Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 30.07.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирина Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 22/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Е.П.П. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник, е предявила против „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от … Р. Т. С., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника в продължение на .. години, което е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие). Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника тя е била придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което работодателят ѝ е начислил в прекратителната заповед от 27.05.2019г. шест брутни заплати в общ размер от 5115,78 лева. От тях обаче са изплатени само 1000 лева, като по този начин ответното дружество е останало да дължи на Е.П. сумата от 4115,78 лева. С оглед на изложените обстоятелства се иска от съда да осъди работодателя „Лилия - С” АД да заплати на работника – ищец по-горе посочената сума, заедно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата – в размер на законната лихва, дължимо за периода от настъпване на падежа (27.05.2019г.), до датата на която исковата молба е постъпила в съда – 20.01.2020г.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, като на основание чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се разглеждат по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на кодекса.

От страна на ответника, чрез изпълнителния директор, е подаден писмен отговор. Работодателят не оспорва, че П. е работила по трудово правоотношение в предприятието, което е било прекратено със заповед от 27.05.2019г., считано от предния ден. Посочва се, че в ответното дружество тече вътрешна проверка и в зависимост от изхода ѝ „Лилия - С” АД има готовност да изпълни своите задължения, но само дотолкова, доколкото такива са налични, ликвидни и изискуеми. Не се оспорват представените от ищеца писмени доказателства, като се възразява срещу искането за допускане на експертиза, тъй като същата не е компетентна да отговори на въпроса относно придобиването от П. на право на пенсия, а относно претендираната законна лихва – в случай, че по настоящото дело бъде установено наличието на претендираното вземане за главница, то не се оспорва поискана лихва за посочения период в размер на 280 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца.

Съдът, като обсъди становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

По силата на Заповед № 4 от 27.05.2019г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, като е разпоредено на Е.П. да се изплатят шест брутни трудови заплати при пенсиониране в размер на 5115,78 лева. Същата сума е начислена във фиша за работна заплата за месец май на 2019г. и следвало да се изплати в наличност през същия месец, заедно с работната заплата и другите дължими възнаграждения и обезщетения. Въпреки това от нея е изплатена само сумата от 1000 лева, като останалите 4115,78 лева не са изплатени и до днес. Видно от разпореждането за отпускане на пенсия, считано от 26.05.2019г. на ответника е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Относно претендираната лихва за забава, за посочения в исковата молба период, ответното дружество изрично е декларирало, че не оспорва същата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените искове са основателни и доказани.

          Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване. През 2019г. жените е трябвало да имат навършена минимална пенсионна  възраст 61 години и 4 месеца и стаж – 35 години и 8 месеца. От представените по делото документи е видно, че П. е придобила това право на 26.05.2019г. В приложения към делото фиш за работната заплата за месец май 2019г., издаден от работодателя, е посочен общ стаж .. години и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5115,78 лева. Последното е определено в прекратителната заповед, подписана от председателя на Съвета на директорите. По този начин в изходящи от ответника документи са признати както размера на задължението за главница, така и трудовия стаж (общия и при последния работодател). Представените документи не са оспорени от страните, поради което няма основание тяхната истинност да се подлага под съмнение. При установяване на безспорност на вземането за главница, от страна на ответника не оспорва размера на претендираната лихва. Изчислено, с достъпните на съда интернет страници за изчисляване на законната лихва, искането на ищеца за лихва е завишено с малко под 7 лева, но поради липса на оспорване това обстоятелство е без правно значение по настоящото дело. Вземането за главницата е изискуемо от момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор – 27.05.2019г., т.е. от тази дата задълженото лице е в забава, а базата за изчисление на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, който в случая е април 2019г.

Работодателят е длъжен да отразява в писмена форма и да удостоверява обстоятелствата, свързани с трудовото възнаграждение на наетите по трудов договор лица, както и с дължимите им обезщетения, което, видно от представените документи, е направено. Следователно вземанията са изискуеми, а ликвидни ще станат ако исковете бъдат уважени. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с налични парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност чл. 81, ал. 2 ЗЗД.

Според указаната от съда с разпореждането му от 16.06.2020г. доказателствена тежест, ищецът успя да докаже наличие на законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, а работодателят, чрез законния си представител, не доказа че е изпълнил изцяло и в срок законовото и договорното си задължение да заплати дължимото обезщетение на датата, на която е следвало да го направи.

          На основание чл. 83 ГПК вр. с чл. 359 КТ и чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ще следва заплати държавна такса върху уважените оценяеми искове. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК той дължи на ищеца направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от … Р. Т. С., да заплати на Е.П.П. ***, ЕГН **********, сумата от 4115,78 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане.

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от … Р. Т. С., да заплати на Е.П.П. ***, ЕГН **********, сумата от 280 лева, представляваща законната лихва за забава върху обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 27.05.2019г. до 20.01.2020г.

 

На основание чл. 242 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в тази му част.

 

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от … Р. Т. С., да заплати на Е.П.П. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.

 

Осъжда „Лилия - С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Георги Костов” № 3, ЕИК *********, представлявано от … Р. Т. С., да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Своге дължимата държавна такса в размер от 214,63 лева.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 30.07.2020г. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

               

                                              

 

                  

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :