Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Габрово, 15.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 114 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Съдът е сезиран с жалба от Д.С.С. с постоянен адрес *** против Заповед № Л-1932/2 от 18.05.2023 година на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която жалба е изпратена по подсъдност на Административен съд – Габрово с Определение № 274 от 19.06.2023 година по адм. дело № 384/2023 година на Административен съд – Велико Търново.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи за липса на правопораждащ факт за издаване на заповедта на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, тъй като от страна на дисциплинарнонаказващия орган не са посочени конкретни служебни задължения или дължимо поведение, които да не са изпълнени от жалбоподателя в качеството му на командир на отделение; несъответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в заповедта липсва изрично посочване и обсъждане на доказателствата, въз основа на които е установено нарушение от страна на жалбоподателя; наложеното дисциплинарно наказание не е обосновано по вид и размер; незаконосъобразно и необосновано прилагане на чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, без да се прави разлика между задържано лице по ЗМВР и осъдено на лишаване от свобода лице по НПК и ЗИНЗС, и без да се съобразява с формата на пенитенциарното заведение – затворническо общежитие от открит тип, в което има двама надзиратели по отношение на около 80 лишени от свобода; неизпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР; неспазване на преклузивните срокове по чл. 195 от ЗМВР, като нарушението е открито в деня на произшествието /бягство от затворническото общежитие/ - на 26.02.2023 година; неспазване на процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР, като неправилно е посочен редът за обжалване; предложението за налагане на дисциплинарно наказание е изготвено от лице извън комисията по проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР; не са обсъдени и взети предвид обясненията на наказаното лице; не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения; липсва извършено нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, алтернативно за ревизиране на последната за маловажност на случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Д.С. се явява лично
и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа
се жалбата, както и искането по същество, като подробни съображения се развиват
в депозирана по делото писмена защита /л. 235-238/. В съдебно заседание, в хода
по същество, се заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски, за които се прилага списък /л. 240/.
Ответната страна Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В писмен отговор, депозиран чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява становище за неоснователност на оспорването, прави се искане за отхвърляне на жалбата и се заявява претенция за присъждане на разноски в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /л. 136-143/. В депозирано по делото чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – становище се развиват доводи по същество в насока неоснователност на оспорването, поддържа се искането по същество за отхвърляне на оспорването, както и претенцията за присъждане на разноски /л. 146-153/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваната заповед е била връчена срещу подпис лично на жалбоподателя, видно от извършеното отбелязване, на 05.06.2023 година /л. 12/, а жалбата е подадена в Административен съд – Велико Търново на 16.06.2023 година /л. 2 от адм. дело № 384/2023 на АСВТ/, с което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за обжалването ѝ, надлежно указан в заповедта. Жалбата е против акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 211 от ЗМВР, от лице - адресат на акта, за което същият е неблагоприятен, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят
Д.С. е държавен служител – младши експерт, заемащ
длъжността Командир на отделение в затворническо общежитие „Велико Търново“ III-та категория към затвора в гр. Ловеч I-ва категория.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност от 21.09.2016 година, с която С. се е запознал на 01.06.2017 година, едно от преките задължения е да отговаря за своевременната подготовка и смяна на наряда и непосредствено да ръководи и контролира службата му /л. 98-101/.
Със Заповед № Л-1052/2 от 15.03.2023 година на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е заповядано
извършването на проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за
допуснати дисциплинарни нарушения от Д.С., отразени в докладна записка с рег. №
2823 от 10.03.2023 година по описа на ГДИН /л. 20-21/, определен е състав на
комисия и срок за извършване на проверката, който е удължен с последваща
заповед /л. 14-15, л. 16/. След събиране на писмени доказателства и обяснения,
комисията приключва проверката с писмена справка рег. № 4657 от 27.04.2023 година,
в която описва фактология относно събития в затворническото общежитие в периода
24-26.02.2023 година, и специално такива от 26.02.2023 година, свързани в
бягството на лишения от свобода С.Р.И., като е посочено, че и тримата служители
от надзорно-охранителния състав, измежду които е и жалбоподателят, по време на
бягството на осъдения са били ангажирани в организирането и провеждането на свиждания
на лишените от свобода с техни близки; прави се извод за наличие на основание
за ангажиране дисциплинарната отговорност на С. за извършено нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като се предлага на основание чл. 201,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР да му се наложи дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност“ за срок от 1 /една/ година.
Последвало е издаване на процесната Заповед № Л-1932/2 от
18.05.2023 година на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, в която дисциплинарно наказващият е възприел установеното от
комисията, че Д.С. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в
това, че в качеството си на командир на отделение в затворническо общежитие е
нарушил преки задължения, вменени му с характеристиката за длъжността;
служителят не е изпълнил в пълен обем вменените му задължения по ръководство и
контрол на служителите от наряда, което е довело до инцидент, какъвто е бягство
на лишен от свобода от затворническото общежитие – конкретно е посочено, че С.
е позволил по време на бягството подчинените му за дълъг период от време да се
съберат при него в дежурната стая – в периода от 13:00 до 16:05 часа на
26.02.2023 година е допуснал територията на затворническото общежитие да остане
без надзор. За твърдяното нарушение на служебната дисциплина на основание чл.
201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност“ от 1 до 3 години, като в конкретния случай с
процесната заповед горепосоченото наказание е наложено за срок от 1 /една/
година.
Заповедта е връчена срещу подпис лично на жалбоподателя,
видно от извършеното отбелязване, на 05.06.2023 година /л. 12/ и по предприето
в срок оспорване по съдебен ред е образувано настоящото производство.
От представената в хода на съдебното производство нарядна
ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 26.02.2023 година в
процесното общежитие се установява, че на смяна са били 3 служители, между които
и жалбоподателят С., за времето от 07:30 до 19:30 часа /л. 231-232/.
От обясненията на жалбоподателя и от показанията на свидетеля
И. /протокол от о.с.з. от 28.09.2023 година – л. 179-181/ се установява, че
затворническо общежитие „Велико Търново“, което е от открит тип, трета
категория, е разположено на около 7.5 дка площ, която е заградена само с
оградна мрежа. Към процесната дата 26.02.2023 година в общежитието е имало 77
настанени лица, което е доближава до максималния капацитет от 82 души. На
територията на общежитието няма сигнално-охранителна техника, въоръжена охрана
и външни постове, има видеонаблюдение чрез 16 броя камери, предаващи картина
към един монитор, но няма служител, който да следи непрекъснато записите и няма
техническа възможност за детайлна картина в реално време – записите се
преглеждат в случай на някаква нередност. Броят на лишените от свобода,
настанени в общежитието, може да се установи само в строй при проверка, тъй
като през другото време те имат право да се придвижват свободно на територията,
като последната предвид площта ѝ не може да бъде обхваната визуално от
служителите на смяна. На процесната дата до момента на бягството на лишен от
свобода са били извършени 1 сутрешна проверка, която е задължителна, и 3
допълнителни, при които не били установени липсващи лица, не е имало и
индикации за бягство; бил е ден за свиждане, като по отношение на 1 лишен от
свобода се е извършвало т. нар. „слято свиждане“, като усилията са били
насочени именно в посока безпроблемно протичане на свижданията и конкретно на
слятото такова, за което началникът на жалбоподателя е обърнал внимание на последния
по време на инструктажа, тъй като при предишно такова са били предприети
нерегламентирани действия от посетител и лишен от свобода.
При така установените факти настоящият съдебен състав
намира, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на процесната заповед. Спазена е разпоредбата на чл. 205,
ал. 2 от ЗМВР за извършване на проверка от назначени от дисциплинарно наказващия
орган служители, които са извършили нужните процесуални действия по разследване
на дисциплинарното нарушение, като по делото липсват доказателства за
заинтересованост на проверяващите служители. В рамките на своите правомощия
комисията е предприела действия по разследване на спорните обстоятелства
посредством събиране на относимите писмени доказателства, изискала е
обясненията на нарушителя и е дала преценка на релевантните за отговорността
факти. За резултатите от проверката, обективирани в справка, служителят е
запознат, като не се установява в хода на цялото производство в
административната му фаза да е нарушено правото на лицето да се запознава с материалите
по преписката, да прави искания, възражения и др., както не се установява да е
нарушено и правото му на защита. Спазена е и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР като е дадена възможност жалбоподателят да бъде изслушан от или да даде
писмени обяснения пред дисциплинрано наказващия орган, като жалбоподателят не
се е възползвал от дадената му възможност. Спазени са и сроковете по чл. 195,
ал. 1 вр. чл. 196 от ЗМВР – в 2-месечния срок от откриване на нарушението,
считано от постъпване на материалите от дисциплинарното производство при
компетентния дисциплинарно наказващ орган, както и в 1-годишния срок от
извършване на твърдяното нарушение. Процесната заповед е издадена от компетентен
орган, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, като
са изложени и мотиви относно обстоятелствата, посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е
издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона
по следните съображения:
За да е съставомерно нарушението по чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да докаже наличие на
дисциплинарно нарушение с привръзката по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Изискванията на хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР са ясни -
наказаният служител да има конкретно вменени му задължения относно дадено
задържано лице, същият да наруши тези си задължения, в резултат на което
задържаното лице да избяга. Не се доказа по никакъв начин от ответната страна,
която носи тежестта за това, че жалбоподателят Д.С. има конкретно вменени му
задължения по отношение на избягалото от затворническото общежитие лице, като
последното няма качеството на задържано лице по смисъла на ЗМВР към 26.02.2023
година. Статутът на задържаните лица и редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях е
уреден в ЗМВР и в издадената по силата на законовата делегация по чл. 72, ал. 9
от ЗМВР Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 година за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в Министерството на вътрешните работи, докато статутът на лишените от
свобода, към която група спада и избягалото от процесното затворническо
общежитие лице, както и редът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода
е уреден от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, Правилника за прилагане на закони и други
подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане на закона. В случая наложеното
на С. дисциплинарно наказание не е наложено за неизпълнение на вменени му задължения по отношение на избягалото лице,
което, както се посочи няма и качеството задържано лице, а за неизпълнение на
служебни задължения, изразяващи се в ръководство и контрол спрямо наряда,
поради което неизпълнението на такива задължения не може да има за пряка своя
последица бягството на лице от общежитието. Отделно от това, следва да се
посочи, че на жалбоподателя при нормативно предвидения инструктаж от неговия началник
е било обърнато внимание за насочване на усилията към безпроблемно протичане на
свижданията в процесния ден. Именно в тази посока и в изпълнение на ръководните
и контролни правомощия по отношение на наряда са били предприетите от Станчен
действия по организация протичането на свижданията, предвид данните за
допуснати нерегламентирани действия от посетител и лишен от свобода при
предходно свиждане. Дисциплинарно наказващият орган е посочил какво е позволил С.
да се случи, но не е посочил какви конкретно действия е следвало да извърши
дисциплинарно наказаното лице, за да не допусне вмененото му със заповедта
нарушение, което както бе посочено се явява и несъставомерно предвид липсата на
качество задръжано лице на избягалия лишен от свобода. Това ограничава правото
на защита на служителя, както и преценката дали ако служителят беше извършил
сочени от дисциплинарно наказващия орган
действия щеше да се предотврати бягство, предвид числеността на надзорно-охранителния
състав, броя на настанените в общежитието лица, режима на придвижване на
последните, площта и ограждането на общежитието, и т.н.
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при липса на
съответствие с целта на закона, доколкото дисциплинарна отговорност следва да
бъде налагана за действително извършено и правилно квалифицирано деяние,
представляващо дисциплинарно нарушение, каквото в случая не е налице.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна адвокатско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 9 от адм. дело № 384/2023 на АСВТ/ и 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 10-11 от адм. дело № 384/2023 на АСВТ/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1932/2 от 18.05.2023 година на Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Д.С. *** с ЕГН ********** сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща направени от оспорващата страна разноски в съдебното производство.
Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: