РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201335 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. А. срещу Наказателно постановление №
25-8703-000059 от 06.02.2025 г., издадено от началник СПС в ОДМВР – Варна,
с което на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят М. А. А. чрез процесуалния си представител адв. Ц. Л.
в жалбата излага доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление поради допуснати съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал.
1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за наличие на пълно описание на
нарушението. Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Посочено е, че жалбоподателят не е бил спиран за
проверка, а автомобилът вече е бил спрял пред дома му, когато на място са
пристигнали контролните органи, като не е имал качеството на водач на
автомобила и затова е отказал извършването на проверка с техническо
средство. Отправя искане за неговата отмяна или изменение в частта за
1
наложената санкция.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Ц. Л., която
поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна –
началник сектор СПС в ОДМВР - Варна, редовно призован, не се
представлява. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна (гл. юрисконсулт К. Л. – А.) е
представила писмени бележки, в които изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 19.01.2025 г. свидетелите К. Б. И. и В. В. В., служители в сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – Варна, били на работа,
като съгласно утвърдения график е следвало да изпълняват служебните си
задължения на територията на гр. Провадия.
След като застъпили смяната св. И. и св. В. били изпратени да работят
на територията на гр. Дългопол.
Около 23,20 часа, патрулирайки в тъмната част на денонощието,
забелязали срещу тях да се движи в далечината лек автомобил „Ауди А4“ с
рег. № ВТ9986КР, управляван от жалбоподателя М. А. А.. Пуснали светлинен
сигнал и го спрели за проверка. Представили се, поискали документи от
водача. Жалбоподателят им се сторил видимо притеснен, като в хода на
разговора на св. И. му направило впечатление, че погледът на жалбоподателя
не е много бистър и се усещала силна миризма на алкохол. Попитали го дали е
2
употребявал нещо и му разяснили, че ще му бъде извършена проверка.
Жалбоподателят А. не искал да му бъде извършвана проверка. С него
имало още едно лице, като започнали преговори да не бъде правена проверка.
Полицейски служители отговорили, че няма как да се случи такова нещо. Св.
И. на няколко пъти попитал жалбоподателя дали ще дава проба за алкохол.
Жалбоподателят искал да се консултира, като му дали тази възможност. След
това попитал може ли приятелят му да даде проба. Полицейските служители
отново отказали. На място дошъл и бащата на жалбоподателя, който заявил, че
живее на 100 метра от мястото и предложил да върнат колата пред дома им и
да приемат, че нищо не се е случило. В крайна сметка бащата на
жалбоподателя казал на последния да не дава проба.
Св. И. издал талон за медицинско изследване като междувременно св. И.
чул ясно разговорите между присъстващите лица, включително репликите
„Брат, бий отказ, после ще оправим пробата!“. Това усъмнило полицейските
служители и те решили да изчакат пред Кръвен център. Там жалбоподателят
А. дошъл с приятелката си и отишъл при лекарят на смяна, на който заявили,
че кръвна проба ще дава приятелката на жалбоподателя. Лекарят не взел
кръвна проба от приятелката на жалбоподателя – св. Пламена Стоянова, тъй
като в талона за медицинско изследване фигурирали мъжки данни.
Жалбоподателят така и не дал кръвна проба.
Св. И. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 06.02.2025 г. началникът на сектор „Специализирани полицейски
сили“ при ОДМВР - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите К. Б. И., В. В. В.,
Пламена Павлинова Стоянова (частично) и Я. Й. А. (частично); писмени
доказателства и доказателствено средство – талон за изследване, справка за
3
нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №25-8703-
000021/21.01.2025 г., Грамота на М. А. А. от в.ф. 26899-Варна, издадена от
Командир н Военноморските сили контраадмирал К. М. на 25.06.2024 г.,
писмо от ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ вх.№47380/29.05.2025 г. по описа на
РС – Варна, писмо от ОД МВР - Варна вх.№47422/29.05.2025 г. по описа на РС
– Варна, писмо от ОД МВР – Варна с вх.№48948/03.06.2025 г., ведно с
приложените информационна карта за дейността наряда и ежедневна
ведомост на нарядите на сектор СПС и писмо от ОД на МВР – Варна с вх.
№478633/30.05.2025 г. по описа на РС – Варна и АУАН.
Управлението на моторно превозно средство на процесните дата и място
се установява изцяло от показанията на свидетелите К. Б. И., В. В. В., които са
вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно
си съответстват и допълват.
Показанията на двамата полицейски служители се подкрепят и от
представения по делото талон за медицинско изследване, съгласно който в
23,50 часа на процесната дата талонът е връчен на жалбоподателя, който го е
подписал и е декларирал, че е запознат със задължението си до даване на
кръвната проба да не употребява алкохол.
Съдът не кредитира показанията на св. П. П. С. в частта, в която заявява,
че на процесната дата тя е управлявала автомобила, който е имал технически
проблем, поради което го е спряла и е извикала жалбоподателя, за да го
погледне. На първо място свидетелката се намира във фактическо съжителство
с жалбоподатгеля и поради това се явява пряко заинтересована от изхода на
делото. На следващо място показанията на св. Стоянова са вътрешно
противоречиви. Първото противоречие се изразява в това, че първоначално св.
Стоянова сочи, че е спряла автомобила и е извикала жалбоподателя, който
като дошъл, тя си тръгнала. По-нататък в показанията си посочва, че се качила
в дома, в който живее с жалбоподателя, за да го извика, той слязъл, и едва,
когато полицаите дошли, слязла, за да види какво се случва.
Не следва да бъдат кредитирани с показанията на св. А. в частта, в която
заявява, че полицейските служители са пристигнали на място, докато
автомобилът вече е бил спрян и жалбоподателят е търсил от къде идва
техническия проблем на автомобила. На първо място св. А. е съсед на
4
жалбоподателя и се намира в добри отношения с него, поради което се явява
заинтересован. На следващо място показанията на св. А. противоречат на
показанията на св. И. и св. В., които са категорични, че автомобилът се е
движил срещу тях, а след като са подали сигнал за спиране и при пристигане
до автомобила, зад волана е бил именно жалбоподателят А..
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. И. и св. В. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната
преписка копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е
привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да
5
организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят
на 19.01.2025 г. в 23,20 часа в гр. Дългопол на ул."*" до номер 9 в посока
ул."Цар Симеон" управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №
*, като водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство Alcotest
Drager 7510 с фабричен номер ARDM-0232 за установяването наличие на
алкохол. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване номер
276653, като при извършена допълнителна проверка се установило, че М. А.
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му по реда на чл. 174, ал.
4 от ЗДВП. Прието е, че с оглед алтернативната форма на двете хипотези на
чл. 174, ал. 3 от ЗДВП М. А. А. следва да бъде санкциониран за нарушение,
състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, установено с АУАН cep. GA, бл.
№1416600. Т.е. макар и в наказателното постановление и АУАН да са описани
всички изпълнителни форми на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, не е
допусната неяснота на административнонаказателното обвинение, тъй като в
обстоятелствената част изрично е посочено, че нарушението се изразява в
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които е осъществил
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство Alcotest Drager 7510 с фабричен номер
ARDM-0232 за установяването наличие на алкохол.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят в процесното време и на процесното място е управлявал
МПС, след което е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта.
Отказът на въззивника да бъде проверен с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта следва да се квалифицира като нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за водач, който откаже да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
не изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на алкохол.
Посочената норма е задължаваща, доколкото изисква определено поведение
6
на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.
Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза,
диспозиция и санкция. (ТР № 13/2021 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия).
Въззивникът М. А. А. е управлявал МПС, като при извършване на съответна
проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението и е
предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените
отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял, тъй
като съвсем целенасочено, обмислено и осъзнато е отказал да бъде подложен
на проверка с техническо средство.
Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като едно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми
на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и
често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с техническо
средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което осъществява и
двете форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае за
едно нарушение, т. е. отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи
вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава
на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят М. А. А. несъмнено е извършил
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, за което законосъобразно е санкциониран
по реда на посочената разпоредба.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се
приеме, че случаят е маловажен. За приложението на посочената разпоредба е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства,
обусловили извършването на нарушението, във връзка с които същото да се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а в случая
такива не се констатират.
По отношение на наказанието:
Кумулативно предвидените за това нарушение наказания са определени
7
правилно, във фиксирания размер, посочен в закона, при което и с оглед
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58 Д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-8703-000059 от
06.02.2025 г., издадено от началник СПС в ОДМВР – Варна, с което на М. А.
А. на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца;
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Дългопол, ул. „*“ № 7
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от
80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8