Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
Велико Търново, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти административен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
участието на секретаря В.Г.
като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 670/2018 г. по описа на Адм.Съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268, ал.
1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба вх. № 4821/12.09.2018г. в АСВТ,
подадена от името на ТД с фирма „СОКОЛ“АД с ЕИК ********* със седалище гр.
Габрово, представляван от изпълнителния директор К.А.К..
Оспорва се
Решение № 184/24.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и
потвърденото с него Разпореждане № С 18007-125-0243009/10.08.2018г. на публичен
изпълнител/ПИ/ при същата дирекция, с което е извършено разпределение на сума в
размер на 2 206,40лв. по ИД №**********/2011г. по плащане, постъпило на 30.05.2018г., в частта, с която е извършено разпределение на сумата от 574,09лв.
за погасяване на лихви по изп. Дело, вместо за главница на публично задължение.
Жалбоподателят твърди, чрез
упълномощения ПП, че при извършеното разпределение не е спазен реда за
погасяване на задълженията на основание чл. 219 от ДОПК, както и че е нарушена
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Защото с погасяване на главниците на
задълженията, а не лихвата се постига намаляване на основата, върху която се
начисляват лихвите, т.е. като цяло задължението на длъжника би било по-малко. По
тези съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и преписката да се
върне на публичния изпълнител за извършване на разпределение на сумите съгласно
предвидения в ДОПК ред. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Възразява за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт.
Ответната
страна – директор на ТД на НАП гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното решение на
директора на ТД на НАП - Велико Търново, по съображенията, изложени в него. Представя
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът след като прецени законосъобразността на
оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
С Разпореждане
изх. № С18007-125-0243009/10.08.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.
Търново е извършено разпределение на постъпили на 30.05.2018г. суми по изп.
дело № **********/2011г., образувано срещу дружеството. Постъпилото плащане от 2 206,40 лв. е разпределено по следния
начин:
- със сумата от 1 431,93лв. ПИ е погасил частично главница за ДДС/1 987,80лв. –
вж. л.126/, произтичаща от Декларация № 07001316616/13.02.2018г. Остатък след
разпределението главница в лразмер на 555,87лв. – вж. л.143;
- със сумата от
200,38лв. е погасил глваници за ДОО, УПФ, ФГВРС и ЗО по декларация обр. 6 №
070021806741217/24.07.2018г.;
- остатъкът от 574,09лв. е запределен за лихви, както следва: за за ДОО, ЗО, УПФ
и ФГВРС по декларация обр.6 от 26.03.2009г.
Няма данни кога Разпореждането е връчена на
дружеството жалбоподател, което го е оспорило пред директора на ТД на НАП – В.
Търново с жалба с вх. № 483164/17.08.2018 г. в деловодството на ответника. С
Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 184/24.08.2018 г.
директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил без уважение жалбата и е
потвърдил разпореждането. Решението е връчено на 30.08.2018 г., а жалбата до
съда е депозирана на 05.09.2018 г.
В хода на съдебното дирене от страна на ответника са
представени като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка, в т.ч. по изпълнителното дело както и допълнителни справки и
извлечения от данъчно-осигурителната сметка на дружеството жалбоподател.
Страните не спорят относно това, че разпределението на
сумата посочена по горе е извършено от ПИ в рамките на производство по
принудително изпълнение на публични задължения, като длъжникът не е задължен за
разноски за производството. Безспорно се установява от приложените справки от
ответника, че действително част от постъпилата сума в размер на 574,09лв. е
разпредела на за погасяване на задължения за лихви, а след разпределението е останала дължима главница за данък – ДДС в
размер на 555,87лв по декларация от 13.02.2018г. На практика при безспорно
установени факти се спори относно правилното приложение на материалния закон,
т.е. тяхната правна интерпретация.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, в законоустановения срок. Горното налага извода за нейната допустимост.
Съгласно чл. 268, ал.
1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или
взискателят може да обжалва решението пред административния съд по
местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от
съобщението. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът
съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на
ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни
акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на
компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
При така определения предмет на производството, съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Процесното решение е издадено от оправомощен за това
орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния
директор на ТД на НАП - гр.Велико Търново, при условия на заместване, за което
са представени необходимите доказателства с АП.
Решението е издадено в писмена форма и в рамките на
установения в чл. 267, ал.
2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди
обжалвания пред него акт. Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за
това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата
компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването,
провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са
извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267
от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон, предвид следното:
Съгласно чл.
169, ал. 8 от ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не
се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност:
разноски, главница, лихви.
Според чл. 219 от ДОПК когато производството е за събиране на разнородни
публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното
погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират
тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни
осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задължения, които
постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3. за други
публични вземания – съразмерно.
В случая не се спори, че след извършеното
от публичния изпълнител разпределение на постъпилото плащане е останала
непогасена главница за публични задължения, които не са отписани поради изтекла
давност – като това за ДДС по СД за м. 01.2018 г. е най-старо.
Настоящият състав намира за незаконосъобразно
становището на ответника в обжалваното решение, че при изчисляване на общия
размер на задълженията в дадена група /по т. 1, 2 и 3 на чл. 219/ се включват
техните главници и относимите към тях вземания за лихви, поради което след
пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа следва да се пристъпи
към погасяване и на лихвите за този род задължения, а едва след това да се
погасят и задълженията от следващата подгрупа или група – тоест е допустимо в
рамките на една група да бъдат погасени лихви при наличието на непогасени
задължения за главници от друга подгрупа.
Това виждане противоречи на разпоредбата
на чл. 169, ал. 6 от ДОПК, според която при прилагането на ал. 5 към погасяване
на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.
Неправилно ответникът счита тази разпоредба за неприложима, тъй като същата
била пряко относима единствено към ал. 5, а последната била изключена от обхвата
на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Съдържанието на чл. 169, ал. 6 от ДОПК надхвърля
ограничението на препращането към ал. 5 и въвежда принципа, че към погасяването
на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията /така
напр. и Решение № 1338 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017 г./ Разнородността на публичните вземания е
ирелевантна за поредността на погасяването по чл. 169, ал. 8 от ДОПК, като
значим е източникът на задълженията – дали става въпрос за задължения за
главници, лихви или разноски. Ако законодателят е искал да изключи
прилагането на чл. 169, ал. 6 от ДОПК в процеса на принудителното изпълнение,
то щеше да стори това изрично, както е направил с ал. 3, 3а, 4 и 5. Следва да се посочи, че съгласно мотивите
на законопроекта, с който е въведена нормата на чл. 169, ал. 5 по този начин се
спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови
задължения, като в нито една от последващите редакции на чл. 169 правилото на
ал. 5 не е било изключено за прилагане при принудителното изпълнение. Липсва
каквато и да е логика да се изисква преди започване на принудителното
изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това
натрупаните лихви, а това правило да не важи в производството по принудително
изпълнение, което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, респ. ще го
затрудни при удовлетворяването на фиска. В този ред на мисли основателно е
оплакването в жалбата, че с това неправомерно разпределение на сумата от 574, 09лв. за лихви се увеличава основата,
върху която ще продължат да се начисляват лихви, т.е. увеличава се лихвоносната
част на задължението, което утежнява праввната сфера на длъжника.
В обобщение, публичният изпълнител е следвало да
разпредели и тази сума от 555,87лв от постъпилото плащане от 2 206,40лв.,
като погаси наличен остатък на главница по ЗДДС при спазване поредността в чл.
219 от ДОПК, а едва след това да пристъпи към погасяване на начислените лихви.
Като не е сторил това, ПИ е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон
и неговата цел.
По изложените мотиви, Решението на
директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него Разпореждане следва
да се отмени, като преписката се изпрати по компетентност на публичния
изпълнител за предприемане на съответните действия съгласно дадените в
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 350,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител
№ 184/24.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с
него Разпореждане с изх. № С18007-125-0243009/10.08.2018 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в
обжалваната част, относно сумата от 574,09лв., разпределена от ПИ с цитираното разпореждане за погасяване на дължими
лихви.
ИЗПРАЩА
преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Велико Търново да заплати на Тд „СОКОЛ”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: