№ 40716
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110157204 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба от Т. В. Д. от 23.08.2024г., с която е поискано
да бъде възстановена внесената от нея държавна такса в размер на 995,49 лева по банкова
сметка, посочена в молбата.
Делото е образувано по искова молба на Т. В. Д. срещу „фирма“ ЕАД.
С протоколно определение от 13.10.2022г. по гр. дело № 8461/2022г. по описа на СРС,
25-ти състав съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск за обявяване, че
клаузите на договора за банков кредит са нищожни. С цитираното протоколно определение е
разпоредено препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него,
определението от 22.08.2022г. и от протокола от проведеното съдебно заседание, да се
изпратят на председателя на СРС, ГО, за отделяне на насрещния иск в самостоятелно
производство.
С разпореждане от 20.10.2022г. на зам.председателя на СРС е разпоредено да се
образува ново дело, което да се разпредели на СРС, 25-ти състав.
С разпореждане от 31.10.2022г. съдът е оставил без движение исковата молба,
подадена първоначално като насрещна искова молба и е указал на ищцата Т. Д. в
едноседмичен срок от получаване на съобщението: да изправи допуснатата грешка в
изписване на фамилията си в отговора на исковата молба, като посочи дали фамилията й е
Доблинова или Д.; да посочи ответник по иска; да формулира петитум на исковата молба; да
посочи цена на иска.
С уточнителна молба от 14.12.2022г. Т. Д. е отстранила посочените от съда
нередовности.
С разпореждане от 20.12.2022г. съдът е дал указания на ищцата в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СРС
държавна такса в размер на 989,85 лева.
С молба от 13.02.2023г. ищцата е представила доказателства за внесена държавна
такса по предявените искове- л. 56 от делото.
С разпореждане от 14.02.2023г. съдът е разпоредил препис от книжата да се изпратят
на ответника по реда на чл. 131 ГПК.
На 20.03.2023г. е постъпил отговор на исковата молба от „фирма“ ЕАД.
С Определение № 11767 от 28.03.2023г. съдът е спрял производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. дело № 8461/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
1
С разпореждане от 09.05.2023г. съдът е дал указания на Т. Д. в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да заяви дали поддържа иска си, отделен за разглеждане в
производството по гр. дело № 57204/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
С молба от 19.06.2023г. Т. Д. е посочила, че не поддържа и оттегля иска си. Направила
е искане да й бъде възстановена държавна такса в размер на 995,49 лева, внесена с разписка
от 06.02.2023г.
С влязло в сила Определение № 24615 от 13.07.2023г. съдът е прекратил
производството по делото поради оттегляне на иска на основание чл. 232 ГПК.
Съдът намира молбата по чл. 4б ЗДТ за частично основателна поради следното:
Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се
събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
В случая е предявен иск за прогласяване за недействителен на Договор за
потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017г., сключен с „фирма“ ЕАД. В
исковата молба е посочен, че е отпуснат заем в размер на 18058,12 лева, като ищцата е
следвало да връща сума в размер на 24746,30 лева съгласно чл. 4.4 от Договора за кредит.
От представения Договор за потребителски кредит № 1702152049969161 от
23.02.2017г. се установява, че банката е отпуснала кредит в размер от 18058,12 лева, като
общо дължимата сума по кредита възлиза на 24746,30 лева.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за
разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е
стойността на договора. В своята константна практика / напр. решение № 76 от 15.07.2016 г.
по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. /, ВКС приема, че определянето на цената на иска
по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ.
несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се
отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло
съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие
между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която
съвпада със стойността на договора.
В настоящия случай предмет на договора за кредит е сума от 18058,12 лева. Същата е
била предоставена на ищцата за разпореждане, като върху нея са начислени всички
акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които възлизат на 24746,30 лева, но
не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска, в този смисъл и
Определение № 134 от 22.01.2024г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023г., I т. о., ТК. Т.е.
дължимата държавна такса следва да се определи спрямо предоставената в заем сума от
18058,12 лева, а не върху 24746,30 лева. Така определена дължимата държавна такса е в
размер от 722,32 лева, а не определеният от съда първоначално размер от 989,85 лева.
С оглед на което разликата от 267,53 лева /989,85 лева – 722,32 лева/ следва да бъде
възстановена на ищцата като недължимо внесена.
Останалият внесен размер на държавна такса /722,32 лева/ е дължим, доколкото съдът
е бил надлежно сезиран с искова молба, подадена от ищцата, с искане за прогласяване на
договор за кредит от 23.02.2017г. за недействителен.
2
Следва да бъде посочено, че независимо че ищцата е оттеглила предявения иск по
реда на чл. 232 ГПК, молбата за оттегляне е депозирана след отстраняване на
нередовностите на исковата молба и извършената размяна на книжа по чл. 131 ГПК. Т.е.
след като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима искова молба, поради което
не са налице основания за връщане на внесената държавна такса в пълен размер. Както беше
посочено правилният размер на дължимата държавна такса е 722,32 лева като не са налице
основания за връщането й на основание чл. 4б ЗДТ. На последно място, не са налице
основания за връщане на заплатената от ищцата и такса за извършения превод в размер от
5,64 лева.
Поради което и на основание чл. 4б ЗДТ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на ищцата Т. В. Д. внесената по сметка на
СРС по настоящото дело държавна такса в размер на 267,53 лева съгласно платежно
нареждане от 06.02.2023г. /л. 56 от делото/, по банковата сметка, посочена в молба с вх. №
270855 от 23.08.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. Д. за връщане на внесената от нея
държавна такса за разликата над 267,53 лева до пълния посочен размер от 995,49 лева.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му.
Препис от определението да се връчи на Т. В. Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3