№ 1074
гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220100078 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищците А. Ж. Ч., Г. Ж. Ч. и Б. А. Ч., редовно призовани на посочения
съдебен адрес, чрез пълномощника си, не се явяват. За тях се явява адв. М.,
редовно упълномощена да ги представлява, с приложено по делото
пълномощно.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез
пълномощника му юрк. Етов, с вх. № 9595/15.04.2024 г., с която моли, в
случай че на първото открито съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като заявява, че
поддържа изцяло депозирания отговор на исковата молба. Към молбата е
приложено пълномощното на юрисконсулта.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ответното дружество е редовно призовано. Затова и на основание чл. 142,
ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
1
АДВ. М.: Поддържам подадената искова молба, с която искаме да се
признае за установено, както съм изложил в допълнителната молба, че
ищците А. Ж. Ч., Г. Ж. Ч. и Б. А. Ч. не дължат на ответника описаните в
допълнителната молбата парични суми всичките по изпълнителен лист от
23.04.2012 на РС – Пазарджик по ч.гр.д. № 1131/2012 г., които са предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 202/2023 г .при ЧСИ В. Б., поради
погасяването им, поради изтекла погасителна давност.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че съгласно Изпълнителен лист
от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/2012 г. Б.
А. Ч., с ЕГН: **********, Г. Ж. Ч., с ЕГН: ********** и А. Ж. Ч., с ЕГН:
********** са осъдени солидарно да заплатят на „Прокредитбанк“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 26 сума в общ размер от 6905.47 лв., от които главница -
5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв. за периода от 14.06.2012
г. до 14.03.2012 г., просрочена лихва в размер на 703.37 лв. за периода от
06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., както и разноски по делото в размер на 138.11
лв., всичко по Изпълнителния лист в общ размер от 7043.58 лева. Вземането
на „Прокредитбанк“ АД произтича от договор прокредит спринт от
30.11.2009 г., анекс към него и договор за встъпване в дълг. Задължението е
обявено за предсрочно изискуемо с уведомление на банката до длъжниците.
Сочи се, че срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. въз основа на
Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик е
образувано изпълнително дело № 987 от 2014 г. при ЧСИ Д. С. с район на
действие: Окръжен съд - гр. Пазарджик и рег. № 889 в качеството им на
длъжници. По време на изпълнителното производство от 2012 г. до 2016 г.
има извършени няколко изпълнителни действия срещу длъжниците по него.
На 18.08.2016 г. по изпълнителното дело има подадена молба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: ********* за съобщаване за извършена цесия на
вземането по изпълнителния лист по делото и с искане да се конституира като
взискател по делото, която е входирана на 29.08.2016 г. На 30.08.2016 г. е
изпратена нова уточняваща молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по
2
изпълнителното дело, в която не се съдържат искания за извършване на
изпълнителни действия, входирана на 14.09.2016 г.
Твърди се, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С. на 28.12.2018 г. е
изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Б. А. Ч. в „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********. На
04.01.2019 г. запорното съобщение е получено в деловодството на
„АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Към момента на изпращане, т. е. на
нагален на запора върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч., трудовия му
договор е бил прекратен вече. Б. А. Ч. е бил в трудови правоотношения с
„АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 04.09.2018 г. до 08.10.2018 г. По този
начин изпратеното запорно съобщение и наложения запор не е породил
своето правно действие поради своята невалидност. Като и съгласно т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС „когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие". Поради което считат, че и да се приеме
запора върху трудовото възнаграждение за валидно правно действие, той е
наложен след изтичане на две години от последното поискване за извършване
на изпълнително действие по делото - а именно от 30.08.2016 г. или
29.08.2016 г. Т.е. започналата да тече погасителна давност на задължението на
длъжниците по изпълнителното дело не бива и не може да бъде прекъсвана от
изпълнително действие по делото, по което е настъпила перемпция.
Сочи се, че като предвид настъпилата перемпция с Постановление от
21.02.2019 г. по изпълнително дело № 987 от 2014 г. на ЧСИ Д. С.
изпълнителното производство със страни: взискател - „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД и длъжници - Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. е перимирано на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По изпълнителното производство от 29.08.2016 г. и
14.09.2016 г. няма постъпила молба от взискателя за извършване на
изпълнителни действия, поради което перемцията на изпълнителното дело е
настъпила най-късно на 15.09.2018 г. По този начин ЧСИ Д. С. е взела
предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия повече от 2 (две) г. и на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е поставила: прекратяване изпълнителното
3
производство по изпълнителното дело.
Твърди се, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С. на 21.01.2019 г.
има извършено плащане в размер на 100 лв. от страна на Г. Ж. Ч.. Преди това
през м. ноември, септември, август и юни 2018 г. също има плащания в
размер на 100 лв. отново от Г. Ж. Ч.. Частичното плащане на задължението по
изпълнителното дело от страна на Г. Ж. Ч. няма от своя страна за последици
признаване на цялото задължение. По този начин с плащането от нейна
страна на тези парични суми, в частност на 21.01.2019 г. не се прекъсва
погасителната давност относно задълженията по изпълнителното дело. В този
смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение № 255 по т. д. № 145/
2012 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 215 по т. д. № 456/ 2012 г. на II т. о. на
ВКС, Решение № 161 по т. д. № 1934/ 2014 г. на I т. о. на ВКС, според която
..частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото
задължение и няма за последица прекъсване на давността относно същото. “
Като Съгласно Решение № 26 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1853/2017 г.,
Iт. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова „частичното плащане на едно
задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с
последиците на чл. 116 б. "а" ЗЗД.“ От друга страна частичното плащане от
страна на Г. Ж. Ч. е извършено и след изтичане на две години от последното
поискване за извършване на изпълнително действие по делото. Т. е. в момента
когато вече е би трябвало да е била приложена перемпция на изпълнителното
дело.
Твърди се, че след прекратяване на изпълнително дело № 987 от 2014 г.
при ЧСИ Д. С., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД образува нова изпълнително дело с
№ 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б., с район на действие: Окръжен съд - гр.
Пазарджик и рег. № 886. По новообразуваното изпълнително дело има
предприети няколко изпълнителни действия срещу Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж.
Ч. в качеството им на длъжници по него. На 14.09.2023 г. са издадени няколко
запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки и трудовите
възнаграждения на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч.. Като на 14.09.2023 г.
петгодишната погасителна давност на задължението по изпълнителното дело
е била изтекла.
Твърди се, че считано от последното валидно изпълнително действие по
изпълнително дело № 987 от 2014 г. при ЧСИ Д. С. до първото изпълнително
4
действие по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б., годни да
прекъснат погасителната давност, е изминал период повече от 5 (пет) години.
Т. е. в настоящия случай е изминал период от повече от 5 г., през който не са
предприемани никакви действия, които на основание чл. 116 от ЗЗД да
прекъснат, започналата да тече съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2013 г.
на ВКС, давност от 26.06.2015 г., когато все още е имало висящо
изпълнително дело. Като в момента на налагане на запорите по
новообразуваното изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б. на
14.09.2023 г. петгодишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД вече е бил
изтекъл. Предвид това в полза на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. считаме, че е
изтекла петгодишната давност и задължението им по Изпълнителен лист от
23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. е
погасено по давност.
Счита се, че задължението на Б. А. Ч., с ЕГН: **********, Г. Ж. Ч., с
ЕГН: ********** и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на
Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. в общ размер от
7043.58 лева за погасено по давност.
Искането към съда е, на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, да признае за установено, че поради погасяването по давност на
задължението на Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. по Изпълнителен лист от
23.04.2012 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г. са
погасени по давност и ищците не дължат съответните парични суми на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, с ЕИК: *********.
Претендират се направените разноски по делото.
С допълнителна уточняваща молба с вх. № 1522/2024 г. ищците са
коригирали петитума на исковата молба в следния смисъл:
Искането към съда е, на основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, да признае за установено между страните, че Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж.
Ч., не дължат на ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК: ********* сумите от 6905.47
лв., от които главница - 5309.80 лв., наказателна лихва в размер на 892.30 лв.
за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., просрочена лихва в размер на
703.37 лв. за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., законната лихва от
19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер
на 138.11 лв., всичките по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г. на Районен съд
5
- гр. Пазарджик по ч. гр. д. № 1131/ 2012 г., предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б. с рег. №
886, поради погасяването им, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва предявеният иск
по основание и размер. Твърди се, че на 30.11.2009г. е сключен Договор за
кредит между А. Ж. Ч., Б. А. Ч. и Г. Ж. Ч. като кредитополучатели и
"ПроКредит Банк (България)" ЕАД като кредитор. Въз основа, на което между
страните е възникнало валидно облигационно отношение.
Твърди се, че на 05.01.2015 г. се сключи Договор за прехвърляне на
вземания между " "ПроКредит Банк (България)" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС
Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който "ПроКредит Банк
(България)" ЕАД в качеството на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания,
произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента. Предмет на
посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото
производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ
кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите
I33PJуведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не
е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение
единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети
лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Длъжникът може успешно да
възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването/в този
смисъл Определение № 978/18.07.2011 г. на IV г.о. на ВКС/.
Сочи се, че в случая ищците не твърдят, че са изпълнили на стария
кредитор, като липсва и твърдение изобщо да са погасили дълга изцяло.
Сочи се, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно
облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на
вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
6
цесия.
Твърди се, че поради неизпълнение на поетите задължения по
горепосочения договор за кредит е инициирано заповедно производство,
издаден е Изпълнителен лист по ЧГД № 1131/2012 по опис на Районен съд
Пазарджик, въз основа на който е образувано изпълнително производство под
номер на дело № 00987/2014 по опис на ЧСИ Д. Йорданова С., рег. № 889 при
КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство
са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Твърди се, че до 22.01.2019г. по делото постъпват регулярни плащания,
отразени и върху Изпълнителния лист. Плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, в резултат на действията на съдебния
изпълнител, насочени към осъществяване притезанието по изпълнителния
лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния
процес. Длъжникът се е съобразил с указанията от получената покана за
единствено допустимия вече начин на плащане - чрез съдебния изпълнител,
поради което сумата на направените преводи по сметката на ЧСИ е събрана от
органа на принудително изпълнение и в резултат на приложен от съдебен
изпълнител способ. Когато взискателят получава удовлетворение чрез
извършване на плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да
прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да
утежнява положението на длъжника с разноски, като по този начин
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не може да се счете за
изтекъл. При наличие на доброволно изпълнение за взискателя не съществува
правен интерес да търси изпълнение посредством принуда. Едва при
прекратяване на доброволното изпълнение за взискателят възниква интерес
от предприемане на принудителни действия.
Сочи се, че съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК, двугодишният срок за перемпция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
7
прилагане.
Сочи се, че съгласно Решение № 4333 от 14.06.2019 г. на СГС по в. гр.
д. № 14118/2018г., извършените плащания по изпълнителното дело, с оглед
депозираната от длъжника изрична молба, с която признава наличието на
задължението по изпълнителното дело обясняват липсата на предприети от
взискателя други изпълнителни действия, доколкото същият е получавал
изпълнение именно по образуваното изпълнително дело. Обстоятелството, че
взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното дело, без да
поиска да бъдат предприети други изпълнителни действия (след наложените
запори) не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и
неподдържане висящността на изпълнителния процес. Постъплението на
суми именно по изпълнителното дело, както въз основа на реализиране на
конкретен изпълнителен способ, така и доброволно от страна на длъжника
(въз основа на депозираната от него молба) поддържа висящността на
изпълнителния процес и прекъсва, както погасителната давност, така и срока
по чл. 433, ал. 1,т. ГПК.
Твърди се, че на 28.12.2018г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение, което действие на свой ред прекъсва както срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, така и погасителната давност относно процесното вземане.
Сочи се, че ищците не оспорват, че наложения запор прекъсва
установения давностен срок, но считат, че действието не е валидно, тъй като е
извършено след изтичане на две години от последното изпълнително
действие по делото.
Цитира се практика на Върховния касационен съд, а именно, че
съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла предвидената в
чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за
процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист, тъй като
перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата
правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.)
Сочи се, че в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV Г.О., е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане
8
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Така следва да бъдат взети предвид
изпълнителните действия и след изтичане на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК двугодишен срок.
Сочи се, че в Определение № 248 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3647/2020 г., IV г. о., ГК, също се споделя практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. и се приема,
че общото между двата правни института на перемпцията и давността е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за
давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да зачете/, а перемпцията не го изключва - обратното, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Твърди се, че ново изпълнително дело под номер 00202/2023 по описа
на ЧСИ В. К. Б. рег.№ 886 при КЧСИ е образувано преди да изтече
установения давностен срок като още с молбата са поискани от взискателя
изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на
кредитора, за които са заплатени и съответните такси. Наложените запори
върху трудовите възнаграждения на задължените лица на 14.09.2023г. на свои
ред са прекъснали установения давностен срок. Така от последното действие
от 28.12.2018г. преди образуване на новото изпълнително дело, до налагане
на запори върху трудовите възнаграждения на задължените лица на
14.09.2023г., давността не е изтекла. До предявяване на настоящия иск са
предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са
настъпили последиците на погасителната давност.
9
Твърди се, че в настоящия случай приложение следва да намери общият
петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането е
прекъсвана многократно.
Сочи се, че в Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС,
е разгледано даденото с т. 10 от ТР N2 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №22/2013 г.
ОСГТК на ВКО тълкуване по отношение на валидните изпълнителни
действия като действия за принудително събиране на паричното притежание,
предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна
е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ
за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК),
включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок,
както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на
принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е
валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за
паричното притежание, съгласно чл. 116,6. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116,
б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са
придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на
погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на
разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било
тълкуване contra legem.
Сочи се, че съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не
погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от
време законодателят свързва друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на
10
давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК.
Сочи се, че тъй като материалното право на кредитора продължава да
съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да
установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че
длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни
доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на
представляваното от мен дружество процесиите суми, тоест че не съществува
вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи
последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува,
но е придобило едно ново качество - естествено вземане.
Сочи се, че разбирането, че след погасяването по давност кредиторът
губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен,
тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и
недоказани.
Моли се, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не
се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37
Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната
помощ.
В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищците разноски, с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Моли се съдът, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК, да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие че се докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
11
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение,
на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която разпоредба има императивен
характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по
която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
Направени са доказателствени искания. Към отговора на исковата молба
е приложено пълномощно на процесуалния представител на дружеството
ответник.
С Определение № 804/22.03.2024 г. съдът е приел представените от
ищците и приложени към исковата молба писмени доказателства. Произнесъл
се е по доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението
на доказателствената тежест в производството.
По делото са постъпили изисканите изпълнителни дела в заверени
копия. Постъпило е и изисканото ч.гр.д. №1131/2012г. на Районен съд-
Пазарджик.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приемат постъпилите
изпълнителни дела, както и частното гражданско дело.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищците и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заверено копие от изп. дело №987/2014г. по
описа на ЧСИ Д. С., рег. №889, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик
и изп. дело №202/2023г. по описа на ЧСИ В. Б., рег. №886, с район на
действие Окръжен съд – Пазарджик.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. №1131/2012г. на
Районен съд- Пазарджик.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. Представям списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие. Другите платежни нареждания вече са приложени по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските на ищците по чл. 80 от ГПК, ведно с
договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024 г.
12
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, от събраните и приобщени
по делото доказателства се установява, че въз основна на издаден
изпълнителен лист от РС – Пазарджик на 23.04.2012 г., с който доверителите
ми са осъдени да заплатят посочените в него парични суми е образувано изп.
Дело № 987/2014 г. при ЧСИ Д. С.. Видно от книжата по изпълнителното
дело по време на изпълнителното производство има извършени няколко
действия срещу доверителите ми. На 18.08.2016 г. по изп. дело има подадена
молба от ответника за съобщаване на извършена цесия и с искане да се
конституира като взискател по делото. На 30.08.2016 г. е изпратена
уточнителна молба от ответника, която не съдържа искания за изпълнителни
действия. По изпълнителното дело на ЧСИ С. е изпратено запорно съобщения
за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Б. Ч.. Запорното
съобщение на 04.01.2019 г. е получено във фирмата, но видно от
представената от нас справка от НАП, от 08.01.2024 г. със справка на
актуалното състояние на трудовите договори на Б. Ч. към момента на
изпращане на запора същият вече не е бил в трудово правоотношение с
фирмата Алпетранс. Той е бил в трудово правоотношение с тази фирма до
08.10.2018 г. По този начин се установява, че наложеният запор не е могъл да
породи правно действие, тъй като към момента на изпращането му той не е
имал валидно трудово правоотношение. Изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, т. 8 от ГПК – цитира Тълкувателно решение №
№2/2013 г. Запорното съобщение е изпратено след изтичането на
двегодишния срок, а именно на 30.08.2016 г. или от предходната молба на
ответника от 29.08.2016 г., поради което това изпълнителното действие, макар
че не е имал валидно трудово правоотношение, е могло да породи правен
ефект след като е настъпила перемпция на изпълнителното дело, която е
прогласена с Постановление от 21.02.2019 на ЧСИ С., с което изпълнителното
дело, със страни: взискател – ответното дружество и длъжници –
доверителите ми, е перемирало. Тъй като най-вероятно ЧСИ е счел, че от
29.08.2016 г. няма постъпила молба от взискателя, поради което перемпцията
на изпълнителното дело е настъпила на 15.09.2019 г., поради което ЧСИ е
13
взела това предвид и е прекратила изпълнителното дело. Считам, че по
изпълнителното дело при ЧСИ С. има извършени плащания от страна на
доверителите ми, но съгласно съдебната практика частичното плащане от
страна на някоя от страните няма своя последица за признаване на цялото
задължение. В отговора на исковата молба ответникът споменава, че е имало
такова признаване, но от изпълнителните производства е видно, че липсва
такава молба. По този начин с изплащането на част от паричните суми не се
прекъсва давността, в този смисъл е практика на ВКС, Решение № 255 по т.д.
№ 145/2012 г., поради която частичното плащане не съставлява признание за
цялото задължение /цитира решението/. В момента, когато е трябвало да бъде
приложена перемпцията на изпълнителното дело тези плащания са
извършени. След прекратяване на изпълнителното дело при ЧСИ С. е
образувано ново изпълнително дело. Моля да ми дадете възможност да
представя писмена защита по делото. В обобщение, искането ми е на
основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено,
че моите доверители не дължат на ответното дружество сумите, подробно
описани в уточняващата молба по посочения изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1131/2012 г. по описа на РС – Пазарджик, които са предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ - Б. и
да се осъди ответното дружество да им заплати направените по делото
разноски.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът определя на пълномощника на
ищците едноседмичен срок от днес за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ обявява устните състезания за приключени и посочва, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:51 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14