№ 483
гр. Монтана, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630100168 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от Н. Д. С. срещу Креди Йес ООД, ЕИК
*********, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 769712/02.02.2024 г,, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1
предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради
противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу ответника за заплащане на
сумата 1254,73 лв.– недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025 г., до
окончателното плащане
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за
заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския
кредит, тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК
от 50%. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща
задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната
сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя,
1
като по този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочва, че е заплатил сума в размер на 100 лева по договора за кредит, която
следва да му бъде върната, като платена без основание.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за
неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на процесния
договор. Ищецът сам е избрал поръчителя и да заплаща възнаграждение.
Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е следвало да се
включва в него разходите по договора за поръчителство.Оспорва наведените
доводи на ищеца за недействителност на договора. Твърди се индивидуално
уговаряне на клаузите по договора. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че 01.02.2024 г. между ответника- кредитодател: Креди Йес
ООД, ЕИК ********* и Н. Д. С., ЕГН ********** (ищец - кредитополучател),
е сключен Договор за кредит с № 769712 / 01.02.2024 г. По силата сключения
договор, на С. е предоставена заемна сума в размер на 2200 лв., като сумата се
издължава за 17 месеца с годишен лихвен процент от 39.96%. Задължението е
платимо на 17 погасителни месечни вноски, всяка в размер от 171,57лв.
Съгласно чл. 10 от договора, кредитополучателят изплаща такса -
неустойка за непредоствено обезпечение „Банкова гаранция / поръчителство“
в размер месечно от 146,43 лв, която следва да се възстанови от длъжника с
месечните погасителни вноски. Размерът на неустойката е на обща стойност
2489,36 лв. Общата сума за плащане на главница, лихва и с такса-неустойка е
в общ размер на 5406 лв. Между страните бил уговорен годишен лихвен
процент в размер на 39.96%, а ГПР, съгласно сключения договор за кредит, е в
размер 44.28%.
По делото е прието заключение на вещото лице, което посочва, че
действителният размер на ГПР е в размер на 311,16%
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение
е посочено, че че ГПР е в размер на 529,66% при включване на
2
възнаграждението по договора за поръчителство. Ищцата е заплатила 3454,73
лева по кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за
връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този
начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
3
двама поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от
50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 300 лева, а сумата
горепосоченото задължение е в размер на 199 лева , което се равнява на над 50
% от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 43,20
%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той, като вещото
лице посочва, че действителният размер на ГПР е 361,89%. Така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а
прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по
чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе постановки и доколкото се
констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти,
то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по
т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски
кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка,
годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация,
4
която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите
разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната
дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на
разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата
на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител
на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв
вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както
последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции
практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай
договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като
премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет
на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина
на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%,
при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за
потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени
по ясен и недвусмислен начин.“
В случая в чл. 2 са уговорени лихвения процент и годишния процент на
разходите, като не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е
посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и
нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение №
602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.
Настоящият състав споделя взетото принципно решение в Определение
№ 527 от 09.06.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на ВКС, ГК, в
което ВКС посочва, че: "приемането на норми като визираните в чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за
преценката на съда в кои случаи и в каква степен договерни възнаградителни
вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент
на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази
преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на
5
годишния процент на разходите. Когато законодателят, ръководейски се на
свой ред от изтъкнатите по-горе принципи, които прилага и съда, въведе
норма като коментираната във въпроса, нейното нарушаване влече нищожност
поради противоречие със закона, което именно прaвно положение съдът
императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и
санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на
всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на
имеративна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост
за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент
разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност
съгласно чл. 22 ЗПК"
С оглед на горното искът следва да бъде уважен. При това положение
исковете се намират за доказани по основание и по размер, поради което ще се
уважат изцяло за претендираните суми 1254,73 лева.
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.
Цената на иска е в размер на 5406 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
минималното възнаграждение е в размер на 840,60 лева по установителния
иск и 427,47 лева по осъдителния иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
6
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва да е в размер на
400 от пълния размер от 840,60 лева и по осъдителния иск следва е в размер на
150 лева от пълното възнаграждение от 427,47 лева. /в този смисъл Решение
№ 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. С., ЕГН
**********, срещу „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК ... иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на Договор за потребителски кредит № 769712/02.02.2024 г,, на
основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „КРЕДИ ЙЕС” ООД,
ЕИК ... ЕИК *********, да заплати на Н. Д. С., ЕГН **********, сумата от
суми 1254,73 лева, ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до заплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК ...да заплати на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат *********, адвокатско
възнаграждение в размер 550 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК ... да
заплати на Районен съд - Монтана сумата 256,24 лева – държавна такса и
разноски по гр.д.№ 168/2024г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8