№ 429
гр. Перник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105923 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. против Л. И. Г., ЕГН
**********, Х. К. Г., ЕГН ********** и И. К. Х., ЕГН **********, всички с
адрес гр. ***
Сочи се, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник”
ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответниците в качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях
ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответниците, а ответниците – да заплаща стойността
на доставената им топлинна енергия, съразмерно с участието си в
съсобствеността, а именно 4/6 ид. ч. за Л. Г. и по 1/6 ид. ч. за останалите
двама ответници. Твърди се, че падежът на всяко месечно задължение е в 30-
дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото
облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответниците недвижим имот,
находящ се в гр. *** топлинна енергия. Твърди се, че стойността на така
доставената топлинна енергия е 2495.08 лв. и ответниците не са изпълнили
задължението си да я заплатят.
Сочи се, че същите дължат обезщетение за забава върху всяка просрочена
месечна главница, считано 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. в общ размер от
304.74 лв.
1
Твърди се, че за посочените вземания ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците по реда
на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 4625/2022 г.
по описа на ПРС и издадена исканата заповед. В срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК ответниците са подали възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца както следва: Л. И. Г. - сумата от 1663.39
лв., представляваща 4/6 части от главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху
тази главница в размер на 203.16 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022
г., както и законната лихва върху главницата считано от 15.08.2022 г. до
окончателното плащане; Х. К. Г. - сумата от 415.85 лв., представляваща 1/6
част от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази главница в размер на
50.79 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., както и законната лихва
върху главницата считано от 15.08.2022 г. до окончателното плащане; И. К. Х.
- - сумата от 415.85 лв., представляваща 1/6 част от главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с
обезщетение за забава върху тази главница в размер на 50.79 лв. за периода от
09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата
считано от 15.08.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 4625/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявено е искане за
присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от упълномощения им представител –
адвокат В.. Искът е оспорен по основание и по размер.
Ответниците оспорват качеството си клиенти на топлинна енергия, като
твърдят, че не са нито собственици, нито ползватели по отношение на
процесния недвижими имот. Сочат, че не са и титуляри на партида, открита в
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия
имот.
Твърдят, че между тях и ищеца не съществува облигационно отношение,
тъй като не е сключван договор между тях. Партидата, открита при ищеца за
процесния имот не е на тяхно име. Оспорват обстоятелството, че през
процесния период в процесното жилище е доставяна топлинна енергия на
стойността, претендирана от ищеца.
Заявяват възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност
за исковите претенции.
Оспорват представеното с исковата молба извлечение от сметки. Твърдят,
че счетоводството на ищеца не се води редовно.
Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като
погасен по давност. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил
представител. Докладвана е молба от същия, с която е заявил, че поддържа
иска. Моли съда да го уважи и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си – адв. В.
2
поддържат отговора. Оспорват иска. Молят съда да отхвърли предявения иск.
Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските на
ответниците за адвокатско възнаграждение.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от
воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 4625/2022 г. по описа на
ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 2792/16.08.2022 г., ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта. Искът за
установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на
топлинна енергия" по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация
- Перник" ЕАД в един местен ежедневник – вестник "Съперник", бр. 82 от
29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са
публикувани и в един централен ежедневник – вестник "Новинар", бл.
101/2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат
отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,
свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани
от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
"продавача на топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" АД и "купувача
на топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
3
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представения от ищеца договор за продажба на недвижим имот от
25.07.1990 г. се установява, че процесното топлоснабдено жилище,
представляващо, апартамент, с административен адрес: гр. *** е придобито в
собственост чрез покупко-продажба от Х.Г.Г..
От удостоверение за наследници изх. № 20/ГРС-1404/02.03.2020 г. се
установява, че К. Х. Г. е починал на 28.11.2006 г. и е оставил за свои
наследници ответниците по делото – Л. И. Г. – съпруга, Х. К. Г. – дъщеря и И.
К. Х. – син.
При доказателствена тежест на ищеца, указана му с доклада по делото, той
не е ангажирал други доказателства за установяване, че ответниците имат
качеството „клиенти на топлинна енергия“ .
От посочените по-горе писмени доказателства не може да се направи
извод, че ответниците са собственици или ползватели на процесния
топлоснабден имот. Не е установено те или техния наследодател да са
правоприемници на Х.Г.Г.. От представеното извлечение от сметка, оспорено
от насрещната страна, не може да се приеме, че ответницата Л. И. Г. е клиент
на топлинна енергия за процесното жилище.
Предвид изложеното, съдът счита, че не е установено по делото през
процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. ответниците да имат
качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. Затова предявените срещу тях искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да се
присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното и в исковото производство. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на същите. Съдът счита, че то е основателно.
Предявеният иск е един, тъй като се основава на едни и същи факти и касае
едно и също вземане, за което се твърди, че се дължи разделно то три лица.
Затова адвокатското възнаграждение за защита на ответниците е едно. С
оглед цената на иска – 2799.82 лв. и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. минималният му размер за
исковото производство е 579.98 лв., а за заповедното – 439.99 лв. Делото не
разкрива фактическа и правна сложност по-голяма от други дела от същия
вид. Същото е разгледано и решено в едно съдебно заседание, със събиране на
писмени доказателства и 2 броя съдебни експертизи, поискани от ищцовата
страна. Предвид изложеното съдът намира, че заплатеното от ответниците
общо адвокатско възнаграждение от 900 лв. в заповедното производство и 900
лв. в исковото производство, е прекомерно и следва да се намали,
респективно до 580 лв. и 440 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от Е за
ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че Л. И. Г., ЕГН **********, Х. К. Г.,
ЕГН ********** и И. К. Х., ЕГН **********, всички с адрес гр. ***дължат на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Ч.К.С., както следва: Л. И. Г. - сумата от 1663.39 лв., представляваща 4/6
части от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази главница в размер
на 203.16 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., както и законната
лихва върху главницата считано от 15.08.2022 г. до окончателното плащане;
Х. К. Г. - сумата от 415.85 лв., представляваща 1/6 част от главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
с обезщетение за забава върху тази главница в размер на 50.79 лв. за периода
от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата
считано от 15.08.2022 г. до окончателното плащане; И. К. Х. - сумата от
415.85 лв., представляваща 1/6 част от главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с обезщетение за
забава върху тази главница в размер на 50.79 лв. за периода от 09.07.2020 г.
до 18.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата считано от
15.08.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
4625/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ "Република", представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Г., ЕГН **********, Х. К. Г., ЕГН ********** и И. К. Х.,
ЕГН **********, всички с адрес гр. ***сумата от 440 лв. /четиристотин и
четиридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/,
представляваща заплатено възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
4625/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5