№ 292
гр. София , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на Б. Д. Б. срещу определение от 9.02.2021г. на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 29 състав, постановено по н.ч.д № 488/2021, с което
съдът е оставил без уважение негова молба за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4975/2017г. на
СГС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Жалбоподателят
посочва, че по време на престоя си в затвора не е бил наказван, награждаван е и
единствената причина да не полага общественополезен труд там е здравословното му
състояние. Смята, че е дал всякакви доказателства за поправянето си и твърденията в
докладите на затворническата администрация за противното са „фразеология, непокрита с
конкретни факти“. Моли определението да бъде отменено и въззивният съд да постанови
ново, по същество, с което да приложи института на условното предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
1
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу акт от 9.02.2021г., който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК. Датата върху
пощенското клеймо на плика, с който е подадена жалбата, е нечетима, но при посочване на
дата на изготвяне на жалбата в нея самата 15.02.2021г., това следва да бъде тълкувано в
интерес на осъдения и жалбата му да се приеме за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите
- предмет на разглеждане в това производство. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и също се споделят от настоящата инстанция. За тази си
констатация САС прецени следното:
Б. Д. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ наложено му с одобрено от съда
споразумение по н.о.х.д. № 4975/2017г. на СГС, в сила от 30.10.2017г., с което за
престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл.
339, ал. 1 от НК му е определено общо наказание в размер на пет години лишаване от
свобода, търпимо при строг режим.
Наказанието осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. София на 18.11.2017г.
Към 9.02.2021г. (датата, на която е приключено производството пред първата
инстанция) осъденият е изтърпял фактически от наказанието, ведно с приспадане на
предварително задържане - 3 години, 10 месеца и 17 дни, от работа – 3 месеца и 6 дни дни,
всичко - 4 години 1 месец и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване е 10 месеца и 7 дни.
По време на изтърпяване на наказанието осъденият е полагал труд като готвач в
затворническа кухня, но поради влошаване на здравословното му състояние е освободен от
тази позиция. Впоследствие не е бил назначаван на работа в затвора.
Заради примерното си поведение е награждаван три пъти – със Заповед №
300/05.06.2018г. с писмена похвала, със Заповед № 414/2019г. – с извънредна хранителна
пратка и със Заповед № 10/2021г. с писмена похвала.
По време на престоя си в затвора осъденият не е санкциониран за нарушение на
правилата.
При постъпване в затвора рискът от рецидив при осъдения е бил 89 точки, като
впоследствие е снижен на 77 точки.
Становищата на ИСДВР и на началника на Затвора в гр. София за постановяване на
условно предсрочно освобождаване са отрицателни. В становищата е посочено, че
осъденият не е дал убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание, респ. не
показал промени в начина си на мислене, с които да е демонстрирал личностова готовност
за живот на свобода. Посочени са и дефицитните зони при него – криминално минало,
2
отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и умение за мислене.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
На първо място, искането за условно предсрочно освобождаване е било допустимо.
Веднъж вече осъденият е поискал да се възползва от тази процедура, но от момента на
влизане в сила на определение по н.ч.д. №2342/2020г. на СГС (на 29.07.2020г.) до датата на
подаване на молбата, инициирала настоящото производство (04.02.2021г.) е изтекъл
шестмесечният срок по член 441 от НПК.
Правилно градският съд е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от две
трети от срока на наказанието. Изводът има фактическа основа в приложената на л. 16 от
делото справка, която обосновава наличието на първата, формална предпоставка по чл. 70
НК. За наличието на тази предпоставка между страните не е имало спор, а посочените по-
горе граници на изтърпяване на наказанието (две трети от него) са такива, защото едно от
престъпленията, за които осъденият понастоящем изтърпява наказание, е осъществено при
условията на опасен рецидив.
Градският съд е счел, че не е налице следващата предпоставка за условно предсрочно
освобождаване – доказателства за поправяне на лицето. Настоящата инстанция се
солидаризира с тези изводи.
Убедителността на личностовата корекция при конкретния осъден следва да се
преценява на фона на тежестта на извършеното престъпление, на продължителността на
корекционната работа и на всички данни за неговата личност, които да позволяват да се
приеме, че той е трайно поправен и да наложат сигурния извод, че противообщественият
начин на живот е устойчиво загърбен и деецът не би пристъпил повече към него.
Обосновано първостепенният съд е приел, че при осъдения са останали актуални
проблемни зони, показващи, че поправителният процес не е завършен, което е и
предпоставка за бъдещо рисково поведение. Посочените в доклада на затворническата
администрация проблемни зони са седем, като сред тях фигурират и отношение към
правонарушението и умения за мислене. Апелативният съд акцентира изрично върху тях,
тъй като процесното осъждане за осъдения не е единствено. Той е санкциониран преди и
след него (веднъж) още 10 пъти. Вярно е, че за част от тези осъждания са изтекли сроковете
за реабилитация по чл. 88а от НК, но за други – поради момента на влизане в сила на
присъдите и размерът на санкциите - съдебното минало на осъдения следва да се счита все
още обременено. Следва да се посочи, че сред предходно налаганите на осъдения наказания
има такива за престъпления по чл. 199, ал. 2 от НК, квалифицирано пране на пари, бягство
от охраняема среда и множество престъпления против собствеността, каквото е и едно от
деянията по последното осъждане. Нито първият, нито въззивният съд извежда констатации
за непоправяне на осъдения върху предходната му престъпна деятелност. Последната обаче
3
не може да не бъде взета предвид, защото, за да постанови условно предсрочно
освобождаване, съдът трябва да е убеден в поправянето на лицето и в това, че извън средата
на затвора той няма да поднови общественоопасната си деятелност и да се върне към стари
модели на поведение.
Подобна убеденост не може да бъде изведена по отношение на конкретния осъден.
Вярно е, че по време на престоя в затвора той не е наказван и е бил награждаван и това са
фактори, които следва да бъдат отчетени положително спрямо неговата личност и процесът
по превъзпитание. Едновременно с това обаче от доклада на затворническата администрация
е видно, че рискът от рецидив в негово лице е в средните, а не ниски стойности, и възлиза
на 77 точки. Извън проблемните зони, върху които по-горе бе акцентирано, при осъдения
има и други такива, свързани с липса на стабилни трудови навици, с трайна интеграция сред
криминална среда, с доходи от извънтрудова и по – конкретно незаконна дейност.
Декларираната от осъдения положителна мотивация за промяна на криминалното поведение
е формална, което е видно и от отношението към последното правонарушение,
демонстрирано в производството пред първата инстанция, където подсъдимият е изразил
съжаление не от стореното, а от факта, че е бил „сготвен“ от СДВР и от „прокурорски
свидетел“.
Здравословните проблеми при осъдения са факт с водещата диагноза стар инфаркт на
миокарда, но от наличните в личното досие на лицето медицински справки е видно, че
затворническата администрация и лекарите към Затвора – гр. София откликват при
необходимост и полагат съответните медицински грижи.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения. Налага
се по - нататъшно ефективно изтърпяване на наказанието, така че да се позволи несъмнения
и неколеблив извод, че са постигнати действителни и трайни промени в личността, насочени
към спазване на правовия ред.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 9.02.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 29 състав, постановено по н.ч.д № 488/2021, с което съдът е оставил без
4
уважение молбата на Б. Д. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4975/2017г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5