Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 833 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Б.Д.” ЕАД срещу Г.А.Х. за заплащане на следните суми: 19 900,84 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2016 г., 746,48 лв.– договорна лихва за периода 26.03.2018 г. – 31.07.2018 г., 162,75 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 26.04.2018 г.– 31.07.2018 г. и 120 лв. – такса изискуемост, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца в качеството на кредитор и ответника – в качеството му на кредитополучател, на 28.11.2016 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на този договор ищецът  отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 22 000 лв. със срок на погасяване 120 месеца по погасителен план, приложен към договора за кредит. В общите условия, които съставлявали неразделна част от договора, било прието, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен % и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В същите тези общи условия било посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. Ищецът твърди, че след усвояване на кредита длъжникът погасил част от задълженията си, като от началото на 2018 г. преустановил плащанията. От м. февруари до м. юни не били платени четири вноски. На 18.07.2018 г. било извършено плащане в размер на 600 лв. На 01.08.2018 г. в РС Свиленград било депозирано заявление по чл. 417 ГПК срещу длъжника, като към този момент ответникът не бил погасил четири вноски на обща стойност 1143,30 лв. Тъй като заявлението по чл. 417 ГПК било отхвърлено поради ненадлежно упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявил осъдителни искове за вземанията си. Заявил е, че с настоящата искова молба упражнява правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. По изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че не оспорва исковете и ги признава. Тъй като не бил станал причина за завеждане на делото и към момента продължавал да погасява вноските, счита, че разноските следвало да се възложат върху ищеца.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна е право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което ответникът Г.А.Х. да бъде осъден да заплати на „Б.Д.” ЕАД следните суми: 19 900,84 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2016 г., 746,48 лв. – договорна лихва за периода 26.03.2018 г. – 31.07.2018 г., 162,75 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 26.04.2018 г.– 31.07.2018 г. и 120 лв. – такса изискуемост, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

Ответникът е направил искане за разпределение на отговорността за разноските при условията на  чл. 78, ал. 2 ГПК. Приложението на цитираната законова разпоредба изисква кумулативното наличие на две предпоставки – признание на иска и ответникът да не е дал повод за завеждането му. Първата предпоставка е налице, поради което определящо за присъждането на разноските е обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящата хипотеза ответникът е допуснал забава в плащанията повече от 90 дни, поради което с получаване на препис от исковата молба кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Същият сам признава, че извършва частични плащания, но не е предприел действия за погасяване на целия дълг, дори не е ангажирал доказателства, че е погасил в цялост просрочените вноски. С оглед обстоятелството, че с бездействието си ответникът е дал повод за завеждане на делото, съдът намира, че дължи заплащането на разноски.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 837,20 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на дължимата държавна такса в настоящото производство е определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 1 ТДТССГПК и възлиза на 4 % от цената на иска. При отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение законодателят е предоставил на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК възможност на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок, като се зачете и внесената в заповедното производство държавна такса. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата за настоящото производство държавна такса, възлизаща на 4 % от цената на иска или общо 837,20 лв. В случая на ищеца не следва да се присъжда заплатената от него държавна такса за обжалване пред ОС Хасково на разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като частната жалба е неоснователна – арг. чл. 78, ал. 1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение по дела с определен материален интерес от 100 до 300 лв. Като съобрази вида и характера на извършените процесуални действия, както и обстоятелствата, че упълномощеният юрисконсулт не се е явил в съдебно заседание и е постановено решение при признание на иска, съдът определя на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В случая по изложените по-горе съображения, въпреки че цената на иска е над 10 000 лв., съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НЗПП, като увеличи размера на възнаграждението с до 50 %. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените разноски в общ размер на 987,20 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 19 900,84 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2016 г., 746,48 лв.– договорна лихва за периода 26.03.2018 г. – 31.07.2018 г., 162,75 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 26.04.2018 г.– 31.07.2018 г. и 120 лв. – такса изискуемост, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 987,20 лв., представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: