Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. к., 25.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1968 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител твърди, че в КрлРС било образувало ЧГрД № 954/2019 г., по реда на
чл. 417 от ГПК по заявление на ищеца срещу Н.Д.Н. с ЕГН **********. С
издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано
изпълнително дело № 947/19 г. по описа на ЧСИ М.Ц.. Със свое разпореждане,
получено от дружеството ни на 18.11.2019 г. съдът предоставил едномесечен срок,
съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. На
27.04.2018 г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сключило договор за потребителски кредит № ********(Приложение
№ 2) с ответника Н.Д.Н.. На основание така сключения договор, ищецът
предоставил сума в размер на 6424.86 лева. В чл. 7 ал.1 от договора бил посочен
размера на предоставения кредит - 3000 лева, като към отпуснатия кредит се
включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 188.40 лева, дължима
в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и
се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Предвид
заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер
на 188.40 лева се финансира от кредитора и се възстановявала от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от
договора, потребителският кредит за общо ползване, средствата по кредита се
превеждали от кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато потребителят
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните
програми средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи застраховка живот в
размер на 69.30 лева и застраховка „безработица“ в размер на 70.69 лева
(Приложение 6). Общото крайно задължение по договора (чл.10 от договора)
възлизало на 3584.01 лева, която сума била разсрочена на 7 погасителни месечни
- 6 вноски всяка в размер на 512 лева, ведно с последна изравнителна вноска в
размер на 512.01 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в
размер на 22.62 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
(два) компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът преустановил плащанията
по договора, а на 05.12.2018 г. настъпил крайният падеж на договора. След тази
конкретна дата длъжникът загубил възможността да погасява месечно и цялото
вземане на кредитора от 2370.87 лева (2277.89 лева главница и 92.98 лева
договорна лихва) станало изискуемо. Към дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (09.05.2019 г.),
задължението на Н.Д.Н. с ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.“ ЕАД по договора, било в
размер на 2370.87 лева (2277.89 лева главница и 92.98 лева договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит,
ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към
15.04.2019 г. било в размер на 468.86 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да признае за установено, че Н.Д.Н. с ЕГН **********
*** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***:
сумата 2 277.89 лева (две хиляди двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и
девет стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********от
27.04.2018 г.; сумата 92.98 лева (деветдесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.08.2018 г. до 05.12.2018 г.; сумата 468.86 (четиристотин шестдесет и осем
лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.08.2018г. до 15.04.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 09.05.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 517 от 28.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 954/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Н.Д.Н. оспорва иска.
Твърди се, че договорът, от коЙто ищцовото
дружество черпело правата си бил „потребителски“ по смисъла на чл. от Закона за
потребителските кредити (ЗПК) и бил недействителен на посочените по-долу
основания. Договорът бил е недействителен, тъй като размерът на шрифта на който
бил изготвен бил по малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на
чл.10,ал.1 от ЗПК. Това от своя страна означавало, че исковата претенция следва
да бъде отхвърлена, като заявена на договорно основание. Договорът бил
недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради
липса на посочване на начина на фиксиране на годишния лихвен процент (ГПР) и
общо дължимата сума по кредита. Годишният процент на разходите (ГПР) бил е
дефиниран в чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, което от своя страна
представлявало „оскъпяване на кредита“. В ГПР се включвали всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, съгласно приложение
№ 1 към закона (чл.19, ал.2 ЗПК). Спазването на последното изчисление
гарантирало на потребителя, че ще разбере по какъв начин се формира неговото
задължение, т.е. потребителят щял да бъде наясно какъв е размерът на ПР и общо
дължимата сума по договора, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В
чл.10 от договора било посочено, че общо дължимата сума е в размер на 3584.01
лева при ГПР от 45.54 лева. От договора не ставало ясно по какъв начин е
формиран ГПР, т.е по какъв начин е изчислен и какво се включва като разход в
него. Това било наложително, т.к. ако ГПР надвишавал 5 пъти законната лихва
(50%), клаузата била недействителна на основание чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК. Не
било ясно и как е формирана общо дължимата сума по кредита. На стр.1 от договора
за кредит било посочено, че общ размер на кредита е 3328.39 лева, по надолу
била посочена сума от 188.40 лева, такса оценка на риска, за която не било ясно
дали е част от общо дължимата сума по кредита, респ. от ГПР. Освен това не
ставало ясно по какъв начин е формирана разликата от общо дължимата сума от
3584.01 лева и 3328.39 лева. Договорът бил недействителен на основание чл. 22,
вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК - в него не бил посочен размера на
вънаградителната лихва в лева и от тук не можел да се направи извод, дали
същата съответства на договорения лихвен процент от 22.62%. Договорът бил
недействителен на основание чл.55, вр. с чл.11, ал.1, т.11, вр. с т.12 от ЗПК.
В договора, както и в погасителния план към него липсвала яснота за потребителя
с всяка една от вноските, каква част от нея се покривала за главница,
възнаградителна лихва и др. разходи и какво потребителят погасявал. По повод на
горното, следвал единственият извод, че договорът е недействителен и затова
исковата претенция подлежала на отхвърляне, доколкото се основавара на
договорно основание.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2018 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № **********, като ищецът в качеството си на
кредитор отпуснал на ответника кредит в общ размер на 3000 лева. Страните
договорили потребителят да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер
на 188.40 лева; премия за сключването на застраховка живот в размер на 69.30
лева; такса безработица в размер на 70.69 лева. Страните уговорили лихвен
процент в размер на 22.62% и годишен процент на разходите в размер на 45.54%.
Договорът бил сключен за срок до 05.12.2018
г., а задължението следвало да бъде платено на 6 равни месечни вноски, всяка в
размер на 512 лева и последна, седма вноска в размер на 512.01 лева. Крайната
уговорена цена била в размер на 3584.01 лева. Уговорен бил падеж на първата
вноска – 05.06.2018 г. и падеж на последната вноска – 05.12.2018 г.
Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай,
че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи
на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от
трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото
непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява законна лихва до
окончателно погасяване на задължението. По делото са представени
заявление-декларация за установяване на договорни отношения, рамков договор за
платежни услуги на физически лица; искане за откриване на банкова сметка ***,
застрахователно удостоверение, декларация.
По делото е допуснато и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че:
1) Към датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК – 09.05.2019 г. ответникът е платил суми по договора в общ
размер на 1250 лева, както следва: на 03.08.2018 г. – 500 лева; на 27.12.2018
г. – 500 лева; на 04.02.2019 г. – 250 лева. С тези суми за погасени: главница в
размер на 1050.50 лева; договорна лихва в размер на 162.64 лева; обезщетение за
забава в размер на 36.86 лева.
2) Към датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК – 09.05.2019 г. ответникът е дължал както следва: главница в
размер на 2277.89 лева; договорна лихва в размер на 92.98 лева; обезщетение за
забава в размер на 468.86 лева.
3) С банково извлечение от разплащателна
сметка на ответника е установено, че ищецът е превел договорената сума по
договора на 27.04.2018 г. в общ размер на 3328.39 лева. Премиите по
застрахователните полици, сключени едновременно с договора са заплатени на
застрахователните дружества на 14.05.2018 г.
Ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК за
исковите суми, по което срещу ответника била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта било подадено възражение в
срок.
Съдът кредитира изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно, а и
неоспорено от страните.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства е видно, че между ответника и Т.Б.А.Б. ЕАД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор
за кредит, по който ищецът- кредитор е предоставил на ответника сумата от 3000 лева,
а последният се задължил да я върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно
обективирания в договора погасителен план. От заключението на допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът извършил плащания по
кредита в общ размер от 1250 лева.
Като последица от пълното или частично
просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски в чл. 16.2 от договора
е уредено настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали
вноски по договора за кредит и субективен фактор - упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно волеизявление.
Изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва автоматично при
наличието на обективните предпоставки, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост (т. 18 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014
г. на ВКС, II т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I
т.о. ). В конкретния случай такова обявяване не е било необходимо, тъй като
преди подаване на заявление по чл. 417 от ГПК е настъпил падежа на всички погасително
вноски и задълженията по тях са станали изискуеми и ликвидни.
Без правно значение за изхода от процеса е
размерът на шрифта, с който е изготвено застрахователното удостоверение и
застрахователната полица, доколкото разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК не
поставя изисквания документи извън договора и приложенията му да са изготвени
на шрифт, не по-малък от 12. Ответникът не доказа възражението си, че шрифтът
на договора е с размер по –малък от 12.
По релевираните от страна на ответника
възражения за нищожност на процесния договор съдът намира следното: Процесният
договор от 27.04.2018 г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11,
ал. 1 ЗПК (действащ към датата на сключване на процесния договор) договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9 - лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; т. 10. - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В чл. 9 и чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит се съдържа
посочената по-горе информация, поради което съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че чл. 22 ЗПК не
намира приложение.
Съдът не споделя доводите в отговора на
исковата молба, че ГПР е в размер петкратно по-висок от размера на законната
лихва, поради което било налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Размерът на законната лихва за просрочени парични задължения е определен на
основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта
(постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС). За м. април 2018 година основният
лихвен процент на БНБ е 0.00% + 10 пункта прави размер на законната лихва към
дата на сключване на договора 10.00%, респ. петкратен размер на законната лихва
50.00%. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за потребителския кредит дефинира
понятието и начина на изчисление на годишния процент на разходите. В настоящия
случай годишния процент на разходите по договора е определен на 45.54%, поради
което не надвишава петкратния размер на законната лихва. Не е налице и твърдяното
от ответника заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото при
заобикалянето на закона се търси постигане на забранен резултат с позволени
средства, а в настоящия случай уговорения между страните ГПР не надвишава
законоустановения максимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва,
че са налице основанията за претендиране на търсените суми по договора, които
не са били платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до размерите,
установени от вещото лице, като се признае дължимостта на вземането от
ответника, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и
искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното погасяване.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 34.32 лева за
заплатена държавна такса, 200 лева за възнаграждение на вещо лице. Съдът
определя възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство в размер на 100
лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от
наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 954/2019 г. в размер на 56.79 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Н.Д.Н. с ЕГН **********
*** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***:
сумата 2 277.89 лева (две хиляди двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща главница
по договор за потребителски кредит № ********от 27.04.2018 г.;
сумата 92.98 лева (деветдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г.;
сумата 468.86 (четиристотин шестдесет и
осем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.08.2018г. до 15.04.2019 г.,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 09.05.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 517 от 28.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 954/2019 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** разноски в исковото производство
в размер на 334.32 лева и разноски в заповедното производство в размер на 56.79
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: