Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2296 13.11.2019г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм. дело № 2389 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „ВИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
**********, с адрес за кореспонденция: с. Равда, Община „Несебър“, ул. “Милин
камък“ №7, представлявано от управителя В.И.В., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ № ФК -
297 - **********/22.07.2019 год., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект -
павилион за палачинки, напитки и бургери /за бързо хранене/, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, Община - Несебър, до
хотел „Кавказ“, стопанисван от жалбоподателя
и забрана за достъп до него за срок от пет дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „Д“ от ЗДДС.
По подробно изложени съображения се иска от настоящия
съдебен състав да бъде отменена изцяло процесната заповед за налагане на ПАМ,
като неправилна и незаконосъобразна.
Поддържа се,че оспореният административен акт е
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Ответникът – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,не взима становище по жалбата.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 24.07.2019г. Видно е,че
жалбата е подадена по пощата на 06.08.2019г.,установяващо се от приложения по
делото пощенски плик и положеното клеймо
върху него.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна
обезпечителна мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната
разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 
15.07.2019г. в 16:40 часа е извършена
оперативна проверка на стационарен търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от
ДР на ЗДДС - павилион за палачинки, напитки и бургери /за бързо хранене/,
находящ се в к. к-с „Слънчев бряг“, община Несебър, до х-л „Кавказ“,
стопанисван от „ВИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13 декември
2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява в обекта свидетелството
за регистрация и паспорт на ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в
същата наредба.
В обекта не се съхраняват свидетелство за регистрация и паспорт на
фискалното устройство с ин. на ФУ № DY521019 и ФП
№36679492.
Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер
.АА№0016949/15.07.2019г.
Въз основа на констатациите
от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК - 297 - **********/22.07.2019
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
наредено запечатване на търговски обект - павилион за палачинки, напитки и
бургери /за бързо хранене/, находящ се в
к.к. „Слънчев бряг“, Община - Несебър, до хотел „Кавказ“, стопанисван от
„ВИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от пет дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Д“ от ЗДДС.
В заповедта са изложени съображения
относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че
при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците
от същото,вида и характера на търговската
дейност,а така също и:
„-Задълженото лице не е
регистрирано по ЗДДС.
-Средно-дневен оборот
на стойност 270 лв
-Наличие на касова
разлика в размер на 53,70 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Установената
положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е
индиция за системно неизползване на касовия апарат.
-Декларирани финансови
резултати от дейността на дружеството по години,а именно: данъчна печалба за 2018-та година - 0,00 в.,
2017г.-та година - 2524,12 лв., 2016г.- та година - 0,00 лв.
От анализа на данните се налага изводът, че стопанисваният от дружеството
обект е популярен, с потенциална възможност за реализиране на значителни
обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното
нарушение - съхраняване на документи издавани от и във връзка с ФУ, препятства
присъщата контролна дейност на приходната администрация. Липсата на организация
в обекта, за създаване на условия задълженото лице да ръководи и да организира
дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.,
невъзможността за документално проследяване на основни компоненти от дейността,
обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.“
Административният орган е посочил в мотивите за определяне продължителността на срока,че същият е определен в рамките на оперативната му
самостоятелност.
Видно от приложената
административна преписка е,че са издадени
три броя Актове за установяване на административно нарушение/АУАН/ №№ F501197 ,F501199, F501201 от 22.07.2019г. за констатирани при проверката
нарушения по чл.42,ал.1,т.1 и т.2 и за нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ,а именно дружеството-жалбоподатал в проверявания обект
не е съхранявало и не е представило свидетелство за регистрация,паспорт на
ФУ,както и че промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, не се отчита с монтирано и
работещо в обекта фискално устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
При така установените факти ,съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед
нормата на чл. 186, ал.3
от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите ,както и
Заповед № 2106/30.03.2018г.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186, ал.3
от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва извода, че заповедта ,издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Настоящият състав на съда намира,че оспорената заповед
е постановена при липса на мотиви и съображенията в тази насока са следните.
Принудителната административна мярка е наложена, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, като е прието
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Според хипотезата на посочената правна норма,
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:
д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на
електронен носител.
Действително, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите вменява задължение на
лицата, които извършват продажби на стоки или услуги в стационарен търговски
обект, да съхранява в обекта свидетелството за регистрация и паспорта на
ФУ/ИАСУТД. В този смисъл, сред задълженията на съответните търговци е и това да
съхранява в обекта посочените документи, а липсата им е нарушение.
От представените по делото доказателства по несъмнен
начин се установява, че по време на проверката в обекта не се е съхранявало свидетелството за регистрация на
ФУ и паспорта на фискалното устройство.
Липсата им не се отрича и от жалбоподателя. Няма спор и относно
обстоятелството, че документите са били представени на проверяващите, съгласно
дадените от тях указания.
Формалното наличие на процесното нарушение, а именно
фактът, че в проверявания обект не се съхраняват свидетелството за регистрация
на ФУ и паспорта на ФУ, обуславя
приложение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС (редакция ДВ,
бр. 24 от 16.03.2018 г.), според която ПАМ "запечатване на обект" за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. При налагането на тази мярка
обаче, както сочи и издателят на акта, в условието на оперативна
самостоятелност следва да бъдат обсъдени всички конкретни и относими към случая
обстоятелства, с оглед индивидуализиране продължителността на налаганата мярка
/до един месец/.
Изложените от административния орган мотиви за
определяне на срока на ПАМ не съответстват на установеното административно
нарушение.
Изложените съображения са неотносими към установените
факти, което предпоставя извод за липса на мотиви.
Наличието
на касова разлика в размер на 53,70 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ;изводите,че установената положителна разлика се дължи
закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване
на касовия апарат;декларирани финансови резултати от дейността на дружеството
по години,а именно: данъчна печалба за 2018-та
година - 0,00 в., 2017г.-та година - 2524,12 лв., 2016г.- та година - 0,00 лв., не обосновават извода на административния орган, че
обектът следва да бъде запечатан за срок от 5 дни.
На търговеца се налага ПАМ не защото не се отчита ,с
монтирано и работещо в обекта фискално устройство чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми ,промяната
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ,или са налице някакви
други нарушения , а поради факта, че не е съхранявал паспорта на фискалното устройство и
свидетелството за регистрация на ФУ.
Липсата на конкретни фактически основания за
определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на
изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност.
Както вече се посочи жалбоподателят,след проверката е
представил свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ , като в акта за
налагане на мярката не са изложени мотиви относно необходимостта от прилагането
й и за предотвратяване извършването на какви нарушения е приложена.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва в съответствие с характера й и има превантивно действие –
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна
нарушителя, като изводът за съществуване на такава възможност следва да е
мотивиран и обоснован. В конкретния случай липсват мотиви относно налагането на
ПАМ и за предотвратяване извършването на какво нарушение е наложена тя. От
момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да
бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено,
действието на мярката не е фактически обосновано, защото прилагането на
принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за
съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно
която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като
органът издал акта не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ, а и от
събраните по делото доказателства се установи, че целта на закона е изпълнена.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл.172,ал. 2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК - 297 - **********/22.07.2019
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
наредено запечатване на търговски обект - павилион за палачинки, напитки и
бургери /за бързо хранене/, находящ се в
к.к. „Слънчев бряг“, Община - Несебър, до хотел „Кавказ“, стопанисван от
на „ВИ ЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес за кореспонденция: с. Равда,
Община „Несебър“, ул. “Милин камък“ №7, представлявано от управителя В.И.В. и забрана за достъп до него за срок от пет
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Д“ от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: