Решение по дело №208/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 406
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260700208
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

406

 

гр. Хасково, 30.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Ангелина Латунова

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм.д. № 208 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на С.М.К. ***, подадена чрез адв.В.Ч., против Решение № 1012-26-20-1/09.02.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********-2140-26-1108/14.11.2022 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“, постановено по Заявление вх. № 2113-26-1381/10.08.2022 г.

 

В жалбата се твърди, че посоченото решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно приложното поле на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО. При безспорно зачетен трудов и осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд повече от 15 години, при навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 100, незаконосъобразно бил въведен допълнителен критерий.

Разпоредбата на чл. 4в от КСО въвеждала правна възможност, а не задължение за задължително прехвърляне на средствата във фонд „Пенсии” на ДОО. Твърди се, че е налице процесуална недопустимост на заявлението УП-23 от НОИ. Съгласно чл. 4в, ал. 2 от КСО, заявлението се подавало до ТД на НАП.

Обжалваното решение било немотивирано. Нямало надлежен документ дали жалбоподателят реализирал правото си на ранно пенсиониране пред пенсионно - осигурително дружество.

С оглед на така изложеното, се моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, преписката да бъде върната на ТП па НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Моли се за присъждане на разноски по делото.

 

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че въпреки че жалбоподателят отговарял на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 2, същата не била отпусната, тъй като съгласно императивната норма на чл. 69б, ал. 7, пенсия по чл. 69б, ал. 1 - 4 се отпускала на лице, единствено когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия същото било подало и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Въпреки че жалбоподателят бил уведомен за пропуска и му била предоставена възможност да представи такова заявление, същият не подал такова. В тази връзка се твърди, че потвърждавайки разпореждането на пенсионния орган,  директорът на ТП на НОИ – Хасково издал правилен и законосъобразен административен акт. Моли се за присъждане на разноските по делото.

 

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя С.М.К. , се установява, че същият е подал Заявление с вх. № 2113-26-1381/10.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО, ведно с документи, установяващи осигурителен стаж и доход. В заявлението е декларирал, че не получава друга пенсия и че има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Чехия.

След извършена проверка и на база представените документи с Писмо изх. № 2113-26-1381-2/25.08.2023 г. заявителят К. е уведомен на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС, че при обработка на пенсионното му досие е установено, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО и в случай, че желае да му се отпусне пенсия на това основание, следва да попълни формуляр на заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Посочено е, че със Заповед на Управителя на НОИ, считано от 01.01.2016 г., е утвърден нов образец УП-23 за прехвърляне на натрупаните средства от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, а също и, че Заявление обр. УП-23 може да бъде подадено лично или чрез лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, в ТП на НОИ - Хасково за отдел „Пенсии“, ул. ***. Заявено е, че ако в едномесечен срок от датата на уведомяването неизправностите не бъдат отстранени, заявлението му ще бъде разгледано въз основа на наличните редовни документи. Писмото е връчено на съпругата на жалбоподателя – М.В.Н., на 07.09.2022 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне.

Липсват данни в указания едномесечен срок да е попълнен посочения формуляр на заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване

С Разпореждане № **********/2140-26-1108/14.11.2022 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителя отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 10.08.2022 г., жалбоподателят е имал навършена възраст от 66 г., 03 м. и 23 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 27.09.1977 г. до 10.08.2022 г. с прекъсване, както следва: 23 г., 04 м. и 08 дни от втора категория труд; 04 г., 03 м. и 11 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 33 г., 05 м. и 21 дни. Потвърден осигурителен стаж, положен в Чехия - 01 г., 05 м. и 23 дни. Общ осигурителен стаж - 34 г., 11 м. и 14 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 101. Цитирана е нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, според която през 2022 г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 58 години и 10 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Цитирана е разпоредбата на чл. 69б, ал. 5 от КСО, според която пенсия по ал. 1 - 4 от същия член се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Посочено е, че жалбоподателят е бил уведомен, че ако желае да му бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО следва да попълни образец УП-23 за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В едномесечния срок от получаване на писмото жалбоподателят не представил формуляр на заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. Заявено е, че на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 66 г., 03 м. и 23 дни, има 23 г., 04 м. и 08 дни от втора категория труд, има сбор от осигурителен стаж и възраст 101, но не е попълнил образец УП-23 за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Разгледани са и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и 05 месеца и придобит осигурителен стаж 39 години и 02 месеца за мъжете. Посочено е, че К. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 39 г. и 02 м., а има 34 г., 11 м. и 14 дни.

Разгледана е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 години и 10 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. В тази връзка пенсионният орган е преценил, че жалбоподателят няма право на пенсия и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст от 66 години и 10 месеца, а е на 66 г., 03 м. и 23 дни.

Така постановеното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 16.09.2022 г. чрез упълномощено лице. Същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-20/18.01.2023 г.

С Решение № 1012-26-20-1/02.02.2023 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че пенсионният орган правилно е зачел осигурителен стаж, положен за периода от 27.09.1977 г. до 10.08.2022 г. с прекъсване, както следва: 23 г., 04 м. и 08 дни от втора категория труд; 04 г., 03 м. и 11 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 33 г., 05 м. и 21 дни. Потвърден осигурителен стаж, положен в Чехия - 01 г., 05 м. и 23 дни. Общ осигурителен стаж - 34 г., 11 м. и 14 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 101.

Цитирана е разпоредбата на чл. 69б, ал. 7 от КСО, съгласно която пенсия по ал. 1 - 4 на чл. 69б от КСО се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд "Пенсии" на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Посочено е, че заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено и че в 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в от КСО. Цитирана е ал. 8 на същия член, според която, в случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението или когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.

Заявено е, че в хода на пенсионното производство жалбоподателят е бил уведомен, че ако желае да му бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО следва да попълни образец УП-23 за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В едномесечен срок от получаване на писмото жалбоподателят не представил формуляр на заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. С оглед на това е счетено, че не му се следва на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 66 г., 03 м. и 23 дни, има 23 г., 04 м. и 08 дни от втора категория труд, има сбор от осигурителен стаж и възраст 101, но не е попълнил и подал изискуемото от закона заявление образец УП-23 за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. За правилна е приета и преценката на пенсионния орган, че жалбоподателят не отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 39 г. и 02 м., а има 34 г., 11 м. и 14 дни. Посочено е, че жалбоподателят няма право на пенсия и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма навършена изискуемата възраст от 66 г. и 10 м., а е на 66 г., 03 м. и 23 дни.

Така постановеното решение е връчено на адв.В.Ч., като пълномощник на С. К., на 10.02.2023 г. и обжалвано с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-20-2/16.02.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково.

                         

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са налице.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, като същото е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Не е спорно по делото, че в случая не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя – към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съответно възрастта на жалбоподателя не съответства на изискваната такава по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Спорът между страните е свързан с наличието на предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателят не е попълнил и подал изискуемото от закона заявление образец УП-23 за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заявителят е бил изрично уведомен, че следва да представи заявление по чл. 4в от КСО, за да упражни правото си на пенсия по реда на чл. 69б от КСО и че в предоставения му едномесечен срок същият не е представил такова.

Разпоредбата на чл. 69б, ал. 7 от КСО определя, че пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подадено и заявление за прехвърляне във фонд "Пенсии" на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в.

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в нормата на чл. 2, т. 3 определя, че един от необходимите документи към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е заявлението за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, в случаите по чл. 69б, ал. 7 от КСО. Изрично в цитираната норма е определено, че когато няма подадено заявление, се прилага редът по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Нормата на чл. 1, ал. 5 от НПОС императивно определя какви са задълженията на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ. В този случай длъжностното лице е задължено да уведоми заявителя за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато, след изтичане на едномесечен срок от датата на уведомяването, липсващото заявление по чл. 4в от КСО не бъде представено, длъжностното лице има право да издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи.

            В случая към заявлението за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО, подадено от К., не е било приложено заявление образец УП-23. Въпреки че същият е бил изрично уведомен, че следва да представи такова и последиците от неизпълнение на така дадените му указания, жалбоподателят не е депозирал необходимото заявление. В този смисъл следва да се приеме, че същият не е изразил съгласието си натрупаните по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд средства да бъдат прехвърлени във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване и по този начин не е изпълнено изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО К. да предприеме необходимите действия за изразяване на съгласие. Цитираното обстоятелство правилно е ценено от ответника като неизпълнение на условието по чл. 69б, ал.1 от КСО лицето изрично да заяви волята си за прехвърляне на натрупаните по индивидуалната му партида в ППФ във фонд "Пенсии" на ДОО.

С оглед тези съображения, съдът приема оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което подадената жалба се явява неоснователна.

           

            При посочения изход на спора, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв., изчислено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.  чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

 

Така мотивиран, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.К., ЕГН : **********,***, против Решение № 1012-26-20-1/09.02.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********-2140-26-1108/14.11.2022 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“.

 

ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН : **********,***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.

 

 

 

СЪДИЯ: