Р
Е Ш Е Н И Е
№
142/27.2.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, I състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА
административно дело № 1465 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР(чл. 233 от ЗМВР отм.), образувано
по жалба на И.В.А. *** против Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г., издадена
от Директора на ОДМВР гр.Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен
служител категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления
по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик. С жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в
нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила и
несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваната
заповед.
С
решение № 697/28.12.2011г. по адм. д. № 785/2011г. Административен съд
Пазарджик е отхвърлил жалбата на И.А. срещу Заповед рег. № З-2593 от
27.09.2011г., издадена от Директора на ОДМВР гр. Пазарджик. Решението е
обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение №
16190/18.12.2012г. по адм. д. № 2194/2012г. е оставил в сила първоинстанционния
съдебен акт.
И.В.А.
е подал искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК пред Върховен административен
съд, по което е образувано адм. д. № 11242/2018г. Петчленен състав на ВАС се е
произнесъл на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК с Решение № 304/09.01.2019г.,
като е отменил Решение № 697/28.12.2011г. по адм. д. № 785/2011г. на
Административен съд Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане на жалбата
на И.В.А. срещу Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г., издадена от Директора на
ОДМВР гр.Пазарджик. Съдът се е произнесъл с Решение № 155/13.03.2019г., което е
отменено с Решение №17280/17.12.2019г. постановено по адм.д.№ 5056/19г. по
описа на ВАС, с което е отменено решението на АС Пазарджик и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно
заседание се явява лично жалбоподателят и поддържа подадената жалба.
Допълнително излага съображения в писмена защита, представя писмени
доказателства – мотиви към присъда постановена по ВНОХД № 42/17г. на АСНС и
Мотиви към присъда по НОХД № 857/14г. по описа на СНС.
Ответникът по
жалбата не ангажира становище в настоящото съдебно производство. В съдебното
производство по адм. д. № 785/2011г. на Административен съд Пазарджик,
юрисксонкултът на ответника оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установени следните релевантни за спора факти:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация –
адресат на издадената заповед. Спазен е 14-дневен срок за обжалване по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР - заповедта е връчена лично на адресата
на 28.09.2011 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на
11.10.2011 г. Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът
установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед
№ з-2593 от 27.09.2011 г., издадена от Директора на ОД на МВР гр.Пазарджик, на
полицай И.В.А., в качеството му на държавен служител категория „Е” – І –
степен, младши автоконтрольор І степен в група „Престъпления по пътищата” към
отдел „Криминална полиция” при ОДМВР гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител от МВР. От мотивите на заповедта е видно, че дисциплинарното
наказание е наложено за това, че в периода м. септември – месец октомври 2010г.
на автомагистрала „Тракия” в близост до гр.Пазарджик е приел от Атанас Христов
Атанасов от гр.Ямбол дар, който не му се следва – парична сума в размер на 160
лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави АУАН на това
лице. Тези обстоятелства са квалифицирани като три отделни дисциплинарни
нарушения: 1) умишлено използване на служебното положение за лична облага и за
облага на трети лица /колеги полицай/ - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР; 2) злоупотреба с предоставената му власт и оказано доверие – нарушение по
чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и 3) друго тежко дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на
службата, като не е спазил правилата по т. 4, т. 7, т. 8 и т. 31 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл.
227, ал.1, т.10 от ЗМВР. За посочените дисциплинарни нарушения е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”.
На основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР(отм.) при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по
чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР(отм.),
със Заповед рег.№ З-1689 от 27.06.2011г. на директора на ОДМВР Пазарджик
е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, като видно от
Протокол № 30023/30.06.2011г. А. е бил запознат с нея на 28.06.2011г., като е
указана възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да участва
в дисциплинарното производство и да бъде подпомаган в защитата си. На същата
дата на А. е връчена и нарочна покана за даване на писмени обяснения в срок до
01.07.2011г., като от негова страна са постъпили такива, озаглавени “сведение” на 30.06.2011г., в което той
отрича да е извършил нарушенията, по повод на които е образувано срещу него
дисциплинарно производство.
Със заповед рег. № З-1957 от
22.07.2011 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е удължен с 30 дни срокът
за приключване на дисциплинарното производство, считано от 27.07.2011 г.
Заповедта е връчена лично на държавния служител на 28.07.2011 г. срещу подпис.
На 23.08.2011г. му е била предявена за запознаване изготвената от дисциплинарно
разследващия орган обобщена справка рег. № 37959 от 22.08.2011г. В изпълнение разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР(отм.) на 23.08.2011г.
на А. е връчена и покана за запознаване със справката, с която му е указано
правото да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок от
запознаване с обобщената справка. В този срок, И.В.А. е представил сведение с
рег.№ 38313/24.08.2011г., в което твърди, че не е извършил нарушенията, описани
в справката.
На 26.08.2011г. е изготвено Становище на дисциплинарно
разследващия орган до директора на ОДМВР Пазарджик. В становището подробно са
изложени установените от дисциплинарно разследващия орган факти и обстоятелства
в хода на проведеното дисциплинарно производство. Комисията е предложила за
допуснати нарушения на служебната дисциплина на държавния служител да бъде
наложено едно общо дисциплинарно наказание – уволнение, като на основание чл.
245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР(отм.) бъде прекратено и служебното правоотношение.
По делото са представени писмени доказателства, които не
са оспорени от страните в производството, които представляват протоколи от
съдебно заседание по вземане мярка за неотклонение на И.А. в качеството му на
обвиняем, както и протоколи от разпит пред съдия на скрити свидетели.
Представени са и протокол за разпит на свидетел и протокол за разпознаване на
лица по снимка /от л.40 до л.46 в делото/, видно от които е, че свидетелят Атанас
Христов Атанасов е разпознал по снимка И.В.А. като пътния автоконтрольор, който го е спрял на
Автомагистрала “Тракия през месец септември или октомври 2010г. и му е поискал
и получил сума в размер на 160 лева, за да не му състави акт за превишена скорост.
От приложения протокол №
36711/11.08.2011г. се установява, че дисциплинарно разследващият орган е
осъществил телефонна връзка с лицето Атанас Христов Атанасов от гр.Ямбол, при
която лицето е заявило, че поддържа изцяло казаното от него по следственото
дело и че отразеното в протоколите по същото може да бъде отчетено и като
негово обяснение по дисциплинарното производство.
Представени са и материали от печатните издания –
вестниците Труд, Монитор, Пазарджишка Марица, Информационен сайт – Дарик нюз и
Стандарт нюз и информационна агенция Памедия, отразяващи случая в медиите,
добил популярност като Операция “Палките”.
Събраните при дисциплинарното
производство доказателствени материали са довели наказващия орган да
заключението, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от
служителя. Взето е предвид становището и обобщената справка. В мотивната част
на заповедта е обсъдена цялата фактическа обстановка, действията на лицето и
текстовете на законовите разпоредби от ЗМВР и Етичния кодекс. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че И.А. е допуснал нарушение на служебната
дисциплина. Приел е, че деянието на
служителя представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР(отм.), за което следва да му бъде наложено
едно общо дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение.
Представени
по делото са също така кадрова справка за професионален стаж, длъжностни
характеристики.
Представена е по адм.д. № 11242/2018г. по описа на
Върховен административен съд Присъда на Специализирания наказателен съд,
постановена по НОХД № 857/2014г., влязла в сила на 28.05.2018г., след
потвърждаването й от въззивната инстанция. Признава се подсъдимият И.В.А. за
невиновен в това на неустановена дата в периода месец септември – месец
октомври 2010г. на автомагистрала „Тракия“ в близост до гр. Пазарджик в
качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е – І
младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата“, отдел
„Криминална полиция“ ОДМВР Пазарджик – да е приел от Атанас Христов Атанасов
дар, който не му следва – 160 лева, за да не извърши действие по служба,
произтичащо от задълженията му по ЗДвП – да състави документ(АУАН) във връзка с
констатирано нарушение по чл. 182 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправдава изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. последно вр. 301, ал. 1, пр. 2,
алт. 2 от НК.В настоящето производство са представени и мотиви към присъда по
НОХД 42/17г. и по НОХД № 857/14г. по описа на СНС.
Съдът, при
така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.300
от ГПК , приложим на основание чл.144 от АПК,влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От мотивите
към двете присъди на СНС и на САНС се установява, че жалбоподателя А. е признат
за невиновен не поради допуснати процесуални нарушения при провеждане на
наказателното производство. Признат е за невиновен поради това, че
обвинителната теза се явява съвсем без опора. Прието е от СНС, че от приетата
за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, то от обективна страна не са събрани доказателства
относно това на неустановена дата в период месец септември-месец октомври 2010г.
на автомагистрала „Тракия“ в близост до гр.Пазарджик, в качеството си на
длъжностно лице от категорията на чл.169,ал.1,т.1 ЗМВР, полицейски орган-
държавен служител в МВР, полицай категория Е-1, младши автоконтрольор – I степен,
група „Престъпления по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ ОДМВР
гр.Пазарджик, да е приел от св.Атанасов дар, който не му се следва – 160 лв. ,
за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП –
да състави документ / АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП
– управляване на автомобил с превишена скорост от св.Атанасов.
В мотивите
си СНС изрично е посочил, че не са установени по несъмнен начин нито времето,
нито мястото на твърдяното деяние.Освен това по никакъв начин не е установено ,
дали св.Атанасов е управлявал с превишена скорост, както и дали жалбоподателя е
заявил, че ще му състави АУАН.В мотивите към присъдата на САНС също е посочено, че относно А., дори и
св.Атанасов не е посочил дата и място на извършване на деянието, което се
препокрива с твърдените дисциплинарни нарушения.
Видно от
мотивите на посочените по –горе присъди сме изправени пред хипотезата на чл.300
от ГПК- на първо място е налице идентичност между твърдяното престъпление за
което жалбоподателя е оправдан и твърдяното деяние, с което са осъществени
съставите на три административни нарушения. С оглед установените факти по НОХД
№ 857/14г.на СНС и НОХД № 42/17г.на САНС следва да се приеме, че не е доказано
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя А. е осъществил съставите на
вменените му дисциплинарни нарушения.
Предвид горните мотиви, обжалваната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Воден
от горното, Административен
съд – Пазарджик, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
рег. № з-2593 от 27.09.2011г., издадена от
Директора на ОДМВР гр.Пазарджик с
която на И.В.А. е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител
категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления по
пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№15250/09.12.2020 Г. ПО АД №6740/2020 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 27.02.2020 г. по
адм. дело № 1465 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пазарджик да заплати на И. Араланов съдебни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 400, 00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.