Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 06.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на
десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6855 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.357 и сл. от КТ за заплащане на обезщетение по чл.221,ал.2 КТ.
Ищецът „Фиксед“
ООД, гр.София твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор № 24/22.07.2019 г., като изпълнявал длъжността „Продавач
разносна търговия“. Със заповед № 32/05.09.2019 г. работодателят едностранно
прекратил трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.188, т.3
и чл.190, ал.1, т.2 от КТ – поради дисциплинарно уволнение. Заповедта била
връчена на работника на 05.09.2019 г. при условията на отказ, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел в заповедта.
Трудовият договор на ответника бил сключен за неопределено време, на пълно
работно време – 8 часа и договорено брутно трудово възнаграждение от 800.
Съгласно чл.3 от трудовия договор, срокът на предизвестието бил 30 дни.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 800 лв., ведно
със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски.
Ответникът
М.С.Б. предявява насрещен иск, като твърди, че заповедта за уволнение му е
връчена едва с получаване на исковата молба по настоящото дело. Претендира същата
да бъде призната за незаконосъобразна и да бъде отменена затова, че в нея не е
посочено наименованието на работодателя, не е спазена процедурата по нейното
издаване по чл.193 КТ, както и предвиденият в чл.194 КТ преклузивен срок.
Твърди и че описаното дисциплинарно нарушение не е извършвано. В тази връзка
моли и искът за заплащане на обезщетение по чл.221 КТ да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговора
по насрещната искова молба ответникът „Фиксед“ ООД прави възражение, че искът
по чл.344, ал.1, т.1 КТ е предявен след изтичане на давностния срок по чл.358,
ал.1, т.2 КТ. По същество излага съображения за неговата неоснователност.
Оспорва твърденията, че управителят на дружеството е бил уведомен от работника
на 22.08.2019 г. затова, че от следващия ден - 23 август същият желае да му
бъде прекратен трудовия договор и управителят е дал устно съгласие за това. Поради
липса на подобно съгласие от страна на работодателя, както и на отправено от
работника изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
е приключил дисциплинарната процедура с издаването на оспорваната заповед за
уволнение. Излага подробни съображения и във връзка с твърдението си, че
заповедта е връчена на работника на 05.09.2019 г. от управителя на дружеството
в магазина на фирмата при условията на отказ, в присъствието на свидетеля Т.Н..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 24/22.07.2019 г.,
сключен за неопределено време, с продължителност на работния процес 5 дни в
седмицата, при 8 часово работно време. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 800 лв., плюс 0.6 % допълнително възнаграждение за професионален стаж.
Съгласно чл.3 от договора, срокът на предизвестието за прекратяването му е 30
дни и за двете страни.
До ответника
е изпратено уведомление, получено по куриер на 02.09.2019 г., за открита
дисциплинарна процедура за установяване на извършено от него дисциплинарно
нарушение – неявяването му на работа на дати 23 и 26.08.2019 г., както и до
момента на получаване на уведомлението.
На 03.09.2019 г. М.Б. депозира
саморъчни обяснения затова, че на 22.08.2019 г. е дал саморъчни обяснения на
управителя Станьо Станев, че от следващия ден иска да му бъде прекратено
трудовото правоотношение и със съгласието на управителя от тази дата работникът
не се е явявал на работа.
Със Заповед № 32/05.09.2019 г. на
управителя на „Фиксед“ ООД, гр.София, трудовото правоотношение на М.Б. е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1,
т.2 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В мотивите към заповедта е посочено,
че работникът не се е явявал на работа в периода 23.08 – 04.09.2019 г. Отразено
е, че заповедта е връчена на 05.09.2019 г. от управителя при отказ на работника
да я получи, установен с подписа на свидетеля Т.Н..
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства – свидетелските
показания на М.К. – счетоводител на ищцовото дружество и майка на пълномощника
му-адв.П., Г.С. – продавач-консултант в магазина на ищеца, Паулина П. –
приятелка на ответника, с когото живеят на семейни начала, Д.М. – също приятел
на М.Б. и Т.Н. – подписал оспорваната заповед за уволнение като свидетел на
отказа за връчването й, посредством които се излагат следните твърдения: Според
свид.М.К. управителят на „Фиксед“ й се обадил по телефона и казал, че негов
служител не се явява на работа. На 05.09.2019 г. около обяд Станьо Станев и М.Б.
посетили офиса на свидетелката за оформяне на документите по уволнението на
работника - уведомление до НАП, служебна бележка за получените от него доходи и
удостоверение за семейни добавки. За получаването им ответникът отказал да се
подпише. Трудовата книжка се съхранявала у работника и той я предоставил на
свидетелката за оформяне при постъпване на работа и при напускане. Г-н Станев
заявил на счетоводителката, че заповедта за уволнение е връчена на ответника в
офиса на дружеството при отказ, че Б. е запознат с нея и си е снимал документите
с телефона.
Свид.Г.С. от своя страна изнася
данни, че миналата година, около средата на м.август, докато управителят на
фирмата бил в отпуск извън страната, около 9.00 ч. в магазина дошъл М.Б.,
оставил ключове и документи на служ.автомобил и казал, че напуска, защото си е
намерил по-добра работа. Свидетелката го попитала уведомен ли е работодателят и
ответникът отговорил, че ще го уведоми. Същият ден към обяд дошъл да върне и
работното си облекло.
Приятелката на ответника – П. П.
от своя страна твърди, че на 22.08.2019 г. около обяд или следобяд с М. били на
кафе в търговията и той се обадил на управителя, за да го уведоми, че си е
намерил по-платена работа и ще приключат отношенията си. Телефонът бил на
високоговорител и свидетелката чула как шефът на М. му казва, че щом така е
решил няма никакъв проблем. Трябвало да си довърши работата за деня и на другия
ден да отиде да върне колата, телефона и служебните дрехи. На 05.09.2019 г.
ответникът бил на новата си работа и понеже било четвъртък, пътувал до
Силистра.
Свид.Д.М. – приятел на ответника
от детинство, излага твърдения, че на 05.09.2019 г. двамата с М. тръгнали към
Силистра в 9.00 ч. и се прибрали към 12.30 – 13.00 часа. По-късно заявява, че
двамата се разделили към 3 – 3,30 ч.
Според показанията на свид.Т.Н.,
около 4 и 5.09.2019 г. имал презентация в гр.Русе, в магазина на „Фиксед“. На
втората дата преди обяд в магазина дошло младо момче и вътре с управителя
обсъждали напускането му на работа. Свидетелят бил пред вратата и управителят
го извикал да присъства на разговора им. Двамата спорели по този въпрос и
управителят настоятелно искал момчето да подпише документите във връзка с
неговото освобождаване от работа, но момчето отказало. Управителят взел
документите и казал, че тръгва за счетоводството. Преди това казал и на
момчето, че трябва също да отиде там и да си вземе документите и то отговорило,
че ще отиде. Свидетелят уточнява, че преди да попита момчето дали ще подпише
документите, управителят му ги прочел от една папка на бюрото.
Във връзка с твърденията на
свидетелите, ищецът представя разпечатка на изходящите телефонни обаждания,
видно от която управителят на „Фиксед“ е звънял на ответника на 05.09.2019 г. в
11.11.37 часа и на счетоводителя в 11.15.17 часа.
При условията на
чл.192 ГПК третото за спора лице „Стилпласт България“ ООД, гр.София, представя
трудов договор и справка до НАП затова, че М.Б. е започнал работа в дружеството
на 03.09.2019 г. и нито тогава, нито при прекратяването на договора е
представил трудова книжка. Според третото лице, на 05.09.2019 г. на Б. не са
възлагани служебни ангажименти в гр.Силистра, поради което няма издавани
командировъчна заповед и пътен лист.
|
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Трудовите правоотношения между
страните са прекратени поради наложено на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение”. Доколкото заповедта за налагането му се обжалва посредством
предявения в настоящото производство насрещен иск, съдът следва да се
произнесе първо по неговата основателност, тъй като спорът по чл.344, ал.1,
т.1 КТ се явява преюдициален по отношение първоначалната претенция на ищеца с
правно основание чл.221, ал.1 от КТ. С отговора по насрещната искова
молба ответникът е направил възражение, че е изтекла предвидената в закона
давност за предявяване от ищеца на иска по чл.
344, ал.1, т.1 КТ. Претенцията е предявена след
изтичане на двумесечния срок, считано от прекратяване на трудовото
правоотношение, в който ищецът е следвало да търси защита на правата си. Безспорно исковете по трудови спорове се
предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл.358
от КТ. Изтичането на давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне.
Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудовото
правоотношение, според чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, е двумесечен и тече от деня на прекратяване на правоотношението.
Прекратяването на трудовото правоотношение чрез налагане на заповед за
дисциплинарно наказание "уволнение" настъпва в момента на връчване
на заповедта за уволнението на работника, от който момент започва да тече и
давностният срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.
344, ал.1 от
КТ. Обжалваната в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е с дата 05.09.2019 г. Върху заповедта е отбелязано, че е връчена на ищеца при отказ същият да я получи на 05.09.2019 г. и това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Т.Н.. Последният, разпитан в същото качество и в процеса, потвърждава твърденията на работодателя, че на посочената дата заповедта е била прочетена на работника и той е отказал да я получи и подпише. В практиката си по реда на чл.290 ГПК /напр. решение № 283/6.04.2010 г. по гр.д.№ 507/2009 г. на III г.о./, ВКС приема, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. В случая съдът приема, че това е станало на датата на нейното издаване с връчването на попълнената трудовата книжка на М.Б., която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника /чл. 347 КТ/. В нея задължително се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 349, т. 8 КТ и чл. 350, ал. 1 КТ/. Освен това, от проведения между счетоводителката на „Фиксед“ ООД – М.К. и М.Б. разговор също се установява, че ищецът е бил напълно наясно на какво основание и защо му е прекратено трудовото правоотношение и именно поради това е отказал да подпише разписка за получаването на всички документи, свързани с уволнението му. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Паулина П. и Д.М. относно твърденията им, че на 05.09.2019 г. М.Б. е бил в гр.Силистра. Освен поради възможната им заинтересованост от изхода на спора, твърденията на двамата се опровергават не само от показанията на останалите разпитани свидетели, но и от данните, съдържащи се в писмото на тогавашния му работодател – „Стилпласт България“ ООД, че на процесната дата Б. не е бил служебно ангажиран в гр.Силистра. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ищеца, че не е пропуснат срока за оспорване законността на уволнението, основаващо се на твърдения, че за заповедта за уволнение е узнал от връчването на първоначалната исковата молба, т.е. на 08.12.2019 г. Съгласно чл. 125 от ГПК искът се смята предявен с постъпването на исковата молба в съда, което в настоящото производство е с депозиране на насрещната искова молба от М.Б. на 07.01.2020 г., т.е. четири месеца след прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на предявяване на иска двумесечният давностен срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, в който ищецът е следвало да сезира съда с правния спор, е изтекъл. |
|
|
|
По изложените
съображения насрещният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради
обстоятелството, че е погасен по давност.
С оглед изхода на спора по насрещния иск съдът приема,
че Заповед № 32/05.09.2019 г. е породила правното си действие. В този случай
работникът дължи на бившия си работодател обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестие, тъй като договорът между
страните е безсрочен /чл.221, ал.2 КТ/. В конкретния случай уговореният между
страните срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение е
месечен. С оглед на това дължимото от М.Б. на бившия си работодател обезщетение
е в размер на 800 лв. Искът за заплащането му следва да се уважи като
основателен и доказан по размер, ведно със законна лихва от завеждане на иска
до окончателното му плащане.
На
основание чл.78 ГПК в тежест на ответника са и направените от ищеца деловодни разноски
в размер 720 лв., съгласно списък на разноските, от които 50 лв. заплатена
държавна такса, 60 лв. депозит за свидетел, 300 лв. адв.възнаграждение по
главния иск и 310 лв. адв.възнаграждение по насрещния иск. Неоснователно е
възражението за прекомерност на възнагражденията, които са определени в
минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран
така и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от М.С.Б., с ЕГН ********** срещу „Фиксед“ ООД, с
ЕИК *********, насрещен иск за отмяна на заповед № 32/05.09.2019 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА М.С.Б., с
ЕГН **********,***, да заплати на „Фиксед“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Дунав“ № 17, ет.1, ап.7, представлявано от
управителя Станьо Недялков Станев, обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от
19.11.2019 г. до окончателното му заплащане, както и 720 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: