Р Е
Ш Е Н
И Е
№107
Гр. Перник, 08.06.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май,
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 58 по описа за 2023 година
на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Б.Б. ***, съдебен адрес:***, офис 72 срещу Решение №
19 от 26.01.2023 г., постановено по АНД № 20221720201916 по описа за 2022
година на Районен съд - Перник, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6527741,
издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон, моли съда да
постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна
проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ,
излага подробни съображения в тази насока в касационната жалба.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 17.05.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
По делото е депозирано писмено
становище от процесуалния представител на касатора, в което заявява, че
поддържа изложеното в касационната жалба и прави изявление за присъждане на
съдебни разноски в размер на 800 лева.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
17.05.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - Перник
е приел за безспорно от фактическа страна, че на 07.08.2022 г. в 17:09 часа в
района на км 22+100, Бензиностанция „***“ на Автомагистрала „***“, намиращ се
извън населеното място на територията на общ. Перник, с посока на движение към
гр. Дупница, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с
автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 120СС88 заснело
лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МВ със скорост от 161 км/ч при разрешена
скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В 26.
След преустановяване на извършения контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място, полицейският служител Р. Мисалев изготвил протокол,
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи, който бил
регистриран на 10.08.2022 г. с рег. № 1158р-7134 (л. 22 от АНД 1916).
При обработката на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, е изготвен ЕФ, в който са въведени данни за това,
че след навлизане на МПС в контролираната зона е измерена скорост на движение 156
км/ч. след съответното приспадане от измерена скорост от 161 км/ч. на допуснатата
грешка при измерването.
След справка в ЦБД КАТ-МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на „***“ ЕАД, ЕИК ***, а като
ползвател/лизингополучател на същия е посочена М.Ц.Д., ЕГН **********, затова и
с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу нея бил издаден ЕФ Серия
К, № 6527741 на ОД на МВР – Перник, с който на основания чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 600 лева за
повторно извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/5347938.
При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема, че същото не страда от съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна
страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава
електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по
опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства,
изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният
електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено
по реда на визираната в ЗДвП процедура.
В специалното административно-наказателно производство, провеждано по реда
на ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения
на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за ангажиране на
отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост на изложените в
ЕФ фактически обстоятелства, относимо към съответния приложен административно-наказателен
състав. Част от тези обстоятелства, освен териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, точното място на извършване на
нарушението и установяването на конкретните параметри на скорост на движение,
която следва и да превишава разрешената максимална скорост, включително е
идентифицирането на превозното средство, при управлението, на което е вменено
да е извършено нарушение на установения в ЗДвП скоростен режим. Т.е. този
елемент е пряко относим към субекта на отговорността за осъществяване на
фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така предвид разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5,
изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който законов текст собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по делото
е, че моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението е собственост на „***“ ЕАД, ЕИК ***, а
ползвател/лизингополучател на същото МПС е М.Ц.Д., за която настоящият съдебен състав приеме, че
е и лицето, извършило нарушението на 07.08.2022 г., тъй като същата не е
представила надлежни доказателства по делото, от които съдът да направи
обоснован извод, че МПС, с което е извършено въпросното нарушение е било
предоставено на друго лице – правоспособен водач, който да понесе
административно-наказателната отговорност.
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че в обжалвания
електронен фиш не се съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4,
изр. 2-о от ЗДвП. В електронния фиш ясно е посочена териториалната структура на
МВР, в лицето на ОДМВР - Перник, която налага административното наказание, поради
извършено на територията на Областната дирекция нарушение - в района на км
22+100, Бензиностанция „***“ на Автомагистрала „***“, намиращ се извън
населеното място, но на територията на общ. Перник, посочено е мястото, датата
и часа на нарушението - 07.08.2022 г. в 17:09 часа. В електронния фиш е посочен
ползвателя на МПС - М.Ц.Д., нарушението е подробно описано, съдържа правните
разпоредби, които са нарушение, нанесен е точният размер на наложеното
наказание „глоба“, описани са правата на нарушителя (с оглед неговото право да
се защити и упражни правото си на възражение в законоустановения срок),
посочени са банкови сметки за плащане на наложеното административно наказание
във „Фонд за опазване на движението“. От приложените по делото писмени
доказателства безспорно е установено ограничението на скоростта от 120 км/ч. и
скоростта на движение от 156 км/ч. на процесния автомобил, в тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че изцяло неоснователни се явяват
аргументите, изложени в касационната жалба в тази насока. ЕФ е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е спазена законоустановената
форма ведно с всички изискуеми се по закон реквизити.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически
годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвежда
данните от извършеното заснемане и изчисление създадени автоматично от
използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от техническото
средства представляват веществени доказателствени средства от категорията на
визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно
деяние по чл. 21 ,ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, наказуемо с относимата за
него глоба.
Приложените и приети по делото доказателства, в това число и влязъл в сила
на 22.12.2021г. ЕФ серия К/5347938, обосновават реализирането на
административнонаказателната отговорност на М.Ц.Д., като ползвател на МПС, в
условията на повторност, по силата на
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, при определна като абсолютен размер
санкция, изключваща възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.
2 от ЗАНН. Материалният закон към датата на извършване на процесното нарушение
е приложен правилно, както в производството по налагане на административно
наказание, така и с постановения от Районен съд-Перник съдебен акт. Като е
достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно
разноските, ответната страна не претендира присъждане
на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 19 от 26.01.2023 година, постановено по АНД № 20221720201916
по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/