№ 6
гр. Шумен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20203600900094 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ПЛ. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ №2
искова молба, с която моли да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, резултат от смъртта на дъщеря му Л.П.Н., зет му Н.В.Н. и внуците му В.Н.В. и
П.Н.В. настъпила на 20.10.2019 год. при ПТП на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до
с. Камбурово, общ. Омуртаг, причинено от А.Д. управлявал лек автомобил „Рено
Каджар” с ДК № ...., който навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в
движещият се там лек автомобил, управляван от починалата Л.П.Н., в който автомобил
пътници са били Н.В.Н. - съпруг на водачката и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В.. В
следствие на пътно-транспортното произшествие водачът А.Д. по непредпазливост е
причинил смъртта на Л.П.Н., В.Н.В., П.Н.В. и Н.В.Н.. С Определение
№234/07.10.2020г., на основание чл.213 от ГПК към настоящото дело е присъединено
т.д.№№95/2020г. по описа на ШОС. За да постанови присъединяването съдът е
констатирал, че присъединеното т.д.№95/2020г. на ШОС е образувано по предявен от
М. Р. П., ЕГН **********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а срещу ЗАД „Армеец“, иск
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и Л.П.Н., зет и Н.В.Н. и внуците и В.Н.В.
и П.Н.В. настъпила при гореописаното ПТП. Предвид обстоятелството, че двете дела
имат връзка помежду си, т.к. подлежат на разглеждане и доказване общи факти, съдът
ги е съединил за общо разглеждане. Ищците твърдят, че във връзка с процесното ПТП
е образувано и водено ДП № 391 от 2019 год. по описа на Районно управление при
МВР - Омуртаг, наблюдавано по прокурорска преписка № 1563/2019 год. по описа на
Окръжна прокуратура-Търговище и е приключило с Постановление от 30.03.2020 год.
1
за прекратяване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК,
влязло в законна сила на 15.04.2020 год. МПС, с което е извършено ПТП, към датата
на произшествието е имало валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност” №BG/11/119000032179 c период на валидност на застраховката от
21.01.2019г. до 20.01.2020г. в ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, което съобразно нормите на КЗ
следва да бъде ангажирано като ответник по настоящата искова претенция.
Задължението на застрахователя при застраховка „Гражданска отговорност” е във
функционална връзка със задължението на застрахования за обезщетение по
отношение на увредения, поради това ответникът дължи на основание чл.498, ал.З КЗ
във вр. с чл.45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. С настъпването на смъртта на Л.П.Н., Н.В.Н.,
В.Н.В. и П.Н.В. ищците като техни наследници и лица които са получавали от тях и са
им давали грижи, са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в претърпени
мъки, страдания, психически и емоционален дискомфорт от загубата им и липсата на
взаимопомощ и грижи. Внезапната смърт е причинила неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават, тъй като загубата на най-близките е
непрежалима. Между ищците и починалите са били създадени и съществували трайни
и дълбоки емоционални връзки и чувства и към момента преживелите родители търпят
от тяхната смърт продължителни болки и страдания. Макар, че не са живели заедно
преди катастрофата, починалите и ищците са били в много близки отношения и много
често починалото семейство е посещавало и пребивавало в дома им. С оглед
професията на Л.П.Н., а именно същата е била професионален войник, й се е налагало
основни грижи и помощ при отглеждането на децата да полагат дядо П. и баба М., с
които децата са били в много близки отношения. След кончината им и към момента
ищците изпитват силна мъка, която не могат да преодолеят и понастоящем. Децата
често пребивавали при дядо си и баба си, имали топли и близки отношения. Налице е
увреждане, което е в причинно-следствена връзка и непосредствена последица от
претърпяното ПТП, причинило силна емоционална и душевна болка, продължително
страдание и стрес у ищците, които не са преодолени и до настоящия момент.
Съобразно изложеното молят съдът да осъди ответника да заплати на всеки от тях
обезщетение за неимуществени вреди в следните размери : по 800 000 лева,
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л.П.Н., по 50 000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на зет им Н.В.Н. и по 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на всеки от внуците им В.Н.В. и П.Н.В. ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането -20.10.2019г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират присъждането на деловодни разноски.
В отговора на исковата молба се твърди, че се оспорва отговорността на водача
А.Б.Д. по основание и по размер, т.к. не е реализирал виновно поведение. Заявява се,
че ПТП следва да се квалифицира като случайно деяние . Оспорва се и причинната
връзка между ПТП и смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В., както и причинната връзка
между претендираните неимуществени вреди и тяхната смърт. Оспорва се размера на
исковите претенции, като считат, че същият е съществено завишен и несъответстващ
на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за събития,
настъпили през 2019 г. Оспорва се изцяло претенцията за лихви върху претендираната
2
главница от датата на ПТП - 20.10.2019 г. Твърди се, че такива лихви не се дължат от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. При условията на евентуалност, правят възражение за
съпричиняване, като твърдят, че пострадалите не са били с поставени предпазни
колани непосредствено преди удара между двата автомобила.
В допълнителната искова молба не са заявени нови обстоятелства,
допълнителни възражения не са посочени и в отговора на допълнителната искова
молба.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност",
сключен между ответника и лицата по чл.477,ал.1 и 2 от КЗ, както и да са налице
всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Ищците твърдят, че претендираното обезщетение е за неимуществени вреди от
смъртта на Л.П.Н. - дъщеря, Н.В.Н. – зет, В.Н.В. и П.Н.В.- внуци , настъпила при
ПТП на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг, причинено
от А.Д. управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № ...., който навлиза в лентата
за насрещно движение и се удря челно в движещият се там л.а „Ситроен Ксара“ с per №
...., управляван от починалата Л.П.Н., в който автомобил пътници са били Н.В.Н. -
съпруг на водачката и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В..
На първо място следва да се посочи, че по делото не е налице спор, че към датата
на ПТП, гражданската отговорност на А.Д. – сочен като деликвент е застрахована при
ответника, въз основа на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност„ по
полица BG/11/119000032179, относно МПС „Рено Каджар” с ДК № ..... От
документите за сключена застраховка е видно, че А.Д. не е собственик на посоченото
МПС, но доколкото се твърди, че е управлявано от него, същото се явява държател,
ползва го на законна основание , т.е. е застрахован по смисъла на чл.477,ал.2 КЗ.
Първото възражение на ответника е свързано с начина на настъпване на ПТП,
оспорва се механизма му и по-конкретно се твърди, че липсват доказателства относно
обстоятелството, че ПТП е настъпило в лентата, в която се е движил л.а Ситроен Ксара,
съответно, че управлявания от застрахованото лице л.а„Рено Каджар” е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Съдът намира възражението за неоснователно,
защото от КСМАТЕ, в автотехническата част категорично е направен изводът, че
непосредствената причина за възникване на произшествието между движещия се в
посока към гр. Антоново, л.а „Рено Каджар”, управляван от А.Д. и движещия се в
посока към гр. Омуртаг, л.а „Ситроен Ксара“, в който са пътували починалите лица е
навлизането на л.а „Рено Каджар”, в пътната лента предназначена за насрещно
движещи се превозни средства в която пътна лента се е движил л.а „Ситроен Ксара“.
3
Изчислена е скоростта на движение и на двата автомобила, като според ВЛ л.а
„Ситроен Ксара“ се е движил със скорост 78,1км/ч, а л.а. „Рено Каджар” със скорост
106,6 км/ч, при разрешена за двата автомобила скорост на движение 90 км/ч. Следва да
се посочи, че при извършване на експертизата, ВЛ е ползвало материалите от ДП
№391/2019г. по описа на РУ МВР –Омуртаг ( прието като доказателство по делото),
включая са цитирани и показанията на свидетели разпитани по посоченото ДП.
Доколкото последните не са разпитани като такива в настоящото производство, съдът
намира за недопустимо ВЛ да формира заключението въз основа на тези показания.
Посоченото обаче не компрометира изводите на експерта, т.к. освен свидетелските
показания, в ДП са налице и писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 71/20.10.2019 г. и др.), които позволяват на съда да приеме
КСМАТЕ за обективна и притежаваща доказателствена сила относно изводите на ВЛ .
Поради горното съдът приема за доказано, че причина за ПТП са действията на водача
на л.а „Рено Каджар”, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Същият при управление на МПС е нарушил чл. 16, ал. 1 ЗДвП - навлизане в лентата
за насрещно движение и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управление на ППС със скорост над
разрешената.
Следващото възражение на ответника е, че в действията на деликвента не е
налице противоправност, т.к. се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.
В тази насока ответникът твърди, че към момента на ПТП, водачът на л.а „Рено
Каджар” е починал и именно това обстоятелство е причината за навлизане в лентата за
насрещно движение, съответно настъпване на ПТП. За установяване на това спорно
обстоятелство са поставени въпроси към ВЛ, лекар със специалност „кардиология“ по
назначената СМЕ и към ВЛ „съдебен лекар“ по КСМАТЕ . И двете ВЛ са
категорични, че към момента на ПТП, водачът на л.а Рено Каджар е бил жив, починал
е впоследствие от получените от катастрофата травми. Според СМЕ, изготвена от ВЛ,
лекар със специалност "кардиология“ смъртта на А.Д. се дължи на травматично-
хеморагичният шок, настъпил вследствие на множество травми на главата, гръдния
кош, корема и долните крайници, довели до масивни и бързи кръвоизливи. ВЛ –
съдебен лекар, участвал в изготвянето на КСМАТЕ също посочва, че причината за
смъртта му е травматичен шок вследствие съчетана травма: глава, гърди, корем,
крайници - изразена чрез черепно-мозъчна травма; коремна травма, травма на
крайници. ВЛ обстойно са изследвали здравословното състояние на Д. като са
посочени хроничните му заболявания от които е страдал преживе. Това е извършено
по искане на ответника, като съдът намира, че експертизите в тази част са ирелеватни.
От ответника не е въведено надлежно възражение ( в отговора на исковата молба или в
допълнителния отговор), че към момента на ПТП деликвентът е бил в безпомощно
състояние – напр. в безсъзнание, каквото обстоятелство се домогва да докаже в хода на
делото. Дори и да се приеме, че възражението е своевременно заявено, съдът приема,
че е недоказано. В КСМАТЕ, съдебният лекар изрично е посочил, че при аутопсията
нА.Д. не са установени остро развили се болестни процеси, обуславящи настъпването
на смъртта, както и такива, проявили се непосредствено преди получените
травматични увреждания при ПТП. Както в СМЕ, така и КСМАТЕ е подчертано, че
възможността, с оглед установените хронични заболявания на А.Д. към момента на
4
ПТП да е бил в безпомощно състояние е само хипотетична и предполагаема. Поради
изложеното, съдът приема, че по делото не са установени обстоятелства, следствие на
които съдът да приеме, че поведението на А.Д. покрива елементите на „случайно
деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Напротив от обсъдените по-горе доказателства се
установява, че е налице противоправност в действията му – нарушение на чл. 16, ал. 1
ЗДвП - навлизане в лентата за насрещно движение и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управление
на ППС със скорост над разрешената. В заключение съдът приема, че по делото не е
проведено успешно оборване на въведената от чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция за вина на
деликвента, което обосновава извод, че са налице първите два елемента от фактическия
състав на непозволеното увреждане – незаконосъобразно действие, извършено
виновно.
От ответника е заявено възражение, че не е налице причинна връзка между
смъртта на пътниците в л.а. Ситроен Ксара и ПТП. В тази насока съдът възприема за
изцяло меродавни заключенията в КСМАТЕ, които са категорични, че причината за
смъртта на четиримата пътници в л.а „Ситроен Ксара“ са получените при ПТП
травми, които са несъвместими със живота и смъртта е била неизбежна.
В исковата молба се твърди, че ищците, които са родители на починалата Л.П.Н.,
баба и дядо на починалите В.Н.В. и П.Н.В. и роднини по сватовство (тъща и тъст) на
починалия Н.В. са преживели и все още преживяват силна мъка от загубата на
семейството на дъщеря им. В тази връзка са изслушани показанията на св.Д.Ц., К.С.а и
Г.П. Съдът възприема за достоверни показанията, т.к. са непротиворечиви, житейски
логични и кореспондират с другите доказателства по делото. Според свидетелите
отношенията между ищците и починалите са били прекрасни . Постоянно поддържали
контакт , помагали си взаимно . Въпреки, че живеели в различни населени места, често
си гостували и поддържали системен контакт по телефон. Винаги прекарвали
празниците заедно. Когато имало нужда ищците помагали за отглеждането на внуците
си. В.- големия внук на ищците почти винаги прекарвал ваканциите при тях. Дъщеря
им Л. била всеотдайна дъщеря, когато майка и имала здравословни проблеми, тя се
грижела за нея. Били изключително задружно семейство. След смъртта на
семейството, ищците изпитвали изключително силна мъка. Всеки ден ходели на
гробищата Ищцата пиела успокоителни медикаменти, казвала „Вече няма живот за
мен“ . Ищецът се променил, почти не говорел . И двамата все още преживявали много
тежко загубата.По делото са изготвени СППЕ, като ВЛ , след извършен преглед на
ищците е заключило, че ищцата М. Р. П. е е била психично здрава преди смъртта на
близките си, а в резултат на загубата им е преживяла F 43.0 Остра реакция на стрес,
като като психологическа травма - т.е. душевно разстройство, в дните непосредственно
след психотравмата. Това психично разстройство, според Международната
класификация на болестите (МКБ) десета ревизия, глава V , Психични и поведенчески
разстройства, представлява изключително стресогенно житейско събитие, (което има за
последица в следващите месеци и до момента - Разстройство в адаптацията), и е
преходно разстройство в отговор на силен психичен стрес и обикновенно продължава
от няколко часа до няколко дни ( средно около три дни след което постепенно
отшумява или преминава в друго хронично протичащо състояние). Стресорът може да
бъде непреодолимо травмиращо изживяване от различно естество, в случая при
5
ищцата - внезапна и неочаквана смърт/загуба на любими близки. Впоследствие при
ищцата е налице Разстройство в адаптацията, което е преходно разстройство в отговор
на силен психичен стрес, като обикновенно продължава индивидуално от няколко часа
до няколко дни. Симптомите показват специфична за заболяването картина и съвпадат
с изживяванията споделени от лицето, а именно - депресия (понижено настроение),
тревожност, отчаяние, безпокойство, нарушен сън, страхове, често раздразнителност и
т.н. Към момента на освидетелстване при ищцата а са налице продължаващи във
времето актуални симптоми които покриват критериите на психично заболяване : код F
43 21 Протрахирана адаптационна тревожно депресивна реакция- по критерии на
Международната класификация на болестите (МКБ), девета ревизия, Психиатрия, това
е „ Състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо
социалното функциониране, което възниква като последица на значимо стресогенно
жизнено събитие. В аналогичен смисъл са и изводите на ВЛ в СППЕ относно ищеца
П.П..
Изложените доказателства според съда водят до извода, че ищците са
преживели силна душевна болка и страдание от смъртта на дъщеря си Л.П.Н., които
подлежат на обезщетяване. При определяне на конкретния размер на неимуществените
вреди съдът следва да се ръководи от правилото, че трябва да бъдат определени по
справедливост – арг. чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е субективно, но не и абстрактно
понятие. Справедливостта е коректив за възстановяване на житейска неправда, като в
правен аспект разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за
определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС
4/23.12.1968г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания
и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий икономическата
конюктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото в страната. Икономическата конюктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ (отм.); до достигането
на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ (отм.);, а
понастоящем в чл. 492 КЗ. При преценка на размерите на обезщетенията следва да се
отчете и наложилата се съдебна практика по аналогични случаи, която се явява
коректив на разбирането за справедливост, като се съобразят и специфичните за
конкретния казус критерии. В случая, като се вземат под внимание тези обстоятелства,
следва да се вземат още предвид и възрастта на починалото лице – млада жена на 35
години, доказаните изключително близки отношения между починалата и нейните
родители, взаимното уважение, грижа и обич. От цитираните по-горе показания,
несъмнен е изводът, че ищците са изпитали много силна мъка, чувство за непрежалима
загуба. След смъртта на дъщеря им те се променили коренно- ежедневно посещавали
гроба и, ищецът почти не говорел, а ищцата приемала медикаменти. Тези негативни
промени в душевния им бит се усилвали и поради факта, че са загинали и другите
членове на семейството на дъщеря им – техните внуци и зет им – баща на починалите
деца. Предвид всичко посочено по-горе, съдът приема, за справедлив размер на
6
обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л.П.Н. е по 150 000
лева, за всеки от ищците.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне
на обезопасителен колан от починалата Л.П.Н.. Възражението е недоказано, в
КСМАТЕ изрично и категорично е посочено, че починалата, която е била водач на
лекия автомобил е била с поставен предпазен колан. Тези констатации ВЛ е направило
въз основа на Протокола за оглед съдържащ се цитираното по-горе досъдебно
производство. Поради посоченото и липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът
приема, че възражението е недоказано и определеното от съда обезщетение по 150 000
лева за всеки от ищците не подлежи на корекция. В заключение исковете за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.П.Н. - дъщеря
на ищците се явяват основателни за сума от по 150 000 лева за всеки от ищците, като за
разликата до пълния предявен размер от 800 000 лева подлежат на отхвърляне.
Роднинската връзка между ищците и починалите им внуци В.Н.В. и П.Н.В. и зет
им Н.В.Н. е извън посочената в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.,
т.е. извън кръга лица, които имат право да получат обезщетение за претърпените от
деликта вреди. Поради посоченото съдът намира за необходимо на първо място да
изложи мотивите си, доколко предвид представените доказателства същите са активно
материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Съобразно т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК, право на обезщетение за неимуществени вреди могат да претендира всеки,
който е имал трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия. Съгласно
цитираното ТР, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961
г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
7
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
В разглежданата хипотеза, според съда не е налице основание да се приеме, че
между починалите В.Н.В. и П.Н.В. и Н.В.Н. и ищците, като техни дядо и баба,
съответно тъст и тъща са били създадени и съществували такива изключителни по
своя характер и естество връзки, които да обосноват изключение от разрешението
залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От показанията на
цитираните по-горе свидетели съдът приема, че между тях е съществувала силна обич,
привързаност и уважение, но намира че те са присъщи на родствената връзка между
тях. Ищците обичали много внуците си, често се грижели за тях. Въпреки, че не
живеели в едно населено място, при необходимост пътували за да помагат при
отглеждането им. Децата изкарвали ваканциите си при тях. Всички описани
обстоятелства обаче не са необичайни и изключение от правилото, че в българския бит
дядото и бабата са силно привързани към внуците си и често помагат изключително
много в тяхното отглеждане. Съдът не отрича силно негативното отражение на смъртта
и на двете внучета в духовния бит на ищците, загубата на близки роднини, още повече
малки деца, неминуемо поражда силна болка и страдание, което оставя трайна
последица в живота. В случая обаче не са установени такива обективни факти, които
съдът да възприеме за изключителни и чрезвичайни. Без да подценява и омаловажава
силата на емоциите на ищците, съдът счита, че установеното по делото не води до
извод за изключителност и интензитет надхвърлящ присъщите за дадената ситуация.
Изложените по-горе доводи са относими и за претенцията за неимуществени вреди от
смъртта на Н.В.Н. - зет на ищците. Безспорно е доказано, че между тях е съществувала
силна привързаност, уважение и обич, но тези чувства също според съда не се
характеризират с изключителност.
Предвид посоченото, исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от ищците от смъртта на внуците им В.Н.В. и П.Н.В. и зет им
Н.В.Н. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В исковата молба и допълнителната искова молба ищците претендират
присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
деликта, на основание чл.429 от КЗ В съдебната практика по различен начин е
разрешаван спора относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва
върху присъденото обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от
КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта – от
датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след изтичането на
сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.
№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на въпроса от кога
застрахователят дължи лихва върху присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ
обезщетение. В решението е посочено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
8
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното разрешение, съдът намира, че в настоящият случай,
доколкото застрахованият е починал, а няма данни собственикът на л.а. „Рено
Каджар” да е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва следва да се
присъди от датата на предявяване на претенцията от увредените лица, а именно
27.05.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците се
полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като в случая
такива липсват. Предвид обаче направеното искане за присъждане на възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като
условията за това са налице, в полза на адв.К.К.-ВАК, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищците , чиито размер изчислен
по реда чл.7, ал.2,т.4 и 5 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ и съразмерно на уважената част от
исковете е по 4 530 лева за всеки от ищците или обща сума от 9 060 лева. Следва да се
уточни, че в хода на делото ищците са представлявани от адв.К. и адв.К.а, но съдът
присъжда възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
ЗА на адв.К. т.к. от него е представен Договор за правна защита и съдействия
съдържащ посочената уговорка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника,
в негова полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, а именно сума от 428 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл.26а от Наредба за заплащане на правната помощ определя
в размер по 360 лева за всеки от предявените искове или общо 720 лева. От тази сума,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат заплащане на ответника сумата 617,04
лева- съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Във връзка с освобождаването на ищците от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
плати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на
исковете или сума от 12 000 лева, както и 954,27 лева- възнаграждение на ВЛ по СПП,
СМЕ и КСМАТЕ , съразмерно на уважената част от исковете .
На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът,
следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на ПЛ. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а, сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди
)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на дъщеря му Л.П.Н., починала на 20.10.2019г., при ПТП от
същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.05.2020г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 150 000 до пълния
предявен размер от 800 000 лева , както и акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва за периода от датата на деликта – 20.10.2019г. до 26.05.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на М. Р. П., ЕГН
**********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а, сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди
)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на дъщеря и Л.П.Н., починала на 20.10.2019г., при ПТП от
същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.05.2020г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 150 000 до пълния
предявен размер от 800 000 лева , както и акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва за периода от датата на деликта – 20.10.2019г. до 26.05.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПЛ. Г. П., ЕГН ********** и М. Р. П., ЕГН
**********, искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди както
следва : по 100 000 лева лева за всеки от ищците от смъртта на внука им В.Н.В., по
100 000 лева за всеки от ищците от смъртта на внука им П.Н.В. и по 50 000 лева за
всеки от ищците от смъртта на зет им Н.В.Н., починали на 20.10.2019г. , при ПТП от
същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, да заплати на адвокат адв.К.К.-ВАК,
адвокатско възнаграждение в размер на 9 060 ( девет хиляди и шестдесет ) лева, за
осъществено безплатно процесуално представителство на ПЛ. Г. П. и М. Р. П..
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, на основание чл.78,ал.6 от ГПК да
заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШОС, сумата 12 959,27( дванадесет
хиляди деветстотин петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки ) лева , от която
12 000 лева – държавна такса за водене на делото и 954,27 лева- стойността на СППЕ,
СМЕ и КСМАТЕ , съразмерно на уважената част от исковете и 5 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. П., ЕГН ********** и М. Р. П., ЕГН **********, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплатят на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 045,04
лева (хиляда четиридесет и пет лева и четири стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Варненски апелативен съд.
10
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11