№ 332
гр. Шумен , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500333 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 2424 от 08.07.2021г.
(пощенско клеймо от 07.07.2021г.) депозирана от адв. В.Г. от САК, в качеството й на
пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* срещу разпореждане № 559/16.06.2021г.
на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20213620100812, с което първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираните разноски в размер на 180.00лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева
–държавна такса. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. За да отхвърли
заявлението, в частта за претендираните разноски, първоинстанционния съд е приел, че след
направена служебна проверка в деловодната програма на съда се е установило, че
заявителят „ЮБЦ“ ЕООД вече е предявил претенции за неизплатени далекосъобщитетелни
услуги спрямо същия длъжник на основание същия договор с клиентски № 16939193001 от
26.03.2018г. сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по което
заявление, било образувано ч.гр.д. № 34/2021г. по описа на РС – Нови пазар и въз основа на
същото на заявителя, са били присъдени разноски в размер на 180.00лева – адвокатско
възнаграждение и 25.00 лева – държавна такса.
Първоинстанционният съд е приел, че депозираното заявление по ч.гр.д. №
812/2021г. по описа на РС – Нови пазар касае друга по вид и размер претенция, а именно за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора на основание клаузите, с които длъжника
се е съгласил, като изцяло от волята на заявителя зависи, дали ще претендира в отделно
производство сумата за неустойка, подчинена на същия договор, въз основа на който вече
има издадена заповед за изпълнение по друго частно гражданско дело или ще претендира
всичките си вземания със завеждане на едно производство, поради което е приел същото за
частично допустимо. НПРС е издал заповед №262/ 16.06.2021 г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 относно вземането в размер на 96,99 лв. Първоинстанционният съд е
приел, че претенцията на заявителя за разноски, по второто образувано ч. гр. д. №
20213620100812, водело до натоварване на задълженията на длъжника и на осн. чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК с разпореждане №559/16.06.2021 г. е отхвърлил заявлението, в частта за
претендираните разноски.
В депозираната частна жалба против разпореждане №559/16.06.2021 г. от
жалбоподателя се излагат твърдения, че разноските по делото са направени на основание
чл. 71, ал. 1 от ГПК и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК същите се заплащат от ответника,
съразмерно на уважената част от иска и в случая, заповедният съд е превишил своите
правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелства, стоящи извън очертания предмет
на проверката в заповедното производство, поради което не следвало да са повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните от заявителя
разноски. В жалбата се излага твърдение, че никъде законодателят не е отредил изрично
правомощие на съда, служебно да осъществява проверка за дължимост или прекомерност на
разноските за адвокатска защита. С чл. 78, ал. 5 от ГПК било предвидено, че само страната
по делото, може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска
услуга, дължимо като разноски, поради което моли съда да отмени обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за претендираните разноски, както и да
укаже на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение, за реално сторените от
страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК депозирано от
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. В.Г. от САК против К. С. Д. с ЕГН ********** от
гр.Н.П.а парично вземане в размер на 96.99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски № 16939193001 от 26.03.2018г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с
ЕИК ********* с договор за цесия от 16.10.2018г., впоследствие прехвърлено на „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 01.10.2019г., както и за направените разноски
в размер на 25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатски хонорар. В заявлението
се сочи, че вземането за неустойка, произтича от предсрочно прекратяване на договора с
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като сумата не
надвишавала трикратния размер (3 х 13,17 лв. без ДДС и 3 х 19,16 лв. без ДДС = 96.99 лева)
и е обективирана във фактура № **********/22.07.2018г.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед №
262/16.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, само за
2
посочената сума в размер на 96.99 лева – неустойка, като с обжалваното пред настоящата
инстанция разпореждане на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е отхвърлил заявлението, в частта
за претендираните разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лева.
НПРС, за да отхвърли заявлението, в частта за претендираните разноски при
направена служебна справка в деловодната програма на съда е констатирал, че заявителят
вече е предявил претенции срещу същия длъжник на същото основание - договор №
16939193001 от 26.03.2018г. за заплащане на главница и лихви и на заявителя е издадена
заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми по ч.гр.д. № 34/2021г. по описа на
РС – Нови пазар, като със същата заповед, са му присъдени и разноски за държавна такса в
размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатски хонорар, както и че по подаденото
заявление не е била претендирана сумата за неустойка, произтичаща от същия договор.
Приел е, че претендирането в отделно производство на сумата за неустойка, подчинена на
същия договор, въз основа на който вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
34/2021г. на РС – Нови пазар, е допустимо и зависи изцяло от волята на заявителя, тъй като
незаявяването й, може да се дължи на пропуск от негова страна, но в конкретния случай,
този подход на заявителя, за претендиране на вземанията си в отделни производства се
прилагал в множество случаи, което превръщало поведението му в практика и очевидно не
се дължи на пропуск от негова страна. Първоинстанционният съд е приел, че по този начин,
с претендиране повторно и на разноски (държавна такса и адвокатски хонорар), заявителят
не упражнявал права, а злоупотребявал с тях, тъй като неоснователно натоварвал
задълженията на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със
закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се
издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение, ако констатира нарушение на закона или на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
3
интерес и след като нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК задължава съда в заповедното
производство да извърши тази преценка за съответствие на претендираното вземане с
императивни правни норми и добрите нрави, то в случая първоинстанционния съд не е
превишил правомощията си, каквито са основните възражения на жалбоподателя в
разглежданата жалба. Извършването на тази преценка не противоречи и на принципа на
диспозитивното начало, т. к. законът не допуска съществуването на права, които са в
нарушение на установения правов ред, а призвание на съда е да съблюдава за това. В случая
на съда е служебно известно, че поведението на заявителя, за претендиране на вземанията
си срещу един длъжник, произтичащи от едно договорно правоотношение в отделни
заповедни производства се прилага многократно (към настоящият момент в ОС – Шумен са
постъпили 5 идентични дела, като разглежданото), което действително превръща
поведението му в практика, с цел натоварване на длъжника с допълнителни разноски, които
обогатяват заявителя и е очевидно, че не се дължи на пропуск от негова страна.
Шуменският окръжен съд намира, че разпореждането, с което заявлението за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК е отхвърлено, в частта относно присъждане на разноските, е
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение. За този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с
чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд, които, както по-горе се посочи, са правилни и съответстващи на закона и на добрите
нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 559/16.06.2021г. по ч.гр.д. № 20213620100812 по
описа на Районен съд- Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „ЮБЦ“ ЕООД с
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. С. Д. с
ЕГН ********** за сумите в размер на 25.00 лева - държавна такса и 180.00 лева –
адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4