Р Е Ш Е Н И Е
№ 554 10.04.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март, две хиляди и двадесета година, в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от
съдия Хр. Х. КАН дело № 348 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от „ГОГИ ВАЛИ“ ООД с ЕИК *********, гр. Добрич, представлявано от В.Д., против
решение № 1552 от 12.12.2019г., постановено по НАХД № 4871 по описа за
2019г. на Районен съд гр. Бургас, с което е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление
№ 416827-F397865/11.01.2019г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности
при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ГОГИ ВАЛИ“ ООД с ЕИК
********* на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., като се ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по
чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС и се НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
санкция от 3000.00 на 500.00 лева.
Касаторът счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че след като първоинстанционният съд е констатирал
материална незаконосъобразност и неправилно приложена санкционна разпоредба е
следвало да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, а не да
преквалифицира и изменя наложеното наказание. Иска се отмяна на съдебното
решение, като се отмени потвърденото наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Дирекция
„Фискален контрол“ сектор „Оперативни дейности“ ЦУ на НАП, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд
гр.Бургас е изменил Наказателно постановление № 416827-F397865/11.01.2019г.
издадено от началник отдел „Оперативни дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с което на „ГОГИ ВАЛИ“ ООД с ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като се
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДДС и се НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 3000.00 на 500.00 лева.
Наказанието е наложено, за това че при извършена на 19.07.2018г. в търговски
обект стопанисван от дружеството „ГОГИ ВАЛИ“ ООД, находящ се в гр.Созопол,
ул.“Ропотамо“ пред бистро „Хавай“ проверка е установено, че е налице разлика
между фактическата касовата наличност и данните съдържащи се в касовата книга и
касовия апарат, като разликата е в размер на 61.00 лева в повече.
Съгласно чл.63 от
ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията
на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият
състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивната
инстанция е изложила и съображения защо в конкретния случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които настоящият съдебен състав
споделя напълно.
Задължението
по чл.33, ал.1 от Наредбата е императивно и ясно. Безспорно неизпълнението му
представлява нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, какъвто е
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства /§ 11 от ПЗР на Наредбата/.
Съобразно посочената материално-правна норма в случаите извън продажбите, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
или извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Неотразяването на всяка промяна на касовата наличност по предвидения за това
ред представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. В
случая извършеното нарушение е установено по безспорен начин и деянието
правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Въззивният
съд правилно е преквалифицирал санкционната разпоредба, като е приел че за
извършеното нарушение следва да се приложи предвиденото административно
наказание предвидено в чл.185, ал.1 от ЗДДС, порода това, че извършеното деяние
не е довело до неотразяване на приходи, тъй като липсват доказателства в тази
насока.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната
жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС – Бургас е
валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по
делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1552 от 12.12.2019г., постановено по НАХД
№ 4871 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.