Р
Е Ш Е
Н И Е № 260020
12.10.2022 год., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията
Административно дело № 71 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.
с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена
от М.П.Т., ЕГН **********,***, против Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител
на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на местност
«Халилово», в землището на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.733.245.
В жалбата се твърди, че процесният имот бил закупен от И. Н. И. с писмен договор от 28.10.1973г. от починалия
баща на жалбоподателя – П. С.Т.,
и който бил вписан в регистъра
на новообразуваните имоти
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.»Халилово», ЕКАТТЕ 77195.
Видно от Нотариален акт № 194/27.09.2016г. на
Нотариус Нели Тончева, вписан под № 18, том XXI от СП Хасково, наследниците на починалия им баща
придобили по наследство и давност имота, а с Нотариален акт № 195/27.09.2016г.
на същия нотариус, вписан под № 19, том XXI от СП Хасково, майка им С.М.Т. подарила на
жалбоподателя нейните 4/6 идеални части от имота, поради което той бил собственик
на 5/6 идеални части. Включването на ПИ 77195.733.230 в плана на
новообразуваните имоти определяло правния интерес на жалбоподателя от обжалване
на влязлата в сила Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г., издадена от Областния
управител на Област Хасково, като нищожна в частта на имота на жалбоподателя,
тъй като същият не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Той не бил
земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове,
визирани в § 4 – на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерски
съвет, с оглед на което липсвало законово основание за включването му в плана
на новообразуваните имоти. В тази част заповедта на областния управител била
нищожна, издадена при липса на предмет, тъй като имотът на жалбоподателя с
идентификатор 77195.733.230 бил в строителните граници на гр.Хасково,
определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет Хасково. Поради това имотът нямал характер на земеделска земя по
смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед на Областния
управител в частта на собствения му имот била нищожна поради липса на предмет. Липсвали
законови основания за издаването й, тъй като не била налице идентичност между
собствения на жалбоподателя имот и притежаваната от наследниците на М. И.
Павлов земеделска земя, възстановена им с Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на
ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991г. по чл.11 от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед
в частта за имота на жалбоподателя – Поземлен имот с идентификатор 77195.733.230
по КК на гр. Хасково. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. По
искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща
настоящия спор.
Заинтересованите страни
С.М.Т. и С.П.Т. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не
се явяват и не изпращат процесуален представител.
Заинтересованите страни
И.М.И., Б.Н.М. и Л.В.М. оспорват жалбата,
като считат същата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на
МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С
цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищни
райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“, в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приети от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Видно от представените доказателства е
още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр.51/28.06.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок
от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
Представи се по делото Договор от
28.10.1973г., с който И. Н. И. продава на П. С.Т. Нива от 1 дка, намираща се в
местността „Халилово“, със съседи: от юг – Н. И., от север – път, от изток – С.
М. С. и от запад – Г. И. Я.
По делото съдът прие като доказателство
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на
основание наследство и давностно владение № 194, том II, рег. № 2148, нот. дело №
250/2016г. на Нотариус Нели Тончева, с който С.М.Т., М.П.Т. и С.П.Т. са
признати за собственици по наследство и давностно
владение на Поземлен имот с идентификатор 77195.733.230, находящ
се в гр.Хасково по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, с административен адрес –
гр.Хасково, местност „Халилово“, незастроен, с площ 1009 кв.м., с трайно
предназначение – земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и
отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план имот № 230, при
граници: 77195.733.229, 77195.733.245, 77195.733.510 и 77195.733.231, при
дялове: 4/6 ид.ч. за С.М.Т. и по 1/6 ид.ч. за М.П.Т. и С.П.Т..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195,
том II, рег. № 2149, дело № 251 от 2016г. на Нотариус Нели
Тончева, С.М.Т. е дарила на сина си М.П.Т. своите 4/6 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 77195.733.230, находящ
се в гр.Хасково по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК-гр.София, с административен адрес – гр.Хасково, местност
„Халилово“, незастроен, с площ 1 009 кв.м., с трайно предназначение –
земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих /съгласно § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план имот № 230, при граници:
77195.733.229, 77195.733.245, 77195.733.510 и 77195.733.231.
Приета бе като доказателство по делото и Заповед №
2228/13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково за възстановяване право на
собственост на наследниците на М. И. П. върху ПИ с идентификатор 77195.733.230.
Като
доказателство по делото съдът прие и Решение
№ 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково за възстановяване
право на собственост на наследниците на М. И. П. на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено,
че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова
на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и
Протоколи № 1/26.02.2019г., № 2/14.03.2019г., № 4/16.05.2019г. от заседания на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за местност „Халилово-Юг“, Техническо задание за
изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност
„Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, Списък
на ползвателите, платили суми по §4ж от
ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати
съответното обезщетение, както и техническа документация относно изработването
на ПНИ.
По делото съдът изслуша и
заключение на вещо лице. От същото се установява, че няма взето решение на
Общински съвет Хасково на основание §4, ал.2 от ЗСПЗЗ за създаване на селищно
образувание „Хлилово-юг“ по реда на чл.25, т.1 от
Закона за административно-териториално устройство на Република България. Процесният ПИ 77195.733.230 с площ 1009 кв.м., находящ се в м.“Халилово“ няма данни да е бил даден за
ползване на основание актовете по §4, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма данни ползвателят да
е придобил собственоста върху имота по реда на §4а от
ЗСПЗЗ. Кметът на Община Хасково е предоставил на ОбСЗ
Хасково данни за приетите решения на Председателя на ИК на ОНС-Хасково за
предоставяне на граждани за ползване на земи в местността „Халилово“ на
основание актовете по §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.18г, ал.1 ,
Общинската служба по земеделие сама или с изпълнителя определя териториите за
възстановяване. Няма данни дали е бил уведомен кметът на Община Хасково,
съгласно чл.18, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Вещото лице посочва още, че местоположението
на нива от 15.000 дка, възстановена на наследници на М. И. П. по заявление вх.
№ 50015/04.09.1991г. с Решение № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия,
Община Хасково в помощния план, изработван в периода 1996г. – 1997г. и
обнародван в ДВ бр.18/1997г., стр.26, както и в ПНИ, одобрен със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г., издадена от Областен управител на Област Хасково, е
установено на база Протокол № 17 от 07.05.1951г. и анкетиране, извършено от
фирмата, на която е възложено изработването на помощния план. Протокол от
анкетирането на наследниците на М. И. П. не е намерен. Процесният
имот 77195.733.230 по помощния план, изработван в периода 1996г. – 1997г. и по
ПНИ, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г., издадена от Областния
управител на Област Хасково, е част от тази нива. Вещото лице е констатирало,
че процесният имот с идентификатор 77195.733.230,
съгласно действащата кадастрална карта на гр.Хасково, попада в земеделска
територия и е с начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, като са
спазени изискванията на чл.28, ал.1-4 от ППЗСПЗЗ за включване на процесния имот в Помощния план и в ПНИ по §4к, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Процесният имот 77195.733.230 попада в
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, определена с картата по чл.18г, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Местност „Халилово“ попада в част VI от тази карта.
При така установената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168
от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия порок от страна на административния орган, акта се преценява като
нищожен или като незаконосъобразен. В първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени
в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
неговото издаване, не поражда правните последици, към които е насочен и за да
не създава привидност, че съществува, при констатиране на основания за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които да се извърши преценка кога един порок
води до нищожност и кога до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира,
че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия.
По отношение на формата като основание
за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че
да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока.
Атакуваната в настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание за нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на
волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. По делото липсват данни и в тази насока, поради което не може да се
направи извод за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл
нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия
случай наведените от жалбоподателя доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло
се отнасят за законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност,
поради което не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът
намира, че не може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта,
тъй като същият не е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също
е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът
намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като
същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока
незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не
дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от
жалбоподателя и ангажираните от същия доказателства относно притежаваното от него
право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално
право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг
процес и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения,
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от М.П.Т.,
ЕГН **********,***, против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност
„Халилово“, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван
поземлен имот с идентификатор 77195.733.230, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ :/П/
НЕ СЕ ЧЕТЕ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
В. К.