№ 14918
гр. София, 29.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110108991 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. К. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 74033/2024 г. по
описа на СРС, 33 с-в, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да бъде приложено към
настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Техем сървисис”
ЕООД по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени
преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия
в процесния имот през исковия период.
С отговора на исковата молба се прави искане за задължаване на ищеца по реда
на чл. 190 ГПК да представи оригинал на извлеченията от сметки, касаещи процесния
период; прави се и оспорване на авторството и съдържанието на всички представени
от ищцовото дружество документи. И двете искания са необосновани и не съотвестват
на изискванията за редовност на процесуалния закон, поради което следва да бъдат
отхвърлени. Освен това следва да се посочи, че направено общо оспорване на
съдържанието и авторството на представените от ищеца документи не представлява
оспорване по реда на л. 193 ГПК, което следва да е конкретизирано по отношение на
всяка част от оспорването /чие авторство се оспорва, коя част от съдържанието на
съответния документ и т.н./, като се държи сметка и на факта, че неверни по своето
съдържание, респ. оспорени по реда на чл. 193 ГПК, могат да бъдат само официалните
свидетелстващи документи.
С отговора на исковата молба се прави възражение за недължимост на процесните
суми поради липса на облигационно отношение с ответника, поради ненастъпили
1
предпоставки на ОУ за присъждане на лихва за забава, както и поради изтекла
погасителна давност. Не се прави оспорване на твърдения като доставен размер на
количество топлинна енергия в процесния имот. Ето защо, по искането за допускане
на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в
първото съдебно заседание след евентуално ангажиране становище от страна на
ответника. Фактите и обстоятелствата, предмет на направеното от ищеца искане за
допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, следва да бъдат отделени като безспорни
между страните, като в случай на тяхното последващо оспорване, преди приемането на
окончателния доклад по делото, съдът ще се произнесе и по искането за допускане на
СТЕ и ССчЕ.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Проф.Георги Павлов”
№ 3 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем сървисис” ЕООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен
препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 74033 от 2024 г. по
описа на СРС към настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане по чл. 190 ГПК.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за
допускане на СТЕ и ССчЕ за първото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.05.2025 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като
на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба. Да се връчат на
конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба, приложенията към
нея, отговора на исковата молба и настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. К. Д. за: сумата от 534,56
2
лева (петстотин тридесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 57,98 лева (петдесет и седем лева и 98 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата от 88,93 лева
(осемдесет и осем лева и 93 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 16,60
лева (шестнадесет лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2022 г. до 05.12.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: ***. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва
за забава.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва основателността на предявените искове поради факта, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия за процесния имот. Сочи, че от представените по
делото доказателства не се установявал фактът, че ответникът е единствен собственик
на имота, тъй като топлоснабденият имот се намирал в бл. 65, а представеният договор
за покупко-продажба на жилище касаел обект в бл. 7. Освен това сочи, че в
представения договор за покупко-продажба на жилище не е посочен единният
граждански номер на ответника, поради което не може да се установи иднетичността
на лицата. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени
доказателства. Оспорва валидно възникване на облигационно правоотношение с
дружеството – трето лице – помагач, като освен това счита, че същото следва да се
счита за прекратено и поради изтекъл срок на сключения договор. Счита, че не са
налице предпоставките, предвидени в общите условия за присъждане на лихва за
забава в плащанията. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност на
вземанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
3
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4