О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9636 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Е.Д.М. е предявил иск
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
прокурори при Специализирана прокуратура, които произволно го обвинявали във
въоръжен грабеж по пр.пр. № 431/2013 г. по описа на СП.
Искът е недопустим, тъй като
се основава на твърдения за противоправни действия на прокурори.
Съгласно разпоредбата на чл.
132 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В настоящия случай се касае
за действия на прокурори в кръга на службата им – повдигане на обвинение.
В случая искът за обезщетение
се основава на факти, свързани с предприети от прокурорите действия.
Гаранционно - обезпечителната
отговорност на ответника, възложител на работата е самостоятелна, но я функционално
обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, която в случая не може
да се търси от извършителите, предвид забраната по чл. 132 от Конституцията на
РБ.
Основанието на иска сочи на липса
на надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата.
Недопустимостта на иска
налага прекратяване на производството по делото.
Искането
за предоставяне на правна помощ е неоснователно, с оглед нормата на чл. 24, т. 2
от ЗПрП, предвид процесуалната недопустимост на иска по гореизложените
съображения. (в този смисъл определение №
548/05.10.2015 г., ч.гр.д. № 3744/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Искането е неоснователно и
поради очевидната неоснователност на претенцията, дори и същата да се счете за
допустима. В настоящото производство съдът не може да преценява основателно ли
е повдигнатото на Е.Д.М. обвинение в престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК.
Ищецът
следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса, предвид материалното му
състояние.
Така мотивиран и на основание
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в представителство по гр.д. 9636/2019
г.
ОСВОБОЖДАВА Е.Д.М. от внасяне на държавна такса, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 9636/2019 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Определението може да се
обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: