Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 17.09.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4058 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от А.К.С., с която е предявен срещу Д.З. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 183300 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1114,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 16.12.2011 г., при което починала дъщерята на ищеца А.А.К.. Претендира законната лихва от деликта за неимуществените вреди и от датата на извършване на разходите за имуществените вреди.

            Ищецът твърди, че при произшествието, осъществило се на 16.12.2011 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починала дъщеря му, от което за него са настъпили имуществени и неимуществени вреди.

            Ответникът оспорва исковете, позовава се на съпричиняване. Твърди, че с плащането в хода на процеса – за сумата от 66700 лв. за неимуществени вреди и 743 лв. за имуществени вреди в цялост е обезщетил дължимите вреди.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 16.04.2013 г. на СГС по НОХД №5274/2012 г. В.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 16.12.2011 г. при управление на лек автомобил „Пежо” с рег. № ******* по ул. ******* с посока от бул. Европа към гр. Банкя, в пияно състояние – с концентрация на алкохол 2,0 на хиляда, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП – не осъществил контрол върху управляваното от него превозно средство и не намалил скоростта при възникнала опасност – спрял товарен автомобил с включени габаритни светлини, с което по непредпазливост причинил смъртта на А.А.К., пътуваща на предната дясна седалка. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение за наследници от 02.07.2012 г. (л.11) се установява, че починалата е дъщеря на ищеца.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищецът е родител на починалата, поради което има право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родството между починалата и ищеца установява правото му на обезвреда на настъпилите вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Пежо” с рег. № *******, валидна към 16.12.2011 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

В наказателното производство е приет за разглеждане граждански иск срещу делинквента, като с присъдата от 16.04.2013 г. В.Н.Н. е осъден да заплати на ищеца сумата от 250000 лв., представляваща неимуществени вреди и сумата от 1114,50 лв., представляваща имуществени вреди от произшествието. С мотивите на т.1 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС се приема, че макар и решението по деликтния иск срещу застрахования да няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, „обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.“ С диспозитова на тълкувателното решение е прието, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.

Ето защо съдът приема, че доколкото присъдените срещу делинквента суми за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди от процесното произшествие не излизат извън размера на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор, размерът им има обвързващо действие за ответника. Поради това не следва да се обсъждат ангажираните в настоящото производство доказателства относно размера на претърпените вреди, а същите са дължими от застрахователя в размера, за който е осъден делинквента, а именно: 250000 лв. неимуществени вреди и 1114,50 лв. имуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване поради пътуване на пострадалата в автомобила на водач, употребил алкохол. От присъдата на наказателния съд се установява, че делинквентът е причинил произшествието в пияно състояние. От разпита на делинквента В.Н. в качеството му на свидетел се установява, че преди произшествието заедно с пострадалата са били заедно в заведение, където той е употребил алкохол, а пострадалата е била заедно с него през цялата вечер, до момента в който се е качила в колата му. С т.7 от цитираното ТР№1/2014 г. се приема, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Обстоятелството, че пострадалата е била цяла вечер заедно с деликвента, докато той е употребявал алкохол, сочи, че приемайки да пътува с него е проявила съзнателен и свободно формиран избор да поеме предвидим и реално очакван риск, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие. Поради това застрахователните обезщетения следва да се намалят с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – със сумата от 83333,33 лв. за неимуществените вреди и със сумата от 371,50 лв. за имуществените вреди. Така размерът на дължимите обезщетения след намаляването им поради съпричиняване е в размер на 166666,67 лв. за неимуществени вреди и 743 лв. за имуществени вреди.

Неоснователно е възражението за съпричиняване, изразяващо се в неизпълнение на задължението на пострадалата да пътува с правилно поставен предпазен колан. Съгласно заключението на комплексната експертиза (л.76-80), тежките деформации по автомобила обуславят извод, че до смъртен изход е могло да се стигне и при правилно поставен предпазен колан. Поради това съдът приема, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не е установил, че тежкият вредоносен резултат би бил предотвратен ако пострадалата е пътувала с предпазен колан. Това води до извода, че не е установено с категоричност противоправно поведение, увеличило вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.

От дължимите обезщетения следва да се приспаднат платените в хода на процеса суми от 66700 лв. за неимуществени вреди и 743 лв. за имуществени вреди. Така искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 99966,67 лв., а искът за имуществени вреди – да се отхвърли поради плащането в хода на процеса на сумата от 743 лв., която изчерпва пълния дължим размер след намаляване поради съпричиняване.

 

По разноските:

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 2954,06 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 3998,67 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:********, адрес: гр.С., бул. *********, да заплати на А.К.С., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 99966,67 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на А.А.К. при произшествие, осъществено на 16.12.2011 г., заедно със законната лихва от 16.12.2011 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 183300 лв. и за имуществени вреди в размер на 1114,50 лв.

ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Д.З. АД, ЕИК:*********, адрес: гр.С., бул. **** ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2954,06 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:**********, адрес: гр.С., бул. **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3998,67 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: