ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Перник, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500056 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на С. А. Д., с адрес: **** срещу Определение №
1810 от 02.12.2021г., постановено по гр. дело № 4182/2021г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за
местна неподсъдност на спора.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли
същото да бъде отменено, доколкото от приложените по делото документи,
постоянният му и настоящ адрес се намират в гр. С.. От последното идвал и извода, че
делото е подсъдно на Софийски районен съд, а не на Пернишки районен съд. Изтъква
се още, че воденето на дела в друг град е свързано с редица трудности, включително и
такива от финансов характер, които жалбоподателя не може да се позволи, поради
затруднено материално и здравословно състояние.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Районен съд – гр. Перник е сезиран с искова молба от „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: ****, чрез процесуалния й
представител юрк. М. Т. срещу К. Н. Д. и С. А.. Д., и двамата с посочен адрес за
призоваване: ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
сумата от 423,49 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника С. А. Д. е депозирал писмен отговор, в
който, освен становище по обстоятелствата, изложени в исковата молба, е релевирал и
1
възражение за неподсъдност на спора на Пернишки районен съд.
С атакуваното Определение № 1810 от 02.12.2021г., първоинстанционният съд е
оставил без уважение възражението на ответника С. А.. Д. за местна неподсъдност на
делото, респ. за прекратяване на делото по отношение на него. В мотивите си,
първостепенния съд е посочил, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на
чл. 113 ГПК, регламентираща подсъдността по искове, насочени срещу потребители.
Съгласно същата иск на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В чл. 116 ГПК е уредена подсъдността при множество ответници от
различни съдебни райони, а именно: при такава хипотеза, искът се предявява по избор
на ищеца в съда на един от тези райони. Районен съд – Перник е приел, че избирайки
Районен съд – гр. Перник, ищецът е спазил правилата за определяне на местната
подсъдност, доколкото настоящия адрес на ответника К. Н. Д. е в гр. Перник.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Имайки предвид характера на настоящия спор - ангажиране договорната
отговорност на ответника в качеството му на дружество – доставчик на топлинна
енергия, настоящият състав намира, че в случая ищецът има качеството на потребител.
Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни
материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за
който се отнася конкретният закон. Най - общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП , където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е
физическо лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за
извършване на търговска и професионална дейност. Въззивният състав намира, че
понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от
същия, поради което не счита, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде
отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи
правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други,
които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието
„потребител“ като субект, ползващ се от услугата. В Определение № 241/05.04.2013 г.
по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, представляващо задължителна съдебна
практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността
за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове,
произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги. Същото следва и от пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
даващ определение на понятието битов клиент- клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 113 от ГПК, иск на и срещу потребител може да бъде предявен
пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ – по постоянния.
В член 116 ГПК законодателят е регламентирал възможността на ищеца да
избере по избор съда, пред когото да предяви иск си срещу ответници от различни
съдебни райони. Именно такъв е и настоящия случай. Ищецът е предявил иск срещу
потребители по смисъла на закона, поради което приложима е разпоредбата на чл. 113
ГПК. Доколкото по делото е установено, че двамата ответници имат настоящ адрес в
различни съдебния райони (в гр. Перник и в гр. С.), то ищецът се е възползвал от
2
споменатата по-горе възможност, избирайки да предяви иска си пред Районен съд – гр.
Перник. Нормата на чл. 113 ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК
/В този смисъл са постановените от ВКС - Определение № 1000 от 6.11.2012 г. на ВКС
по ч. т. д. № 569/2012 г., II т. о., ТК, Опр. № 896 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
754/2012 г., II т. о., ТК, Опр.№ 181/8.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на II т. о., Опр.
№ 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на II т. о. и др./, поради което правилен се
явява атакувания пред настоящата инстанция акт на Районен съд – гр. Перник.
Ирелевантно е в случая дали воденото на делото в съдебен район, различен от този по
настоящия адрес на единия от ответниците, би било затруднение за последния,
доколкото ищецът е този, на когото законодателят е предоставил възможност да избере
пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви исковите
си претенции.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1810 от 02.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 4182/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3