Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5900 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.Д.Б., ЕГН ********** с адрес *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 9410.18 лв. /девет хиляди четиристотин и десет лева и 18 ст./ - главница за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2023 г., сумата от 3880.72 лв. /три хиляди осемстотин и осемдесет лева и 72 ст./ - договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 10.01.2020 г., сумата от 773.53 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 53 ст./ - обезщетение за забава, за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-13757894, сключен на 09.08.2016 г. между „БНП ППФ” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП ППФ” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 481/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 1342/2020г. по описа на ВРС. Сумата от 773.53 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 53 ст./ - обезщетение за забава, за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г., представлява сбор от обезщетение за забава върху претендирана главница от 9410,18 лв., начислено за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г., в размер на 538,52 лв. и обезщетение за забава върху претендираната договорна лихва от 3880,72 лв. за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 235,01 лв.
В условията на евентуалност, ищецът предявява искове с пр.основание чл.240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съдът да
осъди И.Д.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS-13757894, сключен на 9.08.2016 г, да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК *** г., следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- 9410,18 лв. /девет хиляди и четиристотин и десет лева и 18 стотинки/ - представляващи главница за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2023 г.,по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 10.01.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост;
- 3880,72 лв. /три хиляди и осемстотин и осемдесет лева и 72 стотинки/, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от 20.04.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 10.01.2020 г. (датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост);
- 879,22 лв. /осемстотин седемдесет и девет лева и 22 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.04.2019 г. до датата на предявяване на иска в съда.
Ищецът твърди, че на 5.07.2019 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП ППФ"
ЕАД и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит
№ PLUS-13757894 от дата
9.08.2016 г. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
като договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че
съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер
се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП ППФ“ С.А.,
клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП ППФ"
ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
Сочи, че на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от
страна на „БНП ППФС.А., Франция" с изх. № УПЦ-П-BHn/PLUS-13757894 от 11.07.2019 г. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка. На 07.01.2020 г. е изпратено повторно
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-13757894 за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост. Видно от известие за доставяне с баркод №
PSSDTS00GT7PC писмото е
получено лично от длъжника на 14.01.2020 г.
Ищецът
твърди, че процесното вземане произтича от подписания на 9.08.2016 г. договор за потребителски кредит
с № PLUS-13757894 между „БНП ППФ"
ЕАД, като Кредитор и И.Д.Б. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена
в поле „Общ размер на кредита", а именно: 12000,00 лв. Страните са постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия
да бъде платена директно на застрахователния агент „Д. С." ЕАД. Застрахователната
премия е в размер на 3735,00 лв. и е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва.
На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.07.2023 г, на 83 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 298,04 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2016 г, съгласно погасителен план
посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2023 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба па чл.5 от
Условията към Договора за кредит до длъжника е изпратено Уведомително писмо
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-13757894 от 7.01.2020 г, на гърба на
което с което е инкорпорирано уведомлението, че по отношение на вземанията по
договора за кредит № PLUS-13757894 е обявена
предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост. Твърди се ,че уведомлението е получено лично от длъжника И.Б. на 14.01.2020 г. и задълженията по процесния договор за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 14.01.2020 г.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът, представя отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Ответникът прави възражение за погасяване на
вземането по давност. Възразява,
че ищецът не е материално активно легитимиран по иска, т.к. съобщението за
прехвърляне не му е било съобщено от
цедента. Твърди, че писмо уведомление от 11.07.2019 и от 01.07.2020 г. не са получени от ответника.
Ответникът прави възражение и за
нищожност на договора за кредит, предвид факта че кредиторът не е имал лиценз
за кредитна дейност. Възразява вземането по процесния договор да е станало
предсрочно изискуемо. Счита, че съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не
са посочени приложимият лихвен проценти условията за прилагането му. Сочи, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Счита, че не е
спазено и изискването на чл.
11. ал. 1. т. 20 ЗПК, съгласно което в
договора трябва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Сочи, че не са
спазени императивни
изисквания на ЗПК.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 1342/20 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, И.Д.Б. ЕГН ********** да заплати н.
„А.з.с.н.в.”
EАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, офис- сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата от 9410.18 лв. - главница за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2023 г., сумата от 3880.72 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 10.01.2020 г., сумата от 773.53 лв. - обезщетение
за забава, за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г.,
представляващи задължение по Договор за потребителски
кредит № PLUS-13757894, сключен на 09.08.2016 г. между „БНП ППФ” ЕАД и длъжника, вземането
по който е прехвърлено от страна на „БНП ППФ” ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 281.29 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от 50.00
лева - за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приетия като
доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13757894
от 09.08.2016
г. – на л. 6, "БНП ППФ" ЕАД предоставило на ответника сума
в размер на 12000 лв., която следвало да се погасява на 83
бр. погасителни вноски от 298.04 лв. всяка, с лихва
при фиксиран годишен лихвен процент 17.70 % и общ размер на
всички плащания от 24737.32 лв. при ГПР 20.73
%. Била уговорена и т. нар "Такса ангажимент" в размер на 420.
00 лв., както и застрахователна премия в размер на 3735.
00 лв., които суми се включвали в общо дължимата такава от ответника.
Видно от приложения и
неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "БНП ППФ" ЕАД и ищеца, както и подписано на 05.07.2019
г. Приложение 1 към него, вземането по договор за паричен заем с PLUS-13757894
от 09.08.2016
г., било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Цесията е потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените
по делото писмени доказателства (л. 17 от делото).
Съгласно § 2. 1 от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията
индивидуализирани в Приложение № 1 са предмет на прехвърлянето.
Приложена е и
Извадката от Приложение № 1 към договора, съдържаща описание на процесното
вземане на името на настоящия ответник.
С представено по
делото пълномощно с нотариална заверка от 25.01.2018 г. на л. 23 "А.з.с.н.в."
ЕАД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 27.07.2017 г.
С уведомление от
11.07.2019 г. е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършените продажби на вземането, от
страна на цедента, ведно с Покана за доброволно изпълнение, като липсват
доказателства за връчването му.
На 14.01.20г. видно
от известие за доставяне е връчено на И.Б. уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/
PLUS-13757894 от 07.01.20г. на л.32 от делото, за
предсрочна изискуемост на вземането по договора.
От
заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че кредитът е усвоен на 09.08.2016г. с платежно
нареждане в размер на 11 580 лв., като сумата е преведена по сметка на титуляра
по договор PLUS-13757894. С плащане извършено м.04.2019г. е
частично погасена дължима вноска на 20.04.2019г. Неплатената
главница по договора за кредит за периода 20.03.2019 г. до 20.01.2020 г. (дата на последната падежирала
вноска към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение) е в размер на BGN 1 441,04. Неплатената падежирала
възнаградителна лихва съгласно погасителния план за периода 20.05.2019 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 10.01.2020 г.
е в размер на BGN 1 093,06 Неплатената
падежирала възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 20.05.2019 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 20.01.2020
г. (дата на последната падежирала вноска към момента на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение) е в размер на BGN 1 132,48. Обезщетението
за забава, начислено върху главница в размер на BGN 1 441,04 за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г. е BGN 115,68, върху договорна лихва в размер на BGN 1 132,48 за същия период е BGN 90.92. Обезщетението за забава, начислено
върху главница в размер на BGN 1 441,04 за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г. е BGN 115,68, съответно за периода от 21.04.2019 г. до 05.06.2020 г. е BGN 164.92. Обезщетението за забава, начислено
върху главница в размер на BGN 9 320,18 за периода от 21.04.2019 г. до 05.06.2020 г. е BGN 1 066,63, върху договорна лихва в размер
1093.06 лв. за същия период е 125.09лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото
производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за
дължима сума по договор за предоставяне на кредит договор за паричен заем договор за паричен
заем с PLUS-13757894 от 09.08.2016
г.
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД
против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза
е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и
има за предмет посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата,
предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, а усвояването е по посочена в договора сметка на г-н Б..
От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответник Б. е бил
отпуснат паричен заем. Общият размер на дълга е 24737,32 лв., като първото
плащане е следвало да се извърши на 20.11.2016 г., а последното такова на
20.05.2023г.
Ищецът е придобил вземането
по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 27.07.2017 г. и
Приложение № 1 към него. Съобразно разпоредбата на чл.
99, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.
99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и
да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на завеждане
на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с получаване на
исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение на
него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на
процеса.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл. 5 от ОУ
към договора, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките вземания по
предоставения кредит при неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита.
На 14.01.20г. видно от известие за доставяне
е връчено на И.Б. уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13757894
от 07.01.20г. на л.32 от делото, с които кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в
приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл.
146 ЗЗП, както и че ответникът, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално по чл.
146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл.
144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143
ЗЗП, са неприложими.
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са индивидуално договорени,
погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на
договорните лихви за определения от страните период са договорени индивидуално,
а съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените
клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на
което ответника И.Б. се е задължил да върне сумата от 24737,32 лв., като
първото плащане е следвало да се извърши на 20.11.2016 г., като кредитът по
договор за паричен заем с PLUS-13757894 от 09.08.2016
г. е станал предсрочно изискуем, считано от получаване на уведомлението на
14.01.20г.
Неоснователно е възражението на ответника, че
ищецът няма лиценз за кредитна дейност, тъй като се касае за договор за заем и такъв не се изисква.
Следователно искът за главница следва да се
уважи в пълния му предявен размер за сумата от общо 9320,18 лв. – главница,
след извършените плащания, съобразно заключението на в.л. по ССЕ.
Съответно следва да се присъди договорна
лихва в размер на 1093,06 лв. за претендирания период от 20.04.2019г. до
10.01.2020г. предвид даденото заключение
по ССЕ и отхвърли за горницата над 1093,06 лв. до 3880,72 лв. Следва да се отбележи, че съгласно Приложение
2 към ССЕ, неизплатената договорна лихва по целия договор е в размер на 3880,72 лв., но
доколкото заявената претенция за договорна лихва е за конкретно фиксиран период
от 20.04.2019г. до 10.01.2020г., то искът се явява частично основателен, в
конкретен размер именно за този период-за сумата от 1093,06лв.
По отношение на
лихвата за забава върху просрочената главница: Претендира се сумата от 773.53 лв. за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г.,
като обезщетението за забава върху
претендирана главница от 9410,18 лв., начислено за периода от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г., е в размер на 538,52 лв., а обезщетението за забава
върху претендираната договорна лихва от 3880,72 лв. е за периода от 21.04.2019
г. до 03.02.2020 г. е в размер на 235,01
лв.
Обезщетение за
забава се дължи върху главницата, в случая върху уважения размер от 9320,18
лв., което изчислено което
задължение изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт Calculator BG
възлиза за периода от 21.04.2019 г. до
03.02.2020 г. в размер на 748,19 лв. Предвид на което искът за обезщетение за
забава се явява основателен за претендираната сума от 538,52 лв., върху
главница от 9320,18 лв. за периода от 21.04.2019г. до 03.02.2020г. и следва да
се отхвърли за горницата над тази сума 538,52 лв. до претендираната 773,53 лв.,
като неоснователен. Това е така, тъй като лихва върху лихва не се дължи, а
предвид направеното уточнение от ищеца с молба вх.№ 270640 от 06.10.20г. л.89
от делото, сумата от 235,01 лв. се претендира именно като обезщетение за забава
върху договорна лихва от 3880,72 лв.
Ответникът е направил възражение за
погасяване на вземанията по давност. По отношение на главницата приложима е
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Вземането е станало изискуемо на 14.01.2020г., поради което вземането за
главница не е погасено по давност. Вземането за договорна лихва, също така не е
погасено по давност, предвид периода за който се претендира. По направеното
възражение за давност върху вземането за обезщетение за забава, приложима за
него е разпоредбата на чл.
111, б. "б" ЗЗД и вземането за тази лихва се погасява с кратката тригодишна
давност. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 03.02.2020г., поради което
и дължимото обезщетение не е погасено по давност.
Предвид уважаването на установителните
искове, тъй като съдът прие, че е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, то не следва да се разглеждат предявените осъдителни искове,
предявени като евентуални (при условие, че съдът приеме, че не е налице предсрочна
изискуемост).
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в
заповедното производство по чл.417 от ГПК разноски, които предвид изхода на
спора следва да се присъдят- 281,29 лв. внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от претенцията или сумата общо 257,97лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството
разноски 300,34 лв. д.т., 300 лв. депозит за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с
чл.25 от НЗПП или общо 545,34 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение. В
производството по чл.410 от ГПК, видно от представена разписка е заплатено
адв.възнаграждение в размер на 1100 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер
за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК,
ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лв. Изплатеното
адвокатско възнаграждение не следва да се намаля поради прекомерност, тъй като минималния
размер е 681,61 лв. определен по чл.7 ал.7 от Наредбата
№1/9.07.2004г. Аргумент за това е и липсата на доказателства
за заплатено адв.възнаграждение в исковото производство. Съответно съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва на ответника да се присъдят разноски за
заплатено адв.възнаграждение в размер на 74,45 лв. За исковото производство
на ответника не се присъждат разноски, поради липсата на доказателства за
извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, че И.Д.Б., ЕГН ********** с адрес *** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 8240/2019 г. на ВРС главница 9320,18 лева (девет хиляди триста и двадесет лева и осемнадесет стотинки) , сумата от 1093,06 лв. ( хиляда деветдесет и три лева и шест стотинки), представляваща
договорна лихва за периода
от 20.04.2019 г. до 10.01.2020 г., сумата от 538,52 лв. (петстотин
тридесет и осем лева и петдедет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху
главницата, за периода
от 21.04.2019 г. до 03.02.2020 г.,
представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-13757894, сключен на 09.08.2016 г. между „БНП ППФ” ЕАД и длъжника, вземането
по което е прехвърлено от страна на „БНП ППФ”
ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за главница за горницата над 9320,18 лв. до претендираните от 9410.18 лв., за договорна лихва за горницата
над 1093,06 лв. до претендираните 3880.72 лв., както и за обезщетение за забава за горницата над 538,52
лева до
предявения размер от 773,53 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.Б., ЕГН **********
да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 545,34
лв. (петстотин четиридесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Б., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 257,97лв. (двеста петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1342/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 74,45 лв. (седемдесет и четири лева и четиридесет и
пет стотинки), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1342/2020 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: