Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020
г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 26
май 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 5194 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК
Ищецът
М.И.В. твърди в исковата си молба, че
в средата на месец Август 2019год., в пощенската си кутия открила писмо
изпратено от ответника С.Г.ГРУП, ЕИК: *********, с което я поканили да заплати
дължима сума в размер на 225 лева / двеста двадесет и пет /, която сума била
задължение по партида № *********, която сума дължала на ответника, тъй като
посоченото задължение било дължимо към Мобилтел ЕАД / А1/ С.Г.ГРУП твърди, че в
предходно писмо била уведомена от ответника, че между С.Г. ГРУП и Мобилтел ЕАД
/А1/ била извършена цесия на посочената сума и на основание извършената цесия,
те вече били кредитор по просроченото задължение. В писмото било описано още,
че ако не плати посочената сума на ответника в седемдневен срок от датата на
получаване на писмото, то С.Г. ГРУП ще започне процедура по образуване на
гражданско дело. В писмото ищцата прочела, че ако се започне гражданско дело
срещу нея, то ищцата ще бъде принудена да покрие лихвите за периода от издаване
на фактурата до завеждане на съдебното дело, адвокатски хонорари, държавни
такси, както и разноските за действията на частен съдебен изпълнител, във
връзка с принудителното събиране на задължението.
След
като ищцата получила писмото започнали всекидневни телефонни обаждания от
служители на ответното дружество, които със заплашителен тон започнали да й
обясняват, че ако не плати задължението си ще й запорират банкови сметки и ще и
вземат недвижимите имоти ако имала такива. Независимо, че тя всеки път им
обяснявала, че не дължи процесната сума на ответника, телефонните обаждания не
спирали. Напротив, обажданията започнали през два-три часа от различни
телефонни номера. Тормозът с обажданията започвал от сутринта около 9 часа и приключвал
към 21 часа вечерта. Започнали да звънят на родителите й като им обяснявали, че
и те можело да й платят задължението. Телефонният тероризъм и заплахите
продължавали и към датата на предявяване на исковата молба и този тормоз, който
налагал ответника спрямо ищцата бил нетърпим.
Ищцата
твърди, че никога не дължала сумата в размер на 225 лева /двеста двадесет и
пет/ нито на Мобилтел ЕАД /А1/, нито на С.Г. ГРУП., а ако имало неплатено
задължение в размер на 225 лева /двеста двадесет и пет/, то същото било
погасено по давност.
Моли
съда да постанови решение, с което да установи, че ищцата М.И.В., ЕГН: **********
не дължи на ответника С.Г. ГРУП,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София
(столица), община Столична, гр. София 1407, район р-н Триадица, бул. Черни връх
№ 150, ет. 1, тел.: 0700 30029; (052) 601888, Електронна поща: *****@***.**,
представлявано от СУЛТАНКА И. ЦАМПАРОВА, сумата
в размер на 225 лева /двеста двадесет и пет/, тъй като същата е погасена по
давност.
Претендират
сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
които са в общ размер на 350 лева /триста и петдесет лева/.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „С.Г.Груп” ЕООД, в който
заявява, че искът е допустим.
Моли
съда да постанови решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК и да
възложи разноските върху ищеца.
С
настоящия писмен отговор, в преклузивния едномесечен срок по чл. 119, ал. 3 във
вр. с чл. 131 ГПК, прави възражения за местна подсъдност. Излага подробни
съображения в писмени отговор.
Правят
искане за признание на иска, поради което, молят, да постанови решение при
признание на иска и да осъди М.И.В. да плати разноските по делото. Искането
отправят, доколкото дружеството не твърди, че имало вземане спрямо М.И.В., нито
оспорвали твърдението, че индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет
на делото, било погасено по давност. Ответникът признавал, че няма вземане
спрямо ищеца както и, че то било погасено по давност, но прави искане за
присъждане на разноските по делото, доколкото не било дало повод за завеждане
на делото. Съгласно цитираното определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС: При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул. възможност за друга
извънпроиесуална принуда ши не е дал друг повод за предявяването на иска.
Оспорват
фактическите твърдения, че ищецът бил търсен когато и да било от представители
на ответника или пък, че тези обаждания продължили след позоваване от негова
страна на изтекла погасителна давност.
В
тази връзка, твърдят, че представената покана за плащане към исковата молба не
изхождала от дружеството ответник и оспорвали нейната автентичност като
заявяват, че подписът върху нея не бил положен от Султанка И. Цампарова.
Дружеството не било отправяло каквито и да било претенции спрямо него.
С
настоящото заявяват, че вземанията, които “Мобилтел” ЕАД прехвърлило на
„С.Г.Груп“ ЕООД в действителност били погасени по давност, но дружеството не ги
претендирало от ищцата. Поради това „С.Г.Груп“ ЕООД не следвало да отговаря за
направените разноски по делото
Молят
съда да решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК и да възложи
разноските върху ищеца съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Моля
съда на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, да осъди М.И.В., да заплати на
„С.Г.Груп“ ЕООД сторените разноски в размер на 360.00 лева - платено адвокатско
възнаграждение.
Моля
съда да открие производство по чл. 193 ГПК на оспореният документ - покана за
плащане.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл.
235 от ГПК, намира за установено следното:
От представената по делото Покана
за плащане от ответника до ищцата М.И.В., ведно с пощенски плик с клеймо от
5.08.2019 г., се установява, че последната е поканена да заплати сумата от 225
лв. по партида ********* в 7-дневен срок от датата на получаване на поканата. Видно
от поканата за плащане „С.Г.Груп“ ООД
ищцата М.И.В. е уведомена, че при неплащане на сумата, ще започне
процедура по образуване на гражданско дело. Посочено е, че ищцата била уведомена с предходно писмо от „С.Г.
Груп“ за извършената цесия между „Мобилтел“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
В първото по
делото проведено съдебно заседание, съдът е задължил ответника да представи
Договор за цесия между „Мобилтел“ и „С.Г. Груп“, Покана за плащане в оригинал,
както и Договор, сключен между „Мобилтел“ и ищцата по делото М.И.В.. Тези документи
не са представени от ответника. По делото е представено единствено становище от
ответника, в което заявяват, че дружеството няма интерес да представи договор
за цесия, както и че вземането е отписано от дружеството и никога не са търсили
ищцата по телефона.
В съдебно
заседание е разпитана в качеството на свидетел Величка Георгиева В., майка на ищцата. От показанията
й е видно, че М. не била вземала никакви
пари. Имало много телефонни обаждания, тъй като е присъствала когато й се
обаждали. Дъщеря й споделила, че се обаждали от С.Г.Груп и че дължала някаква сума,
която трябва да заплати. Заявява, че телефонните обаждания били непрекъснато,
даже и по домашния телефон. Сочи, че обажданията били от С.Г.Груп, а всъщност
имала отношения с М-тел. М. не дължала пари на М-тел. Почти всеки месец
получавала писма за задължение от С.Г.Груп. Заявява, че е присъствала на
обажданията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
По настоящото дело се установява, че ответникът „С.Г.Груп“ ЕООД
гр. София със своето поведение е дал повод за завеждане на делото. За да
достигне до този извод, съдът съобразява, че това юридическо лице е поканило извънсъдебно ищцата В. да изпълни доброволно задължението,
възникнало в нейна тежест с покана, връчена на 5.08.2019 г. Следователно,
падежът на това парично задължение на ищцата е настъпил с изтичане на срок за доброволно
изпълнение, който е 7 дни от уведомяването, т. е. на 12.08.2019 г., което е
преди завеждане на настоящото дело. В становището си ответникът признава иска и
сочи, че задължението е погасено по давност.
С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният от ищцата иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Ето защо съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
не е необходимо да излага допълнителни мотиви за това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответника следва да се присъдят направените от ищцата съдебни и деловодни
разноски в размер на 350 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и
ДТ.
Ответникът е възразил срещу дължимостта на претендираните
разноски, доколкото с поведението си не е станал повод за образуване на делото.
За да се ползва ответникът от привилегията на чл.
78, ал. 2 ГПК, законът поставя кумулативното
наличие на две предпоставки- той да не е станал повод с поведението си за
завеждане на делото и да е признал иска. В случая тези две предпоставки не са налице. Налице е единствено признание на иска, но видно от
събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установи, че същият е
дал повод за завеждане на исковата претенция. В отговора си и становището си по
същество на спора, ответникът е оспорил исковата претенция, както по
допустимост, така и по основателност. Затова, в негова тежест следва да се
възложат разноските сторени от ищцата в производството за платена държавна
такса от 50 лева и адв. възнаграждение от 300 лева, или общо 350 лева. Следва
да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ответника за наличието на
основание по чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като в случая не може да се приеме, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото.
Водим
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г. ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София
(столица), община Столична, гр. София 1407, район р-н Триадица, бул. Черни връх
№ 150, ет. 1, тел.: 0700 30029; (052) 601888, Електронна поща: *****@***.**,
представлявано от СУЛТАНКА И. ЦАМПАРОВА, че М.И.В., ЕГН: **********,
адрес: *** /съдебен адрес:***, офис 2 – адв. А.Г.М./, НЕ дължи сумата в размер на 225 лева на "С.Г. ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община
Столична, гр. София 1407, район р-н Триадица, бул. Черни връх № 150, ет. 1,
тел.: 0700 30029; (052) 601888, Електронна поща: *****@***.**, представлявано
от СУЛТАНКА И. ЦАМПАРОВА.
ОСЪЖДА „С.Г. ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица),
община Столична, гр. София 1407, район р-н Триадица, бул. Черни връх № 150, ет.
1, тел.: 0700 30029; (052) 601888, Електронна поща: *****@***.**,
представлявано от СУЛТАНКА И. ЦАМПАРОВА, да заплати на М.И.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** /съдебен адрес:***, офис 2 – адв. А.Г.М./, сумата от 350
лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: