Р Е Ш Е Н И Е
№ 66/27.01.2023 година, град Б.
Административен съд – Б., на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 1872/2022 година
Производството е по глава десета раздел първи от
АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „В.“
ЕООД - Б. с ЕИК ********* и адрес – град Н., ул. „Еделвайс“ № 44, ет. 2, ап. 6,
представлявано от управителя В. Л., против заповед № ФК - 105 - 0059821/09.08.2022
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни
дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП, потвърдена с
решение № ГДФК – 119/31.08.2022 година на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП (лист 3 –
6, 20 – 24 и 8 - 17).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „пекарна
„В.““, намиращ се в град Н., улица „Дюните“ № 43, стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
е незаконосъобразна. Изтъква, че към момента на издаване на заповедта не е
образувано дори административнонаказателно производство, защото за установеното
нарушение не е съставян и връчван АУАН нито е издавано НП, поради което е
невъзможно приложението на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС. Поддържа, че
административният акт не е мотивиран по отношение на продължителността на
мярката, на защитата на обществения интерес, който я е наложил, на конкретната
опасност, чието предотвратяване/преустановяване е обусловило налагането на ПАМ.
Сочи се, че заповедта е с бланкетно съдържание, че административното нарушение
не е извършено, както и че за извършената продажба е бил издаден фискален бон.
Иска се отмяната на ПАМ.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира
разноски.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Фактите
На 07.08.2022
година в 09:52 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена
проверка от служители на НАП. При проверката от органите по приходите била
извършена контролна покупка на една кренвиршка с лютеница, две домашни
курабийки и две бутилки минерална вода на обща стойност 6,60 лев, заплатена в
брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не била
издадена фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT755625 и ФП № 02755625, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането на стоката. Сумата е била заплатена от инспектор по приходите, а е
приета от Х. Х. – продавач в обекта.
В хода на
проверката, след извършването на продажбата, бил разпечатан дневен финансов
отчет № 0064272/07.08.2022 година от ФУ и КЛЕН, от които било установено, че
контролната покупка не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон. За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен
протокол сер. АА № 0059821/07.08.2022 година. Продавачът в обекта дала писмено
обяснение, в което посочила, че неиздаването на фискален документ се дължи на
„новия софтуер че за секунди прекъсва“ (лист 32 – 33 и 25 - 28).
На 09.08.2022
година, била издадена заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед
търговецът получил на 10.08.2022 година като я обжалвал по административен ред,
съответно – на 31.08.2022 година горестоящият административен орган (директорът
на дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК в ЦУ на НАП) с решение отхвърлил
жалбата срещу налагането на ПАМ.
На 26.08.2022
година за извършеното нарушение бил съставен и АУАН № F673332/26.08.2022 година от
инспектор по приходите в НАП (лист 52 - 54).
След решението
на горестоящия административен орган, жалбоподателят е сезирал АдмС – Б., по
повод което е образувано и настоящото производство.
Като
доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед
№ ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, както и
заповед № 1340/11.04.2022 година на изпълнителния директор на НАП за
назначаването на А. К. за началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б. на ГДФК
в ЦУ на НАП. Според заповедта от 25.08.2020 година, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по
чл. 186 от ЗДДС, а директорът на ГДФК в ЦУ на НАП е оправомощен да разглежда
жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. С втората цитирана заповед се установява длъжностното качество на
конкретния служител на НАП, наложил ПАМ (лист 55 - 57).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на
изпълнителния директор на НАП.
При
издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно
чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в
качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
В
случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице
– констатирано е, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за
прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект,
като ирелевантен е факта, дали има издадени АУАН и НП и дали постановлението
е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като
предпоставка за налагане на ПАМ. По казуса се установява, че АУАН е съставен след
налагането на мярката.
Съгласно чл.
3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра
на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В конкретния
случай, при извършената проверка, оформена с протокола, е констатирано
неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане
на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на
закона.
Административният
орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност
и - при наличие на установено нарушение, няма възможност за избор да наложи или
не ПАМ, а е длъжен да го направи.
В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския
обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който период е близък до
средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с цел
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане
на вреда за фиска. Следва да се отбележи, че продължителността на срока на ПАМ
е въпрос на оперативна самостоятелност на органа и – сам по себе си – не
подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи липсата/наличието на
мотиви относно възприетата продължителност на този срок. В конкретния случай
такива мотиви са изложени. Съдът счита, че превантивната и възпираща цели,
търсени със срока на наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията
чрез ПАМ с продължителността, посочена в заповедта, която е достатъчна за
защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения.
Неоснователен е доводът в жалбата, че ответникът е
изложил бланкетни мотиви относно продължителността на срока на мярката.
Действително, мотивите в заповедта – в тази насока – са еднотипни с мотивите в
други заповеди за налагане на ПАМ, служебно известни на съда. Тази еднотипност,
обаче, е обусловена от еднотипността на случаите, при които се налага мярката –
извършена контролна покупка, неиздаване на фискален документ, проверка на
обекта и констатиране на нарушение, последваща проверка и констатиране на други
аспекти от търговската дейност на проверявания субект – напр. наличието на
непогасени задължения към фиска. Еднотипността на случаите неизбежно води до
еднотипност на мотивите, с които се налага ПАМ, в това число и относно
продължителността ѝ. Този подход не е незаконен, а е в съответствие с
изискването към администрацията сходните случаи да се третират по еднакъв
начин, прогласено от нормата на чл. 8 ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят оспорва установените факти, че за
извършената продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен
протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се
ползва с материална доказателствена сила
по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата,
установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, а
съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството.
Затова следва да бъде кредитиран. Отделно от съдържанието на протокола, съдът
констатира, че в представения като доказателство дневен отчет за извършените
продажби контролната покупка на 07.08.2022 година в 09:52 часа не е отразена, а
продавачът в обекта изрично е признал, че такава практика (за неиздаване на
фискални документи) съществува, поради посочена от него причина – „прекъсване“
на „софтуера“, каквото и да означава този израз.
Неоснователно и възражението
на жалбоподателя, че е бил лишен от възможност да използва привилегирования
състав на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, предвид липсата на издадено НП за
констатираното нарушение.
Съгласно чл. 187 ал.4 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването
се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно
нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец
от запечатването му.
Възможността, предвидена по
чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването ѝ не е
безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ.
Нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна
възможност е обвързана с настъпването на факти, които принципно е възможно и да
не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за
установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира
дружеството или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее
да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка
между ПАМ и издаването на НП за нарушението се илюстрира и от последното
изречение на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, според което при повторно нарушение не се
разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването
му (т.е. заплащането на санкцията, веднага след издаване на НП не води
непременно до незабавно прекратяване на мярката). В този смисъл, неиздаването
на АУАН или невръчването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание
за незаконосъобразност на мярката.
С оглед на изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. Предвид правната сложност на
спора, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято
структура е органът - ответник) разноски в размер на 100 (сто) лева, дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ ЕООД - Б. с ЕИК *********
и адрес – град Н., ул. „Еделвайс“ № 44, ет. 2, ап. 6, представлявано от
управителя В. Л., против заповед № ФК - 105 - 0059821/09.08.2022 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“
на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК
– 119/31.08.2022 година на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД - Б. с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: