Р Е
Ш Е Н
И Е № 140
гр.Кюстендил,
12.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И
С, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№3/2019г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.Й.Г., ЕГН **********
***, съдебен адрес ***8 оспорва разпореждане УРИ348р-15872/19.12.2018г. на
полицейски орган – мл.ПИ при РУ Дупница. Развива съображения за
незаконосъобразност с оглед допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Претендира разноски.
Ответникът изразява становище
за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С разпореждане
УРИ348р-15872/19.12.2018г. на полицейски орган – мл.ПИ при РУ Дупница на жалбоподателя е разпоредено да
спазва решение на Районен съд - Дупница по гр.д.№822/08.06.2018г., както и заповед
за защита от домашно насилие. До издаването на акта се е стигнало след подадена жалба вх.№348000-10196/10.12.2018г.
от С.Н.Г. за предприемане на действия с цел съдействие и защита от действията на
В.Г., изразяващи се в заплахи, тормоз и насилие спрямо нея и децата им, въпреки
постановеното решение по гр.д.№822/2018г. на ДРС. С последното е уважено
искането на С Г за издаване на заповед за защита от домашно насилие и е
наложена мярка за защита, като В.Г. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие над С Г, Д В Г. и Н В Г.
Събраните
писмени доказателства установяват, че последния акт на тормоз е от
08.12.2018г., както и че е образувано д.п.№950/2018г. по описа на ДРП за
неизпълнение на съдебно решение по гр.д.№822/2018г. по описа на ДРС –
престъпление по чл.296, ал.1 от НК /вж. Постановление от 07.01.2019г. и
Постановление от 08.01.2019г. и двете на ДРП/.
Гласните
доказателства /показанията на св.А.Р. – мл.инспектор в група „ООР“ при РУ -
Дупница/ свидетелстват за постоянно подаване на сигнали и жалби от С Г и В.Г.,
както и за многократно съставяне от полицейските органи на докладни записки,
констативни протоколи и разпореждания.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и
пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията
в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по
следните съображения:
Оспореното разпореждане УРИ348р-15872/19.12.2018г. на
полицейски орган – мл.ПИ при РУ Дупница представлява индивидуален административен акт,
издаден от компетентен орган по см. на чл.64, ал.1 от ЗМВР във връзка с изпълнение на възложените им
функции по чл.6, ал.1 от ЗМВР /в случая контролна и превантивна/. Спазена е
установената форма по чл.64, ал.5 от ЗМВР и не са допуснати нарушения на
административно производствените правила. Възприетото от закона положение изцяло кореспондира на
общото правило на чл.59, ал.2 от АПК, според което, когато актът се издава в
писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. В
настоящият случай съдът приема, че в разпореждането не са изложени фактически
основания за издаването му, но такива се съдържат в административната преписка
– жалба, докладни записки, постановление за образуване на досъдебно
производство на ДРП, и съгласно ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР№1/2006 г. на
ОС на ВАС, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и
конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ към
изпратената административна преписка, покриват изискването за мотивираност и са
относими към посоченото правно основание за издаването й – чл.64 от ЗМВР. Т.е.
налице е припокриване на фактически и правни основания, както и разпоредителна
част, които са посочени в обем, който да разкрива по безспорен начин волята на
органа за издаването на разпореждането и да позволяват осъществяване на съдебен
контрол за законосъобразността на акта.
С оглед
приложението и на материалния закон съдът счита разпореждането за
законосъобразно. Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР регламентира правомощието
на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Анализът на събраните по делото доказателства обуславя
извода, че издаването на акт от полицейския орган е било извършено във връзка с
изпълнение на възложените му функции по чл.6, ал.1 от ЗМВР - контролна и
превантивна, доколкото е установено неизпълнение на съдебно решение и на
заповед за защита от домашно насилие от страна на В.Г. /срав. жалба на С Г,
докладна записка, Постановление за образуване на досъдебно производство от
07.01.2019г. на ДРП и показанията на св.Р./. Разпоредените задължения за адреса
на акта съответстват на фактите и обстоятелствата, доказващи неправомерно
поведение на жалбоподателя във връзка с решение по гр.д.№822/2018г. по описа на
ДРС. Следователно съдът приема, че действията на полицейския орган са
съответстващи на установената фактическа обстановка и издаденото разпореждане е
законосъобразно, като постановено при наличието
на материалноправните предпоставки по
чл.64, ал.1 във вр.с чл.6, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР.
По гореизложените съображения съдът ще
отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл.146
от АПК.
С оглед
изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на В.Й.Г., ЕГН **********
*** срещу разпореждане УРИ348р-15872/19.12.2018г. на полицейски орган – мл.ПИ
при РУ Дупница.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: