Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на "П"О., [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-204-0116507 от 01.04.2024г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив, в ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването ѝ в противоречие с процесуалния и материалния закон .

Твърди се, че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства по случая и без да са изложени относими мотиви. Не било изяснено при проверката, защо плащането на куверт се е извършило чрез издаване на касов ордер, като се излага, че това било сторено тъй като в унифицираната програма във фискалното устройство нямало опция за издаване на фискален касов бон авансово при заплащане на куверт. Самите касови ордери били регистрирани по надлежния ред, а приходите от тях съответно се отчитали чрез касов бон на датата на възникване на данъчното събитие. Наред с това не било отчетено, че се касае за обект стопанисван от дружеството, което нямало фискални задължения. Дори и извършено, евентуалното нарушение било с ниска степен на обществена опасност, тъй като не бил доказан завършен състав за укрити приходи.

Сочи, се и че заповедта е издадена при неспазване на материалния закон, тъй като се явявала издадена в противоречи с принципа, че за едно и също нарушение не можело да се налага повече от едно наказание. Изрично в самата заповед било посочено, че по отношение дружеството било издадено наказателно постановление, с което била наложена имуществена санкция и същата била заплатена. Наказващият орган не приложил правилно закона с оглед постоянната практика на СЕС, съгласно която административните санкции, налагани от Националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл.2, и чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и следователно на правото на съюза по смисъла на чл. 51 ал.1 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл административният акт се явявал издаден в нарушение практиката на СЕС, според която не се допускала национална правна уредба, с която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни самостоятелни производства да се санкционира данъчно задълженото лице многократно.

По изложените съображения, се иска отмяна на оспорения административен акт и се претендират разноски по делото. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от пълномощник на жалбоподателя, който изрично заявява че не претендира разноски представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“, [населено място], чрез пълномощник – в писмено становище към жалбата и в отделна писмена молба, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноски. При уважаване на жалбата моли на жалбоподателя да бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер, само след доказване на неговото реално заплащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2024г. била извършена проверка на място в обект реторант ***, находящ се [населено място] местност“Дефилето“, стопанисван от "П"О.. На посочената дата в 17:50ч. била осъществена контролна покупка на 2 бр. куверта за 08.03.2024г. с гост певец Н. на обща стойност 130.00 лева платени в брой от проверяващите на лицето продавач, преди легитимацията от органите по приходите. За покупката не бил издаден фискален касов бон от монтираните и въведени в експлоатация фискални устройства в обекта, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка серия АА, с бл. № 0116507/26.01.2024г.съставен в присъствието на служители на "П"О. и същия бил подписан без възражения.

На 01.04.2024г. Началникът на отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, като приел, че така констатираното при извършената проверка, води до неотразяване на приходи и представлява нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, издал оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-204-0116507/01.04.2024г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС разпоредил налагането на принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – ресторант***, находящ се [населено място] местност, стопанисван от "П" О. и „Забрана за достъпа до него за срок от 7 дни“.

Заповедта е била връчена на представител на дружеството на 09.05.2024г. Жалбата е подадена до съда чрез административния орган на 16.05.2024., по поща видно от пощенското клеймо на плика и регистрирана в ТД на НАП с рег. № 70-004078/20.05.2024г.

От приобщените по делото доказателства се установява също, че за констатираното нарушение, Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, е издал по отношение на "П"О., гр.Димитровград Наказателно постановление №763981-[рег. номер]/01.04.2024г., с което наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 1200.00 лева. Съобразно удостовереното от ответника в писмо постъпило с вх № 4498/28.06.2024г. при АДмС-Хасково, Наказателното постановление е връчено на 09.05.2024 на представител на дружеството, не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.05.2024г. Дължимата санкция, вече в размера по съгласно чл. 79Б от ЗАНН (80 процента от санкцията) е заплатена на датата на връчването на НП, с платежно нареждане(л.9). Съобразно посоченото в цитираното писмо на ответника и от изявленията на жалбоподателя се установява безспорно, че жалбоподателят не е направил искане за прекратяване изпълнението на заповедта за запечатване на основание чл. 187, ал.4 от ЗДДС и наложената ПАМ не е прекратена.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:.

Обжалваният акт е съставен в изискуемата писмена форма и е издаден от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“, [населено място] при ЦУ на НАП, на който със Заповед №ЗДУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.15) са делегирани правомощия за издаване на актове от вида на процесния.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на издаването на заповедта за ПАМ.

По материална законосъобразност на акта:

От данните по делото се установява, че оспорената заповед е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.

Текстът на чл.187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че „При прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.“.

В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е регламентирано задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Съобразно цитираните норми, при наличие на някоя от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, респ. същият действа при условията на обвързана компетентност. Не така стои въпросът обаче по отношение на определянето на продължителността на наложената със заповедта ПАМ, тъй като чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда, че мярката се налага за срок „до 30 дни“, т. е. административният орган има възможност, при условията на оперативна самостоятелност, да определи конкретния срок, за който ще наложи мярка, като прецени съответните фактически обстоятелства във всеки конкретен случай.

В случая отразеното в оспорената заповед нарушение се явява доказано от събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка и конкретно от приложения по делото 1 бр. квитанция от 26.01.2024г., за заплащане сумата от 130.00 лева за 2 бр. куверти и от генерираните КЛЕН.

В настоящия казус, за да определи продължителност на мярката „запечатване“ и „забрана за достъп“ за срок от 7 дни издателят на заповедта е посочил в последната, че взел предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като визирал в тази връзка неспазване от страна на търговеца на реда за издаване на касова бележка, и преценил обстоятелствата: вид и местоположение на обекта, характера на извършваната дейност, установена положителна разлика в касова наличност, към момента на проверката, указващи че лицето разполага с необходимите предпоставка за развитие на активна търговска дейност и реализиране на значителни обороти .

Настоящият съдебен състав в конкретния случай споделя така изложените мотиви за продължителността на срока на ПАМ, като намира, че същия отговаря на тежестта на конкретното нарушение и е съобразена с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН, като е определена и при неспазване на принципа за съразмерност.

Независимо от изложеното, в случая ПАМ се явява незаконосъобразно наложена. Следва да се отбележи, че за нарушение от вида на процесното в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл.12 от ЗАНН и се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Съгласно Решение по дело С-97/21 на Съда на ЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В случая за процесното нарушение спрямо оспорващото дружество е издадено наказателно постановление, същото не е обжалвано, влязло е в законна сила и наложената със същото имуществена санкция е заплатена. При това положение, съдът е длъжен да съобрази приетото от Съда на Европейския съюз в цитираното по – горе решение. Безспорно се установява, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ „запечатване на търговски обект“. Следователно, налице е кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Поради това и с оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, заповедта за налагане на ПАМ се явява материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, искането от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Дружеството не претендира разноски за ангажирания адвокат, поради което в полза на "П"О., [населено място] следва да се присъдят само разноски от 50.00 лева, представляващи дължимо внесена ДТ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-204-0116507 от 01.04.2024г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив, в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "П"О., [населено място], с ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.