Номер 163416.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502212 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 10.06.2020 г. на ипотекарните длъжници Т. Й. С. и В. Д.
С. срещу определението от 13.05.2019 г. по частно гр. дело № 2094/2020 г. на Софийския
градски съд, ІІ-Е състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на същите срещу
съобщение с изх. № 11851/11.12.2019 г. по изп. дело № 20187880400199 на частен съдебен
изпълнител М. К., с рег. № 788.
В жалбата се твърди се, че СГС неправилно е приел, че жалбата е недопустима. Твърди се,
че противно на приетото от съда жалбата не била насочена срещу съобщение за
подновяване на изпълнението, а срещу отказа на ЧСИ да определи нова оценка на
недвижимия имот, предмет на публичната продан. Сочи се, че в качеството си на трети
лица жалбоподателите била легитимирани по чл. 435, ал. 3 ГПК да оспорват действията на
съдебния изпълнител, доколкото били във владение на недвижимия имот. Твърди се и, че
на осн. чл. 235 ГПК съдът е следвало да съобрази и новонастъпилото обстоятелство –
обявеното извънредно положение и последиците по чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, според които
нова продан не можело да бъде насрочвана преди 16.07.2020 г. Поддържа се и, че е налице
основание за спиране на изпълнителното производство по чл. 638, ал. 1 ТЗ, доколкото с
решение от 31.07.2019 г. спрямо длъжника „Инженерконсулт“ ООД било открито
производство по несъстоятелност, поради което се желае съдът да разпореди изрично
спиране на изпълнението.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт.
Взискателят „БЕ Плюс“ ООД в писмения отговор на процесуалния си представител
оспорва частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди
доводите по частната жалба и отговорите на въззиваемия намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна.
Настоящият въззивен състав споделя частично мотивите на обжалваното определение,
поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. В допълнение
следва да се посочи и следното
Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на
възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Това означава, че на
обжалване подлежат изрично посочени действия от ограничен кръг лица. От съдържанието
на процесната жалба с вх. № 8279/13.1.2019 г. следва, че тя е насочена срещу действието,
обективирано в приложеното към жалбата съобщение с изх. № 11851/11.12.2019 г., с което
съдебният изпълнител е уведомил жалбоподателката Стойчева, че жалбата й с вх. №
4098/4.07.2019 г. е оставена без уважение на осн. чл. 485, ал. 6 ГПК. С последната пък /л.
583 от приложеното изп. дело/ двамата жалбоподатели са поискали изготвянето на нова
актуална оценка на ипотекирания недвижим имот, върху който е насочено изпълнението.
Следователно, съобщението с изх. № 11851/11.12.2019 г. по същество обективира отказ за
изготвяне на такава нова оценка, поради което приетото в обратен смисъл от СГС е
несподелимо. Този отказ принципно подлежи на обжалване от длъжник – чл. 435, ал. 2, т. 4
ГПК, освен ако законът предвижда друго. В случая това друго е предвидено в чл. 485, ал. 6
ГПК, според който възможността за оспорване от страните на заключение на вещо лице за
оценяване на имота е на разположение само при извършване на първата публична продан.
Процесната оценка не е била изготвена по повод на първа публична продан, а на
последваща такава. По тази причина и жалбоподателите не са разполагали с правата по чл.
485, ал. 2 ГПК, само в който контекст отказът на съдебният изпълнител би подлежал на
обжалване от тях по реда на чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК.
Останалите доводи в частната жалба са ирелевантни към допустимостта на подадената
жалба по чл. 435 ГПК. Противно на поддържаното жалбоподателите не са трети лица с
правата по чл. 435, ал. 3 ГПК, а са длъжници по изпълнението в качеството си на
ипотекарни такива – в този смисъл т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС – ОСГТК. Те могат
да оспорват действията на съдебния изпълнител в положението на длъжници. Доводите за
неспазване на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП и чл. 637, ал. 1 ТЗ са извън предмета на настоящото
частно производство, в което жалбата им по чл. 435 ГПК не се разглежда по същество, а се
преценява единствено нейната допустимост. Ето защо жалбата по чл. 435 ГПК се явява
недопустима.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, макар и по
частично други мотиви.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 13.05.2019 г. по частно гр. дело № 2094/2020 г. на
Софийския градски съд, ІІ-Е състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________