№ 2784
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110204704 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************, срещу
наказателно постановление № БНБ-28167/28.02.2024 г. издадено от
подуправителя на Българската народна банка (БНБ), ръководещ управление
„Банков надзор“, с което за нарушения на ЗКНИП са наложени имуществени
санкции, както следва:
1. За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл.
79, ал. 1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000
лева по Договор за заем № *********
2. За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл.
79, ал. 1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000
лева по № *********
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който обжалва същото, като
счита, че не му е била изисквана информация за солидарни длъжници по
сключените договори за кредит. Счита, че законът не изисква извършване на
оценка на кредитоспособността на солидарните длъжници по договорите.
Излага подробно доводи, че отговорността на солидарния длъжник възниква
едва ако кредитополучателят не изпълнява задължението си. Намира
нарушението за маловажно. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се
1
от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт П., който пледира за потвърждаване на НП. Намира, че за
солидарните длъжници е необходимо изготвянето на оценка. Намира, че
нарушеното не е маловажно. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
„Н.Ф.” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
Варна 9000, район „Одесос“, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А,
представлявано от Б.К.П. (ЕГН **********) в качеството си на Управител,
било вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с основен предмет на дейност: „отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства - след лицензиране; финансов лизинг - след
лицензиране; гаранционни сделки - след лицензиране; придобиване на
вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
други) - след лицензиране, всякакви други дейности, разрешени от закона при
спазване на законовите изисквания за регистриране и лицензиране“.
„Н.Ф.” ООД било вписано с регистрационен № BGR00373 в регистъра на
финансовите институции по чл. За от Закона за кредитните институции (ЗКИ)
на основание Заповед № БНБ-73006/03.08.2016 г. на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“. Към датата на заявлението за
регистрация, дружеството било декларирало извършване на следните
дейности по чл. За, ал. 1 от ЗКИ: „1. Отпускане на заеми със средства, които
не са набрани чрез публично предлагане (чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ); 2.
Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други), (чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ); 3. Друга
финансова дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ; 4. Гаранционни сделки по чл. 2, ал.
2, т. 7 от ЗКИ“, които към настоящия момент не са променяни.
В резултат на извършеното вписване в Регистъра по чл. За, ал. 1 от ЗКИ
„Н.Ф.” ООД придобило качеството „кредитор“ по смисъла на § 1, т. 10 от
допълнителните разпоредби на ЗКНИП.
Със Заповед № БНБ-97555/29.08.2023 г. на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“, било възложено извършване на
проверка на „Н.Ф.” ООД, с отчетен период от влизане в сила на ЗКНИП до
31.07.2023 г ., с цел проверка на вътрешните правила и процедури, свързани с
2
оценката на кредитоспособността по глава пета от ЗКНИП, спазване на
насоки на Европейския банков орган (ЕБО) във връзка с прилагането на § 3 от
допълнителните разпоредби на ЗКНИП.
В рамките на извършваната проверка, на основание цитираната заповед, с
писма с изх. № БНБ-97752/30.08.2023 г. и № БНБ-107491/26.09.2023 г. от
„Н.Ф.” ООД са изискани следната информация и документи:
1. Актуализирани „Вътрешни правила за оценка на кредитоспособността
на потребителите“, в съответствие чл. 13, ал. 3 от ЗКНИП, включително
приложенията към тях. Протоколи с решения на ръководния орган за
одобрение на правилата.
2. Списък с изискуеми документи и информация, необходими за оценка
на кредитоспособността, предоставян на кредитополучателя към молбата за
отпускане на кредит, в съответствие чл. 17, ал. 1 от ЗКНИП.
3. „Общи условия на договора за заем“> в случай че дружеството
разполага с актуална версия, одобрена след 15.09.2022 г.
4. Документи по отпуснати от дружеството кредити, обезпечени с ипотека
на недвижим имот, съгласно конкретен списък с индивидуализиращи данни.
С писма с вх. № БНБ-103576/14.09.2023 г. и № БНБ-109678/02.10.2023 г.,
„Н.Ф.” ООД предоставило следните документи и информация:
1. Актуализирани вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на
потребителите;
2. Протокол за приемане на вътрешните правила;
3. Списък с изискуеми документи по чл. 17, ал. 1 от ЗКНИП от
кредитоискателя;
4. Общи условия към договори за заем;
5. Документи по усвоени кредити съгласно списък.
Във връзка с преценка относно спазване изискванията по глава пета от
ЗКНИП в рамките на процеса по предоставяне на кредити за недвижими
имоти на потребители, прилаган от „Н.Ф.” ООД, бил извършен анализ и
проверка на документите по кредити, оформени като кредитни досиета
(договори за кредити, отпуснати по реда на ЗКНИП), както следва:
1. Документи по кредит, отпуснат от „Н.Ф.” ООД на К.А.А., а именно:
Договор за заем № *********, сключен в гр. София между „НОВО
ФИНАНС“ ООД и К.А.А. (ЕГН **********) в лично
качество като заемополучател и ипотекарен длъжник, и като
пълномощник на
К.В.А. (ЕГН **********) и С.В.А.
(ЕГН **********), в качеството им на солидарни и ипотекарни длъжници,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, ведно с погасителен план; Искане
за ипотечен кредит от
17.05.2023 г. от К.А.А. в лично качество като заемополучател;
Удостоверение за семейно положение от 17.05.2023 г. за К.А.А.; Обща
3
информация за кредитополучателя К.А.А. без дата; документ в XML формат
(справка в Централния кредитен регистър (ЦКР) от 17.05.2023 г. за
кредитополучателя К.А.А..
Съгласно „Искане за ипотечен кредит“ от 17.05.2023 г., заемополучателят
и ипотекарен длъжник К.А.А. поискала отпускане на кредит в размер на 120
000 лв. На 31.05.2023 г. в гр. София между „Н.Ф.” ООД и К.А.А., действаща
лично за себе си като заемополучател и ипотекарен длъжник, както и като
пълномощник на К.В.А. и С.В.А., в качеството им на солидарни и ипотекарни
длъжници, е сключен „Договор за заем № *********“, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот в размер на 115 100 лева (сто и петнадесет хиляди и сто
лв.), със срок на издължаване - 31.05.2033 г. Кредитът се издължава съгласно
погасителен план, включващ 120 месечни вноски, от които: 12 месечни
вноски, изчислени на база лихва, всяка в размер на 2397.92 лв. и 108 вноски,
изчислени на база лихва и главница, всяка в размер на 1947.99 лв. Обща сума,
дължима от потребителя, в размер на 239 157.92 лв.
В горепосоченото искане за ипотечен кредит от 17.05.2023 г., попълнено
и подписано от К.А.А., като източник на доходи са посочени трудови
правоотношения в размер на 800 лв., както и други доходи в размер на 2700
лв.
Проверяващите установили, че по отношение на солидарните длъжници
К.В.А. и С.В.А., за всеки от тях не е налично „Искане за ипотечен кредит“,
поради което липсвала информация за размера на доходите им, техните
източници, както и за разходите им.
За К.В.А. и С.В.А. според проверяващите не се съдържали данни за
събрани документи, доказващи доходите им, въпреки заложените изисквания
във Вътрешните правила за оценка на кредитоспособността на потребителите
на дружеството, съгласно които съдлъжниците следва да приложат към
искането за кредит документи за месечен доход, договори за наем и др., с
които разполагат за удостоверяване на техните доходи.В кредитното досие
липсвали документи, удостоверяващи информация за разходите на
солидарните длъжници К.В.А. и С.В.А.. В досието на отпуснатия от
дружеството кредит, обезпечен с ипотека, липсвала информация и документи
за други обстоятелства от финансов и икономически характер. За
солидарните длъжници не била според проверяващите събрана информацията
и документите, удостоверяващи спазването на изискванията, описани в т. 1,
раздел „Изисквания към кредитополучател и съдлъжник“ от Вътрешните
правила за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Проверяващите приели, че „Н.Ф.” ООД не е извършило оценка на
кредитоспособността на К.В.А. и С.В.А., солидарни и ипотекарни длъжници
по договора за кредит - „Договор за заем № *********“, въз основа на
достатъчна информация за дохода на посоченото лице, както и въз основа на
информация за разходите й и други обстоятелства от финансов и
икономически характер, което е в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП.
2. Документи по кредит отпуснат от Г.И., а именно:
4
Договор за заем № *********, сключен в гр. София между „Н.Ф.“ ООД
и С. Г.И. (ЕГН **********) в лично качество като заемополучател и като
пълномощник на Р.А.И. (ЕГН **********), в качеството й на солидарен и
ипотекарен длъжник, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, ведно с
погасителен план; Искане за ипотечен кредит от 04.04.2023г. от С. Г.И. в
лично качество като заемополучател; Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК
за Р.А.И.; Обща информация за кредитополучателя С. Г.И. без дата; документ
в XML формат (справка в ЦКР) от 17.03.2023 г. за кредитополучателя С. Г.И..
Съгласно „Искане за ипотечен кредит“ от 04.04.2023 г.,
заемополучателят С. Г.И. е поискала отпускане на кредит в размер на 170 000
лв. На
2023. г. в гр. София между „Н.Ф.” ООД и С. Г.И. действаща лично за себе си
като заемополучател и като пълномощник на Р.А.И. - солидарен и
ипотекарен длъжник, бил сключен „Договор за заем № *********“,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в размер на 165 100 лева (сто
шестдесет и пет хиляди и сто лв.), със срок на издължаване - 18.04.2033
г. Кредитът се издължавал съгласно погасителен план включващ 120
месечни вноски, от които: 12 месечни вноски, изчислени на база лихва,
всяка в размер на 3439.58 лв. и 108 вноски, изчислени на база лихва и
главница, всяка в размер на 2794.21 лв. Обща сума, дължима от
потребителя, в размер на кредита 343 049.68 лв.
В горепосоченото искане за ипотечен кредит от 04.04.2023 г.,
попълнено и подписано от С. Г.И. като източник на доходи са посочени
трудови правоотношения, доходи от наем на имущество и други доходи.
По отношение на солидарния длъжник Р.А.И. проверяващите приели,
че не е налично „Искане за ипотечен кредит“, попълнено и подписано лично
от нея или от С. Г.И., в качеството й на упълномощено лице, поради което
липсвала информация за размера на доходите, техните източници, както и
разходите за Р.А.И..
За Р.А.И. не се съдържали данни за събрани документи, доказващи доходите
й, въпреки заложените изисквания във Вътрешните правила на дружеството.
Проверяващите приели, че в кредитното досие липсвали документи,
удостоверяващи други обстоятелства от финансов и икономически характер
на солидарния длъжник Р.А.И.. За Р.А.И. според проверяващите не била
събрана информацията и документите, удостоверяващи спазването на
изискванията, описани в т. 1, раздел „Изисквания към кредитополучател и
съдлъжник“ от Вътрешните правила за оценка на кредитоспособността на
потребителите. Единственият документ във връзка със солидарния и
ипотекарен длъжник, предоставено на проверяващите било удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, в което не се
отбелязват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по
невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени
5
задължения. Не бил представен документ, който да съдържа информация
относно задължения, съответно липса на такива, с частноправен характер.
Проверяващите приели, че „Н.Ф.” ООД не е извършило оценка на
кредитоспособността на Р.А.И., солидарен и ипотекарен длъжник по договора
за кредит- „Договор за заем № *********“, въз основа на достатъчна
информация за дохода на посоченото лице, както и въз основа на информация
за разходите й и други обстоятелства от финансов и икономически характер,
което е в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП.
В действителност и за трите лица, солидарни и ипотекарни длъжници по
двата договора за кредит, отпускани на потребители били изготвени кредитни
оценки, в които фигурирали месечните вноски по кредита, общият
деклариран от тях месечен доход, брой зависими от тях лица, като била
съобразена и необходимата месечна сума за издръжка на лице, като били
изготвени и справки от ЦКР от 14.05.2023г. за С.А. и К.А., както и за Р.И. от
20.03.2023г. – лист 50-57 от делото.
П. К., служител в БНБ, съставила Акт за установяване на
административно нарушение № БНБ-141244/12.12.2023 г., срещу „Н.Ф.“
ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9000,
район „Одесос“, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, представлявано от Б.К.П.
(ЕГН **********) в качеството му на Управител.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят направил допълнителни
писмени възражения, които АНО счел за неоснователни.
Въз основа на съставения акт било издадено оспореното наказателно
постановление № БНБ-28167/28.02.2024 г. издадено от подуправителя на
Българската народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с
което за нарушения на ЗКНИП са наложени имуществени санкции, както
следва:
За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000 лева
по Договор за заем № *********
За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл. 79, ал.
1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000 лева
по № *********
Така приетата фактическа обстановка съдът намери за установена на база
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелката Петкова, писмени
доказателства: писма с изх. № БНБ-97752/30.08.2023 г., изх. № БНБ-
107491/26.09.2023 г.; предоставени документи и информация с писма вх. №
БНБ-103576/14.09.2023 г., вх. № БНБ-109678/02.10.2023 г.;- актуализирани
6
вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на потребителите, в
сила от 01.11.2022 г.; протокол за приемане на вътрешните правила от
01.11.2022 г.; списък с минимално изискуеми документи по чл. 17, ал. 1 от
ЗКНИП от кредитоискателя; общи условия към договори за заем, одобрени на
01.09.2016 г., изменени и допълнени на 15.09.2022 г.; документи по усвоени
кредити съгласно списък; искане за ипотечен кредит от 17.05.2023 г. от
К.А.А., заемополучател и ипотекарен длъжник; Договор за заем № *********
и погасителен план от 31.05.2023 г., сключен в гр. София; Удостоверение за
семейно положение за К.А.А. от 17.05.2023 г.; Обща информация за
кредитополучателя К.А.А. без дата.; документ в XML формат (справка в
ЦКР) от 17.05.2023 г. за К.А.А..; искане за ипотечен кредит от 04.04.2023 г. от
С. Г.И., заемополучател; Договор за заем № ********* и погасителен план от
18.04.2023 г., сключен в гр. София; Удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК за
Р.А.И. от 19.09.2022 г., солидарен и ипотекарен длъжник; Обща информация
за кредитополучателя С. Г.И. без дата; документ в XML формат (справка в
ЦКР) от 17.03.2023 г. за С. Г.И.; заповед № БНБ-97555/29.08.2023 г. на
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ за възлагане
на проверка на „Н.Ф.” ООД; заповед № БНБ-107180/25.09.2023 г. на
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ за
оправомощаване на щатните служители от дирекция „Специфични надзорни
дейности“ на управление „Банков надзор“ при БНБ да съставят актове за
установяване на административни нарушения, предоставени в хода на
съдебното следствие справки от ЦКР и кредитни оценки за солидарните
длъжници и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Петкова, които са логични,
последователни и допринасят за изясняване на факти, свързани с предмета на
доказване. Макар и същата действително да не е разполага с новопостъпилите
в съда доказателства, следва да се има предвид, че показанията касаят
начина на извършване на проверката и в тази част същите се кредитират.
По отношение на представените с молба от 26.04.2024г. писмени
доказателства, а именно кредитна оценка за С.А., К.А. и Р.И., респективно
извадка от ЦКР за тях, следва да се посочи, че съдът ги кредитира, доколкото
нито ЗАНН, нито НПК, към който ЗАНН препраща, съдържа преклузивни
срокове или процесуални тежести за страна, която представя доказателства в
хода на съдебното следствие. Няма регламентиран краен срок за ангажиране
на доказателства в наказателния процес. Доказателствата са относими към
предмета на делото и същите няма причина да не бъдат кредитирани от съда.
Следва да се посочи, че не се споделят възраженията на въззиваемата страна
по отношение на твърдяната недостоверност на документите. Действително
кредитните оценки и на тримата съдлъжници не носят дата и липсват данни
за това кой кредитен инспектор ги е изготвил, но следва да се посочи, че
бланките са сходни с тези, налични по преписката в БНБ за
заемополучателите, които също страдат от тези недостатъци, които обаче не
ги правят за целите на настоящето производство негодни да установят
обстоятелството, че кредитни оценки за трите лица са изготвени. Що се
отнася до това кога са представени, а именно по искане на съда, БНБ има
7
възможност ако счита, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по
чл. 69 от ЗКНИП (Кредиторите и кредитните посредници – обект на
проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват
на длъжностните лица по чл. 67, ал. 1 и по чл. 68, достъп до служебните
помещения; необходимите документи, информация и съдействие, изисквани
за целите на проверките по чл. 67, ал. 2, т. 3 и по чл. 68, ал. 2, т. 3, както и
да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на
провеждането им.) да ангажира отговорността по чл. 80, ал.1 от ЗКНИП. За
настоящето производство обаче представянето на книжата в този момент не е
пречка същите да бъдат кредитирани.
Що се отнася до справките от ЦКР, видно е, че датата им, посочена най-
горе във всяка от тях предхожда отпускането на кредита, а въпреки трудно
четимия им формат, същите съответстват на вече представени справки от
същия регистър по самата преписка на АНО по отношение на самите
кредитополучатели, респективно датите на съставяне на всяка от справките за
съдлъжниците съответства на датата на изготвяне на тази за съответния
кредитополучател и предхождат отпускането на заемите. В този смисъл съдът
намира, че по отношение на тримата солидарни длъжници е изготвена оценка
на кредитоспособността с прилагане на справка от ЦКР и събиране на данни
за доходите на лицата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Наказателното постановление, както и АУАН, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност форма. Наказателното постановление е
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени
ЗАНН.
Съдът обаче намира, че нарушението не е извършено.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКНИП, посочен като нарушена разпоредба,
Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация
за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от
финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за
извършване на оценката.
В случая безспорно е установено, че преди всяка от датите на сключване
на всеки от двата договора за кредит, чието изпълнение е обезпечено с
ипотека и по които е договорена солидарна отговорност за съдлъжниците,
това изискване е спазено, доколкото в представените на съда бланки за
оценка на кредитоспособността е включена информация за месечните вноски
по кредита, общият деклариран от съдлъжниците месечен доход, брой
зависими от тях лица, като е съобразена и необходимата месечна сума за
издръжка на лице, като са изготвени и справки от ЦКР от 14.05.2023г. за С.А.
и К.А., както и за Р.И. от 20.03.2023г. – лист 50-57 от делото в изпълнение на
задължението по чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНИП, макар и тези разпоредби да не
8
са посочени като нарушени от АНО.
В случая се твърди в НП единствено, че оценката не е извършена на база
информация за доходите и разходите на потребителя, видно от цитираната
разпоредба, което се установи, че е сторено преди сключване на договора.
Само на това основание НП пролежи на отмяна.
Въпреки това и за пълнота следва да се изложи следното:
В НП и АУАН се съдържа и противоречие по отношение на твърдяното
нарушение, доколкото освен посочване на чл.16, ал.1 от ЗКНИП, която е счел
за нарушена, е посочено неколкократно, че „кредиторът не е изпълнил
задължението си по чл.13, ал.1 от ЗКНИП“. Двете разпоредби имат съвсем
различно съдържание, респективно създават различни правила за поведение.
Според чл.13, ал.1 от ЗКНИП Преди отправяне на обвързващо предложение
за сключване на договор за кредит кредиторът извършва оценка на
кредитоспособността на потребителя. В случая е създадено противоречие и
неяснота счита ли АНО въобще оценка на кредитоспособността на
съдлъжниците да е изготвена или такава е налична, но не е направена по реда
на чл.16, ал.1 от ЗКНИП.
Не става недвусмислено ясно дали се касае за действие или бездействие
преди отправяне на обвързващо предложение за сключване на договор за
кредит, свързано с извършване на оценка на кредитоспособността на
потребителя или се касае за извършване или не на оценка на
кредитоспособността въз основа на информация за доходите и разходите на
потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер,
която е необходима и достатъчна за извършване на оценката и извършване на
проверка на информацията по подходящ начин, включително чрез документи
от независими източници, които могат да бъдат проверени. В случая не се
касае за различни хипотези, а по-скоро ал. 4 допълва като възможности
уреденото в ал. 1 на чл. 16 от ЗКНИП. В чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП е уредено как
принципно следва да се извърши оценката на кредитоспособността и че тя се
извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя
и други обстоятелства от финансов и икономически характер. В чл. 16, ал. 4
от ЗКНИП се уточнява (допълва) че кредиторът извършва проверка на
информацията по подходящ начин, включително чрез документи от
независими източници, които могат да бъдат проверени. С оглед на това
следва да се приеме, че в чл. 16 от ЗКНИП във всичките си алинеи е уреден
начинът на извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя.
Чл. 13, ал. 1 от закона регламентира, че преди отправяне на обвързващо
предложение за сключване на договора за кредит, кредиторът следва да
извърши оценка на кредитоспособността, а чл. 16 само определя методиката,
по която следва да се извърши оценката. Неясно защо в НП и АУАН се
твърди и нарушение на чл.13, ал.1 (стр. 7 на АУАН и стр. 8 на НП). В този
смисъл е налице неяснота какво реално счита АНО, че не е извършил
жалбоподателят, доколкото едновременно твърди, че жалбоподателят не е
изпълнил изискванията на чл.13, ал.1 от ЗКНИП, които обаче се изразяват в
неизготвяне на оценка на кредитоспособността въобще, а нарушаването на
9
правилата, по които тази оценка следва да се извърши е нарушение на чл.16,
ал.1 от ЗКНИП и няма как да се твърди нарушение на двете разпоредби
едновременно. В този смисъл вж. Решение № 3173 от 17.05.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 1538/2021 г.
Констатираното е процесуално нарушение, което също на самостоятелно
основание води до отмяна на НП.
Отделно и за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че така
формулирана разпоредбата на чл.13 или чл.16 от ЗКНИП не предвижда
поръчителите, солидарните длъжници или ипотекарния длъжник да бъдат
обект на оценка за кредитоспособността. Вярно е, че съгласно §1, т.20 от ДР
към ЗКНИП "Потребител" е всяко физическо лице, което при сключването на
договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята
търговска, стопанска или професионална дейност, но следва да се има
предвид, че така дадената легална дефиниция не включва сама по себе си
лица, различни от кредитополучателя. Това е така, доколкото видно от
ДИРЕКТИВА 2014/17/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година, транспонирана с ЗКНИП, понятието
„потребител“, имащо същото съдържание, се отнася до самия заемополучател
(вж. например чл.23, т.3 и т.3 от Директивата, където понятието потребител
се свързва с лицето, получило заема). Отделно в чл.12, т., буква „а“ от
директивата е предвидено, че Независимо от разпоредбите на параграф 1,
държавите членки може да предвидят кредиторите да могат да изискват
от потребителя или от член на неговото семейство, или от близък роднина
на потребителя да открие или поддържа разплащателна или спестовна
сметка, когато единственото предназначение на тази сметка е
натрупването на капитал за погасяването и обслужването на кредит,
набиране на средства за получаване на кредит или предоставянето на
допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение. Очевидно
се касае за вид обезпечение като за лицето, различно от кредитополучателя
(наричан потребител) е използван друг термин, което недвусмислено навежда
на извода, че става въпрос за лице, което не се квалифицира като потребител
по смисъла на Директивата.
Дори и да се приеме, че директивата не е транспонирана надлежно, то
следва да се посочи, че българската държава не може да противопостави
самата директива на жалбоподателя по отношение на понятието потребител,
доколкото се касае за недопустим вертикален директен ефект, с който се цели
създаване на допълнителни задължения за частноправните субекти, които
националният закон обаче не предвижда.
Тълкуването на понятието „потребител“ и в ЗКНИП също недвусмислено
навежда на извод, че се касае единствено и само за кредитоискателя и
впоследствие за кредитополучателя. Цялата законодателна уредба по
отношение на потребителя касае преддоговорните отношение с
кредитоискателя без да включва поръчители или солидарни длъжници. Нещо
повече, законодателят изрично е диференцирал потребител като понятие от
10
ЗКНИП от поръчителите и съдлъжниците, което логично означава, че законът
не включва в понятието „потребител“ лица, различни от кредитоискателите,
респективно кредитополучателите. Така например според чл.24, ал.1, т.10 от
ЗКНИП Договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
информация за правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя
и другите солидарни длъжници да получат при поискване и безвъзмездно във
всеки един момент от изпълнението на договора копия от него и анексите
към него, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Същото законодателно разрешение
се среща и в чл.46, ал.2 и ал.3 от ЗКНИП, според който текст Когато
кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на
кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с
потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник и да
установи характера на затрудненията.
Кредиторът предоставя на потребителя, ипотекарния длъжник,
поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация(…)
Очевидно според законодателя понятието „потребител“ не обхваща
лицата, дали лично обезпечение или предоставили имот в обезпечение на
отпуснатия кредит. Доколкото законодателят изрично е разграничил
потребителя-кредитополучател от другите лица, поемащи задължения по
договора за кредит, то тогава няма основание да се счете, че понятието
„потребител“ се разпростира и върху солидарните длъжници, които както бе
посочено, са отделна категория лица със самостоятелни права в ЗКНИП. В
тази връзка и доколкото чл.16 и чл.13 от ЗКНИП предвиждат кредитна
оценка единствено за потребителя (кредитоискателя), то дори и да беше
извършено, деянието не съставлява административно нарушение, което е още
един аргумент за отмяна на НП.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира сумата от 3600
лева., срещу което е направено възражение за прекомерност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
11
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския
хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е
обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В такъв случай съдът намира, че справедливо възнаграждение с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, провеждането на едно
единствено съдебно заседание с участие на адвокат, с разпит на един свидетел
и приемане на малко по обем писмени доказателства, отделно осъществена
защита по отношение на две нарушения, но с идентичен характер,
справедливо възнаграждение се явява сумата от 500 лева, която БНБ следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № БНБ-
28167/28.02.2024 г. издадено от подуправителя на Българската народна банка
(БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с което на „Н.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ************ за нарушения на ЗКНИП са наложени имуществени
санкции, както следва:
За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл.
79, ал. 1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000
лева по Договор за заем № *********
За нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП на основание на основание чл.
79, ал. 1 от ЗКНИП на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ************е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000
лева по № *********
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК
************ сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13