НОХД№ 24/2018г.
МОТИВИ
Против
подсъдимия М.М.М. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343
ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 26.06.2017г.
в с. Г., обл. Х., при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген Венто"
с рег. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата / чл. 20 ал. 1 и чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.М. ***, като деянието
е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.12 промила.
В
съдебната фаза на процеса представителят на обвинението пледира за доказаност
на обвинението така, както е описано с обвинителния акт. С оглед провеждане на
съдебното следствие по Глава XXVII от НПК предлага определяне на наказание при
условията на чл. 54 от НК, при превес на отежняващите вината обстоятелства,
след което на основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Не намира
основание за прилагане на чл. 66 от НК. Предлага и налагането на наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 години. Предлага веществените
доказателства по делото да се върнат на собственика им.
Процесуалният
представител на конституираните в процеса като частни обвинители М.Н.М. и Х.Н.М.
адв. Б. намира делото за изяснено от фактическа страна и заема становище за
доказаност на извършеното престъпление. Поддържа фактическата обстановка,
изложена от представителя на обвинението. Предлага да не се проявява голяма снизходителност към подсъдимия.
Предлага определяне на наказание над средния предвиден от закона размер.
На досъдебната фаза
на процеса подсъдимият се е признал за виновен. Дал е обяснение, че е объркал
педалите на автомобила и не помни как се е стигнало до фаталния удар. Не
отрича, че той е управлявал автомобила, причинил смъртта на Н..
В съдебно производство
се признава за виновен, признава фактите такива, каквито са описани в
обвинителния акт и желае провеждането на съкратено съдебно следствие.
Производството е проведено по реда на глава XXVII от НПК. Подсъдимият изразява съжаление за станалото моли за налагане на
по-леко наказание, по възможност – условно осъждане.
Защитата на
подсъдимия намира за установени фактите по делото с оглед развилото се производство. Следвало
да се има предвид, че непосредствено след възникналото ПТП подсъдимият бил
малтретиран от събралите се хора и му било попречено да окаже помощ на
пострадалия. Подсъдимият имал дългогодишен опит като водач на МПС и нямал
сериозни нарушения. Бил съден преди това, бил си изтърпял наказанието, но
случилото се дало своя отпечатък и той не могъл да преодолее психическата
бариера. Това го подтиквало към употреба на алкохол. Намира, че присъда в
минимално предвидения размер от 3 години „лишаване от свобода“ би постигнала
целите на личната и генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК.
Подсъдимият бил относително млад човек. Налагането на наказание по-голямо от
посоченото нямало да помогне, тъй като практиката била показала, че
дългогодишната присъда не помага за поправянето на лицето, което я търпи.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М. *** и
живеел в същия град заедно с брат си А. М.. Работел като **** в „****“
ЕООД. За извършено престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК със споразумение по НОХД № 796/2015г. по описа на Районен съд
Хасково му е било наложено наказание „Пробация“ с първите две пробационни мерки
за срок от 1 година и 7 месеца. На основание чл. 343Г от НК за същия срок е бил
лишен от правото да управлява МПС. Наказанието „пробация“ било изтърпяно на
12.05.2017г., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на
23.03.2017г.
На 25.06.2017г.
подсъдимият, заедно с брат си А. М., с управлявания от последния автомобил
„Фолксваген Венто“ с рег. № **** отишли на гости на майка си, която живеела в
с. Г. обл. Х.. Пренощували там и сутринта на 26.06.2017г. двамата, пак с
управлявания от А.М.***, за да проучат какви са условията подсъдимия да
възстанови правото си да управлява МПС. Било им казано, че тъй като свидетелството
му е отнето за употреба на алкохол, ще трябва да се яви на психотест. Върнали
се в Г. и се отбили се до магазин в центъра на селото, където А.М.си купил
кафе, а подсъдимият бутилка бира от 2.5 литра „Астика“. Първият изпил кафето и
си тръгнал, а подсъдимият останал на маса до магазина да си пие бирата.
Междувременно били получили покана от тяхна леля да ходят на гости в с. Г., тъй
като дъщерята на тяхната леля и братовчедка на М. си била дошла от Холандия и
искала да се видят. След около час А.М.с управлявания от него автомобил и с
майка си минали покрай магазина да вземат подсъдимия. Той вече бил изпил почти
цялото съдържание на бутилката, поради което не я взел със себе си и се качил в
колата без бутилката. В Хасково спрели до „21 век“, от където качили леля си и
един племенник на име Т. и отишли в Г. в къщата на братовчедка си К.. Там
седнали на маса. Имало поднесени за пиене безалкохолни напитки. Те обаче се
сторили топли на подсъдимия, който искал студени напитки. Взел ключовете за
автомобила на брат си, които били оставени на масата и излезнал навън. Брат му
помислил, че отива до тоалетната, не видял вземането на ключовете и не проявил
по-голям интерес. Подсъдимият с взетите ключове на брат си подкарал автомобила
му и отишъл до магазина в с. Г.. В магазина обслужвало клиентите младо момче,
което му казало, че няма студени напитки. Подсъдимият потеглил в посока с. Д. Г.
/в посока север на скицата/ като се движел по главната улица на селото „Д. М.“.
По това време
пострадалият Н.М.Н. *** края на улицата, тъй като тротоара бил затревен и
всички се движели по улицата. Той живеел в къща на същата улица с единия от
синовете си. Бил отишъл на гости на другия си син, който живеел на същата улица
и се връщал. Подсъдимият се движел с нормална скорост по посочената улица.
Приближил ляв завой по посоката си на движение. На мотокара, с който работел
имало само два педала. Приближавайки завоя той поискал да натисне педала на
спирачката, но вместо това натиснал педала на газта. Автомобила получил рязко
ускорение и достигнал скорост 64.80 км./час. Подсъдимият загубил контрола над
управляваното от него МПС. Пред него се движел пострадалият Н.. Намирал се до
паркиран на тротоара лек автомобил „Форд“, собственост на М. С., който живеел
на същата улица. Последвал удар между автомобила, управляван от подсъдимия и
пострадалия. С предната дясна част на автомобила подсъдимият ударил предната
дясна част на Н.. След удара тялото на пострадалия паднало върху предния капак
и предното стъкло на автомобила, управляван от подсъдимия. Автомобила започнал
да се завърта наляво около вертикалната си ос. Тялото на пострадалия било
отхвърлено напред, ударило се в предната част на паркирания автомобил „Форд“,
преметнало се през горния багажник, прехвърлило автомобила, ударило се в кол,
държащ оградната мрежа и паднало на тревата на тротоара. Автомобила на
подсъдимия продължил движението си напред и отклонението си на ляво, ударил се с
предната си част в бетонна стена, намираща се след тротоара в
противоположданата страна на улицата по посоката му на движение, продължил
въртенето си и спрял напречно на пътното платно с предна част към улицата и
задна част на отсрещния по посока на движението му тротоар.
На местото се струпали
хора, извикали фелдшера на селото – св. Н. Х.. Когато тя пристигнала
пострадалият не дишал. По нейни указания го обърнали по гръб. Пострадалият
започнал да диша. Пристигнала линейка, която качила пострадалия, но въпреки
положените усилия по пътя за Хасково Н. починал. Вследствие на произшествието Н.
получил множество увреждания. Съгласно заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза той е получил рани, охлузвания и кръвонасядания по
лицето и главата; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; масивен
травматичен субарахноидален кръвоизлив с пробив в мозъчните стомахчета; оток на
мозъка; разкъсване на шийни мускули и кръвонасядане на рехавата тъкан по хода
на гръбнака в областта на шията; охлузвания на гърдите; счупване на ребра
двустранно; кръвонасядане в мускулите около дясна лопатка; контузия в
средостението; счупване на шийката на дясното бедро; счупване на десния голям
пищял; разкъсване на връзките на дясното коляно и изместване на капачето;
счупване на таза; дълбоки кръвонасядания на двата крака; охлузвания и разкъсно
контузни рани по ръцете и краката. Причината за смъртта според заключението на
съдебномедицинската експертиза е съчетана травма, като водеща е черепно
мозъчната, с бързо развилия се кръвоизлив, което е довело до спиране на
дишането и сърдечната дейност. При получените травми смъртта е била неизбежна и
е настъпила за няколко минути. Същата е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с възникналото произшествие.
Съгласно заключението на автотехническата
експертиза скоростта на автомобила в момента на удара е била 64.80 км./час.
Освен че е била по-висока от разрешената за движение в населеното место, тя е
била и по-висока от скоростта, над която се получава занасяне на автомобила на
завоя и загуба на контрол над него. Критичната за поднасяне скорост в случая е
определена на 58.93 км./час. Тя е по-висока от разрешената за движение в
населено место, но ако подсъдимият се е движел със скорост, по-ниска от тази
той не би изгубил контрола над управляваното от него МПС. Това е по нормални
обективни технически параметри. В случая са били налице и субективни пречки за
овладяването на управлението на автомобила. При пристигане на служители на
служба КАТ подсъдимият е бил тестван за алкохол с алкотест „Дрегер 7510“.
Показанията са били1-36 промила наличие на алкохол. От подсъдимия е била взета
кръв, при химическото изследване на която се установява наличие на 1.12 промила
наличие на алкохол в кръвта.
С описаното
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП според която
водачите са длъжни непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които
управляват. Нарушена е и забраната на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП която повелява
скоростта на управляваното от подсъдимия превозно средство да не превишава 50
км./час в населено место. От заключението на вещото лице е видно, че ако
автомобилът се е движел с посочената скорост водачът не би загубил контрола си
над него. И двете нарушения са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и последвалата смърт на Н.М.Н..
Така възприетата от
съда фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,
преценени в тяхната цялост и взаимовръзка. Подсъдимият в писмените си обяснения,
дадени на досъдебната
фаза на процеса твърди, че нещата са се развили така, както са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В съдебно заседание потвърждава
всичко това. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, заключенията на назначените експертизи. Фактическата
обстановка се подкрепя от автотехническата експертиза. Според същата автомобилът
на подсъдимия преди произшествието се е движел със скорост 64.80 км. в час. Установено
е, че при скорост надвишаваща 58.93 км. в час поднасянето на завоя е било
неминуемо. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
при причинените увреждания на Н. смъртта е била неизбежна и е като пряка и
непосредствена последица от възникналото ПТП. Известен проблем има с това дали
подсъдимият е бил в състояние и дали е направил опит да окаже помощ на
пострадалия. Св. М. С. /л. 45 от ДП/ твърди, че след като е чул звука от
възникналото ПТП погледнал навън и видял пострадалия да лежи зад автомобила му.
Видял, че при него отишъл мъж, на когото майка му била родом от Г., който
отишъл до пострадалия и започнал да му вика „ставай, ставай батко“. Разбрал, че
това е шофьорът, който е ударил пострадалия. В обясненията си подсъдимия
твърди, че изобщо не е разбрал как е възникнало ПТП-то. След спиране на
автомобила слезнал. Видял, че няколко човека тичат в посоката, от където бил
дошъл. Отишъл при групата и видял, че на тревата лежи възрастен човек. Разбрал,
че той го е ударил. Питал го „човече, добре ли си?“. Човека не отговорил и
разговор не бил осъществен. Описаните действия не биха могли да се определят
като оказване на помощ, което евентуално да доведе до промяна в квалификацията
на деянието. Едва след като е отишъл при пострадалия според обясненията на
подсъдимия той е започнал да бъде блъскан от намиращите се там мъже. Това леко
се различава от защитната теза на адв. П., че на подсъдимия не му било
позволено да окаже помощ. В крайна сметка различието е несъществено, помощ така
и не е била оказана, не се и твърди да е била оказана.
Гореописаната фактическа обстановка,
възприета от съда въз основа на целия доказателствен материал по делото, дава
на съда основание
да приеме за безспорно и категорично доказано, че подсъдимият е извършил
деянието, в извършването на които е обвинен, а именно, че на 26.06.2017г. в с. Г., обл. Х., при управление на лек
автомобил, марка „Фолксваген Венто" с рег. №***** нарушил правилата за
движение по пътищата / чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.М. ***, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.12 промила – престъпление по 343
ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при условията на непредпазливост
- подсъдимият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Въпреки, че е от категорията на непредпазливите, с оглед настъпилия резултат
законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до десет години, което съгласно чл. 93 т. 7
от НК се явява тежко по смисъла на закона. Макар че са извършвани по непредпазливост подобни деяния с оглед масивността на управляваните превозни средства,
скоростите, с които се движат и акумулираните от тях енергии могат да доведат
до тежки поражения и щети и разкриват
белезите на завишена обществена опасност.
Подсъдимият М.М.М. е
роден на ***г***. Живее в същия град, български гражданин,****, ***, ***, работи като ****,
ЕГН **********. Характеристичните данни за него не са добри. Причиняването на смърт по
непредпазливост при неспазване на правилата за движение, когато деецът е в
пияно състояние е обхванато от състава на престъплението и не може да се цени
като отежняващо вината обстоятелство. Като такива следва да се отчитат
управлението на МПС след отнемането на свидетелството му за правоуправление и
управляването на автомобила с превишена скорост 64.80 км. в час в населено
место. Като отежняващо вината обстоятелства следва да се ценят наличието на
осъждане за управляване на МПС след употреба на алкохол и управлението на МПС
без свидетелство за правоуправление. Твърдяното от защитата смекчаващо
обстоятелство – наличие на относително млада възраст съдът не е склонен да
приеме като такова, тъй като практиката е фиксирала относително младата възраст
до 29 години. Твърдяната опитност като водач на МПС се опровергава от
извършеното. Твърдяното признание на вината и съдействие на разследването е
обхванато в същността на развилия се процес и също не следва да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство. В конкретния случай и без признание нещата са
пределно ясни. Без обяснението на подсъдимия неясен би останал само момента за
объркването на педалите, но останалото като резултат е безспорно установено.
При наличието на посочените отежняващи вината и отговорността обстоятелства
съдът намери, че следва да определи наказанието при превес на отежняващите
вината и отговорността обстоятелства. Средния размер на наказанието е 6 години
и 6 месеца. Като правилен в случая съдът намери размер на наказанието „лишаване
от свобода“ от 7 години и 6 месеца. С оглед протеклото производство съдът
следва да намали така определеното наказание с 1/3, или с 2 години и 6 месеца.
Окончателното наказание остава 5 години. При този размер на наказанието не се поставя
въпроса дали наказанието следва да се изтърпи ефективно, или да бъде отложено
изпълнението му. Съгласно законовите разпоредби то следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване.
С оглед всичко
посочено съдът намери, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 343Г от НК ще следва да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от шест години.
По делото не са
предявени и приети за разглеждане в наказателния процес граждански искове и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
С така определените на подсъдимия М.М.М. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване
съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и предупредително
както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия: