
/медицинско злато/ на стойност 52,00 лева, златна монета с тегло 3,5 грама – 22 карата
на стойност 209,00 лева и сребърно колие с тегло 12 грама на стойност 12,00 лева.
Преди
да излязат от жилището, подсъдимите З.З. и В.Д. решили да не споменават пред
подсъдимите З. З. и Г.Д. обстоятелството, че са открили в жилището изделия от
благородни метали и това каква точно сума пари са взели от къщата. Подсъдимите З.З.
и В.Д. решили да запазят за себе си всички намерени в домът на свид.Устови ценни вещи, като и част от взетите пари.
С
отнетите вещи подс.З.З. и В.Д. напуснали къщата, след
което заедно с подс.З.З. и Г.Д. отишли в домът на подс.Г.Д. ***. Подс.З.З. и В.Д.
обяснили на подс.З.З. и Г.Д., че от жилището на
свидетелите Устови са взели само сумата от 800,00
лева. Тази сума четиримата подсъдими си разделили “по равно”.
В
около 09:30 часа същият ден свид.У. се прибрал с
автомобила до дома си, като констатирал, че е разбита входната врата на
жилището му, и от същото липсват пари и ценности.
Видно
от назначената при разследването съдебно оценителна експертиза стойността на
отнетите от четиримата подсъдими златни и сребърни изделия, собственост на свид.Устови възлиза на 577,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия З.Д.З., на подсъдимия З.М.З., на подсъдимия Г.Д.Д. и на подсъдимия В.Т.Д. - по
реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а именно: Докладна записка от Иван Кирилов С. *** при РУП-Гълъбово
– 3 бр., Докладна записка от Иво С. Белчев – полицай ООР при РУП-Гълъбово,
Жалба от А.М.У., Обяснение – 2 бр., Протоколи за разпит на свидетел – 3 бр.,
Заключително постановление – 2 бр., Писмо с вх. №4030/09.09.2010г., заверено
копие на Определение №59/09.09.2010г., Протокол за претърсване и изземване от
09.09.2010г., Албум, Писмо с вх. №4921/05.11.2010г., заверено копие на Писмо с
вх. №5195/23.11.2010г., Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение – 7 бр., Протокол за разпит на обвиняем – 5 бр., Справки
за съД.ст на подсъдимите, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние – 4 бр., Съдебно-икономическа
експертиза, Писмо с рег. №7682/09.09.2010г., Писмо с рег. №16642/19.10.2010г.,
Искане от В.Т.Д. с вх.
№4633/20.10.2010г., Протокол от 11.01.2011г., Протокол за предявяване на
разследване – 5 бр., Писмо ЗД №846/25.02.2011г. на началника на Затвора
гр.Стара Загора, Писмо ЗД №845/25.02.2011г. на началника на Затвора гр.Стара
Загора, заверено копие на Молба от адв.П.К.П. ***,
заверено копие на Молба от Г.Д.Д., Молба от адв.Д.С. ***45/28.03.2011г.
на началника на Затвора гр.Стара Загора, Писмо ЗД №846/29.03.2011г. на началника
на Затвора гр.Стара Загора, Служебна бележка от 23.03.2011г., Писмо ЗД
№846/18.02.2011г. на началника на Затвора гр.Стара Загора, Писмо ЗД
№845/01.06.2011г. на началника на Затвора гр.Стара Загора, Медицинско
удостоверение с изх. №768/03.05.2011г., Амбулаторен лист №692703/03.05.2011г.,
Докладна записка от полицай Красимир М. ***, Докладна записка от гл.полицай
Димчо Недялков Митев – мл.инструктор ОЗ “Охрана” гр.Хасково – 2 бр., Писмо ЗД
№845/30.06.2011г. на началника на Затвора гр.Стара Загора, Писмо ЗД
№846/01.07.2011г. на началника на Затвора гр.Стара Загора, Протокол на
медицинска комисия с изх. №1005/05.07.2011г., Амбулаторен лист
№2001/05.07.2011г., Медицинско свидетелство от 04.07.2011г. и заверено копие на
Постановление с рег. № ДИ
319/01.07.2011г., делото разпечатки на телефонни разговори с изх.
№5799/07.04.2011г. на „Мобилтел” ЕАД-София, рег.
№17871/30.03.2011г. на „Vivacom”- София и изх. №5215/28.03.2011г. на „Космо
България Мобайл” ЕАД София.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите
се подкрепят от събраните на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при
постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите З.Д.З.З.М.З., Г.Д.Д. и В.Т.Д. са автори на процесното
деяние, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са
доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият З.Д.З. е извършил престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият З.М.З. е извършил престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г.Д.Д. е извършил престъплението по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият В.Т.Д. е извършил престъплението по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК.
Четиримата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части –
прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението
- отнели са чужди движими вещи и са установили своя трайна фактическа власт
върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои
– така, както намерят за добре, което всъщност са и направили.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите З.Д.З., З.М.З., Г.Д.Д. и В.Т.Д., се налага извода, че
от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при
форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждли са общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.
Безспорно,
касае се за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК, тъй
като подсъдимите З.Д.З., З.М.З., Г.Д.Д. и В.Т.Д. са я извършили след
предварително сговаряне помежду си, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот – посредством разбиване на входната врата на жилището
на св.А.У. и св.М.У..
Съдът отчете
обстоятелството, че подс.З.Д.З. и подс.Г.Д.Д.
да не са участвали в разбиването на входната врата на жилището и не са влизали
в него. Подс. З.З. и подс.Г.Д.,
обаче, в изпълнение на предварително уговореното, са пазели пред къщата и са
поддържали връзка /посредством радио телефони/, с тършуващите в нея - подс.З.З. и подс.В.Д., с цел да
ги предупредят, ако дойде някой.
Действията на подс.З.Д.З. и подс.Г.Д.Д. не са помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, а същите
следва да носят наказателна отговорност като съизвършители
по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Съизвършителство по см. на чл.20, ал.2 НК има не само
когато всеки от съучастниците участвува в извършването на дейности, очертаващи основните
елементи на конкретното престъпление, но и когато се осъществяват само отделни
елементи на престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници
извършват другите елементи на престъплението
- т.н. общност на умисъла. Ето защо се налага извода, че подс.З.Д.З. и подс.Г.Д.Д. следва
да носят наказателна отговорност за извършеното престъпление кражба.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия З.Д.З.:
Подсъдимият
З.Д.З. с ЕГН ********** е роден на ***г***, живее в гр.Димитровград,
понастоящем в Затвора-Стара Загора, българин, с
българско гражданство, със средно
образование, безработен, неженен.
Подсъдимият З.Д.З.
е многократно осъждан като от значение за настоящата квалификация е следния
съдебен акт:
Със
споразумение по НОХД №398/2006г. по описа на РС-Раднево за извършено на
24.04.2006г. деяние по чл.197, т.3, във вр. чл.195,
ал.1, т.3 във вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК на подс.З. е наложено наказание от 1
година „Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим. С Определение по
НОХД № 398/2006г. на РС-Раднево, в сила от 03.10.2006г. е осъден на „Лишаване
от свобода” за срок от една година при първоначален „Общ” режим. Деянието,
предмет на настоящото НОХ Дело е извършено от подс.З.
преди да се изтекли 5 години от изтърпяването на наложеното му наказание по
НОХД №398/2006г. на РС-Раднево и следва да се квалифицира като извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали
за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното
деяние, а като отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за
приложение на чл.29 от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му
няма инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия З.Д.З., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК,
във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/години.
Имайки, предвид че подсъдимият
З.Д.З., с оглед на предходните
му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на
ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия З., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По отношение
на подсъдимия З.М.З.:
Подсъдимият З.М.З.
с ЕГН ********** е роден на ***г***, живущ ***, българин, с българско
гражданство, средно образование, безработен, неженен, осъждан.
Подс.З.М.З. е осъден с присъда по НОХД №632/2003г. на
РС-Димитровград. С тази присъда за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4
и т.5 във вр. чл.18 от НК му е наложено наказание 3
месеца “Лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на
това наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в
сила на 07.11.2003г.
Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено от подс.З.З.
преди да са изтекли 5 /пет/ години от изтичане на изпитателния срок, определен
с присъдата по НОХД № 632/2003г. на РС-Димитровград. Ето защо съдът счита, че
се касае за повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК кражбата е квалифицирана - по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и
т.7, във вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – младата възраст, направените самопризнания пред органите
на досъдебното производство и в съдебно заседание,
спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към
извършеното деяние, отегчаващи – не са налице.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия З.М.З., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – към минималния размер, предвиден за престъплението,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/година и 4
/четири/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 4 /четири/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия З.З. наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Г.Д.Д.:
Подсъдимият Г.Д.Д.
с ЕГН ********** е роден на ***г***, живее в с.Обручище, общ.Гълъбово,
понастоящем в Затвора - Стара Загора, българин, с българско гражданство, със
средно - специално образование, безработен, неженен.
Подсъдимият Г.Д.Д.
е неосъждан към момента на извършване на деянието.
Подсъдимият Д., с Решение по НАХД № 639/2005г. на РС-Раднево в сила от
19.12.2005г. е освободен от наказателна отговорност с наложена по чл.78а от НК
– „Глоба” в размер на 500лв.
Съгласно
първият принцип – на законоустановеност на
наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5,
във вр. чл.194, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, направените самопризнания пред органите
на досъдебното производство и в съдебно заседание,
спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към
извършеното деяние, като отегчаващи – обстоятелствата, съдът отчете факта, че
той е инициатора на престъплението – подс.Д.,*** е
познавал св.Устови и е предложил на останалите
подсъдими да извършат престъплението.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия Г.Д.Д., наказание по общия ред на чл.54 от НК – към минималния
размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2
/две/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК
намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит тип.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д. наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия В.Т.Д.:
Подсъдимият В.Т.Д.
с ЕГН ********** е роден на ***г***, живущ ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан
към момента на извършване на деянието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5,
във вр. чл.194 ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото съдебно минало / подс.Д.
е неосъждан към момента на извършване на деянието/,
направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, отегчаващи – не са налице.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия В.Т.Д., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – към минималния размер, предвиден за престъплението,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/година и 4 /четири/
месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 4 /четири/ години.
Подсъдимият В.Т.Д.
е осъден по НОХД № 642/2010г. на РС-Хасково. С определение за одобряване на
споразумение по това НОХ дело за извършено на 08.03.2010г. в гр.Хасково,
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във вр.
чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание 1 /една/ година и 3 /три/ месеца
“Лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдът прецени,
че двете деяния – това предмет на настоящото дело и това, предмет на НОХД №
642/2010г. на РС-Хасково са извършени в условията на реална съвкупност
престъпления (преди, за което и да било от тях, да има влязла в сила присъда).
Ето защо съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 25 от НК, във вр. с чл. 23 от НК и
следва да се определи едно общо наказание най – тежкото от двете – това по
настоящото дело - „лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното и наложено общо наказание за срок от 4 /четири/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Велков наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите З.Д.З., З.М.З., Г.Д.Д. и В.Т.Д. за виновни по повдигнатите им обвинения,
намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 81
/осемдесет и един/ лева следва да бъдат присъдени в тежест и на четиримата
подсъдими – солидарно
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки
от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов
/