Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                         СЪДИЯ: Илиана С.

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2098/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Г.С. твърди, че като водач на л.а. Опел, с рег. № ***** е пострадала от ПТП, реализирано на 25.08.2019 г., на Автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. Перник към гр. Дупница, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген”, с  рег. № *****В.С.С.. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – мозъчно сътресение, световъртеж от централен произход, остра стресова реакция, амплитудна депресия и бавновълнова активност в ляво фронтално – темпорално, лумбална спондилоартроза и остеохондроза, повърхностна травма на главата, кръвонасядане на лява подбедрица, кръвонасядане на лява мишница. Сочи, че след пътния инцидент имала оплаквания от постоянно главоболие, съпроводено с гадене, повръщане, световъртеж и замайванe, като провела продължително лечение, като и към момента на подаване на исковата молба твърди да липсва пълно оздравяване, както и че е изпаднала в невъзможност да изпълнява трудовата си дейност. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 150 000,00 лева /увеличение на иска, допуснато в о.с.з., проведено на 08.06.2021 г./. Претендира и лихва за забава от 15.01.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД оспорва иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, евентуално прави възражение за съпричиняване, поради движение на ищцата с ниска скорост, внезапно спиране или отклонение на превозното средство, както и поради непоставяне от ищеца на предпазен колан. Оспорва посоченото в исковата молба увреждане на лумбална спондилоартроза и остеохондроза да е в следствие на произшествиета, както и размера на иска като завишен. Претендира разноски.

Третото лице, помагач на ответника В.С.С. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 25.08.2019 г. е съставен протокол за ПТП, за настъпило на същата дата към 20,55 ч.  ПТП на АМ Струма, пътно платно Перник-Дупница, между участник 1 – с рег. № *****, собственост на В.С.С. и  участник 2 – л.а. с ДК № *****, с водач Н. С.С.. В протокола е посочено, че причина за произшествието е движението на водача на участник 1 с несъобразена скорост, в следствие на което удря отзад движещия се пред него участник 2, след което губи контрол и преминава през канавката и оградата в дясно и се преобръща при скалите на лявата си страна, като водачът напуска местопроизшествието.

На същата дата, от 21.35 ч. на ищцата е извършен преглед по повод оплаквания за болки в главата, като е констатирана болка в лява париетална област, без видими травматични промени, като С. е насочена на рентген и консултация с невролог.

Според показанията на свидетеля К.С., той живее на семейни начала с ищцата Н.С.. Свидетелят сочи, че за инцидента разбрал от сестрата на Н., която му се обадила по телефона. Когато свидетелят отишъл на местопроизшествието там имало полиция, но Н. не била на местопроизшествието, тъй като сестра й я закарала до болницата, като по-късно двете се върнали да приберат колата. Свидетелят сочи, че когато видял Н. тя не била в час и само казвала, че я боли главата, като след като тръгнали от местопроизшествието няколко пъти спирали да повръща. Свидетелят сочи, че една година след произшествието ходели на различни лекари на лечение, като един-две пъти получила припадъци. Според свидетеля преди произшествието С. работила на бензиностанция „Лукойл“, като след него година и малко ползвала болничен отпуск, през който не ходела на работа. След произшествието ищцата много рядко управлява кола и то само на близки разстояния. Свидетелят С.сочи, че ищцата не му е споменавала да е намалявала или спирала на магистралата.

Установява се от приетите като писмени доказателства 14 броя болнични листа, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода 26.08.2019 г. – 28.08.2020 г., а от експертно решение от 16.03.2021 г., че на същата е призната намалена работоспособност в следствие черепната травма от ПТП от 50% за срок от 3 години, като в същото е посочено, че лицето може да изпълнява длъжността си като старши продавач. 

Според заключението на автотехническата експертиза въз основа на данните от протокола за ПТП процесното произшествие е настъпило при следните обстоятелства и механизъм – ПТП е настъпило на прав пътен участък на АМ Струма, в тъмната част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Л.а. Опел се е движел по АМ Струма в дясна пътна лента, с посока Перник – Дупница. Приближавайки мястото на ПТП, в същото време, в същата пътна лента и попътно се е движел л.а. Фолксваген, който приближил л.а. Опел в задната му част, не е намалил скоростта, застигнал го е и е реализирал ПТП с него с предната си част. След удара л.а. Фалксваген е напуснал платното за движение, а л.а. Опел се е установил върху платното за движение. Според заключението разликата между скоростта на движение на двете моторни превозни средства е била около 50 км.ч., но тяхната скорост на движение не би могла да бъде определена. Водачът на л.а. Фолксваген е имал видимост към л.а. Опел на разстояние от около 200 м. Според заключението причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Фолксваген, който не е задействал спирачната система на автомобила, при наличие на движещ се пред него автомобил Опел.

Според заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, получените при ищеца увреждания могат да настъпят, както с поставен, така и без поставен предпазен колан.

Според заключението на първоначалната съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице невролог в следствие на произшествието ищцата е получила повърхностна травма на главата, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане на лява подбедрица, остра стресова реакция, световъртеж от централен произход, които са леки телесни увреждания без опасност за живота. Вещото лице сочи, че липсата на отпадна или възбудна неврологична симптоматика и психосоматични оплаквания на ищцата дават основание да се приеме, че при нея се касае за пристъпна психогенна замаяност и световъртеж при персистиращо тревожно разстройство, за което е необходима психиатрична помощ. Според заключението по време на хоспитализацията в УБ „Царица Йоанна“ на ищцата е направено рентгенография на лумбални прешлени, при което са намерени данни за остеохондрозни и спондилоартрозни промени, които представляват дегенеративни състояния на гръбнака, с хронично прогресиращ ход и нямат връзка с настъпилото произшествие. В о.с.з., проведено на 23.02.2021 г. вещото лице сочи, че при ищцата липсва мозъчно сътресение, което да е причина за световъртежът от централен произход, поради което счита, че същият се дължи на посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице М. при извършените ЯМР изследвания при ищцата няма данни за паталогични графоелементи или структурни увреждания, които да са причина за наличния при ищцата световъртеж.

В заключението на приетата повторна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог М. е напревено обсъждане на представената по делото медицинска документация, според което, при първите три прегледа на ищцата в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник на 25.08.2019 г., в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ на 28.08.2019 г. и на 02.09.2019 г. не е прието наличие на черепно-мозъчна травма при ищцата, въпреки описаните болки в главата, вечерно главоболие, предимно в областта на врата, понякога гадене, болки в главата с променлив характер, гадене с инцидентно повръщане. Диагноза „мозъчно сътресение“ и „световъртеж от централен произход“ са поставени след преглед от невролог на 04.09.2019 г., като е назначено лечение с ноотропил, деган, аркоксия и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. Тези диагнози са потвърдени при проведено болнично лечение в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, Общо неврологично отделение,  в периода 10.09 – 14.09.2019 г., като след консултация с психиатър е поставена и диагноза „остра стресова реакция“. При ищцата е документиран един голям епилептичен припадък на 11.11.2019 г. , съпроводен с дискретно прехапан език и изпуснати тазови резервоари, като при извършен преглед от ЦСМП пациентката е описана неадекватна, в съзнание, без отпадни симптоми, с нормални зеници, объркана. Вещото лице сочи, че според изследвания – КТ и ЯМР е налице нормална находка без патология и запазен кръвоток в магистралните мозъчни артерии, като на база ЕЕГ на 29.10.2019 е направено заключение за амплитудна депресия и бавновълнова активност вляво, челно – слепоочно. С ТЕЛК от 16.03.2021 г. на ищцата е определена 50% трайно намаление на работоспособността със срок 3 години, в следствие черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение и централен отоневрологичен синдром в лека степен, след удар при ПТП. Вещото лице М. сочи, че в следствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на лява теменна област; лекостепенна черепно-мозъчна травма; мозъчно сътресение; световъртеж от централен произход; контузия на лява мишница; контузия на лява подбедрица. Вещото лице сочи, че черепно-мозъчната травма при ищцата е лекостепенна, протекла е без пълна загуба на съзнание, но е усложнена с настъпил голям епилептичен припадък около 2 месеца по-късно, като е започната противоепилептично лечение и редовен ЕЕГ контрол, като лечението продължава и към момента на прегледа. Според това заключение възстановителният период при мозъчно сътресение е до 20-30 дни, при липса на усложнения, но развилите се след инцидента вестибуларни нарушения, определени като световъртеж от централен произход, са причинили на ищцата болки, страдания, значителни неудобство и професионални затруднения за продължителен период от време, според решението на ТЕЛК – за срок от 3 години. Вещото лице сочи, че при извършен личен преглед на ищцата на 13.05.2021 г., се констатира, че ищцата е в запазено общо състояние, наднормено тегло, в ясно съзнание, адекватна, ориентирана, с жива реакция на светлина, движението на очните ябълки е запазено, със запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност, без координационни нарушения и с несмутена походка. Според заключението, при ищцата са налице все още вестибуларни нарушения с изразена вегетативна конпонента и симптоми на постконтузионнен мозъчен синдром – пристъпи на главоболие, затруднен говор, забавяне на мисълта. Същевременно от извършените многократни невроизобразителни, електрофизиологични и ултразвукови изследвания, не се установяват болестни промени на главния мозък и магистралните мозъчни съдове, което прави перспективата за в бъдеще благоприятна. Вещото лице сочи, че в последно време ищцата съобщава за болка и изтръпване на лявата половина на главата, чувство на нестабилност, пристъпи на прилошаване с гадене и засилващо се главоболие, затруднен говор, забавяне на мисълта, които състояния продължават до 3-4 дни.

Според заключението на съдебно-психологическата и психиатрична експертиза по време на инцидента ищцата е преживяла остър емоционален стрес, реален страх за живота и З.то си, като при извършен психиатричен преглед на 12.9.2019 г. са регистрирани вигитативни и емоционални симптоми, които постепено са отзвучали. В следствие на ПТП при ищцата са настъпили негативни последици в емоционален, личностен и социален план, като е налице състояние на стрес и повишена тревожност, изострена чувствителност към стимулите на средата, засилена психилогическа потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия. Разколебана е вътрешната й увереност и се нуждае от поддръжка и поощрение, съпротивляемостта и силата на волята  са отслабени поради твърди високото напрежение, намалена е способността й да се бори с възникващи трудности. Възприема изискванията към нея като твърде високи, а собствените си усилия – като неефективни. Ищцата има усещане за реален, осезаем натиск от обстоятелствата, до степен на непоносимост, на който не е в състояние да се противопостави, в резултат на което заема пасивна житейска позиция и проявява избирателност в контактите си.  Вещите лица сочат, че при ищцата не се установяват симптоми на психично заболяване. В о.с.з., проведено на 23.02.2021 г. вещото лице психиатър д-р М. сочи, че при ищцата не е налице тревожно разстройство, като и друга психиатрична или психологическа причина, които са се свържат със световъртежа й.

Съдът констатира противоречие между приетата първоначална медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог и повторната такава, в частта относно причината за наличния при ищцата световъртеж от централен произход. След обсъждане на съобразителното част на двете експертизи съдът намира, че следва да кредитира повторната такава, тъй като тя е изготвена след по-подробен анализ на представените писмени доказателства, т.е. същата е по-обоснована и е извършено след личен преглед на ищеца. От друга страна, посочената от вещото лице М. причина за световъртежът при ищцата като дължаща се на тревожно разстройство изрично се изключва от заключението на приетата и неоспорена психиатрична и психологична експертиза.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Фолксваген, с ДК № *****.

По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

От събраните по делото доказателства не се установява противоправно поведение на ищцата, като водач на л.а. Опел, с рег. № *****, което да е в причинна връзка с настъпване на произшествието. Също така, предвид заключението на приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, съдът намира, че липсва съпричиняване от страна на ищеца с оглед възражението за не поставяне на предпазен колан. Предвид изложеното, възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Н.Г.С. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 60000 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че по делото се установява, че в причинна връзка с травматичното увреждане настъпило в следствие на процесното произшествие ищцата е претърпял телесни увреждания, които по своя характер са леки, общият им възстановителен период е до 1 месец и не е свързан с интензивни болки. От друга страна, при ищцата в следствие на черепномозъчната травма са се развили вестибуларни нарушения, което са й причинили значителни неудобства и затруднения за продължителен период от време, като ищцата е бил една година в отпуск, поради неработоспособност, а в последствие е определена намалена неработоспособност за срок от 3 години, което обаче намаление не пречи на ищцата да изпълнява трудовите си функциите. Съдът взема предвид, че през този продължителен период с оглед вегетативните нарушения ищцата е провела редица медицински прегледи и изследвания за диагностика и лечение. При определяне на обезщетението съдът взема предвид, че тези оплаквания при ищцата, макар и продължили дълго във времето нямат постоянен характер, а се появяват за 2-3 дни, както и че прогнозата за пълно оздравяване е добра. При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че към момента на произшествието ищцата е била в активна, трудоспособна възраст, както и това, че произшествието се е отразило за продължителен период от време негативно в психологичен аспект – ищцата е станала тревожна, неуверена. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.

В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 14.10.2019 г. С оглед диспозитивното начало в процеса, следва да бъде присъдена лихва за забава от 15.01.2020 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2174,40 лева, с включен ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 520,00 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 573,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД, ЕИК: *****, да заплати на Н.Г.С., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от  60 000,00лв., представляваща дължима застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 25.08.2019 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. Фолксваген, с ДК № *****, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили контузия на лява теменна област; лекостепенна черепно-мозъчна травма; мозъчно сътресение; световъртеж от централен произход; контузия на лява мишница; контузия на лява подбедрица, остра стресова реакция, ведно с лихва за забава, считано от 25.01.2020 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 150 000лева, както и за увреждания на З.то, изразяващи се увреждане на лумбална спондилоартроза и остеохондроза.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД, ЕИК: ***** да заплати на адв. В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2174,40 лева, с включен ДДС.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД, ЕИК: ***** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2400,00 лева – държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 520,00 лева.

ОСЪЖДА Н.Г.С., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” АД, ЕИК: ***** на основание на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 573,00 лева- разноски.

Решението е постановено при участието на В.С.С., ЕГН: **********, като трето лице-помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                  СЪДИЯ: