№ 796
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203329 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Т. Й. СТ. ЕГН ********** чрез адв.
С.Я. от АК Пловдив против наказателно постановление № 21-0769-001145 от 02.06.2021г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т.
Й. СТ. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Налице било противоречие, тъй като било
записано, че нарушението е в града, но на главен път E-773 км. 491, което било означение на
път между населените места. Касаело се за път от републиканската пътна мрежа като в
подкрепа на това било и ограничението на скоростта до 90 км/ч, каквото съществувало само
за пътищата от Републиканската пътна мрежа, но не и за населено място. Била налице табела
за край на село Ветрен и на мястото на нарушението не съществувала табела за начало на гр.
Бургас. Липсвали доказателства за годността на техническото средство. Моли за отмяна на
НП и претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. Я., който
поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено. Намира, че липсва
субективна страна на нарушението като жалбоподателят идвайки от кв. Ветрен няма как да
знае, че навлиза в рамките на населено място.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира разноски,
а в случай, че жалбата се намери за основателна, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 30.06.2021 г., а жалбата е депозирана на
06.07.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
1
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
На 04.03.2021г. св. Н.А. съставил АУАН срещу Т. Й. СТ. в негово отсъствие и в
присъствието на двама други свидетели за това, че на 01.01.2021г. в 18:05 часа в община
Бургас, на път първи клас Е-773 на км. 491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.
Ветрен към КПП – 1 управлява лек автомобил *** с рег. № *** с наказуема скорост 171 км.ч
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 90 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип № S0000602F807 ATCC MultaRadar с фабр.
№ 00209D32D4F9 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Снимков материал с
параметрите показан на собственика на МПС. Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП от
24.02.2021г., че автомобилът е управляван лично от Т.С., както и покана по чл. 40 ЗАНН,
попълнена на 24.02.2021г.
В АУАН е прието нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН е връчен на Т.С. на
21.03.2021г. чрез служители на ОД МВР Пловдив.
Съдът, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства намира, че нарушението е установено чрез използване на стационарно техническо
средство MultaRadar като е представен протокол за монтаж на пътни знаци и други средства
за сигнализиране на пътищата на територията на гр. Бургас, от който е видно, че пътен знак
Е 24 /контрол с автоматизирани технически средства или системи/ с монтиран на главен път
I-6 в участъка кв. Ветрен – гр. Бургас, км 491+000. Представено е удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол от проверка № 35-С-ИСИС/23.07.20г., съгласно който
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип с дата на проверката
23.07.20г. като последваща проверка следва да се извърши след една година.
НП е издадено на 02.06.2021г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
на С. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което според съдебния състав
в случая е извършено при нарушение на правилата, тъй като поканата е получена на
24.02.2021г. и на нарушителя е даден двуседмичен от връчване да се яви за съставяне на
АУАН. Този срок изтича на 10.03.2021г., а АУАН е съставен на 04.03.2021г., т.е. преди този
срок да е изтекъл. Въпреки това допуснатото нарушение по мнение на съдебния състав не е
съществено, тъй като на жалбоподателя заедно с поканата са изпратени и декларацията по
чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена декларация от лицето, че е управлявало
автомобила, надлежно връчен му е съставения АУАН, срещу който е могъл да възрази и да
упражни правото си на защита. В него липсват вписани възражения нито такива са подадени
2
в срока по чл. 44 ЗАНН като С. е упражнил правото си на жалба против НП.
Констатираното процесуално нарушение по мнение на този състав попада в хипотезата
на чл.53, ал.2 ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин, извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина (в този смисъл Решение № 1168 от 17.09.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1478 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 785 от
19.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 564 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас;
Решение № 568 от 08.04.2014 г. по н. д. № 8 / 2014 г. на XIV състав на Административен съд
– Бургас и др.).
Според този съдебен състав ясно е посочено мястото на нарушението и кога е
извършено, посочена е и посоката на движение. Скоростта е установена с техническо
средство, което е преминало проверка и е установено, че съответства на одобрения тип,
което го прави годно да установи нарушението.
Съгласно представените схеми от Община Бургас Главен път I-6 след бензиностанция
Ромпетрол в посока от кв. Ветрен към КПП – 1 касае населено място. Следва да се посочи,
че липсват каквито и да било доказателства за това, че жалбоподателят се е движил именно
от кв. Ветрен, а не от автомагистрала и субективно не е възприел въведените ограничения на
пътя, поради което и съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя.
Неоснователни според този състав са твърденията за нарушаване на чл.
42 и чл.57 от ЗАНН довели до неяснота къде точно е извършено нарушението. В
наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението е констатирано на
първокласен път Е-773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол”, посока от кв. Ветрен към
КПП 1. От представената схема от Община Бургас се установява пътен знак В26,
ограничаващ скоростта до 90 км/ч. Съдът не споделя направеното възражение, че
нарушението е извършено в извън населено място, поради което АНО неправилно е посочил
нарушената, така и санкционната разпоредба от ЗДвП. Ноторен факт е, че кв. „Ветрен” е
част от гр. Бургас, но въпреки това участъкът от пътя, свързващ кварталите „Славейков” и
„Ветрен” (дори и след кръговото кръстовище между бул. „Проф. Яким Якимов” и бул.
„Стефан Стамболов”), макар да е част от гр. Бургас, няма наименование, а се обозначава
като път Е-773.
Всяко лице, което е водач на МПС е длъжно да следи пътната обстановка, знаците,
пътната маркировка и другите участници в движението, така че твърдението, че описанието
на мястото на извършване на нарушението не дава яснота дали то е извършено в или извън
населено място, обяснено с факта, че С. не знае, че Ветрен е квартал Бургас, е недоказана
защитна теза, тъй като всеки водач на МПС е длъжен да спазва чл. 6, т.1 от ЗДвП (така
Решение № 795 от 19.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 231 / 2019 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 1577 от 08.08.2018 г. по к. адм. н. д. № 1618 /
2018 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 795 от 19.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 231 / 2019 г. на XV състав на Административен съд – Бургас и др.).
Съдебният състав изобщо няма да коментира обстоятелството, че скоростта, която е
отчетена за движение на автомобила – 171 км/ч не е допустима за движение в/извън
населено място, първокласен път, или за движение по автомагистрала.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена
нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице (така Решение № 242/16.02.2021г. по КНАХД № 2467/2020г. на
БАС). В случая нарушението е установено в рамките на населено място като е било
сигнализирано ограничение на скоростта 90 км/ч с пътен знак, а жалбоподателят като водач
3
на МПС се е движил с отчетена скорост от 177 км/ч. Скоростта е установена с годно
техническо средство като е отчетен и толеранс и наказуемото превишение е 171 км/ч, за
което е издаден АУАН и НП, поради което не се касае за засягане на правото на защита.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно С. е управлявала процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение - автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е заснет
при движение със скорост от 171 км/ч, от техническо средство, монтирано в рамките на
населено място съгласно представен протокол, като е отчетена и допустимата грешка от 3%
при измерване на скоростта; поставен е пътен знак въвеждащ ограничение на скоростта от
90 км/ч в населено място; попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
собственоръчно е посочил, че е собственик на автомобила, регистрационния му номер, дата,
час и че МПС-то е управлявано лично от него в този момент.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая
наказуемата скорост е 171 км/ч и се касае за превишение с 81 км/ч, поради което е правилно
определен размерът на наказанието глоба в размер на 1000 лева. Наказанието лишаване от
право да управлява моторно превозно средство е във фиксиран размер от три месеца, който
също правилно е приложен.
По тези съображения нарушението е доказано и всички възражения в жалбата, са
неоснователни, а НП следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева като се
отчита фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-001145 от 02.06.2021г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т. Й. СТ. ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Т. Й. СТ. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5