Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Плевен, 18,12,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното
от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3286 по описа на съда за
2015 година, на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***. В молбата се твърди, че ищецът е закупил
следните недвижими имоти: нива с площ от 8,602 дка. в землището на ***, ***, и
нива с площ от 15,147 дка. в землището на ***, съставляваща имот *** от лицето ***
А.. Твърди се, че предишните собственици на имотите имали сключени договори за
аренда, допълнени и изменени с анекси, като на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ
ищецът заместил арендодателите по тези договори, за което е уведомил
арендатора. Сочи се, че още през 2012 г. ищецът предложил на ответника
актуализиране на размера на рентата, но отговор не бил получен. Твърди се, че
освен това ответникът не заплащал в срок дължимата рента. Сочи се, че било
заведено дело за разваляне на договорите за аренда, който иск бил прекратен
като недопустим, и за неплатена арендна вноска за стопанската 2012 г. за нивата
от 8,602 дка., който бил уважен. Твърди се, че успешно бил проведен иск по
чл.108 от ЗС по отношение на нивата с площ от 8,602 дка., и отхвърлен такъв по
отношение на нивата с площ от 15,147 дка. В заключение ищеца моли съда да
постанови решение, с което да се развали договора за аренда по отношение на
нивата с площ от 15,147 дка., да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 2499,23 лева, представляваща обезщетение за ползваната от ответника нива с
площ от 15,147 дка. в размер на разликата от договореното по арендния
договор/анекса и обичайната за периода рента за региона, конкретизирана по
години както следва – за 2012 г. – по 30 лева на декар, за 2013 г. – по 35 лева
на декар, за 2014 г. – по 40 лева на декар и за 2015 г. – по 60 лева на декар,
и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3139,33 лева,
представляваща обезщетение за ползваната от ответника нива с площ от 8,602 дка.
в размер на разликата от договореното по арендния договор/анекса и обичайната
за периода рента за региона, за периода преди прекратяване на договора, а след
този момент – обезщетение и пропуснати ползи, конкретизирана по години както
следва – за 2012 г. – по 30 лева на декар, за 2013 г. – по 35 лева на декар, за
2014 г. – по 40 лева на декар и 860,00 лева пропуснати ползи, и за 2015 г. – по
60 лева на декар и 860,00 лева пропуснати ползи. Претендира се законна лихва
върху всяка от сумите от подаване на ИМ до окончателното изплащане и
направените деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца – адв.Ц. моли съда да уважи иска в размера, изменен на основание
чл.214 от ГПК в последното с.з., като сочи, че ищеца има специална дейност –
производство на сортови семена, поради което претендираното обезщетение е
по-голям размер, тъй като цената на тези сортови семена е по-висока. Сочи се,
че при опит на ищеца да заяви земите си в *** същите са били вече заявени от
ответното дружество.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.И.А. от ПАК,
в който ангажира становище, че в ЗАЗ не фигурира заплащането на обезщетение за
ползването на земеделска земя, а ако са настъпили изменения в обстоятелствата
след сключване на договора, всяка от страните е могла да поиска изменение на
договора, което не може да засяга уговорения срок. Твърди се, че ответникът не
е получавал предложение от ищеца за изменение стойността на арендното плащане.
По отношение претенцията за разваляне на договора за аренда по отношение на
имота от 15,147 дка. се ангажира становище, че претенцията е лишена от
целесъобразност, доколкото остава много кратък период от време до прекратяване
на договора поради изтичане на срока му – 01,10,2015 г. По отношение
претенцията за обезщетение за ползването на по-малкия имот от 8,602 дка. за
периода 2012-2013 г. се излагат аналогични съображения, като посочените за
нивата от 15,147 дка. За периода 2014 и 2015 г. се сочи, че липсват
доказателства за договорни отношения, което прави претенцията неоснователна. По
отношение на претендираните пропуснати ползи се твърди, че няма представени
доказателства ответникът да ползва имота, което отново прави претенцията
неоснователна и недоказана. Моли съда да бъдат отхвърлени исковете, като се
претендират разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на
ответника сочи, че липсват каквито и да било доказателства ищецът да е бил в
състояние да използва имота. Сочи се, че имотът не е заявяван от ответника,
по-скоро е ползван поради липсата на активно поведение от страна на
собственика.
С
влязло в сила определение от 30,09,2015 г. производството по делото е частично
прекратено, като са приети за разглеждане иск с правно основание чл.28, ал.2 от
ЗАЗ за разваляне на *** сключен между *** А., ЕГН **********, и *** г. в ***,
със срок от пет години, продължен с *** и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2881,27 лева,
представляваща обезщетение за ползването от ответника на
собствената на ищеца нива с площ от 8,602 дка. след прекратяване на
договора за аренда.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното копие от *** сключен между ответника и *** А. /с
пълномощник/, същият има за предмет нива с площ от 15,147 дка. в ***,
съставляваща имот *** трета категория. Срокът на договора е 5 години. С
допълнителен *** също нотариално заверен и вписан в ***, страните са се
съгласили да продължат действието на договора за аренда за срок от 7 години,
считано от 01,10,2008 г.
Видно от представеното копие от *** сключен между ответника и ***, същият има
за предмет нива с ***, ***, трета категория. Срокът на договора е 7 години. С допълнителен
анекс от 30,10,2008 г., също нотариално заверен и вписан в ***, страните са се
съгласили да продължат действието на договора за аренда за срок от 7 години,
считано от 01,10,2008 г.
Видно от представеното копие от ***
Видно от представеното копие от ***
Видно от *** е потвърдено решение на *** с което е
признато за установено по отношение на *** че ищецът в настоящото производство ***
и на основание чл.108 от ЗС *** е осъден да предаде владението на имота.
От допълнителното заключение по изготвената СИЕ се
установява, че размерът на обезщетението за незаконно ползване на имота на
ищеца, съобразявайки счетоводството и спецификата на дейността му –
производство на сортови семена, възлиза на 731,17 лева за стопанската 2012/2013
г., 3827,89 лева за стопанската 2013/2014 г. и 1852,87 лева за стопанската
2014/2015 г., като ВЛ е съобразило получените суми от арендатора. ВЛ е
съобразило и различния вид посадъчен материал за различните стопански години.
С оглед на
обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По иска с
правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ
Съдът счита,
че анекса за продължаване срока на договора за аренда за голямата нива е
сключен в изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан е в съответната ***, поради което няма причина да не се
приеме, че са породили своето правно действие. Съобразявайки новия срок на
договора за аренда по отношение на голямата нива /7 години/ с уговорения
начален момент 01,10,2008 г./, съдът приема, че договорът за аренда на голямата
нива е изтекъл на 01,10,2015 г. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема в
предвид и фактите настъпили след предявяване на иска. Ето защо, към настоящия
момент договорът за аренда е прекратен с
изтичане на срока му, поради което за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на иск за разваляне на договора за аренда и искът следва да бъде
отхвърлен като недопустим.
По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.1 от ЗЗД, извън случаите по чл.55-58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Следователно,
фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:
имуществено разместване между ищеца и ответника
в резултат на което ответникът да се е обогатил
за сметка на ищеца, връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, липса на основание
за имущественото разместване. Искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да
се иска връщане
на даденото без правно основание
възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск,
с който същият може да се
защити. Според ***, “…искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички
случаи, когато той не може
да се защити
нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг
иск. По този
начин се осуетява чрез законна
норма всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, макар да
не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона…”. В цитираното
по-горе ***, изрично е даден пример, че
текстът на чл.59 от ЗЗД намира приложение
когато собственикът е лишен от ползването
на имота си, а друго лице
го ползва без основание.
Безспорно е по делото, че ищеца е собственик на процесния ***
От заключението на ВЛ се установява, че по отношение
на малката нива от 8,602 дка. ответникът е извършил плащания с цена 15,00 лева
на декар за стопанските 2011/2012, 2012/2013 и
2013/2014 г., като за последните две стопански години плащането е извършено в
срок. Съдът приема, че с извършване на плащането на суми за малката нива,
ответникът признава факта на ползването й. По делото не
се събраха доказателства това ползване да е станало
на някакво правно основание. При това положение,
ползвайки имота без основание, ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца. По отношение размера на обогатяването на ответника, респективно
обедняването на ищеца, съдът съобрази следното - по
делото е изслушана СИЕ, като ВЛ,съобразявайки специфичната дейност на ищеца и
извършеното от ответника плащане, е изчислило сумите, с които е ощетен ищеца с
оглед невъзможността да ползва имота си. Съдът счита, че са неоснователни
доводите на ответника, че ищецът не е доказал възможността си да извършва
дейност по отглеждане на сортови семена, тъй като от една страна в предмета на
дейност на ищеца фигурира „производство и реализация на семенен посадъчен
материал“, а от друга страна от заключението на ВЛ се установява, че при
справка в счетоводството на ищеца е установило, че основната дейност на фирмата
е именно производство на семена за посев. С оглед на всичко изложено, съдът приема, че
фактическия състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 от ЗЗД, е осъществен, тъй като се
доказа кумулативното наличие на необходимите
му предпоставки - имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца със сумата от 5638,56
лева /съобразно допуснато изменение в размера на претенцията на основание
чл.214, ал.1 от ГПК в последното с.з./, за периода след прекратяване на
договора за аренда на малката нива /което е станало с вписване на исковата
молба по ***/, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и липса на основание за
имущественото разместване.
С оглед този изход
на процеса, ищеца има право да
му бъдат присъдени
направените разноски по производството съразмерно с уважената част от претенциите. Ищеца не е представили списък по чл.80 от ГПК, но от материалите
по делото е видно, че са
направени разноски, които възлизат на 330,24 лева за ДТ, 1200,00 лева
за адвокатско възнаграждение и 200,00 лева за депозит за ВЛ. Съдът счита, че
разноските следва да бъдат репарирани от ответника в пълен размер, доколкото
към датата на предявяване на иска по чл.28, ал.2 от ЗАЗ ищецът е имал правен интерес от предявяването му –
тоест искът е бил допустим.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне
на *** сключен между *** А., ЕГН **********, и *** г. в ***, със
срок от пет години, продължен с *** ПОРАДИ
липса на правен интерес.
ОСЪЖДА
на основание чл.59 от ЗЗД ***,
***, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 5638,56 лева, представляваща
обезщетение за ползването от ответника на собствената
на ищеца нива с площ
от 8,602 дка., *** в землището на ***, след прекратяване
на договора за аренда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***
представлявано от ***,
, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и
адрес на управление ***
направените деловодни
разноски, които възлизат на 330,24 лева за
ДТ, 1200,00 лева за адвокатско възнаграждение и 200,00 лева за депозит за ВЛ.
Решението в частта, с която е прекратено производство по
предявения иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред ***. В останалата част решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: