Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160
гр. Перник, 12.06.2017
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове: Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Пенка Анкова присъствието на прокурора, като разгледа
докладваното от Председателя въз. гр. дело № 216 описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 258, ал.1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от М.С.Г. и А.М.В.,***, чрез адв. Н.И. със съдебен адрес:***
срещу Решение № 12 от 01.02.2017 год., постановено по гр. дело № 3396/2016 год.
по описа на Пернишкия районен съд.
Със същото
на основание чл. 109 ЗС е отхвърлен предявения иск за осъждане на А.Й.Х. *** да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на метална
входна врата на собственото си жилище, представляващо апартамент, с
административен адрес: *** и идентификатор 55871.505.491.1.16 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, с които пречи на М.С.Г., ЕГН: **********
и А.М.В., ЕГН: **********, двете с адрес: *** да упражняват правото си на
собственост върху жилището им, с административен адрес: *** и идентификатор: 55871.505.491.1.15
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, както и да
възстанови предишното положение.
Наред с
това на основание чл. 78, ал.3 ГПК М.С. Г.
и А.М.В. са осъдени да заплатят на А.Й.Х. сумата от 600 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Изложени са
съображения да се отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, и с оглед събраните по делото доказателства да се постанови
ново решение по същество на спора, с което да се осъди ответника да предприеме
необходимите действия по възстановяване на предишното положение на входната
врата на ап.**. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата А.Й.Х.,
чрез процесуалния й представител адв. Б. Б., с който оспорва същата като
неоснователна и моли да се потвърди решението на районния съд. Моли да й се
присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.
Пернишкият
окръжен съд като преценява доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни,
имащи правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
При
постановяване на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, наведени в исковата молба, в отговора по
чл. 131 ГПК и тежестта на доказване тезите на страните в процеса. Поради това
следва да се приемат за неоснователни оплакванията в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В този
смисъл правилно районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и като такъв го е отхвърлил.
Неоснователни са твърденията в
жалбата, че порочността на съдебния акт се
изразява в неправилността му и в трите хипотези на отменителното основание - необоснованост
на решението, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Независимо от
оплакването за съществено нарушение на процесуалните норми, такива нарушения не са посочени във въззивната
жалба, поради което и наведените доводи са голословни.
С оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства, анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът
е кредитирал показанията на разпитаните свидетели относно непосредствено
възприетите от тях факти. Същите са кредитирани от съда, тъй като са точни,
логични и съответстват на останалите
доказателства по делото. В този смисъл е и заключението на вещото лице Н.
Й. Е., изготвено след извършен оглед на място, неоспорено от страните по делото и прието от съда. Поради това правилно
районният съд е приел, че изложената в исковата молба фактическа обстановка
не е доказана по безспорен и несъмнен начин.
От заключението на вещото лице се
установява, че съгласно проекта, въз основа
на който е изградена жилищната сграда, входните врати на всички самостоятелни
обекти са представлявали дървени табли с широчина 90 см. и височина 200
см., монтирани на дървени каси с отваряне в посока вътрешната част на жилището, а звънецът на ап. **, собственост на
ищците М.С.Г. и А.М.В. е бил
разположен от ляво, непосредствено до касата на входната врата на ап. **, собственост на ответницата А.Й.Х.. В този
смисъл правилно районния съд е приел, че поставената от ответницата нова
врата е метална, с дебелина 3,5 см. Същата е монтирана на външната страна на
касата и се отваря в посока общите части на сградата, но не е разширяван
съществуващият зидарски отвор и не е нарушавана целостта на носещата стена.
Съгласно заключението с поставянето на вратата ответницата е усвоила 0,135 кв.
м. от общите части от сградата, което е в
границите на допустимото, както и че звънецът на ап. **, собственост на ищците се намира на мястото си
по проект и е действащ, но при демонтажа на дървената каса е извъртян.
Законосъобразно и обосновано районният
съд е приел, че с оглед на установената фактическа обстановка единствената промяна във фактическото положение,
следваща от действието на ответницата е усвояването на общи части от сградата с
площ от 0,135 кв. м., с което е нарушена забраната, формулирана в чл. 6,
ал. 1, т. 3 от ЗУЕС, но това нарушение е незначително и не е достатъчно за
уважаването на негаторния иск. Законовите правила защитават различни интереси и
не всички целят защита правото на собственост. Затова за преценка
основателността на иска по чл. 109 от ЗС следва да се установи какво е
отклонението от правилата и как то се отразява на собствениците – ищци по
делото. В този смисъл е Решение № 33 от 18.01.2016 год. на ВКС по гр. д. №
4320/2015 год.
В случая ищците М.С.Г. и А.М.В.
търсят защита на правото си на собственост върху жилищен обект, а съгласно § 5,
т. 30 от ДР на ЗУТ жилището е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди, т.е. основното предназначение на жилището е да
бъде използвано за живеене. Затова и достъпът до него следва да се осъществява
свободно и без затруднения.
С оглед приетата от съда съдебно
техническата експертиза и разпитаните свидетели по несъмнен начин е установено,
че достъпът до жилището на ищците не е нарушен
и в него може да се влиза и излиза свободно. Намираща се в отворено положение, монтираната
от ответницата врата, може би създава временно затруднение за спокойното
отваряне на входната врата на жилището на ищците, което обаче е преодолимо, чрез заобикаляне, а евентуалното затруднение
отпада при затваряне на входната врата на жилището на ответницата. Поради това
правилно районният съд е приел, че монтираната от ответницата врата не ограничава
възможността на ищците да ползват собствения си жилищен обект по предназначение. Създаденото положение изисква проява на
внимание от влизащите и излизащите
лица в двете съседни жилища, за да се избегне съприкосновение между тях.
То не надвишава обичайното усилие, което всеки трябва да полага, за да не
причини вреда другиму. Затова обосновано и законосъобразно съдът е приел, че
при упражняване правото на собственост върху
жилището си ищците не търпят ограничения по-големи от обикновените по смисъла
на чл. 50 ЗС. Затова създадената от ответницата промяна в собствения й имот е в рамките на допустимия според чл. 50 ЗС
обем и не се налага намеса в правната й сфера чрез уважаване на предявения
негаторен иск.
Не е установено по делото
твърдението на ищците за наличие на единичен
инцидент с ищцата М.Г. при осъществяване достъп до жилището й, както и от
свидетелските показания не се установява при какви обстоятелства е настъпил
същия. Поради това не може да се направи извод, че се дължи на механизма
на монтиране и посоката на отваряне на входната врата на съседното жилище.
Районният съд не е обсъдил
представеното решение на Общото събрание на собствениците на етажната
собственост от 29.02.2016 год., тъй като ищците по делото не са ангажирали
доказателства за обявяването му по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, както и за
изтичане на срока по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. Поради това правилно съдът е приел,
че решението не се ползва с изпълнителна сила.
Изводът на Пернишкия районен съд,
че констатираното по делото усвояване на незначителна част от общите части от
сградата, извършено от ответницата, само по себе си не обуславя уважаване на предявения негаторен иск по реда на чл.109 ЗС.
Това е така, тъй като ищците нито в исковата молба, нито в съдебно
заседание твърдят да е нарушено правото им на ползване на тези части, а претендират ограничаване на възможността да
упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сградата.
Наред с това дори да търсят защита на правото си да ползват общите части на
сградата следва да установят, че ответницата им пречи да ползват такава
част от общите части, съответстваща на дела им на собственост в тях, а в случая
такива доказателства по делото не са ангажирани.
Предвид изложеното настоящият
състав счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Поради изхода на делото
жалбоподателите следва да заплатят на А.Й.Х.
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно Списък на разноските
по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017 год.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от
01.02.2017 год., постановено по гр. дело № 3396/2016 год. по описа на Пернишкия
районен съд.
ОСЪЖДА М.С.Г. и А.М.В.,***, чрез адв. Н.И.,
със съдебен адрес:***, да ЗАПЛАТЯТ на А.Й.Х. *** сумата 300 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съгласно Списък на
разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017
год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.