Решение по дело №77/2013 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 74
Дата: 14 март 2013 г. (в сила от 11 април 2013 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20132150200077
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е 

№                                                   14.03.2013г.                                           гр.Несебър              В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на пети март                                                              две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Узунов

наказателно административен характер дело №77 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от И.Д.П. , ЕГН **********, с адрес:***, „Стария възел” 2, ет.2, ап.10 , против наказателно постановление № 1184/23.04.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП са наложени на жалбоподателя административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 19.04.2010 г. около 14.53 часа, в гр.Несебър, до к/с „……… ”, е управлявал МПС- лек автомобил “Ауди А6” с рег. № ….., със скорост 72 км/ч при ограничение от 40 км/ч. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, но счита, че следва да му се наложи наказание при приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

В съдебното заседание  жалбоподателя не се явява. Не сочи нови доказателства.

За РУП- Несебър не се явява представител в съдебно заседание, не е заявено становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Несебърският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

На 19.04.2010 г. служителите на РУП- Несебър Ж. и Чернев извършвали проверка на автомобилите, движещи се по главен път І-9, около 199 км. в посока от гр. Бургас към гр. Варна относно спазване ограничението на скоростта. Около 14.53 часа същите засекли с техническо средство Трафик радар ТР 4Д, № 336 лек автомобил “Ауди А6” с рег. № ….. движещ се с превишена скорост. Същият бил спрян за проверка, при която било установено че водач е жалбоподателят П.. Апаратът отчел скорост на движение 72 км/ч, при ограничение от 40 км/ч. Нарушителят бил запознат с показанията на техническото средство и му бил съставен АУАН за извършеното нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ж., както и от приложените в административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда наказание “глоба” за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място с 31 до 40 км/ч. В конкретния случай от съставения акт и от гласните доказателства по делото се установява превишаване на скоростта с 32 км/ч- при ограничение от 40 км/ч жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост 72 км/ч. С оглед на това и при липсата на доказателства по делото, които да поставят под съмнение отразените в АУАН обстоятелства, съобразявайки разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, установяваща презумптивна доказателствена сила на същия, съдът приема, че жалбоподателят е извършил описаното в него нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При извършената служебна проверка съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му и е подписан от него без възражения. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на това, съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Относно наказанието :

Разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в редакцията й след изменението, обн. ДВ бр. 10/2011 г., предвижда наказание глоба за извършеното от жалбоподателя нарушение. Тази редакция е по-благоприятна за нарушителя, с оглед отпадането на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, поради което следва да се приложи на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН. Ето защо, наказателното постановление следва да се отмени в частта, относно наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от право да управлява МПС. В останалата част наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 1184/23.04.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, в частта, с която е наложено на И.Д.П. , ЕГН **********, административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 1184/23.04.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър в останалата част, с която на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено на И.Д.П. , ЕГН **********, с адрес:***, „Стария възел” 2, ет.2, ап.10  административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за това, че за това, че че на 19.04.2010 г. около 14.53 часа, в гр.Несебър, до к/с „……… ”, е управлявал МПС- лек автомобил “Ауди А6” с рег. № ….., със скорост 72 км/ч при ограничение от 40 км/ч

 

ОСЪЖДА „И.Д.П. , ЕГН **********, с адрес:***, „………  , да заплати по сметка на Районен съд- Несебър сумата от 10 лв. /десет лева/, представляващи заплатени пътни  и дневни разноски на свидетел по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: